№ 23
гр. Гълъбово, 30.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на седми март
през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ТОДОР АСЕНОВ
при участието на секретаря Белослава П. К.а
като разгледа докладваното от ТОДОР АСЕНОВ Гражданско дело №
20225550100109 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен иск с правно основание чл.55, ал.1, предл. първо от ЗЗД - за
заплащане на сумата от 4900,00лв., ведно със законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до окончателното
изплащане на сумата, с която ответникът се е обогатил без основание, а в
условията на евентуалност се претендира същата сума на основание чл.59
ЗЗД. Претендират се и направените по делото разноски.
Искът е предявен от И. М. И. от **** срещу Г. А. В. от ****. С исковата
молба се твърди, че на 14.08.2018г. ищецът е превел по банковата сметка на
ответника сумата от 4900,00лв. с посочено основание „капаро покупка на
имот“. Страните са имали намерение да сключат предварителен договор или
окончателен нотариален акт. Предварителен договор не е бил сключван
между страните, а са сключени две сделки за покупко-продажба на
недвижими имот, както следва: На 16.11.2018г. ищцата е закупила от
ответника ½ идеална част от апартамент, находящ се ****, ****, и на същата
дата ищцата е закупила от ответника ½ идеална част от апартамент, находящ
се в ****, ********. Покупната цена за първата продажба е платена напълно в
брой, като от нея не е приспадната сумата за даденото капаро. По втората
сделка цената е преведена по банков път на два пъти - една част в деня на
сделката, а втората част след учредяване на ипотека. И по тази сделка не е
прихваната сумата на капарото. Страните са водили гр.дело №761/2020г. по
описа на РС- Раднево, от решението по което ставало ясно, че сумата за
1
капарото е следвало да бъде прихваната по първата сделка. Това обаче не
било направено. До настоящия момент сумата не била върната на ищеца,
което го мотивирало да предяви настоящия иск.
Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му
върне сумата от 4900,00лв., с която се е обогатил неоснователно, законната
лихва върху главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда до
окончателното изплащане на сумата и направените по делото разноски.
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копие
на: Нотариален акт с дв.вх.рег.№1765/16.11.2018г., акт №175, том V, дело
№980/2018г. по описа на Служба по вписвания гр.Раднево, Нотариален акт с
вх.рег.№1766/16.11.2018г., акт №176, том V, дело №981/2018г. по описа на
Служба по вписвания гр.Раднево, Извлечение от банкова сметка за периода
01.01.2018г. - 31.12.2018г., Решение №260114/14.06.2021г. по гр.дело
№761/2020г. по описа на РС-Раднево, Решение №260125/21.07.2021г. по
гр.дело №761/2020г. по описа на РС-Раднево, Протокол от о.с.з. на
18.05.2021г. по гр.дело №761/2020г. по описа на РС-Раднево, Определение
№228/29.10.2021г. по гр.дело №737/2021г. по описа на РС-Раднево,
Обезпечителна заповед №1/02.11.2021г.
Моли да бъдат изискани и приложени към настоящото производство
гр.дело №761/2020г. по описа на РС-Раднево и гр.дело №737/2021г. по описа
на РС-Раднево.
Моли да бъде допуснат до разпит един свидетел, който ще установява
обстоятелства, изложени в исковата молба.
Ответникът в срока за писмен отговор изразява становище, че
предявеният иск е неоснователен. На първо място прави възражение за
размера на претендираната сума - твърди, че преведената сума по банковата
му сметка е в размер на 4821,12лв., а не както се твърди в исковата молба -
4900,00лв. Излага обстоятелствата, които обосновават заплащането на сумата,
а именно: Още през 2016г. ищцата и партньорът й Е. А. В. са искали да
закупят описаните в исковата молба недвижими имоти в съсобственост при
равни квоти. Тъй като продавачите - ответникът и неговата съпруга са
живеели в чужбина, продажната цена е трябвало да бъде преведена по банков
път преди сключването на сделката. Е. А. В. е заплатил неговата част от
продажната цена по-рано, но ищцата е имала финансови затруднения и дълго
време е отлагала плащането. Едва през 2018г. ищцата е превела сумата от
2465 евро на ответника за закупуването на ½ идеална част от апартамент,
находящ се ****, *******. Тъй като страните са били в близки отношения
документалното оформяне на плащанията не им е било приоритет.
