№ 1829
гр. София, 07.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:И.ка И.ова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от И.ка И.а Въззивно гражданско дело №
20221100504399 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20188566 от 21.09.2021 г., постановено по гр. д. №
46530/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, СТОЛИЧНА ОБЩИНА е
осъдена да заплати на К. Д. М., сумата от 4 300 лв., представляваща дължимо
обезщетение за неимуществени вреди – травматични увреждания на ищцата
вследствие на инцидент – спъване и падане в необезопасена шахта на ъгъла на
бул. „Витоша“ и ул. „Аспарух“, настъпил на 25.07.2019 г., предизвикано от
бездействие на ответника – неотстраняване на препятствия, в нарушение на
задълженията му като собственик на общинските пътища и лице,
стопанисващо общинските пътища, като искът е отхвърлен за разликата над
присъдената сума до пълния предявен размер то 5 000 лв. ответникът е
осъден да заплати на ищцата сумата от 344 лв. – разноски по делото, както и
да заплати на адв. В.Б.И. сумата от 498, 80 лв. – възнаграждение за безплатна
правна помощ. Ищцата е осъдена да заплати на ответника сумата от 14 лв. –
разноски по делото.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ответника СТОЛИЧНА
ОБЩИНА. Излага съображения, че решението в обжалваната част е
неправилно, постановено в нарушение на материалния закон. Счита, че от
описаното в исковата молба не може да се направи извод къде точно е
местоположението, на което се е случил процесният инцидент. Счита, че
твърденията на ищцата не кореспондират с ангажираните по делото
доказателства, както и не е доказано наличието на драстични неравности или
дупки, които могат да се определят като опасни за движението на
1
пешеходците. Поддържа, че от свидетелските показания на разпитаната по
делото свидетелка – дъщеря на ищцата, не може да се направи обоснован
извод за наличие на основание за ангажиране отговорността на ответника, тъй
като показанията се основават на предположения и са противоречиви по
отношение на настъпилия вредоносен резултат. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част, като отхвърли изцяло предявения иск. В
случай, че съдът приеме, че предявеният иск е основателен, да отчете
наличието на съпричиняване от стана на ищцата, както и да съобрази
принципа на справедливост при определяне дължимото обезщетение за
неимуществени вреди.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба
от ищцата К. Д. М., с който я оспорва. Излага съображения, че решението в
обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че съдът е обсъдил
задълбочено ангажираните по делото доказателства, включително
свидетелските показания, като е кредитирал същите, като обстоятелствени,
безпротиворечиви, основани на непосредствени впечатления и
кореспондиращи с станалите ангажирани по делото доказателства. По делото
е изслушана съдебно-медицинска експертиза, като експертното заключение
не е оспорено от страните. Решаващият съд е съобразил всички релевантни на
размера на дължимото обезщетение обстоятелства – оздравяването е
настъпила за 3-4 седмици след инцидента, обездвижването е за период от 45
дни, последвало е раздвижване и рехабилитация. Обездвижването е довело до
затруднения в самообслужването. Счита, че определеното то съда
обезщетение е съобразено с изискването на чл.52 ЗЗД. Моли съда да
потвърди решението в обжалваната част, като присъди в полза на
процесуалния й представител адвокатско възнаграждение за оказаната
безплатна правна помощ във въззивното производство.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД.
Ищцата твърди, че на 25.07.2019 г., около 20.00 ч. се прибирала заедно със
съпруга й Д.М. към дома им. След като излезли от подлеза на метеостанция
„НДК“, от изхода откъм бул. „Витоша“, тръгнали по бул. „Витоша, от дясната
страна в посока Съдебната палата. В края на сградата на бул. „*******, на
ъгъла с ул. „Аспарух“ се спънала в неправилно поставена, счупена и
необезопасена, стърчаща улична настилка на повече от 5 см. – капак на шахта
за комуникации, разположен точно върху пешеходната зона на булеварда. В
резултат на спъването счупила дясна раменна кост. Съпругът й я откарал в
дома им. Тъй като болката не отминала, на следващия ден – 26.07.2019 г.,
отишли в УМБАЛСМ „Н. И. Пирогов“, където била прегледана в
Ортопедичен кабинет и след направено рентгенотово изследване било
установено счупване на раменната кост, което било наместено и
имобилизирано. Счита, че ответникът не е изпълнил задължението си да
поддържа, ремонтира и обезопаси пешеходните зони по улиците и в частност
по отношение поддържането на бул. „Витоша“. Твърди, че счупването на
раменната й кост било съпроводено с продължителни болки и
обездвижването допълнително усложнявало здравословното й състояние.
