№ 419
гр. Варна, 21.07.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
осемнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Анета Н. Братанова
Членове:Дарина Ст. Маркова
Даниела Ил. Писарова
като разгледа докладваното от Дарина Ст. Маркова Въззивно търговско дело
№ 20253001000312 по описа за 2025 година
И за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно, образувано по жалба на ЗАД „ОЗК
Застраховане“ АД със седалище гр.София срещу решение № 12 от 18.03.2025г.
по търг.дело № 49/24г. по описа на Окръжен съд – ************ в
осъдителната му част, с които застрахователното дружество е осъдено да
заплати на С. Т. Д. от гр.************ обезщетение за причинените и
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания от телесни
увреждания и други негативни изживявания, в резултат на ПТП на
21.03.2023г. в гр.************, предизвикано от водача на лек автомобил с
рег.№ ********** в нарушение на правилата за движение по пътищата, чиято
гражданска отговорност е застрахована в ответното дружество за разликата
над 55 000лв. до 60 000лв., ведно с лихва, както и са присъдени съответните
разноски.
Във въззивната жалба на застрахователя се твърди че решението в
обжалваната от него осъдителна част е неправилно и незаконосъобразно,
постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон, както и
необосновано и несъобразно със събраните по делото доказателства.
Оспорва единствено приетия от първоинстанционния съд процент на
съпричиняване от страна на пострадалата.
Твърди, че от събраните по делото доказателства безспорно е
установено, че произшествието е било предотвратимо за пострадалата, ако тя
1
е изчакала преминаването на движещия се по пътя с предимство автомобил
„***********“. Сочи, че при скоростта, с която се е движил водачът на лек
автомобил „***********“ за него ПТП е било непредотвратимо, докато
водачът на лек автомобил „Ситроен“ е имал техническата възможност да
предотврати ПТП като изчака преминаването на лекия автомобил
„***********“ и след това да предприеме пресичане на платното за движение.
Твърди, че по отношение на ищцата е важало задължението по чл.50 ал.1 от
ЗДвП да пропусне МПС, намиращи се на главния път, на който тя навлиза,
независимо от лентата и посоката им на движение. Сочи, че следва да бъде
отчетено и обстоятелството, че ищцата е идвала от път без предимство,
регулиран със знак Б2 „Стоп“. Позовава се и на показанията на свидетеля М.,
водач на лекия автомобил „***********“, установяващи че управлявания от
ищцата автомобил е навлязъл на главния път без да спре и да го пропусне,
въпреки наличието на знак „Стоп“. Твърди, че е установено, че за ищцата е
било обективно възможно да възприема автомобила „***********“ и да го
пропусне. Твърди, че единственото нарушение на водача М. е управлението на
лекия автомобил с малко превишение на скоростта /15 км/ч/, поради което и
допуснатите от ищцата нарушения са значително по-тежки от неговите и
приносът и следва да бъде определен в значително по-голям размер.
Поддържа също така и направеното от него възражение за
съпричиняване на вредоносния резултат поради непоставен правилно
обезопасителен колан. Оспорва приетото от съда съобразно заключението на
вещото лице по СМЕ, че нараняванията биха настъпили и при правилно
поставен обезопасителен колан, тъй като той не ограничава свободното
движение на крайниците в купето. Твърди, че наличието на лента, през долния
край на тялото на практика фиксира предимно таза и седалището към
седалката и това са обективно най-неподвижните части от тялото при
поставен обезопасителен колан. Твърди, че предвид, че уврежданията на
ищцата са настъпили именно в тази област, то тя е била без колан, поради
което и тялото и се е движило свободно и се е ударило с голяма сила в
интериора и вътрешните части на автомобила. Твърди, че при поставен
обезопасителен колан такива увреждания не биха настъпили.
Излага, че в конкретния случай ищцата с поведението си е допринесла за
настъпване на вредоносния резултат като приносът и е значително по-висок от
2
50 %. Поради което и твърди, че определеното от съда обезщетение следва да
бъде редуцирано в по-голям процент и в резултат да бъде намалено
присъденото обезщетение.
Моли съда да отмени решението в обжалваната от него осъдителна част
и вместо него да постанови друго, с което искът за обезщетение за
неимуществени вреди за разликата над 55 000лв. да бъде отхвърлен.
Претендира направените по делото разноски.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК от насрещната страна по жалбата С. Т. Д.
е депозиран писмен отговор, в който изразява становище за неоснователност
на жалбата на застрахователя и моли съда да остави в сила
първоинстанционното решение в обжалваната от застрахователя осъдителна
част.
Няма оплаквания в жалбата за допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения, които следва да бъдат отстранени от въззивния съд.
Няма доказателствени искания.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА съдебно заседание на 14.10.2025г. от 13.30 часа, за която
дата и час да се призоват страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3