№ 631
гр. Видин, 23.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Милена Ст. Стоянова
при участието на секретаря СЛАВИНА Ж. СЛАВЧЕВА
като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело №
20241320101450 по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на „Йеттел България“ ЕАД – София, чрез адв.
В. Н. против Л. П. П. от гр. ******, с която е предявен установителен иск с правно
основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 92 от ЗЗД и чл. 342 от ТЗ.
Претенциите на ищцовото дружество произтичат от възникнали облигационни
отношения с ответницата по силата на сключени договор за лизинг с предпочетен номер
++359********* за устройство APPLE iPhone 11 Pro Max 64GB Sp Grey, допълнително
споразумение към Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
Договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* и Договор за лизинг към
него за ACCESSORIES HUAWEI WATCH GT 2 Pebble Brown, както следва:
364.52 лева – дължими за периода 15.02.2022- 14.06.2022г., представляваща
незаплатени месечни лизингови вноски, начислени във фактура № **********/15.06.2022г.
173.97 лева – начислена неустойка във фактура № **********/15.07.2022г.
19.19 лева – начислена неустойка във фактура № **********/15.07.2022г.
67.56 лева – дължими за периода 15.02.2022- 14.06.2022г., представляваща
незаплатени месечни лизингови вноски, начислени във фактура № **********/15.06.2022г.
218.52 лева – неплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни
услуги
Поддържа се, че дължимите суми не са платени от ответницата.
Иска се от съда да постанови решение, с което да се признае за установено по
отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата в общ размер от 843.76 лева,
1
представляващи неплатени месечни абонаменти за използвани услуги, лизингови вноски за
предоставени устройства и неустойки, ведно със законната лихва, считано от подаване на
заявлението в съда до окончателното плащане.
Ответницата редовно уведомена, освен подаденото възражение по заповедното
производство, в което е заявила, че не дължи изпълнение поради изтекла давност, не е
подала отговор на исковата молба в законния едномесечен срок.
По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 845/2024г. по
описа на РС – Видин.
Видинският районен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, и
съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
По делото е представен договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359*********, сключен на 01.07.2020г., от който е видно, че ответницата е сключила
договор с ищеца за абонаментен план тотал + неограничени национални минути и изходящи
роуминг зона в ЕС 35.99 лева. Договорът е сключен за срок от 24 месеца. От същата дата е
представен и договор за лизинг за устройство APPLE iPhone 11 Pro Max 64GB Sp Grey със
срок на договора 23 месеца, в сила от датата на подписването му с уговорен погасителен
план с месечна вноска в размер на 97.59 лева. Представено е и Допълнително споразумение
към договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359********* от 10.03.2021г., от
което е видно, че ответницата е сключила договор с ищеца за абонаментен план Тотал + -
52.99 лева за срок от 24 месеца- до 10.03.2023г.
Представен е и договор за мобилни услуги с предпочетен номер ++359*********,
сключен на 10.07.2020г. с абонаментен план Тотал 16.99 лева. Договорът е сключен за срок
от 24 месеца. От същата дата е представен и договор за лизинг за устройство
ACCESSORIES HUAWEI WATCH GT 2 Pebble Brown със срок на договора 23 месеца, в сила
от датата на подписването му с уговорен погасителен план с месечна вноска в размер на
16.89 лева.
Представени са и пет броя фактури за периода от 15.02.2022г. до 14.07.2022г. с
начислени дължими суми по договорите.
От приложеното ч.гр.д. № 845/2024г. по описа на РС – Видин,е видно, че съдът е
издал заповед № 467 от 15.04.2024г. за изпълнение по чл. 410 от ГПК за сумата в общ
размер от 843,76 лева, ведно със законната лихва , считано от датата на подаване на
заявлението в съда - 11.04.2024 г. до изплащане на вземането, както и разноски в размер на
25,00 лева за платена държавна такса и 480,00 лева адвокатско възнаграждение.
Посочено е, че вземането произтича от следните обстоятелства: неизпълнение по
договор за лизинг с предпочетен номер ++359********* за устройство APPLE iPhone 11 Pro
Max 64GB Sp Grey, допълнително споразумение към Договор за мобилни услуги с
предпочетен номер ++359*********, Договор за мобилни услуги с предпочетен номер
++359********* и Договор за лизинг към него за ACCESSORIES HUAWEI WATCH GT 2
Pebble Brown.
2
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
По договорите за мобилни услуги.
Ищецът основава претенциите си на твърдението, че има вземания за стойността на
потребени мобилни услуги по сключени договори за мобилни услуги с ответника.
Безспорно е, че страните са в облигационни правоотношения, регулирани от Общи
условия, като ответникът има качеството абонат и потребител на услуги от мобилния
оператор „Теленор България " ЕАД, съгласно т. 1 и т. 49 от ДР на Закона за електронните
съобщения.
От представените фактури и извлечение към всяка от тях, се установяват потребените
от ответника мобилни услуги и тяхната стойност. Доказателства за извършено плащане на
тези суми от ответника не са ангажирани.
По договорите за лизинг.
От представените договори за лизинг, се установява, че ищцовото дружество като
лизингодател е предоставило на ответницата като лизингополучател за временно възмездно
ползване мобилни устройства. В договорите е уговорен подробен погасителен план на
лизинга. Установява се също, че страните са уговорили, че лизингополучателят има право
да придобие собствеността върху вещта като подпише Договор за изкупуване на
устройството с лизингодателя най-малко 10 дни преди изтичане на срока на договора за
лизинг, след изпълнение на условията, посочени в ОУ и след като заплати уговорена
допълнителна сума, която ще бъде начислена във фактурата за ползвани мобилни услуги. В
противен случай устройството подлежи на връщане в срок от един месец след изтичане на
срока на договора, като в същия срок лизингополучателят може да заяви изрично в писмена
форма, че желае да върне устройството.