Твърди, че е претърпяла значителни и продължителни болки и страдания,
2
както и ограничаване на движенията й, включително е била ограничена
възможността й да се обслужва сама в продължение на повече от един месец.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати
сумата от 5 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, като й присъди сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.31 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск по основание и размер. Счита, че
въз основа на описанието в исковата молба не може да се установи къде
точно е настъпил процесния инцидент. От ангажираните с исковата молба
доказателства не се установява наличието на неправилно поставен, счупен,
необезопасен и стърчащ от уличната настилка на повече от 5 см. капак на
шахтата на комуникации, разположен точно върху пешеходната зона на бул.
„Витоша“. Съгласно представената по делото епикриза не са настъпили
усложнения, а е констатирано, че заболяването е с подобрение. Няма данни
или доказателства за инвалидизиране или намалена работоспособност, в това
число решение на ТЕЛК. Дадени са били препоръки във връзка с
придружаващите заболявания на ищцата. В представената по делото епикриза
е удостоверено, че ищцата е била лекувана от 08.04.2019 г. до 11.04.2019 г. в
неврологична клиника във връзка с паметови нарушения. Установена е
необходимост от постоянно наблюдение и чужда помощ при излизане на по –
дълги разстояния. Твърди, че ищцата има тежко нарушена координация на
движенията. С оглед на това счита, че не са налице предпоставки за
ангажиране на отговорността ответника. Моли съда да постанови решение, с
което да отхвърли предявения иск. Претендира сторените по делото разноски.
От заключението на вещото на вещото лице д-р Р. Д. по изслушаната
пред СРС съдебно-медицинска експертиза се установява, че в резултат на
настъпилия на 26.07.2019 г. инцидент ищцата е получила следните
травматични увреждания: счупване на горния край на раменната кост –
закрито, дясно, причинило на ищцата трайно затруднение на движенията на
десен горен крайник за срок, по – дълъг от 30 дни. Вещото лице приема, че
причинените болки и страдания да били най-интензивни непосредствено след
травмата в първите 10.-15 дни, с постепенно затихващ характер, в рамките на
3-4 седмици, както и са били по – интензивни в началото на раздвижването.
Обездвижването е продължило около 45 дни, с последващо раздвижване и
физиолечение. По делото няма представена медицинска документация за
възникнали усложнения по отношение на счупването, които да се явяват
допълнителна заплаха за здравето на ищцата, с оглед съпътстващите
заболявания. Имобилизацията е довела до допълнително затруднение в
самообслужването – при лице с придружаващи заболявания (мозъчносъдова
болест, деменция), при вече ползване на чужда помощ. При ищцата не е
налице трайно инвалидизиране от получената травматична увреда в резултат
на процесния инцидент. Неврологичният, и психологичен статус на
пострадалата, описани в представената по делото епикриза - и.з. № 9593
могат да се явяват като предразполагащ момент за възникване на инцидента,
но не могат да бъдат единствени. Подобна ситуация може да възникне и при
хора без подобни съпътстващи заболявания – спъване в неравност на капака
на шахта, разположена върху пешеходна зона и падане от собствен ръст.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка С.Д.Г. – дъщеря
3
на ищцата, се установява, че в края на лятото на 2019 г. ищцата претърпяла
инцидент. Родителите й се прибирали от разходка, като на бул. „Витоша“,
при пресечката на ул. „Хан Аспарух“, с посока от НДК към църквата „Света
Неделя“, от лявата страна ищцата се спънала и паднала, в резултат на което
счупила ръката си. Свидетелката не е присъствала на инцидента. За него
узнала от родителите си. След инцидента на свидетелката се обадил баща й.
На следващия ден отишли заедно да направят снимки на мястото на
инцидента. Свидетелката видяла шахтата, на която се спънала ищцата.
Шахтата се надигала много над равнището над останалата част от тротоара,
въпреки новите настилки. Отишла с баща й на място, за да й покаже къде
точно е настъпил инцидента. Времето било топло. След инцидента ищцата се
чувствала много зле. Била стресирана, не можела да извършва ежедневните
си дейности, нито да готви, да се облича, да излиза, а си взема лекарства. За
ищцата се грижел съпруга й, както и свидетелката. Няколко дни след
инцидента заедно заминали на предварително резервирана почивка на море.
Ищцата не можела да ходи на плажа, а пътуването било мъчително.
Изпитвала силни болки и не можела да спи нощем. И понастоящем ръката й
не била напълно възстановена. В санаториума в гр. Банкя провели
физиотерапия, но ръката продължавало да я боли, не можела да я движи в
полиня обем. Лекарите им казали, че най-вероятно никога няма да се оправи.
Понастоящем не можела да плете и рисува, а преди инцидента се занимавала
с това.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивната жалба е подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК, изхожда
от легитимирана страна, като същата е процесуално допустими. Разгледана по
същество, жалбата е неоснователна.
