№ 470
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 5 СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Георги Митев
при участието на секретаря Калина Ив. Караджова
като разгледа докладваното от Георги Митев Административно наказателно
дело № 20253110200541 по описа за 2025 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59 и следващите от Закона за
административните нарушения и наказания/ЗАНН/ и е образувано по жалба на Парк
Сегмент ЕООД, представлявано от П.М.Л., чрез адвокат К. Т. от Адвокатска колегия
Варна, срещу наказателно постановление № 789696-F565122/26.09.2024 г. на Т.П.М. -
директор на Дирекция Обслужване в Териториална дирекция/ТД/ Варна на
Националната агенция за приходите/НАП/, с което на дружеството е наложена
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева на основание
чл.261 ал.1 от Закона за корпоративното подоходно облагане/ЗКПО/, за нарушение на
чл.92 ал.1 вр.чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка § 25 ал.1 от Закон за мерките и действията
по време на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13
март 2020 г. и за преодоляване на последиците.
С жалбата се оспорва цитираното по-горе наказателно постановление като
незаконосъобразно. Твърди се, че то е издадено при съществени нарушения на
производствените правила и материалния закон и се моли съда да го отмени, а в
условията на евентуалност да намали размера на наложената имуществена санкция.
В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява,
представлява се от адвокат К. Т., редовно упълномощена. По същество адвокат Т.
поддържа жалбата, като допълнителен аргумент изтъква, че не е констатирано
мястото и датата на нарушението, за което е съставено обжалваното наказателно
постановление, моли наказателното постановление да бъде отменено да им бъдат
присъдени направените деловодни разноски по представения договор.
Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява
от старши юрисконсулт Илиян Иванов, редовно упълномощен, който оспорва жалбата
и моли съда да потвърди наказателното постановление като правилно и
законосъобразно и да им бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
1
С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от
фактическа страна следното:
Жалбоподателят е едноличен собственик и управител на Парк Сегмент ЕООД,
видно от приложената справка от Търговски регистър за актуалното състояние на
дружеството.
Парк Сегмент ЕООД било регистрирано по ЗДДС, което според приложената
разпечатка от информационната система на НАП, е станало в ТД Варна на НАП на
07.05.2019 г. Съобразно законовите разпоредби, след тази регистрация, регистрираното
лице следвало да подава годишна данъчна декларация за данъчния финансов резултат
и дължимия годишен корпоративен данък до 31 март на следващата година в
териториалната дирекция на НАП по регистрация на данъчно задълженото лице.
Поради това от страна на дружеството следвало да се подаде такава годишна данъчна
декларация за 2019 година до 31.03.2020 г., който съгласно § 25 ал.1 от Закон за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
народното събрание от 13 март 2020 г. и за преодоляване на последиците е удължен до
30.06.2020 г. Това обаче не било сторено.
На 03.08.2020 г. в ТД Варна на НАП била извършена проверка в
информационния масив от А. А. И. – старши инспектор по приходите в ТД Варна на
НАП. При извършена проверка било установено, че Парк Сегмент ЕООД не е
изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация за 2019 година до
30.06.2020 г.
Изпратена е покана изх.№ 310-234/03.08.2020 г. до Парк Сегмент
ЕООД/приложен оригинал л.25 от административно-наказателната преписка/АНП/,
изпратена и връчена по електронен път на 06.08.2020 г., да се яви негов представител в
7-дневен срок от получаването на поканата в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН.
Върнато е известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка 310-234/03.08.2020
г./приложен оригинал л.22 от АНП/ от 05.08.2020 г. с отбелязване „Непотърсена“.
Изпратена е покана изх.№ 310-234/17.08.2020 г. до Парк Сегмент
ЕООД/приложено оригинал л.16 от АНП/ в 7-дневен срок от получаването на поканата
представител на дружеството да се яви в ТД на НАП-Варна за съставяне на АУАН.
Върнато е известие за доставяне на регистрирана пощенска пратка 310-234/17.08.2020
г./приложен оригинал л.17 от АНП/ - с отбелязване „Непотърсена“.
