Р
Е Ш Е
Н И Е
Гр.София, ….
февруари 2022 година
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Софийски
градски съд, ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на двадесет и трети ноември
две хиляди и двадесет и първа година, в състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с
участието на съдебен секретар Илияна Коцева, след като изслуша докладваното от
съдията Радева т.д.№989 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид
следното:
Иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД.
В исковата молба ищецът “М.И С.“ ООД,
чрез адв.В.Б., твърди, че на 01.07.2014 година с
ответника „С.-Т.КМ“ ООД, са сключили договор за наем, по силата на който ищецът
е предоставил на ответника за временно възмездно ползване описания имот.
Ищецът твърди, че по силата на чл.6 от
договора наемателят е поел задължение изцяло за своя сметка, със собствени
усилия и средства, да извърши промяна в предназначението и преустройство на
имота в медицински център, а наемодателят е поел задължение да съдейства за
промяната.
Ищецът твърди, че ответникът е завел
дело срещу него, с предявяване на осъдителен иск с цена 27 000лева,
представляващ част от вземане, чийто общ размер е сумата от 70 000лева,
като основанието за това вземане е договор за цесия. Придобил е вземането от
изпълнителя по договора за СМР. Образуваното дело е под №655/2019г. по описа на
СГС, ТО, 6-21 състав.
Твърди, че действително е налице
сключен такъв договор, от наличието на който се установява, че ищецът съм е
извършил преустройството и промяната в предназначението на имота, което
задължение е поето от ответника по делото, по силата на наемното
правоотношение.
Обосновава интерес от предявяване на
този иск.
Твърди, че част от релевантните за
спора факти ще бъдат установени в хода на производството по т.д.№655/2019
година и моли това дело да бъде спряно до постановяване на решението по
т.д.№655/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав.
В срока за отговор ответникът „С.-Т.КМ“
ООД възразява относно допустимостта на предявения иск, като се позовава на
нормата на чл.126 ГПК и моли съда да прекрати производството.
Съдът е приел, че искът е допустим.
Твърдението на ищеца е, че за сметка на
ответника е извършил СМР в имота, предмет на наемното правоотношение, довели до
промяна в предназначението на този имот и неговото преустройство, което
задължение е било на ответника, по силата на чл.6 от договора за наем.
С разпореждане №9931/11.09.2020 година
съдът е указал на ищеца да отстрани констатираните нередовности
на исковата молба, като изложи обстоятелствата в какво се изразява
преустройството на имота и какви СМР (по пера) са извършени в него, дали лично
е извършил това преустройство или чрез другиго и ако е чрез другиго- да посочи
кой; възмездно или безвъзмездно това лице е извършило СМР, ако е възмездно на
каква стойност е неговото възнаграждение, платено ли и и по какъв начин; както
и да посочи поради каква причина ищецът е направил лично или чрез другиго
преустройството и промяна в предназначението на имота.
С молба вх.№285719/10.11.2020 година
страната, в изпълнение на дадените указания изразява следното:
Твърди, че на 04.03.2015г. е сключен
договор за възлагане на СМР по промяна предназначението на имот, с трето лице –
„Б.– С“ ЕООД, ЕИК ******, като в договора не е уговорено възнаграждение и не са
посочени конкретни СМР, които да се извършат. Същите е следвало да бъдат
уточнени в приложение №1 – оферта, каквато не е прилагана към договора,
подписано, съгласувано между страните и каквато оферта ищецът не е получавал и
конкретни СМР не са уговаряни.
Ищецът не е извършил лично
преустройството и няма как да знае кой точно фактически е извършил същото,
предвид факта, че СМР са извършени в период, когато ответникът държи и ползва
имота по договора за наем. Формално, съгласно протокол, образец 15- констативен
акт за установяване годността на строежа, подписан на 07.04.2015г. СМР са
извършени от възложителя – ищец чрез „Б.– С“ ЕООД, който е подписал протокол в
качеството му на строител.
По т.д.№655/2019г. ответникът „С.-Т.“
ЕООД претендира, че СМР са извършени точно от това трето лице.