Ответникът и съпругата му са дошли в България само за изслушването на
сделките пред нотариус. Преди сделката между страните не е имало предаване
на други суми в брой. При нотариуса страните са потвърдили, че са се
2
разплатили, но не са уточнили, че цената е платена по банков път, поради
което в нотариалния акт е било записано, че цената е заплатена в брой. Това
изявление не отговаряло на истината и в тази му част нотариалният акт бил
неверен. Цената на имота била изцяло изплатена от двамата купувачи по
банков път и пари на ръка не били предавани. Именно за заплащане на
половината от продажната цена на този имот била преведена сумата от 2465
евро от страна на ищцата и не подлежала на връщане. Нито при сключване на
сделката, нито по-късно ищцата е имала претенции за връщане на сумата,
която е превела по банковата сметка на ответника. Тези претенции
възникнали едва когато ответникът завел гр.дело 761/2020г. по описа на РС-
Раднево. Ответникът счита, че в частта на изявленията на страните по
сделката за заплащането на цената й, нотариалният акт представлява частен
свидетелстващ документ и не е обхванат от материалната доказателствена
сила на нотариалното удостоверяване. Поради това тези изявления могат да
бъдат оспорвани и неверността им да бъде доказана с всички доказателствени
средства. Цената на посочения по-горе имот била изплатена с преведената от
ищцата сума, поради което не подлежала на връщане.
Моли съда да отхвърли предявения иск и да му присъди разноските по
делото.
Моли да бъде открито производство по реда на чл.193 ГПК за оспорване
истинността на Нотариален акт с дв. вх. рег. № 1765/16.11.2018г., акт № 175,
том V, дело № 980/2018г. по описа на Служба по вписвания гр.Раднево в
частта на изявленията на страните, че продажната цена е получена изцяло и в
брой от продавачите.
Моли да бъдат разпитани в качеството на свидетели лицата С.И.Т.,
К.И.Ж. и Ж.Б.Ж. при режим на довеждане, както и Д.В.В. и Е. А. В., които се
намират съответно в Испания и Германия, поради което моли да бъдат
разпитани по делегация или по видеоконферентна връзка.
Моли съда да задължи ищцата да се яви лично в съдебно заседание и да
отговори на въпроси по реда на чл.176 ГПК, както следва:
1. Каква сума в брой е заплатила лично тя като цена на недвижимия
имот, предмет на нотариалния акт?
2. Кога и къде е предала сумата?
3. На кого е предала сумата?
4. В същия ден на сделката ли е било?
5. Какви банкноти са били?
6. Цялата сума ли е предала или само нейната част?
7. Знае ли кога другият купувач е заплатил своята част от продажната
цена?
Представя и моли да бъдат приети като писмени доказателства копие на
извлечение от банкова сметка с превод на български език.
3
Възразява срещу искането на ищцата да бъдат допуснати гласни
доказателства, тъй като не били посочени имената на свидетеля, който да
бъде разпитван и обстоятелствата, които ще установява с показанията му.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Ищцата И. М. И. и Е. А. В., с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 56 от 16.11.2018 г., том 5, рег.№ 4045, нот.д. № 465/2018 г.
на нотариус Г.Д., придобили от ответника Г. А. В. и неговата съпруга Дорина
Валентинова В.а недвижим имот, представляващ самостоятелен обект в
сграда с идентификатор 61460.504.87.3.18 по КК и КР на ****, представляващ
апартамент № 18 на адрес ****, ********, ведно със съответните идеални
части от общите части на сградата и правото на строеж върху дворното място,
срещу продажна цена от 20 000 лв.
В нотариалния акт е посочено, че цената от 20 000 лв. е платима както
следва: към датата на продажбата 16.11.2018 г. е платена сумата от 3000 лв.
по банкова сметка на продавача Г. А. В., а остатъкът от 7000 лв. ще се
изплати до 16.11.2019 г. по банков път.
Между същите страни е сключена и друга сделка по покупко-продажба
на недвижим имот, обективирана с нотариален акт за покупко-продажба на
недвижим имот № 55, том 5, per. № 4044, н.д. № 464/2018 г. на нотариус Г.Д.,
с който Г. А. В. и Д.В.В. са продали на ответницата И. М. И. и Е. А. В. друг
свой недвижим имот, находящ се в ****, *******, имот с идентификатор
61460.504.17.2.24, за сумата от 9500 лв., която сума е изплатена изцяло в
брой на продавачите към датата на договора - 16.11.2018 г.