На 17.08.2020 г. старши инспектор по приходите при Териториална дирекция
Варна на Национална агенция по приходите А. А. И. съставила акт за установяване на
административно нарушение/АУАН/ серия AN № F565122/приложен оригинал/ срещу
Парк Сегмент ЕООД, представлявано от П.М.Л., за това, че на 03.08.2020 г. при
извършена проверка в ТД Варна на НАП в информационния масив е установено, че
дружеството като данъчно задължено лице, което се облага с корпоративен данък, не е
изпълнило задължението си да подаде годишна данъчна декларация по чл.92 ал.1 от
ЗКПО за 2019 година в териториалната дирекция на НАП по данъчна регистрация на
дружеството – ТД Варна на НАП, в законоустановения срок по чл.92 ал.2 от ЗКПО,
който съгласно § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и за
преодоляване на последиците е удължен до 30.06.2020 г. През 2019 година
дружеството е осъществявало търговска дейност в обект – паркинг, оборотите от който
са отчетени на регистрирано фискално устройство и същите са в размер на 9762.01
лева. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН.
Актосъставителката е квалифицирала нарушение по чл.92 ал.1 от ЗКПО във връзка с
чл.92 ал.2 от ЗКПО във връзка с § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време
на извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г.
и за преодоляване на последиците.
На 28.09.2020 г. е изготвен Протокол изх.№ 96115/приложен оригинал л.14 от
2
преписката/ за това, че инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и
Наталия Георгиева са извършили посещение на адрес гр.Варна, к.к.Златни пясъци,
хотел Дана Палас, че търсеното дружеството на адреса не е открито или друго
упълномощено лице за връчване на АУАН серия AN № F565122/17.08.2020 г.
На 07.10.2020 г. е изготвен Протокол изх.№ 96338/приложен оригинал л.13 от
преписката/ за това, че инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и
П.Х.Д. са извършили посещение на адрес гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел Дана
Палас, че търсеното дружеството на адреса не е открито или друго упълномощено
лице за връчване на АУАН серия AN № F565122/17.08.2020 г.
На 07.10.2020 г. е съставен Протокол изх.№ 55820 /приложен оригинал л.12 от
преписката/ от инспекторите по приходите при ТД Варна на НАП А. А. И. и П.Х.Д., в
който е отразено, че АУАН серия AN № F565122/17.08.2020 г. е съставен в отсъствието
на нарушителя на основание чл.40 ал.2 от ЗАНН, задълженото лице Парк Сегмент
ЕООД е издирвано но не е отрито два пъти на адреса за кореспонденция гр.Варна,
к.к.Златни пясъци, хотел Дана Палас, представляващ търговеца или друго
упълномощено лице за връчване на АУАН, поради което на основание чл.43 ал.6 от
ЗАНН се спира производството по АУАН.
Спирането на производството е отбелязано върху АУАН с печат „на основание
чл.43 ал.6 от ЗАНН производството по АУАН F565122 се спира на 07.10.2020 г.“.
Според приложената разпечатка от Търговски регистър за актуалното
състояние на Парк Сегмент ЕООД/л.11 от АНП/ е видно, че е със седалище и адрес на
управление гр.Варна, район Приморски, к.к.Златни пясъци, хотел Дана Палас и че
управител и едноличен собственик на капитала е П.М.Л..
Според разпечатка от информационната система на НАП за подадени
декларации от Парк Сегмент ЕООД /л.8 от АНП/ няма намерени декларации.
От разпечатка от информационната система на НАП се установява наличие на
фискално устройство за обект паркинг и отчетен оборот за 2019 година 9762.01
лева/л.5-6 от АНП/.
АУАН е предявен на представляващия дружеството Преслав Луканов на
19.09.2024 г., видно от бележката за връчване към АУАН, който се запознал със
съдържанието му, отказал да го подпише и да получи копие от него, което е
удостоверено с подписа на свидетел.
Въз основа на съставеният акт било издадено и атакуваното наказателно
постановление№ 789696-F565122/26.09.2024 г. на директора на Дирекция Обслужване
при Териториална дирекция Варна на Национална агенция за приходите/приложен
оригинал/. Административно-наказващият орган е възприел изцяло обстоятелствата,
изложени в АУАН, квалифицирал е нарушението по чл.92 ал.1 във връзка с чл.92 ал.2
от ЗКПО във връзка с § 25 ал.1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с решение на народното събрание от 13.03.2020 г. и
за преодоляване на последиците и на основание чл.261 ал.1 от ЗКПО наложил
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева.