Съгласно нормата на чл.269 ГПК съдът се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното съдебно решение е валидно, като същото е процесуално
допустимо.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/30.10.1975 г., т.3, налице е отговорност по чл.50 ЗЗД, когато при ползване на
вещта не е допуснато нарушение на предписани или други общоприети
правила. Когато при ползване на вещта е допуснато такова нарушение, тогава
отговорността е по чл.45 ЗЗД, съответно по чл.49 ЗЗД. С оглед на това
собственикът на вещта отговаря по чл.45 ЗЗД съответно по чл.49 ЗЗД при
възможност за обезопасяване на вещта, ако това не е направено, като
отговорността по чл.50 ЗЗД е в случаите на невъзможност да се обезопаси
вещта, а вредите са причинени от присъщите на вещта свойства.
Ето защо следва да се приеме, че ищцата се стреми да ангажира
деликтната отговорност на ответника в качеството му на възложител на
работата по реда на чл.49 ЗЗД вр. с чл.45 ЗЗД. Неговата отговорност е
свързана с виновното и противоправно действие и бездействие на други лица,
на които са възложили определена работа за вредите, причинени при или по
повод изпълнението на тази работа. В този смисъл отговорността ответника
има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на
4
натоварените с извършването на работата лица, а не произтича от вината на
възложителя на работата.
Спори се между страните в производството относно механизма на
причиняване на процесните вреди на ищцата.
От ангажираните по делото показания на свидетелката Г. се установи
настъпване на процесния инцидент при описания в исковата молба
механизъм. Действително свидетелката не е пряк очевидец на инцидента.
Относно механизма на настъпване на увреждането свидетелката е дала
показания въз основа на разказаното от нейния баща и от ищцата.
Показанията на свидетелката Г. в разглежданата част кореспондират с
представената по делото епикриза от 26.07.2019 г., издадена от УМБАЛ „Н.
И. Пирогов“, в която са отразени сведенията от снетата от близките на
ищцата анамнеза. Свидетелските показания следва да се ценят от съда по
вътрешно убеждение, съобразно изискванията на чл.172 ГПК, както и при
съобразяване на останалите ангажирани по делото доказателства. В случая
показанията на свидетелката Г. изцяло кореспондират с останалите
ангажирани по делото доказателства. Същите са логични и последователни,
като по делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената им стойност. Относно претърпените от ищцата болки и
страдания показанията на свидетелката Г. отразяват лично възприети от нея
обстоятелства.
По изложените съображения въззивният съд счита за неоснователни
доводите на жалбоподателя за недоказаност на механизма на настъпване на
инцидента.
В нормата на чл.30, ал.4 ЗП е предвидено, че изграждането, ремонтът
и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите, велосипедните алеи,
паркингите, пешеходните подлези, осветлението и крайпътното озеленяване
по републиканските пътища в границите на урбанизираните територии се
организират от съответната община. По силата на чл.167, ал.1 и ал.2, т.1 ЗДвП
лицата, които стопанисват пътя, го поддържат в изправно състояние,
сигнализират незабавно препятствията по него и ги отстраняват във възможно
най - кратък срок, като службите за контрол, определени от кметовете на
общините, контролират в населените места изправността и състоянието на
пътната настилка, пътните съоръжения, пътната маркировка и др. С оглед на
това следва да се пиреме, че на Столична община е вменено задължение да
стопанисва и поддържа общинските пътища, включително да не допуска и
съответно своевременно да отстранява дупки, както и неравности по
пътищата. Това задължение следва да намери приложение и за прилежащите
тротоари, както и за пешеходните зони. Столична община изпълнява тези
свои законоустановени задължения чрез своите служители или други лица, на
които е възложила изпълнението на тези свои задължения и носи обективна
гаранционно – обезпечителна отговороност при действия или бездействия на
лицата, натоверани с извършването на възложената работа по поддръжката на
улиците на територията на съответноотт населено място (решение №
15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, ТК, І ТО, постановенопо реда
на чл.290 ГПК). На основание чл.11, ал.1 ЗОС имоти и вещи - общинска
собственост, се управляват в интерес на населението в общината съобразно
разпоредбите на закона и с грижата на добър стопанин. В разглеждания
случай това не е сторено. Ето защо и доколкото процесният инцидент е
5
настъпил на пешеходна зона, собственост на ответника, на която е имало
неравност от издигната шахта, то са налице предпоставките за ангажиране
отговорността на ответника. С оглед на това доводите на жалбоподателя -
ответник в тази насока се явяват неоснователни.
Жалбоподателят релевира доводи за неправилно определяне размера
на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди.