От приетото извлечение от сметка на ответницата И. М. И. е видно, че
на същата дата, в която е изповядани сделките пред нотариуса, а именно
16.11.2018 г. е преведена по банков път сумата от 2998,80 лв. от името на
ответницата И. М. И. в полза на ищеца Г. А. В. с основание „апартамент“.
Преди това на 14.08.2018 г. ответницата е превела пак по банков път на
ищеца Г. А. В. сумата от 4900 лв. с основание „капаро покупка на имот“.
Анализ на тези факти изключва сумата от 4900 лв. като капаро да е
предадена за процесния апартамент, тъй като е записано, че е платена само
сума от 3000 лв., която е доста по-малка от сумата от 4900 лв.
Отделно от това е видно от извлечението от сметката на ответницата, че
на същата дата 16.11.2018 г. е превела по банков път сумата от 2998,80 лв.,
което с оглед несъществената разлика до 3000 лв., води на извод, че това е
превод на сумата от 3000 лв., описана в процесния нотариален акт като
получена по банков път към датата на сделката.
В хода на съдебното дирене, безспорно е установено, че между страните
са налице само тези две сделки по покупко-продажба, а приведеното капаро
4
за покупка на недвижим имот в размер от 4900 лв. не е било прихванато или
върнато по някоя от тях.
Съдът като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от
фактическа страна следното:
Предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД предполага
установяването, че ищецът е заплатил процесната сума на ответника при
липса на основание – начална липса на основание, нищожно основание или
отпаднало с обратна сила.
Основните предпоставки на фактическия състав на неоснователното
обогатяване по чл. 55, ал. 1, от ЗЗД са получаването на имуществена ценност
от един правен субект и отсъствието на основание за получаването, като
получаването е фактическо действие, в резултат на което получилият
имуществена облага установява своята фактическа власт върху полученото.
Съобразно константната практика на съдилищата по този фактически
състав на неоснователното обогатяване ищецът доказва плащането на сумата,
а ответникът – наличието на валидно основание за престиране на същата.
Ако получилият облагата не докаже по несъмнен начин, че има
основание да я задържи, то той дължи нейното връщане, в който смисъл е и
практиката на ВКС /решение по гр.д.№ 5858/2007 г. , решение по гр.д.№
335/2008 г., решение № 739 от 15.11.2010 г. по гр.д.№ 316/2010 г., ІV г.о.,
решение № 138 от 07.10.2009 г. по т.д. № 375/2009 г. , ІІ т.о. и други/.
От представените по делото доказателства е видно, че на 14.08.2018г.
ищцата е превела от нейната сметка по сметката на Г. А. В. /IBAN
**************/ сумата от 4900 лв., като основание за превода е упоменато
„KAPARO POKUPKA NA 1МОТ - PREVOD”.
Между страните са били реализирани две сделки по покупко-продажба
на недвижим имот, като приведеното капаро за покупка на недвижим имот в
размер от 4900 лв. не е било прихванато или върнато по някоя от тях.
Предвид установеното съдът намира, че основанието, въз основа което
ищецът е заплатил на ответника сумата от 4 900лв, е отпаднало с обратна
сила, веднага след като по процесните сделки за покупко-продажба на
недвижим имот са изплатени пълните изискуеми суми, а приведеното капаро
не е прихванато по никоя от тях – ерго, продавача неоснователно се е
обогатил със сумата от 4 900лв, представляваща капаро по покупка на
недвижим имот, цената за която е изцяло заплатена от купувача и тази сума
не е прихваната или включена в цената.
По отношение на претенцията за съдебните и деловодните разноски,
съдът намира, че ответникът е станал причина с поведението си за завеждане
на иска, поради което в негова тежест следва да възложат разноските. Ето
защо и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в тежест на ответника следва да се
5
възложат разноските в размер на 198,00 лв., представляващи платената за
производството държавна такса и 600,00 лв. платено адвокатско
възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и
съдействие.
Воден от горните мотиви, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Г. А. В., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес:
****, *******, да заплати на И. М. И., ЕГН: **********, с постоянен адрес:
********* сумата от 4900,00лв., /четири хиляди и деветстотин лева/
представляваща капаро по покупка на недвижим имот, законната лихва върху
главницата от датата на завеждане на исковата молба в съда – 09.03.2022г., до
окончателното изплащане на сумата и направените от ищеца разноски по
делото в размер на 798,00лв. /седемстотин деветдесет и осем лева/, от които –
600,00 лв. /шестстотин лева/ адвокатско възнаграждение и 198,00лв. /сто
деветдесет и осем лева/ държавна такса .
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр. Стара Загора в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
6