Наказателното постановление е изпращане няколкократно за връчване чрез
обратна разписка на адрес гр.Варна, к.к.Златни пясъци, хотел Дана Палас и на адрес
гр.София, ул.Козлодуй № 183 вх.А ет.3 ап.9. Върнати са известия за доставяне на
наказателното постановление пратка 103876/21.10.2024 г./приложени оригинали/:
- л.40 от АНП върнато на 08.11.2024 г. с отбелязване „Непотърсена“;
- л.34 от АНП върнато на 03.12.2024 г. с отбелязване „Непотърсена“;
- л.38 от АНП върнато на 06.12.2024 г. в цялост без отбелязване;
- л.36 от АНП върнато на 22.01.2025 г. с отбелязване „Непотърсена“.
На страница 3 от наказателното постановление е поставен щемпел с текст
3
„ДЗЛ не е намерено на посочения от него адрес, а новият е неизвестен. Известията са
върнати в цялост. Съгласно чл.58 от ЗАНН да се счита за връчено на 27.01.2025,
отдолу АНО: подпис и в скоби посочено /К.Х./“.
Описаната фактическа обстановка се установява и потвърждава от събраните
по делото гласни доказателствени средства – разпит в съдебно заседание на
актосъставителката А. А. И., писмени доказателствени средства, изброени по-горе,
приобщени по реда на чл.283 от НПК, които съдът кредитира изцяло като достоверни
и непротиворечиви.
Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му
задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, прави следните правни изводи:
Наказателното постановление е получено на 09.01.2025 г. от адвокат К. Т.,
процесуален представител на Парк Сегмент ЕООД в съдебно заседание по
административно-наказателно дело № 4685/2024 г. по описа на Районен съд Варна, за
което е приложено заверено копие от протокола за съдебното заседание. Жалбата е
подадена по електронен път на 23.01.2025 г. Жалбата е подадена от Парк Сегмент
ЕООД, представлявано от П.М.Л., чрез адвокат К. Т. от Адвокатска колегия Варна. От
съда бе изискано и представено заверено копие от пълномощно, с което П.М.Л. в
качеството му на управител и законен представител на Парк Сегмент ЕООД
упълномощава адвокат К. Т. да представлява дружеството пред съдилищата в
България, да съставя, подписва и депозира жалби. От служебно извършената проверка
в регистри на българската адвокатура се установи, че К. Н. Т. е практикуващ адвокат,
регистриран в Адвокатска колегия Варна с личен номер **********. Жалбата е
процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е
издадено атакуваното наказателно постановление, в установения от закона 14-дневен
срок от узнаване за издаденото наказателното постановление и пред надлежния съд –
по местоизвършване на твърдяното нарушение.
АУАН е съставен от компетентно лице - А. А. И. инспектор по приходите в ТД
Варна на НАП съгласно изискванията на чл.193 ал.2 от ЗДДС и Заповед № ЗЦУ 384 от
27.02.2024 г. на изпълнителния директор на НАП, в която в точка т.2.1. са определени
да съставят актове за установяване на административно нарушение органите по
приходите. От служебно изисканата и приета заповед № 96.3/30.04.2013 г. на
директора на ТД на НАП Варна е видно, че А. А. И. е преназначена на длъжността
„старши инспектор по приходите“. АУАН е съставен в присъствието на един свидетел,
но съдът намира, че това нарушение не е съществено, тъй като не ограничава правото
на защита.
Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Т.П.М. -
директор на Дирекция Обслужване при ТД Варна на НАП, съгласно изискванията на
чл.193 ал.2 от ЗДДС и заповед № ЗЦУ 384 от 27.02.2024 г. на изпълнителния директор
на НАП, с която в точка 1.2. са упълномощени директорите на дирекции Обслужване
в ТД на НАП да издават наказателни постановления по ЗКПО. Съгласно служебно
изисканата и представена заповед № 1271/30.12.2009 г. на директора на ТД Варна на
НАП/л.36 от АНД/ Т.М. е преназначен на длъжност директор на ТД Варна на НАП.
АУАН и наказателното постановление са съставени в сроковете по чл.34 от
ЗАНН.
Съдът намира, че нарушението е доказано по несъмнен и безспорен начин. На
жалбоподателя е вменено извършването на нарушение по чл.91 ал.1 вр.ал.2 от ЗКПО.
Съгласно цитираните разпоредби данъчно задължените лица, които се облагат с
корпоративен данък, подават годишна данъчна декларация по образец за данъчния
финансов резултат и дължимия годишен корпоративен данък в срок до 31 март на
следващата година в териториалната дирекция на Националната агенция за приходите
4
по регистрация на данъчно задълженото лице.
В случая от писмените доказателствени средства се установява, че
дружеството-жалбоподател не е подало годишна данъчна декларация за 2019 година в
законоустановения срок до 30.06.2020 г.