Съгласно преждепосочения
договор възлагането на СМР е възмездно, макар и възнаграждение да не уговорено.
Ищецът не е заплащал възнаграждение за извършени СМР.
Същевременно такова възнаграждение се
претендира от ответника, въз основа на договор за цесия, сключен с „Б.– С“ ЕООД
по т.д.№655/2019г., поради твърдението си, че е възложил извършването на
преустройството на това трето лице срещу сумата от 70 000лева. Ищецът
твърди, че възникването на договорно правоотношение, въпросът относно
уговореното с него възнаграждение и предмет на спора по т.д.№655/2019г., от
решението по което ще се установи и за чия сметка е извършен ремонтът и чие е процесното вземане.
Ищецът твърди, че добросъвестно и в
изпълнение на задълженията си по договора за наем е съдействал на ответника за
одобрение на инвестиционния проект и е предоставил на ответника пълномощно, с
което последният е реализирал процедурата по снабдяване с разрешение за строеж.
Подписал е договора за СМР от 04.03.2015г.
Ищецът твърди, че относно вид,
качество, количество и стойност на СМР между страните се води спор по
т.д.№655/2019г., имотът се държи от ответника, не са възлагали конкретни СМР,
поради което посочват като извършени за негова сметка СМР, тези, които са
посочени от ответника по т.д.№665/2019г., чийто вид, количество, единична цена
и стойност са посочени в таблица.
Съдът е връчил препис от тази молба на
другата страна в процеса, която не взема становище по нея.
Ответникът е депозирал отговор на
исковата молба преди последната уточнителна молба на
ищеца.
В този отговор на исковата молба
ответникът твърди, че предявеният иск е недопустим, а това е така, тъй като с
него страната не претендира свое вземане, а прави правоизключващо
възражение по висящия между страните спор по т.д.№655/2019г., в каквато насока
са мотивите на съда да не приеме това възражение като възражение за прихващане
в този процес. Твърди, че е налице хипотеза по чл.126 ГПК и това производство
следва да бъде прекратено.
Твърди, че за ищеца не съществува
интерес от провеждане на предявената претенция и поради това, че е налице вече
висящ процес по т.д.№655/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав, като при това
положение за ищеца е налице евентуално правен интерес от водене на отрицателен установителен иск.
При условие на евентуалност, ако съдът
приеме, че претенцията е допустима, то моли същата да бъде отхвърлена като
неоснователна. Твърди, че между страните има сключен и действащ договор за наем
от 01.07.2014г. Неточно и произволно ищецът твърди по т.д.№655/2019г., че е
извършил вместо него със собствени усилия и средства преустройство на обекта.
Твърди, че не ищецът, а той сам е
изпълнил задълженията си по чл.6.1 от договора и е извършил подобренията и
преустройствата, а стойността на тези, които са му цедирани
са различни и последващи на извършените от него.
Твърди, че този иск като преждевременно заведен се явява неоснователен. Моли
съда да отхвърли претенцията и му присъди разноските по делото.
Страните са направили своите искания.
По възражението на ответника за
недопустимост на иска, на основание чл.126 ГПК и поради липса на интерес.
Не е налице хипотеза на идентичност на
спора по т.д.№655/2019г. по описа на СГС, ТО и настоящия спор, тъй като не е
налице идентичност на предмета на спора по двете дела. Ищецът има и интерес от
предявяване на този иска, тъй като възражението, което е направил по
т.д.№655/2019г. по описа на СГС, ТО, 6-21 състав е за прихващане, а не правоизключващо, което възражение за прихващане не е прието
от съда, разглеждащ спора по т.д.№655/2019г. Ето защо за ищеца съществува
интерес от предявяване на този иск, чрез която процесуално форма дири защита на
твърдяното си право.
Поради тези причини възражението за
ответника за прекратяване на делото, съдът е приел за неоснователно.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
По делото няма спор, че на 01.07.2014г.