Съгласно задължителните разяснения, дадени с ППВС №
4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не
е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица конкретни
обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от
съда при определяне размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства при телесните увреждания могат да бъдат характерът на
увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е
извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето,
причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. От
значение са и редица други обстоятелства, които съдът е длъжен да обсъди и
въз основа на оценката им да заключи какъв размер обезщетение по
справедливост да присъди за неимуществени вреди.
По делото се установи, че в резултат от настъпилия на 25.07.2019 г.
инцидент ищцата е получила травматично увреждане – счупване на горния
край на раменната кост – закрито, дясно. Травмата е причинила на ищцата
силни болки, които са били най-интензивни непосредствено след травмата, в
първите 10-15 дни, както и в началото на раздвижването. Претърпените от
ищцата болки са за период от 3-4 седмици. Продължителен е периодът на
обездвижването - 45 дни, което е довело до трайно затруднение на
движенията на дясната ръка за срок, по –дълъг от 30 дни. Имобилизацията е
създала допълнителни затруднения в самообслужването на ищцата в
ежедневието, над обичайните неудобства, свързани с придружаващите
заболявания, както и е възникнала необходимост да ползва допълнителна
чужда помощ, извън обичайната за нея. Следва да се отчете също така
липсата на трайни последици от инцидента – не се установи наличие на
физиологичен дефицит при обема на движение, доколкото не са ангажирани
медицински документи в тази насока. Въз основа на показанията на
разпитаната свидетелка не може да се обоснове извод в тази насока.
Предвид изложеното, съобразявайки се с принципа на
справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, конкретната
икономическа обстановка към момента на настъпване на увреждането,
възрастта на ищцата – 84 години, негативното отражение на инцидента върху
начина й на живот, повлиян от настъпилия инцидент, както и задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., въззивният съд счита, че
обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 4 300 лв., което ще
възмезди ищцата в най - пълна степен за претърпените от нея болки и
страдания във връзка с получените при процесните травматични увреждания.
Жалбоподателят поддържа своевременно заявеното с писмения
отговор на исковата молба възражение за съпричиняване от страна на
ответницата.
От ангажираните по делото епикризи, анализирани от вещото лице
по изслушаната съдебно – медицинска експретиза, се установи, че
неврологичният и психологичен статус на ищцата биха могли да се явят като
6
предразполагащ момент за възникване на инцидента, но не могт да бъдат
единствени, като подобна ситуация може да възникне при хора без подобни
съпътстващи заболявания. В доказателствена тежест на ответника е докаже
възражението си за съпричиняване от страна на ищцата. От ангажираните по
делото доказателства не се установи ищцата с поведението си да е допринесла
за настъпването на вредоносния резултат. Същевременно ответникът следва
да проведе пълно и главно доказване на това свое възражение, на основание
чл.154, ал.1 ГПК, като изводите на съда не може да се основават на
предположения. Ето защо въззивният съд счита, че възражението на
ответника за съпричиняване от страна на ищцата е недоказано, поради което
се явява неоснователно.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат, решението в
обжалваната част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и доколкото процесуалният представител
на ответницата по жалбата адв. В.Б. И. е оказал безплатна правна помощ на
същата, на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., на същия следва
да се присъди сумата от 531 лв. – адвокатско възнаграждение за настоящата
съдебна инстанция.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20188566 от 21.09.2021 г.,
постановено по гр. д. № 46530/2019 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 142 състав, В
ОБЖАЛВАНАТА ЧАСТ , с която СТОЛИЧНА ОБЩИНА, ЕИК *******, е
осъдена да заплати на К. Д. М.,ЕГН **********, сумата от 4 300 (четири
хиляди и триста) лв., представляваща дължимо обезщетение за
неимуществени вреди – травматични увреждания на ищцата вследствие на
инцидент – спъване и падане в необезопасена шахта на ъгъла на бул.
„Витоша“ и ул. „Аспарух“, настъпил на 25.07.2019 г., предизвикано от
бездействие на ответника – неотстраняване на препятствия, в нарушение на
задълженията му като собственик на общинските пътища и лице,
стопанисващо общинските пътища.
ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес гр. София, ул. „*******,
да заплати на адв. В.Б. И., ПАК, личен № *******, с адрес гр. София, ул.
„*******, ет.*******, сумата от 531 (петстотин тридесет и един) лв., на
основание чл.78, ал.3 ГПК вр. с чл.38, ал.2 ЗАдв., представляваща адвокатско
възнаграждение за оказана безплатна правна помощ във въззивното
производство.
Решението в частта, с която е отхвърлен предявеният иск, е влязло в
сила, като необжалвано.
Решението не подлежи на касационно обжалване, на основание
чл.280, ал.3, т.1 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
7
1._______________________
2._______________________
8