Горното се потвърждава от гласните доказателствени средства – разпита в
съдебно заседание на актосъставителката А. А. И., писмените доказателства, а и по
същество фактите в наказателното постановление не се оспорват от жалбоподателя.
Тъй като дружеството не е подало изискуемата декларация в предвидения в
закона срок, то от обективна страна е налице вмененото му административно
нарушение. Наказващият орган е санкционирал юридическото лице, чиято отговорност
е обективна и безвиновна.
Нарушената правна норма е правилно отнесена към санкционната такава, като
за извършеното нарушение жалбоподателят е бил санкциониран по реда на чл.261 ал.1
от ЗКПО. Цитираната разпоредба предвижда за данъчно задължено лице, което не
подаде декларация по този закон или не я подаде в предвидения срок наказание
имуществена санкция в размер от 500 до 3 000 лева. В случая Парк Сегмент ЕООД с
ЕИК ********* се явява данъчно задълженото лице по смисъла на чл.2 ал.1 т.1 от
Закона за корпоративното подоходно облагане и като такова за него е съществувало
задължението да подаде годишна данъчна декларация за 2019 година по данъчната
регистрация на дружеството - ТД Варна на НАП, поради което се явява субект на
отговорността по чл.261 ал.1 от ЗКПО. Наложено е административно наказание в
минимален размер от 500 лева, което според съда е справедливо и отговаря на
степента на обществена опасност на деянието. Ако целта на жалбоподателя е била да
заплати по-нисък размер от наложената имуществена санкция е била налице
възможността по чл.79б от ЗАНН за заплати в 14-дневен срок от връчването на
наказателното постановление 80 на сто от нейния размер.
Съдът установи, че при издаването на обжалваното наказателно постановление
са допуснати съществени нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до нарушаване на
правото на защита на привлеченото към административно-наказателна отговорност
лице, поради което се явяват абсолютно основание за неговата отмяна.
Съдът констатира, че в наказателното постановление не са посочени датата и
мястото на извършване на нарушението. Посочена е датата, на която нарушението е
установено, а също и тази, на която е изтекъл срокът за изпълнение на процесното
задължение, но не е посочено коя дата наказващият орган е приел за такава на
извършване на деянието. Отбелязано е също така, че нарушението е установено в ТД
Варна на НАП, но липсва констатация за мястото на неговото извършване. Датата и
мястото на извършване на нарушението са едни от съществените обективни признаци
за индивидуализацията му и са от решаващо значение за съставомерността му, както и
за надлежното и в пълен обем упражняване правото на защита на наказаното лице/в
този смисъл е Решение № 1015 от 22.07.2020 г. на Административен съд Варна по
к.а.н.д. № 983/2020 г.). В Практиката си Административен съд Варна трайно приема,
че датата на извършване на нарушението е съществен реквизит на акта за установяване
на административно нарушение по чл.42 т.3 от ЗАНН и на наказателното
постановление по чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН. Това е така, защото освен значението за
5
безспорното индивидуализиране на деянието, законът обвързва с нея редица други
правни последици. Тази дата най-вече е отправен момент при изчисляване на
давностните срокове и без нея не може да бъде извършена преценка за спазване на
сроковете за образуване на административно-наказателното производство по чл.34 от
ЗАНН /в този смисъл са Решение № 1331 от 17.07.2017 г. на Административен съд
Варна по к.а.н.д. № 1649/2017 г., Решение № 1372/19.07.2017 г. на Административен
съд Варна по к.а.н.д. № 1558/2017 г., Решение № 1341/07.02.2024 г. на
Административният съд Варна по кнахд № 2701/2023 г./. Принципно би могло да се
приеме, че непосочването изрично на датата на извършване на нарушението
представлява несъществено нарушение на процесуалните правила, ако същата се
извежда без затруднение, с оглед посочения в наказателното постановление краен срок
за изпълнение на съответното задължение и ако в конкретния случай е видно, че
процесуалните права на нарушителя не са били накърнени. В разглежданото
наказателно постановление обаче са изписани две отделни дати(на установяването на
нарушението и крайният срок за подаване на декларацията), което би могло да доведе
до неяснота и да затрудни санкционираното лице при организирането на защитата му.