Договорът за лизинг намира своето правно основание в чл. 342,ал.1 ТЗ. Съгласно
този текст, с договора за лизинг лизингодателят се задължава да предостави за ползване вещ
срещу възнаграждение. Отношенията по договор за лизинг се уреждат като при
отношенията по договор за наем и разпоредбата на чл. 345 от ТЗ препраща към
разпоредбите на договор за наем.
В конкретния случай, се установява, че ответницата не е изпълнила задълженията си
да заплати дължимите се лизингови вноски по договорите за лизинг. Не се установи
договорите да са прекратени, нито пък ответницата да е върнала дадените на лизинг
мобилни устройства. Поради това, същата ще следва да заплати на ищцовото дружество
дължимите се вноски.
По отношение на претендираната неустойка
Ищцовото дружество претендира заплащане на начислена неустойка за предсрочно
прекратяване на договорите.
Съгласно чл. 92 от ЗЗД задължението за неустойка възниква при неизпълнение на
3
конкретно задължение за едната страна по договора, като страните следва да са уговорили
начина, по който евентуално ще бъде начислявана неустойката. Съдът намира, че ответникът
е изпаднал в забава, доколкото не е изпълнил в указания във фактурата срок задължението
си към мобилния оператор. Съгласно посоченото в договора, ако договорът бъде прекратен
по вина на абоната, включително при неплащане на дължими суми, абонатът дължи
неустойка в размер на не повече от трикратния размер на месечните такси.
В конкретния случай, се установява неизпълнение на задължението на ответника да
заплаща в срок дължимите по договорите суми за потребените услуги. Това поражда
правото на кредитора да прекрати едностранно договорите по вина на потребителя и да
начисли неустойки за предсрочно прекратяване на всеки един от договорите. Начислените
неустойки са в размер на три месечни абонаментни такси. С оглед на това, съдът намира, че
ответницата дължи и претендираната неустойка.
По отношение на направеното възражение за изтекла погасителна давност на
вземанията, настоящият съдебен състав намира следното:.
Ответницата е направила възражение за изтекла погасителна давност на вземанията.
В чл. 114 от ЗЗД е посочено, че давността тече от деня, в който вземането е станало
изискуемо. В конкретния случай вземанията са за мобилни услуги и приложима е кратката
тригодишна давност, съгласно разпоредбата на чл. 111, б. „б“ и „в“ от ЗЗД , тъй като се
касае за периодични плащания, същата давност важи и за вземанията за лихва и неустойка.
Принципно, подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение не прекъсва
давността. Издадената заповед за изпълнение не се ползва със сила на присъдено нещо, а
само с изпълнителна сила. Заповедта не е влязла в сила, тъй като е предявен установителен
иск по чл. 422 от ГПК, който се смята продължение на започнатото заповедно производство
с подаденото на 11.04.2024г. заявление.
При това положение към тази дата не е изтекла тригодишната погасителна давност за
нито едно от вземанията, обективирани в процесните фактури за отчетен период от
15.02.2022г. до 14.07.2022г. Поради това, съдът намира възражението за изтекла погасителна
давност за неоснователно.
По отношение на разноските.
С оглед изхода на делото, в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
размер на 25.00 лева за платена държавна такса и 400.00 лева – разноски за адвокатско
възнаграждение.
По заповедното производство в полза на ищеца ще следва да се присъдят разноски в
общ размер от 505.00 лева.
На основание чл. 236, ал. 1, т. 7 от ГПК в решението следва да се посочи и банковата
сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин на
плащане. В случая, ищецът е посочил банкова сметка, както следва: IBAN:
BG52CITI92****, BIC:CITIBGSF.
Воден от горното, Съдът
4
РЕШИ:
ПРИЗНАВА за установено по отношение на Л. П. П. с ЕГН ********** с адрес: гр.
Видин, ул. Пейо Яворов бл. 9, вх. Е, ет. 2, ап. 69, че дължи на „Йеттел България“ ЕАД -
София/ с предишно наименование „Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк
София, сграда 6 с ЕИК ********* сумата в общ размер на 843.76 лева, представляващи
неплатени месечни абонаменти за използвани услуги, лизингови вноски за предоставени
устройства и неустойки, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението в
съда – 11.04.2024г. до окончателното плащане по издадена Заповед № 467 от 15.04.2024г. за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. № 845/2024г. по описа на
РС – Видин.
ОСЪЖДА Л. П. П. с ЕГН ********** с адрес: гр. Видин, ул. Пейо Яворов бл. 9, вх.
Е, ет. 2, ап. 69 да заплати на „Йеттел България“ ЕАД - София/ с предишно наименование
„Теленор България“ ЕАД, гр. София, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление
гр. София, район „Младост”, ж-к „Младост 4”, Бизнес Парк София, сграда 6 с ЕИК
********* разноски в исковото производство в общ размер от 425.00 лева и разноски по
заповедното производство в общ размер от 505.00 лева.
Банковата сметка на ищеца, по която да се преведат присъдените суми е IBAN:
BG52CITI92****, BIC:CITIBGSF.
Решението подлежи на обжалване пред ОС - Видин в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Видин: _______________________
5