ищецът „М.И С.“ ООД, в качество на наемодател и ответникът „С.-Т.КМ“ ООД, в
качество на наемател, са сключили договор за наем, по силата на който ищецът е
предоставил на ответника за временно е възмездно ползване, недвижим имот,
представляващ магазин №1 за промишлени стоки, с прилежащите му складови
помещения и санитарни възли, с обща застроена площ (ЗП) от 243,07 кв.м,
разположен на кота 0,00 на жилищна сграда, находяща се в гр.София, с адрес ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.“******,
изградена в УПИ VII
-72, в кв.3а по плана на гр.София, при граници на недвижимия имот: от две
страни-двор, рампа за подход към подземен паркинг на сградата и магазин за
промишлени стоки №2, собственост на наемодателя.
С разпоредбата на чл.2.1 от договора
страните са се съгласили, че уговорената цена за ползване на имота е в размер
на 317 евро месечно, без за периода от предаване на имота на наемателя до 4
месеца, а след тази дата дължимата наемна цена е в размер на 633 евро месечно,
без ДДС.
Предвидили са възможност тази цена да
се променя ежегодно с индексация, считано от 01 януари на всяка календарна
година от действието на договора, която индексация се извършва на база месечен
наем, дължим за м. декември на предходната година, който се умножава по
индекса, отчетен за тази предходна календарна година.
С разпоредбата на чл.6.1 от договора
страните са се съгласили, че наемодателят дава принципното си съгласие, при
спазване разпоредбите на този договор, наемателят за своя сметка и със свои
усилия: да извърши всички необходими правни и фактически действия за промяна на
предназначението на имота от „магазин за промишлени стоки“ на „медицински
център“ ( или подобен статут, позволяващ ползването му по предназначение); да
извърши съответното преустройство на имота, в съответствие с промяната на
предназначението.
Наемателят е поел задължение да осигури
промяната в предназначението на имота и преустройството му в медицински център,
както и да се снабди с всички необходими за това съгласия, разрешения и др.
документи, изцяло със свои средства и усилия, като наемодателят се задължава да
съдейства доколкото му е възможно, на наемателя в тази връзка, включително като
упълномощи наемателя да го представлява пред съответните компетентни органи във
връзка със смяната в предназначението и преустройството на имота; наемателят е
поел задължение заедно с надзорната фирма да изготви споразумение- съгласие на
преките съседи на наетото помещение, като осигури необходимата шумоизолация, а наемодателят е поел задължение да осигури
нотариална заверка на подписите им; наемателят е поел задължение в срок до 15
дни от подписване на този договор да предостави на наемателя за одобрение
проекти за промяна на предназначението, реконструкция, вътрешно
преразпределение и преустройство и довършителни работи, които смята да извърши
в имота, с оглед използването му по уговореното предназначение; с възможност за
наемодателят да поиска промяна в проектите и/ или да откаже одобрение на същите
и промяната на предназначението, само ако се предвиждат конструктивни промени
на имота и/ или сградата или всякакви СМР и преустройства, които биха
застрашили целостта на имота или сградата, или които не съответстват на
уговореното ползване на имота за медицински център.
За да се избягнат всякакви съмнения
страните са направили уточнение, че наемателят няма право да извършва трайни
подобрения (бутане на стени или колони) в наетите помещения, без изрично
писмено съгласие на наемодателя за всеки отделен случай, като във всички
случаи, ако наемателят извърши подобрения, страните са приели, че те са изцяло
за негова сметка, ако се счетат извършени и остават в полза на наемодателя,
след прекратяване на договора, а обзавеждането и оборудването, което е
подвижно, извършено от наемателя, същият следва да го демонтира за своя сметка,
доколкото демонтажът не уврежда наетото помещение, след прекратяване на
договора.
По делото е представен договор от
04.03.2015г., сключен от ищеца „М.И С.“ ООД и трето неучастващо по делото лице
– „Б.–С“ ЕООД, по силата на който ищецът, в качество на възложител, е възложил
на „Б.–С“ ЕООД, в качество на изпълнител, да извърши строителни и монтажни
работи (СМР) на строеж „Преустройство на магазин №1 за промишлени стоки и
промяна на предназначението в ЕИП на СМП – 6 бр.“, находящ
се в УПИ VII
-72, в кв.3а по плана на гр.София, ж.к. „Хаджи Димитър“, ул.“******, СО – район
„Подуяне“, съгласно оферта (Приложение№1), представляваща неразделна част от
договора.