Непосочването на мястото на извършване на нарушението в случая също не може да
се счете за несъществен пропуск, тъй като се касае за нарушение, което се изразява в
бездействие - обстоятелство, което е от естество да затрудни санкционираното лице
правилно да възприеме всички елементи на вмененото му нарушение и конкретно -
мястото, на което се твърди, че го е осъществило, а това безспорно накърнява правото
му на защита. В решението по канд № 890/2021 г. на Административен съд Варна,
постановено по аналогичен случай, е споделено виждането на районния съд, че
липсата на изрично изписване на датата и мястото на извършване на нарушението се
явяват съществени нарушения на процесуалните правила, обуславящи отмяната на
обжалваното наказателно постановление. След като датата и мястото на извършване на
нарушението са останали неопределени, а липсата им в конкретния случай е възможно
да доведе до неяснота, съдът приема, че наказателното постановление е издадено в
нарушение на изискванията на чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН и същото подлежи на отмяна на
това основание.
По въззивната жалба:
1. Следва да се отбележи, че в петитума на жалбата е записано, че наказателното
постановление е издадено от Т.П.М., а то е издадено от Т.П.М..
2. Съдът не приема възражението, че е допуснато нарушение на чл.43 ал.6 от
ЗАНН, тъй като неправилно и било спряно административно-наказателното
производство. След направената проверка в Търговски регистър е установено
седалище и адрес на управление на дружеството гр.Варна, к.к.Златни пясъци,
хотел Дана Палас. На този адрес са извършени две проверки от служители на ТД
на НАП Варна и са изготвени два протокола, че на този адрес няма представител
на юридическото лице, което да приема кореспонденцията на фирмата и да му
бъде връчен съставения АУАН. Според съда е спазена процедурата за спиране на
6
административно-наказателното производство.
3. Съдът не приема възражението, посочено във въззивната жалба, че наказателното
постановление е издадено след преклузивния за това срок по чл.36 ал.3 от ЗАНН
– четири години по-късно, без да са налице условията за спиране на
административно-наказателното производство. В чл.36 от ЗАНН няма ал.3.
Вероятно жалбоподателят е имал предвид разпоредбата на чл.34 ал.3 от ЗАНН,
според която образуваното административно-наказателно производство се
прекратява, ако не е издадено наказателно постановление в шестмесечен срок от
съставянето на акта. АУАН е съставен на 17.08.2020 г. На 07.10.2020 г.
производството по АУАН е било спряно на основание чл.43 ал.6 от ЗАНН и е
възобновено на 19.09.2024 г. с предявяване на АУАН на Преслав Луканов, като
този период не следва да се отчита при изчисляването на визирания в чл.34 ал.3
от ЗАНН шестмесечен срок. По силата на чл.245 ал.3 от НПК, към който
препраща нормата на чл.84 от ЗАНН, в срока по чл.34 ал.3 от ЗАНН не се
включва времето, през което производството е било спряно. Сборът от периодите
от съставянето на акта до спирането на АНП(от 17.08.2020 г. до 07.10.2020 г.) и
от предявяването на акта до издаването на наказателното постановление (от
19.09.2024 г. до 26.09.2024 г.) не превишава шест месеца и следователно срокът
по чл.34 ал.3 от ЗАНН е спазен. Не се установява и изтичане на предвидените в
закона давностни срокове. Действително, според Тълкувателно решение №
1/2015 г., постановено по тълк. д. № 1/2014 г. на ОСНК на ВКС и ОСС на Втора
колегия на Върховния административен съд, разпоредбата на чл.11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в Наказателния кодекс. Доколкото за процесното нарушение е
предвидено наказание „глоба“, относителният давностен срок по чл.80 ал.1 т.5 от
НК възлиза на три години, а абсолютният давностен срок по чл.81 ал.3 от НК - на
четири години и половина, считано от момента на нарушението. В случая
изтичането на обикновената давност е прекъсвано с предприеманите различни
действия по реализиране на административно-наказателната отговорност на
дружеството, а абсолютният давностен срок не е бил изтекъл към момента на
издаване на наказателното постановление.
По разноските:
В съдебното заседание е направено искане от процесуалния представител на
въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото обаче
предвид изхода на спора/наказателното постановление следва да бъде отменено/,
по аргумент на противното на чл.78 ал.8 от ГПК вр.чл.144 от АПК е неоснователно и
следва да бъде оставено без уважение от съда.
От процесуалния представител на въззивника с въззивната жалба и в съдебно
заседание бе направено искане за присъждане на разноски.
