Р Е Ш
Е Н И Е
№ 456, гр. Пловдив, 10.03.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски районен съд, VІ
н.с., в публичното заседание на 20.02.2020г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАН КАЛИБАЦЕВ
при секретаря Маргарита Георгиева, като разгледа докладваното от съдията АНД
№ 466/2020г. по описа на ПРС, VІ н.с., за да се произнесе
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.53
и следващите от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно
постановление № 19-0435-000156/02.01.2020г. на Началник Второ РУ – Пловдив към
ОДМВР – Пловдив, с което на Д.Р.У., ЕГН: **********,***, на основание чл.183,
ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно
наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Жалбоподателят,
в жалбата си навежда твърдение за непълно описана фактическа обстановка в
обжалваното наказателно постановление, поради което моли съда същото да бъде
отменено като незаконосъобразно. В
съдебно заседание, редовно призован, не се явява и не се представлява от процесуален
представител.
Въззиваемата страна – Второ
РУП - Пловдив, редовно призована, не изпраща представител. В депозирана до съда
молба-становище прави искане за потвърждаване на НП.
Съдът, след преценка на
събраните по делото доказателства и във връзка с направеното оплакване, намира
следното от фактическа и правна страна:
Жалбата е подадена в предвидения от закона седмодневен
срок, предвид което е допустима, а разгледана по същество е ОСНОВАТЕЛНА.
На 11.12.2019 г. около 10:40 часа в гр.Пловдив на
бул.“Любен Каравелов“ до Факултет по стоматология, жалбоподателят като водач на
лек автомобил „Шкода Рапид“ с рег.№ ***, лична собственост, не съобразил
поведението си с пътен знак В27 и паркирал МПС след забраняващия престоят и
паркирането знак.
Поведението на жалбоподателя било възприето от св.М.А.Д.,
*** във Второ РУ при ОД на МВР – Пловдив като нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП,
за което бил съставен Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/
бланков № 110237/11.12.2019 г. Актът
е бил предявен на жалбоподателят, който го подписал, след като вписал, че не е
съгласен с констатациите в него.
Въз основа на съставения акт било издадено обжалваното
наказателно постановление № 19-0435-000156/02.01.2020 г., с което на
жалбоподателя е наложена на основание чл.183, ал.2, т.1 от ЗДвП административно
наказание глоба в размер на 20 лева за
нарушение на чл.6, т.1 от ЗДвП.
В хода на съдебното
производство в качеството на свидетел беше разпитан актосъставителя М.А.Д.. От
показанията му се установява, че заедно с колегата му, при извършване на
полицейска операция констатирали, че водач на таксиметров лек автомобил бил
паркирал след пътен знак В27. На водачът била извършена проверка на документите
му за самоличност и за правоуправление на МПС, както и на документите на лекия
автомобил. Свидетелят разяснил на водача какво нарушение е извършил и го
уведомил, че ще му състави АУАН. След връчване на акта, нарушителят бил
уведомен за правото да обжалва съставения акт.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като
логични, последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите
доказателства по делото.
При така изложената по делото фактическа
обстановка съдът намира следното от правна страна:
На базата на доказателствата по делото съдът
намира за установена фактическата обстановка, описана в АУАН и наказателното
постановление, която действително сочи на установено нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
От правна страна обаче, въпреки посоченото наличие
на установено нарушение, съдът намира, че са налице основания за отмяна на
наказателното постановление, а именно допуснато процесуални нарушение от вида
на съществените, което пряко засяга правото на защита на санкционираното лице. Такова
процесуално нарушение е неизпълнение на задължението на актосъставителят в АУАН
и административнонаказващият орган в НП да опишат процесното нарушение и да изложат
обстоятелствата на същото, така че това административно нарушение да може да
бъде подведено към посочената за нарушена материално правна норма. Административнонаказателната
отговорност на жалбоподателя е ангажирана за извършено от него нарушение на
разпоредбата на чл.6, т.1 от ЗДвП, съгласно която участниците в движението съобразяват своето
поведение със сигналите на длъжностните лица, упълномощени да регулират или да
контролират движението по пътищата, както и със светлинните сигнали, с пътните
знаци и с пътната маркировка. Видно от направеното в акта и НП описание на нарушението,
жалбоподателят не е съобразил своето поведение с пътен знак В27. Съгласно
чл.47, ал.3 от Правилника за прилагане на ЗДвП пътен знак В27 забранява
престоят и паркирането, чийто легални определения се съдържат в чл.93 от ЗДвП.
Според чл.93, ал.1 от ЗДвП, пътно превозно средство е в престой, когато е
спряно за ограничено време, необходимо за качване и слизане на пътници или за
извършване на товарно-разтоварни работи в присъствието на водача. Съгласно чл.93,
ал.2 от ЗДвП, паркирано е пътно превозно средство, спряно извън
обстоятелствата, които го характеризират като престояващо, както и извън
обстоятелствата, свързани с необходимостта да спре, за да избегне конфликт с
друг участник в движението или сблъскване с някакво препятствие, или в
подчинение на правилата за движение. От съдържанието на цитираните норми е
видно, че престоят и паркирането представляват две отделни хипотези, нарушаването
на забраната за която и да е от тях съставлява несъобразяване на поведението на
водача с пътен знак В27. В настоящия случай обаче нито в АУАН, нито в
обжалваното НП е посочена конкретната хипотеза на извършено от жалбоподателя
нарушение – дали се касае за престой или за паркиране на процесното МПС от
водача У.. В този смисъл от фактическа страна при описание на нарушението и в
двата акта на администрацията не са посочени елементите от обективната страна
на състава на деянието по смисъла на чл.6, т.1 от ЗДвП. Посоченото като
обстоятелство по нарушението, а именно, че жалбоподателят не е съобразил
поведението си с пътен знак В27, не освобождава актосъставителя и
административнонаказващия орган от задължението им да изложат и конкретното
изпълнително деяние от състава на административното нарушение, а именно в какво
се състои несъобразеното поведение с конкретния пътен знак – с това, че водачът
е престоявал или с това, че същият е паркирал МПС при налична с пътен знак
забрана за това. Едва в хода на проведеното съдебно следствие от показанията на
актосъставителя се установява, че жалбоподателят е паркирал управлявания от
него автомобил след пътен знак В27. Следва да се има предвид обаче, че е
недопустимо едва в хода на процедура по обжалване на наказателното
постановление пред съда, тепърва да се установява в какво се изразява
нарушението и кой конкретен случай е имал предвид административнонаказващият
орган.
С допуснатото нарушение се е достигнало до
неприемливо ограничаване на правото на защита на жалбоподателя, изразяващо се в
невъзможността за него да разбере с коя забрана на пътен знак В27 не е
съобразил своето поведение, да прецени срещу какво нарушение да се защитава и
да организира защитата си в пълен обем. Във всички случаи нарушаването на
правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила
и води до порочност на издаденото НП, а
оттам и е основание за неговата отмяна.
Водим от горното и на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-0435-000156/02.01.2020г.
на Началник Второ РУ – Пловдив към ОДМВР – Пловдив, с което на Д.Р.У., ЕГН: **********,***,
на основание чл.183, ал.2, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е
наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 20 /двадесет/ лв. за
нарушение по чл.6, т.1 от ЗДвП.
Решението подлежи на
обжалване в 14-дневен срок от съобщението до страните за постановяването му
пред Административен съд гр.Пловдив по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: (п)
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА!
И. Й.