№ 173
гр. Варна, 03.08.2022 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на
трети август през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Янко Д. Янков
Членове:Даниела П. Костова
Светослава Н. Колева
като разгледа докладваното от Светослава Н. Колева Въззивно частно
наказателно дело № 20223000600229 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.440, ал.2, вр. чл.341, ал. 2 от НПК.
Постъпили са частен протест и въззивна жалба от ЗДР. Р. К./чрез адв.
С.И./, чрез които се оспорва правилността на определение № 617/22.07.2022г,
постановено от състав на Окръжен съд Варна по ЧНД № 711/22г., с което на
осъдения ЗДР. Р. К. е било отказано условно предсрочно освобождаване от
изтърпяване на остатъка от четири месеца и двадесет и седем дни от
наложеното му наказание в размер на една година и четири месеца
„Лишаване от свобода“.
В иницииращите документи се съдържат доводи за неправилност и
незаконосъобразност на първоинстанционното определение, свързани с
изводите на съда относно фактически изтърпяното наказание, както и с
липсата на доказателства за трайни и положителни промени в нагласите и
мисленето на осъдения. Изложените аргументи обосновават претенцията за
допускане на предсрочно освобождаване по отношение на К..
Варненският апелативен съд, след като се запозна със съдържащите се в
делото писмени материали, намери следното:
Подадените протест и жалба, по които е образувано настоящето
въззивно производство, са допустими, с оглед процесуална легитимация и
спазване на срока. Разгледани по същество, се преценяват като основателни.
Със споразумение №26/18.05.2019г., постановено по НОХД№
1
461/2021г. по описа на ОС – Варна, спрямо ЗДР. Р. К. е било наложено
наказание лишаване от свобода в размер на една година и четири месеца, за
извършено престъпление по см. на чл.354а, ал.1, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.55, ал.1,
т.1 от НК.
Изтърпяването на наказанието е започнало на 22.03.2022г.
Към датата на постановяване на атакуваното определение, осъденият е
изтърпял фактически 4 месеца; 5 месеца и 12 дни са от арест, 1 месец и 21
дни са от положен труд, а остатъкът се равнява на 4 месеца и 27 дни.
Първоинстанционният съд е приел, че времето на предварително задържане
не следвало да бъде юридически считано за „фактическо изтърпяване“ на
наказанието, както и че през този период спрямо осъдения не е била водена
корекционна дейност, поради което и е отказал да допусне предсрочното
освобождаване на молителя.
Съгласно задължителните указания на Върховния съд на РБългария,
дадени чрез ППВС №7/1975г., изм. с ППВС №7/1987г., за „фактически“
изтърпяно наказание следва да се счита срокът на пребиваването на осъдения
в местата за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода, признатото
предварително задържане и времето, прекарано в домашен отпуск. От това
следва, че когато се преценява размера на фактически изтърпяното наказание,
към действителното време, прекарано в местата за изолация, следва да се
присъедини и размерът на признатото предварително задържане. Сборът от
двата компонента, както и времето, прекарано в домашен отпуск, ако такова е
налице, представлява изискуемия от законодателя срок, спрямо който се
преценява наличието на първата от двете кумулативни предпоставки по см.
на чл.70 от НК.
Видно от изискана справка и представената от Началника на Затвора
Варна пред настоящия въззивен състав, осъденото лице е изтърпяло
фактически 4 месеца и 11 дни, а 5 месеца и 12 дни са от предварителен арест,
т.е фактически изтърпяна е повече от ½ от размера на наложеното наказание.
Т.е. първата предпоставка за предсрочно освобождаване е налична както към
настоящия момента, така е била осъществена и към момента на постановяване
на проверявания акт.
Приложеното досие на осъденото лице съдържа следните фактически
констатации: Първоначалната оценка на риска от рецидив е констатирала
2
ниски стойности – 33т. Отчетена е зона на дефицит – умения за мислене. Като
ресурси са отбелязани наличието на образование, младата възраст, добрите
трудови навици, семейната подкрепа, както и заявеното желание за промяна.
Оценката на риска от вреди за обществото е варирала в средния диапазон.
На 06.12.2021г. е била изготвена втора оценка, отчела понижение до
30т. Промяна е настъпила и при отношението към правонарушението, начин
на живот и обкръжение и уменията за мислене.
Според писмените становища на затворническата администрация,
лишеният от свобода се е адаптирал към средата плавно и без проблеми.
Заявил е желание за участие във възпитателни и трудови дейности. Спазвал е
реда и дисциплината, изпълнявал е разпорежданията на компетентните
органи. В нагласите му се наблюдава устойчива тенденция за овладяване на
поведението и мисленето. Не са регистрирани случаи на употреба на алкохол
или ПАВ.
К. не е допускал дисциплинарни нарушения и не е наказван.