От въззивника е представен договор за правна помощ и консултантско
съдействие от 14.03.2025 г./л.42 от АНД/ между Парк Сегмент ЕООД, представлявано
от П.М.Л. и адвокат К. Т. за депозиране на жалба и представителство пред Районен съд
Варна. Според представения списък с разноски/л.43 от АНД/ от Парк Сегмент ЕООД е
изплатено адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева на 14.03.2025 г. по договор
за правна защита и съдействие.
На основание чл.63д ал.1 от ЗАНН в производствата пред районния и
административния съд, както и в касационното производство страните имат право на
присъждане на разноски по реда на Административно-процесуалния кодекс. Съдът се
7
произнася по разноските сторени по делото, което разглежда, когато страните са
поискали това.
Искането за присъждане на разноски от страна на процесуалния представител
на жалбоподателя е направено своевременно, като последният има право на такива
предвид изхода на спора – отмяна на обжалваното наказателно постановление и с
оглед разпоредбата на чл.63д ал.1 от ЗАНН, препращаща към чл.143
от Административно-процесуалния кодекс. От съдържанието на договора за правна
помощ се установява, че адвокатското възнаграждение е в размер на 500 лева и е
платено на ръка, т. е. разходът е направен съгласно т.1 от Тълкувателно решение № 6
от 06.11.2013 г. по дело № 6/2012 г. на ОСГТК на Върховния касационен съд. В
последствие адвокат Т. е участвала в съдебното производство по делото.
Съгласно чл.78 ал.5 от ГПК, приложим на основание чл.144 от АПК, ако
заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно, съобразно
действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на
насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-
малко от минимално определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. В
случая възражение за прекомерност не е направено от процесуалния представител на
ТД Варна на НАП.
По силата на чл.143 ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните
такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако
подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал
отменения акт или отказ.
Следователно в случая следва на въззивника да бъдат присъдени разноските,
представляващи възнаграждение за един адвокат.
Минималните размерите на адвокатските възнаграждения са уредени в Раздел
IV от Наредба № 1 от 7.09.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Съгласно Наредбата, в редакцията от 04.11.2022 г., когато
административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението за адвокатско възнаграждение
се определя по правилата на чл.7 ал.2 върху стойността на санкцията, съответно
обезщетението. Съгласно чл.7 ал.2 т.1 от Наредбата за защита по дела с определен
интерес възнаграждението при интерес до 1 000 лева е 400 лева. В случая е наложено
административно наказание имуществена санкция в размер на 500 лева и
минималното адвокатско възнаграждение, съобразно горепосочения текст от
наредбата е 400 лв. Според спецификата на настоящия случай – отмяна на
наказателното постановление, участието на процесуален представител на въззивника в
едно съдебно заседание, без ангажиране на допълнителни доказателства и свидетели,
участието му в разпит на един свидетел, специфичната материя, изискваща време и
усилия за преглед и усвояване на нормативната база и практиката по нея и
ръководейки се от принципа за разумно остойностяване на положения труд,
прецененото с оглед на правната и фактическа сложност на случая съдът счита, че в
случая справедливо адвокатско възнаграждение за въззивника е в размер на 500 лева.
Мотивиран от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 от ЗАНН съдът
РЕШИ:
8
Отменя наказателно постановление № 789696-F565122/26.09.2024 г., издадено
от Т.П.М. – директор на Дирекция Обслужване в Териториална дирекция Варна на
Национална агенция за приходите, с което на Парк Сегмент ЕООД, ЕИК *********,
седалище и адрес на управление гр.Варна, район Приморски, к.к.Златни пясъци, хотел
Дана Палас, представлявано от П.М.Л., е наложено административно наказание
имуществена санкция в размер на 500 лева, на основание чл.261 ал.1 от Закона за
корпоративното подоходно облагане за извършено нарушение на чл.92 ал.1 от Закона
за корпоративното подоходно облагане.
Осъжда ТД Варна на НАП да заплати на Парк Сегмент ЕООД, ЕИК *********
сумата от 500/петстотин/ лева направени разноски за адвокатско възнаграждение.
Оставя без уважение искането на ТД Варна на НАП за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение като неоснователно.
Да се изпратят съобщения до Парк Сегмент ЕООД чрез адвокат К. Т. и на ТД
Варна на НАП, че решението е изготвено.
Решението подлежи на касационно обжалване с касационна жалба в 14-дневен
срок от получаване на съобщението, че мотивите към решението са изготвени, пред
Административен съд Варна по Административно-процесуалния кодекс.
След влизане в сила на решението материалите от административно-
наказателната преписка да се върнат на ТД Варна на НАП.
Съдия при Районен съд – Варна: _______________________
9