Страните са се съгласили, че единичните
цени на СМР, предмет на договора, са посочени в Приложение №1 без включен ДДС,
като общата им стойност е съгласно офертата( Приложение01) – чл. 2 от договора.
Прието е цената да се заплаща на части
и при ,условията на чл.3 от договора, по банковата сметка на изпълнителя,
посочена във фактурата.
Страните, с разпоредбата на чл.4 са
определили срок от 5 месеца, считано от датата на предаване на обекта на
изпълнителя, за изпълнение на договора, при наличие на авансово плащане,
съобразно разпоредбата на чл.3, ал.2,т.1 от договора.
Съгласили са се, че приемането на изпълнените
СМР ще се извършва с подписване от упълномощени представители от страните, на
констативни протоколи с приложени към тях актове по образци, съобразно
изискванията на нормативните актове за прилагане на ЗУТ- чл.5 от договора.
С разпоредбите на раздели четвърти и
пети от договора са регламентирани правата и задълженията на страните по
договора.
Уговорена е гаранционна отговорност на
изпълнителя, както и последици от липсата на точно изпълнение.
Посоченото приложение №1 към договора
за СМР, представляващо неразделна част от договора не е представено по делото.
Представен е заверен препис от
разрешението за строеж на ищеца от 19.02.2015г.
По делото е представен констативен акт,
образец 15, с който е установена годността за приемане на строежа, подписан от
възложител, изпълнител и строителен надзор на 07.04.2015г.
Представен е заверен препис от
удостоверение №556/17.06.2015г. за въвеждане в експлоатация на обекта.
По делото е допусната и изслушана СТЕ,
изготвена от вещото лице инж.Д.М., която дава заключение, че твърдените да са извършени като видове и
количество СМР от ищеца в наемния имот, по средни пазарни цени, към периода на
извършването им, са на обща стойност от 68 652,28лева без ДДС.
В последното открито съдебно заседание,
проведено на 23.11.2021 година ищецът отново пояснява на съда, че не е
осъществил заплащане на възложената от него работа на изпълнителя по договора
за СМР.
При така установеното от фактическа
страна съдът достига до следните изводи:
Съдът е квалифицирал предявения от
ищеца осъдителен иск (според твърденията и направеното от страната искане към
съда), като претенция с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД и съобразно правилата
за доказателствена тежест, уредени с разпоредбата на
чл.154 ГПК, е указал, че е в тежест на
ищеца е да установи при пълно и главно доказване елементите на облигационната
връзка между страните, стояща извън сключения между тях договор за наем, а
именно: доброволно извършване на действия
по управление на чужда работа,
без надлежно натоварване от доминуса, последиците от която настъпват
в правната сфера на последния; размер на разходите на ищеца (без ДДС и печалба).
Твърдението на
настоящия ищец е, че вместо наемателя, той е предприел действията по промяна на
предназначението на имота, предмет на договора за наем.
Съобразно сключения
между страните договор за наем, наемодателят и настоящ ищец е дал съгласие
наемателят и настоящ ответник, за своя сметка и със свои усилия, да извърши
всички необходими правни и фактически действия за промяна в предназначението на
имота от „магазин за промишлени стоки“ на „медицински център“ или друг подобен
статут, позволяващ ползването на имота, съобразно уговореното предназначение;
да извърши преустройство на имота в съответствие с предназначението и др., упоменати
неизчерпателно с разпоредбата на чл.6 от договора. Единственото поето по силата
на договорната връзка задължение от наемодателя е да осигури съдействие на
наемателя при осъществяване на действията по преустройството на имота, но не е
поел задължение за своя сметка на извърши такова.
Ето защо съдът
приема, че е налице липсата на натоварване от страна на наемателя на
наемодателя да извърши преустройство на имота, предмет на наемното
правоотношение. Предприетата от ищеца дейност е осъществена доброволно.
По делото страните
не спорят относно това, че описаните действия в имота са извършени, чрез трето
лице (изпълнителят по договора за СМР) по възложение
на ищеца.