Награждаван е четири пъти. По негово желание е включен и успешно е
завършил курс за професионална квалификация проведен през м.септември
2021г., в резултат на което е придобил свидетелство за правоспособност като
водач на електрокар и мотокар 2-ра група. Взел е участие в проведен турнир
по бокс, организиран от ГДИН и БФБ, както и в състезание по „силов
трибой“.
На 15.06.2022г., непосредствено преди разглеждането на молбата за
предсрочно освобождаване, е изготвен трети профил на оценката, която е
регистрирала 20т. – нисък риск. Отчетено е понижение в динамичните зони с
дефицит – отношение към правонарушението, управление на финанси и
доходи, начин на живот и обкръжение, злоупотреба с наркотици,
междуличностни проблеми и умения за мислене. Рискът от вреди е отчетен на
ниско ниво, по отношение на всички показатели. С лишения от свобода се
провеждат индивидуално – корекционни тематични срещи, целящи постигане
на качествен анализ на досегашния начин на живот и мислене, планиране и
прогнозиране на дейността, подпомагаща процеса на ресоциализация. Със
заповед №17/13.01.2021г. на Началника на Затвора, режимът на изтърпяване
на наказанието е бил заменен в по-лек, от строг на общ.
В изпълнение на плана към присъдата, на К. е възложен доброволен
3
труд, като „хигиенист столова“, считано от 11.10.2021г. Дейността
продължава и понастоящем. Затворническата администрация не е
констатирала отклонения от залегналите в плана към присъдата цели и
задачи. Молителят е активна страна по изпълнението му. В процеса на
пенитенциарно третиране са постигнати добри компенсации в променливите
зони, което свидетелства за протеклия превъзпитателен процес и
постигнатата позитивна промяна. Положителните тенденции продължават, с
оглед и на системната трудова дейност. Изложените факти са дали основание
на компететнтите органи да заключат, че личностните трансформации у
лишения от свобода са с траен характер. Съвкупността им с наличните
ресурси – жилище, семейна подкрепа, трудоспособната възраст, заявеното
желание за продължаване на обучението, придобитата професионална
квалификация, липсата на зависимости, са дали аргументирано основание на
инспекторите да подкрепят молбата за предсрочно освобождаване.
Настоящият състав вече взе отношение по наличието на първата
предпоставка за допускането на УПО. На анализ подлежи наличието на
доказателства за поправяне. Изложените по напред констатации, изводими от
писмените доказателства по делото, свидетелстват именно за това. Чрез
своето поведение и отношение, молителят е демонстрирал позитивни
промени в нагласите и мисленето, които цялостно навеждат на извод за
наличен процес на превъзпитание и дават прогнози за успешна интеграция в
обществото, след напускане на пенитенциарната среда.
В своя обем, поведението на К. цялостно покрива изискването и на
чл.439а от НПК, съобразно който доказателства за поправянето са всички
обстоятелства, които сочат на положителна промяна, като например доброто
поведение, участието в трудови, образователни, обучителни,
квалификационни или спортни дейности, в специализирани програми за
въздействие, общественополезни прояви.
Въз основа на изложеното по-горе въззивната инстанция не споделя
извода на първоинстанционния съд за липса на реални доказателства за
поправяне и превъзпитаване на осъдения, което от своя страна сочи, че са
изпълнени законовите критерии за допускането на условно предсрочно
освобождаване по чл. 70, ал.1 от НК. Видно от писмо на Началника на ОЗ
Варна остатъка от наложеното на л.св. ЗДР. Р. К. „Лишаване от свобода” към
4
03.08.2022 г. възлиза на 4 месеца и 12 дни. В рамките на изпитателния срок,
въззивната инстанция намира, че корекционното наблюдение следва да бъде
продължено по отношение на осъдения, чрез налагане на пробационна мярка
по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни периодични срещи с
пробационен служител в рамките на изпитателния срок.
Водима от горните съображения въззивната инстанция намира
определението на решаващия съд за незаконосъобразно и неправилно, поради
което същото следва да бъде отменено. Мотивиран от изложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 617/22.07.2022г на състав на ВОС,
постановено по ЧНД №711/22г. по описа на същия съд.
ОСВОБОЖДАВА УСЛОВНО ПРЕДСРОЧНО л.св. ЗДР. Р. К. , ЕГН
********** от изтърпяване на останалата част в размер на ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ от наложеното му по НОХД № 461/2021г. по описа на
ОС – Варна наказание „Лишаване от свобода“ за срок от ЕДНА ГОДИНА И
ЧЕТИРИ МЕСЕЦА, като установява изпитателен срок в размер на ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ.
На основание чл.70, ал.6 от НК, ПОСТАНОВЯВА за срок от ЧЕТИРИ
МЕСЕЦА И ДВАНАДЕСЕТ ДНИ в рамките на изпитателния срок
пробационна мярка по см. на чл.42а, ал.2, т.2 от НК – задължителни
периодични срещи с пробационен служител.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5