По отношение на
това, че извършената от ищеца работа е единствено в интерес на доминуса.
Възражение, че
извършената работа е в интерес и на гестора
ответникът е направил едва в пледоарията си по съществото на спора, поради
което това възражение на страната, сторено извън преклузивния
срок – с отговора на исковата молба, е преклудирано (
арг. от т.4 от ТР №1 от 09.12.2013г. по тълк. д.№182013г. на ОСГТК на ВКС). Въпреки това съдът
намира за необходимо да отбележи, че извършената от гестора
работа в този случай е само в интерес на наемателя, тъй като за същия има
интерес от това да ползва наетия имот, в качеството му на медицински център,
тъй като той лично или чрез други лица ще ползва имота именно по това му
предназначение. Ето
защо съдът приема, че претендираните да се извършени
от ищеца съответните действия, свързани с преустройството на имота са наложени
от уговореното му предназначение и отговорят на интереса на наемателя и
извършената работа отговоря на действителната или предполагаема воля на доминуса.
Съгласно
разпоредбите на чл.61, ал.1 ЗЗД, ако работата е била предприета уместно и е била добре
управлявана в чужд интерес, заинтересованият е длъжен да изпълни задълженията,
сключени от негово име, да обезщети управителя на работата за задълженията,
които той е поел и да му върне необходимите и полезни разноски заедно с лихвите
от деня на изразходването им.
Независимо от горепосоченото, което съдът приема за
установено, тъй като по тези въпроси спор от ответника не е повдигнат в настоящето
производство, съдът намира, че претенцията на ищеца се явява неоснователна. И
това е така, тъй като при гестията, подобно на
института на неоснователното обогатяване и на договора, също има разместване на
блага, като при гестията, за разлика от другите
посочени източници за облигационно правоотношение, отношенията между страните
се уреждат според интереса, в защита на който е предприета работата. В тези
отношения могат да намерят приложение и други правила- тези за мандата, когато
заинтересованият одобри управлението на работата или тези на неоснователното
обогатяване, когато гесторът е действал въпреки
волята на заинтересования, но при всички случаи основанието за разместването на
блага остава гестията.
Поради липса на
реално имуществена размества, т.е. липса на реално извършени от ищеца, в
качеството му на гестор, разходи (заплащане на
възнаграждение на изпълнителя на СМР), то не е налице основание да се ангажира
имуществената отговорност на ответника, тъй като разходи по възложените на
третото лице ремонтния дейности ищецът не е извършил.
При така изложеното
съдът намира, че следва да отхвърли осъдителната претенция, като при този извод
е длъжен да присъди на ответника, направените по делото разноски, каквото
искане страната е направило своевременно.
Списък по чл.80 ГПК
ответникът не е представил, поради което съдът преценява основателността на
искането за разноските, съобразно представените по делото доказателства.
По делото е
представен договор за правна защита и съдействие, сключен между ответното
дружество „С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК ******и адв. К.К., от който се установява, че уговореното възнаграждение
на адв.К. е в размер на сумата от 1 200лв, за
които е удостоверено, че са платени в брой, поради което договорът в тази му
част има характер на разписка, а това означава, че този разход е действително
извършен от страната в хода на процеса.
Поради това съдът
приема, че искането за разноски на ответника се явява основателно и на тази
страна следва да бъде присъдена разноска, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, в посочения размер от 1 200лв.
Водим от изложеното
съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявения
от „М.и С.“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
иск с правно основание чл.61, ал.1 ЗЗД, срещу „С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК ******, със
седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, к.2, офис-център
малък ЦУМ, чрез адв. К.К.,
за заплащане на обезщетение в размер на 70 000лв.(седемдесет хиляди лева),
представляващи стойност на извършени от ищеца ремонти дейности, по силата на
договор за възлагане на СМР, подписан от ищеца с „Б.– С“ ЕООД, ЕИК ******, на
04.03.2015г., поради НЕОСНОВАТЕЛНОСТТА му.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „М.и С.“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на управление
***, да заплати на „С.-Т. КМ“ ООД, ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление ***, разноски по водене на делото в размер на 1 200лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред САС
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: