№ 40
гр. Пловдив, 08.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 1-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Галина Гр. Арнаудова
Членове:Мария П. П.
Румяна Ив. Панайотова-Станчева
при участието на секретаря Стефка Огн. Тошева
като разгледа докладваното от Румяна Ив. Панайотова-Станчева Въззивно
гражданско дело № 20225000500615 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Производството е въззивно ,образувано по въззивна жалба вх.№
262886 / 28.07.2022 г. от К. против решение № 260021 / 01.07.2022г.
,постановено по гр.д. 3140/ 2020 г. по описа на ОС - Стара Загора в частта ,в
която са уважени предявените от Н. Т. и С. Ц. искове за заплащане на
обезщетение за вреди на основание чл.2а от ЗОДОВ.Заявено е искане за
отмяна на решението в тази му част като неправилно ,а в случай ,че бъде
счетено за правилно е заявено искане да бъде намалено присъденото
обезщетение.
Предмет на въззивно разглеждане е и въззивна жалба вх.№
263024/11.08.2022 г. против същото решение в частта ,в която са отхвърлени
предявените от Н. Т. и С. Ц. искове за заплащане на обезщетение за вреди на
основание чл.2а от ЗОДОВ за разликата над уважените размери от по 40 000
лв. за всеки до пълния предявен размер на исковете от по 100 000 лв. Заявено
е искане решението в тази му обжалвана част да бъде отменено като
неправилно и исковете да бъдат уважени изцяло.
Постъпили са отговори и от двете страни , с които се оспорват
1
жалбите на насрещните страни и се заявава искане същите да бъдат оставени
без уважение.
Контролираща страна Апелативна прокуратура – Пловдив взема
становище ,че исковите претенции са основателни ,но размерът ,в който
същите са уважени е завишен.
Съдът, след като взе предвид събраните по делото доказателства
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Съдът намира, че жалбите са подадени в срок, изпълнени са и
останалите законови изисквания по отношение на тях и същите като
ДОПУСТИМИ следва да бъде разгледани по същество.
Предмет на въззивно разглеждане са субективно съединени искове от Н.
Т. Т. и С. П. Ц. против К. за заплащане на обезщетение за неимуществени
вреди в размер на по 100 000 лв. за всеки в следствие на незаконосъобразни
актове и действия на органи и длъжностни лица по ЗОПДИППД отм. ,ведно
със законна лихва върху тази сума ,считано от 15.12.2017 г.
Ищците са твърдяли ,че с ответната комисия ,след извършена проверка
по реда на ЗОПДИППД отм., с мотивирано искане от 10.03.2011 г. е предявен
иск против ищците за отнемане в полза на държавата на незаконно
придобито имущество в общ размер от 430 342лв.Образувано е гр.д.1042/2011
г. о описа на ОС – Стара Загора ,по което е допуснато и обезпечение с
определение от 15.03.2011 г. като са наложени възбрани и запори върху
недвижими имоти и движими вещи .С решение № 33/ 29.01.2016г. ОС –
Стара Загора е отхвърлил мотивираното искане на К. в някои негови части
като с решение на ПАС от 03.05.2017 г. решението на съда е отменено в
частта ,в която искането на К. е уважено и е отхвърлил същото изцяло като с
определение на ВКС от 15.12.2017 г. решението на въззивния съд не е
допуснато до касация.Посочили са ,че така изложеното сочи на
незаконосъобразност на предприетите от К. действия спрямо ищците ,поради
което е налице основание за ангажиране отговорността й за репариран на
неимуществените вреди ,претърпени от ищците в резултат на това.
Поддържат ,че незаконосъобразните действия на К. са накърнили основно
тяхно право – правото на собственост ,като са ги лишили от възможността да
се разпореждат свободно с имуществото си.Инициираното производство по
отношение на сем.Т.и твърдят да е причинил силен и непрестанен стрес ,да е
2
всяло раздор в съпружеските им отношения ,лишило Т. от средства за
издръжка на семейството ,вкл.дъщеря им ,накърнило достойнството му и
като резултат съпрузите прекратили брака си с развод с решение от
01.10.2012 г. Понататък сочат ,че воденето срещу тях производство
,продължило 6 години ,оказало негативно въздействия както върху
физическото ,така и върху психическото здраве и на двамата ищци ,а ищецът
Т. бил компрометиран както в лично ,така и в професионално качество.За
ищеца Н. Т. се твърди да е изпитвал постоянна тревожност ,несигурност
,безпомощност да се справи със затрудненията ,затворил се в сее си ,избягвал
контакти с близки и познати.За ищцата С. Ц. се твърди,че след налагане на
обезпечителните мерки изпадала в чести депресивни състояния,затворила се
в себе си ,ограничила контактите,накърнено било нейната чест и
достойнство.,страдала от безсъние ,липса на апетит и физическа
мощ.Работела в кредитна институция и изпитвал страх,че ако колегите й
научат за водене против нея производство може да загуби работата си ,което
и довело до решението за развод и за връщането на името й преди
бака.Посочва се също така ,че продължителния период на стрес влошило
здравословното състояние на ищцата като през май 2015 г. била
диагностицирана с „улцерозен илеоколит „ ,а през 2017 г.боледувала от
пневмония ,като също така минала през оперативно лечение на белите
дробове. При така изложеното са заявили претенция за обезвреда в размер на
по100 000 лв. за всеки.
Ответникът К. ,от своя страна ,оспорва исковете по основание и
размер.Поддържа ,че воденото производство против ищците е
законосъобразно ,че в първата си фаза то е документално ,развива се в
рамките на структурата на К. ,резултатите от него не се огласяват и не стават
достояние на трети лица или ищците ,поради което от това същите не могат
да търпят вреди.Твърди,че във всеки един момент действията на К. са били
законосъобразни,в нито един момент не е било нарушено правото на защита
на ищците,не е накърнявана тяхната свобода или неприкосновеност
.Оспорва претендираните неимуществени вреди ,причинно следствената
връзка на вредите с воденото производство по отношение на ищците, както и
размера на претендираното обезщетение като акцентира върху факта ,че освен
производството пред К. преди това против ищеца Т. е било водено
наказателно производство.
3
Съдът с решението ,предмет на обжалване ,е приел исковете за
доказани по основание доколкото предявяването на иск по чл. 28 от
ЗОДПИППД (отм.), от К. е действие при или по повод на изпълнение на
правомощията й ,а отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила
съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е
осъдено, като направеното от К. предположение в обратния смисъл, което е
послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28
от ЗОДПИППД (отм.) е неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ .Приел е ,че следва да бъдат
обезщетение всички вреди ,резултат воденото производство като е
подчертал ,че за разлика от наказателното където действа презумцията за
невинност и цялата доказателствена тежест се носи от прокуратурата, в
производството по ЗОПДИППД (отм.) - проверяваното лице следва да
установява всички твърдени от него обстоятелства, от които черпи права -
например: законен източник за придобиване на имуществото, стойност на
имуществото, направени разходи, наличие на сключени договори за заем, за
дарение на парични средства от родители или от други лица, да оборва
презумцията за принос на съпруга при придобиване на имуществото. Посочил
е ,че обхватът на подлежащите на изследване обстоятелства е огромен и
следва да се съобрази ,че в производството по ЗОПДИППД (отм.) се изискват
много по-големи процесуални лични усИ., време и ресурси при
организирането на защитата от страна на проверяваното лице, в сравнение с
тези в наказателното производство. Освен това е взел предвид и това ,че
производството по ЗОПДИППД (отм.) засяга с по-голям интензитет и в по-
голям обем правото на труд и правото на частна собственост, които пряко
засягат свободата на личността и доколкото започва с налагане на
обезпечителни мерки - възбрани и запори върху цялото имущество на
проверяваното лице, по време на висящността му, проверяваното лице за
продължителен период от време е в невъзможност да се ползва от
притежаваните средства, да води спокоен начин на живот и да обезпечава
своите и на близките си нужди.
В светлината на гореизложеното съдът е подчертал ,че воденото
против ищците производство е засегнало финансовото им състояние като
4
след налагането на запорите и обезпеченията семейството останало без
средства ,ищецът Т. загубил бизнеса си и бизнес партньорите ,станал
затворен, асоциален, отказвал е да излиза и да се среща с приятели, започнал
да вдига кръвно, притеснявал се е, изпаднал е в емоционална дупка, влошили
се отношенията в семейството му със съпругата му С.,което довели до
прекратяването на брака им с развод през 2012г. Посочил е ,че поради липса
на средства се наложило Т. да взема заеми от приятели за заплащане на
адвокатите по делото с К.. По отношение на ищцата С. Ц. съдът е приел ,че
след започване на делото е изпитвала дискомфорт, емоционални,
психологически , здравословни проблеми ,както и финансови такива като в
периода преди раздялата , издръжката на семейството се отигурявала само от
нея..Съобразил е и това ,че С. Ц. работила в банка е изпитвала страх и
притеснение да не научат колегите й за образуваното дело за отнемане на
имущество срещу нея, което е можело да доведе до прекратяване на
трудовото и правотношение и невъзможност да си намери работа в друга
банка. Посочил е ,че при ищцата са се появили здравословни проблеми –
заболяване на дебелото черво и на белия дроб, които заболявания са
диагностицирани през периода 2015г. – 2017г.,т.е по време на производството
по гражданското дело и са налагали неколкократно лечение в лечебно
завдение и допълнително лечение и наблюдение.
С оглед на това съдът е намерил, че установените по – горе негативни
преживявяния, отрицателни емоции, неудобство, дискомфорт, стрес,
финансови и емоционални проблеми, влошени семейни отношения при
двамата ищци, както и отключените по време на висящността на
производството по ЗОПДИППД, здравословни проблеми на Н. и
диагностицирани при С. заболявания са в причинно – следствена връзка с
воденото срещу тях неоснователно гражданско дело за отнемане на
имущество, придобито от престъпна дейност, поради което е приел ,че
същите подлежат на обезвреда.При определяне размера на обезщетението е
съобразил и продължителността на процеса , стойността на имуществото
,претендирано за отнемане - 430 342 лв. ,наложените множество обезпечения
,множеството процесуални действия ,извършени по делото, както и
цялостното отрицателно отражение ,което процесът е оказал в личен ,семеен
,здравословен и финансов план по отношение на ищците и като краен
резултат е определил дължимо от К. обезщетение в размер на по 40 000 лв. за
5
всеки ,в който размер исковете са уважени ,а в останалия им предявен размер
от по 100 000 лв. са отхвърлени.
Решението е обжалвано в неговата цялост.
Безспорно е по делото ,че по решение на К. е предявено мотивирано
искане вх.№ 3299 от 14.03.2011 г. на основание чл. 28, ал. 1 ЗОПДИППД
/отм./,за отнемане в полза на държавата на незаконно придобито имущество
на обща стойност 430 342 лева срещу Н. Т. Т. и С. П. Т.а ,въз основа на което
е образувано гр.д. №1042 /2011г. по описа на Окръжен съд - Стара Загора
,както и че с определение от 15.03.2011 г. , е допуснато обезпечение по
искането на К. до размера на 430 342 лева на заведения иск по чл. 28, ал. 1
ЗОПДИППД (отм.) чрез налагане на възбрана на недвижими имоти, запор
върху МПС, запор върху вземане и запор върху банкови сметки. Безспорно е
също така , че първоинстанционното съдебно производство е приключило с
решение №33 от дата 29.01.2016 г, с което предявеното искане е уважено
частично и отхвърлено в останалата му част като с решение №79 от
03.05.2017г. на Пловдивския апелативен съд ,постановено по в.гр.д.406 / 2016
г. решението е отменено в частта , в която искането на К. е уважено и е
отхвърлена претенцията изцяло. ,а с определение на ВКС №1169 от
15.12.2017 г, не е допуснато касационно обжалване на решението на
Пловдивския апелативен съд.
Съобразно разпоредбата на чл.2а от ЗОДОВ Държавата отговаря за
вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни
актове, действия или бездействия на органите и на длъжностните лица по
Закона за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно
придобитото имущество, извършени при или по повод изпълнение на
правомощията или службата им. Аналогична е разпоредбата на чл.2 а от
ЗОДОВ и преди изменението му с ДВ брой 7/2018г. Както се приема в
наложилата се касационна практика предявяването на иск по чл. 28 от
ЗОДПИППД (отм.) от К. е действие при или по повод на изпълнение на
правомощията й,а отхвърлянето на същия като неоснователен с влязло в сила
съдебно решение, означава че със сила на присъдено нещо е установено, че
лицето, което е осъдено за престъпление, посочено в закона, няма придобито
имущество, в резултат на осъществената престъпна дейност, за която е
осъдено. Направеното от К. предположение в обратния смисъл, което е
6
послужило като основание за започване и водене на производството по чл. 28
от ЗОДПИППД (отм.) е неоснователно и като такова е незаконосъобразно
действие по смисъла на чл. 2а ЗОДОВ. Съответно - всички причинени на
посоченото лице вреди, които са в резултат на воденото производство -
подлежат на обезщетение.
В конкретния случай е безспорно ,че след образуване на
производството против ищците като обезпечение са наложени възбрани на
недвижими имоти ,запори на движими вещи ,вземания и банкови сметки
,което безспорно накърнява основно тяхно право ,а именно правото им на
собственост като същевременно ги лишава от възможността да се
разпореждат с имуществото като от показанията на всички разпитани по
делото свидетели се установява ,че в резултат на наложените обезпечителни
мерки ищецът Т. останал без парични средства ,както и че преди да започне
производството същият имал бизнес и партньори, с които работел
,поддържал среден стандарт на живот като след започване на гражданското
дело партньорите му се отдръпнали , загубил бизнеса си. Установява се ,че Т.
по време на воденото производство бил притеснен ,стресиран , започнал да
вдига кръвно ,станал асоциален ,влошили се семейните отношения с ищцата
Ц. и същите се развели По отношение на ищцата Ц. се установява ,че същата
била по - стресирана от Т. , за известен период от време тя издържала
семейството ,работела в кредитна институция и изпитвала страх и
притеснение колегите да не узнаят за воденото производство и да остане без
работа,дистанцирала се ,изпитвала непрекъснати притеснения,била
разстроена ,отразило се на здравословното й състояние – отключило се
автоимунно заболяване ,а също и по време на процеса имала проблеми с
белия дроб като имало съмнения за рак ,но се оказало остатък от прекарана
туберколоза.От показанията на свидетелите се установява също така ,че
воденото преди това против Н. Т. наказателно производство също се
отразило емоционално на последния и на отношенията между съпрузите ,но
основно се влошили същите по време на гражданското производство и в
резултат на оставането без финансови средства.По делото е изслушана СМЕ ,
от която е видно ,че през 2015 г. ищцата Ц. е диагностицирана с хроничен
улцерозен колит ,което е автоимунно заболяване ,както и че през 2017 г. е
боледувала от пневмония и същата година е претърпяла операция на белия
дроб като в с.з. вещото лице е уточнило ,че автоимунното заболяване на Ц.
7
е възможно да бъде провокирано и от стрес ,но той сам по себе си не може да
бъде причинител , а трябва да е в комбинация с много други фактори като
напр. наследственост и други фактори от околната среда.
С оглед гореказаното настоящата инстанция намира ,че безспорно
воденото против ищците гражданско производство по реда чл. 28 от
ЗОДПИППД (отм.) е интервенирало в тяхната неимуществена сфера
,причинявайки им стрес ,негативни емоции ,притеснения, страх,
включително притеснения и страх от отнемане на имущество на значителна
стойност ,резултат от личните им и съвместни усИ. ,засягане на доброто име ,
компрометиране в обществото .Същото се е отразило негативно в личен
,здравословен и емоционален план ,както и във финансово отношение
,лишавайки ги от средства и от възможността да се разпореждат с
имуществото си като за репариране на тези негативни изживявания следва
да бъде ангажирана отговорността на ответната комисия.За определяне
размера на дължимото обезщетение следва да бъдат взети предвид
продължителността на производството - повече от 6 години , през които
съдебното производство е минало през три инстанции и са събирани
множество доказателства , както и значителната цена на иска,която безспорно
сериозно влияе за притесненията на ищците и преживения стрес .Следва в
конкретния случай да се съобрази ,че ищецът Т. именно поради воденото
против него конфискационно производство е загубил бизнеса си и е останал
– той и семейството му, без източници на финансиране ,както и да се вземат
предвид притесненията и негативните емоции ,преживени от ищцата Ц. под
угрозата да загуби работното си място в случай ,че воденото срещу нея
съдебно производство придобие публичност. От друга страна ,следва да се
съобрази обаче и това ,че преди гражданското производство по отношение на
ищеца Т. е водено наказателно производство ,приключило със споразумение
от 08.04.2020 г. , ползващо се със силата на осъдителна присъда за
извършени от него престъпления, в рамките на което същият е бил подложен
на законосъобразна процесуална принуда ,поради което търпените от него
негативни изживявания в следствие на това законно поддържано обвинение
не могат да бъдат вменени като отговорност на К. ,инициирала впоследствие
производството по гражданска конфискация , както и интензитетът на
търпените от него неимуществени вреди в резултат на това последвало
производство се приема от съда да е по-нисък в сравнение с интензитета на
8
болките и страданията ,търпени от ищцата Ц. . По отношение на последната
следва да се каже ,че двете заболявания– диагностицирания хроничен колит
пред 2015 г. и претърпяното лечение пред 2017 г. на пневмония и операция
на бял дроб, не могат категорично да се свържат като последица с воденото
против нея гражданско производство доколкото липсват категорични
доказателства именно и единствено преживеният стрес от съдебния процес
да е причинил тези заболявания, поради което ответната комисия не следва
да носи отговорност за тях. НастъпИ.т развод в периода на воденото
гражданско производство също не може да се счете в причинна връзка с
последното доколкото самата ищца е въвела твърдения ,че поради
изпитвания страх да не загуби работното си място е предприела тази стъпка,
за да върне бащината си фамИ. и по този начин да се разграничи от съпруга
си .В подкрепа на този извод е и установеното по делото ,че след
приключване на производството ,ищците са подобрили отношенията си и
дори правели опити отново за съвместно съжителство.
В светлината на казаното и съобразявайки критерия за справедливост
по чл.52 от ЗЗД се формира извода ,че безспорно дължимото на ищците от
ответната комисия обезщетение за неимуществени вреди ,причинени на
ищците в хипотезата на чл.2а от ЗОДОВ следва да бъде в размер на 20 000
лв. за Н. Т. и 25 000 лв. за ищцата С. Ц. ,който размер съдът приема за
адекватна компенсация на търпените от тях болки и страдания .В този размер
исковете ,разглеждани тук ,се явяват основателни и доказани и следва да
бъдат уважени ,поради което обжалваното решение ,в частта ,в която
исковете са уважени в тези размери е правилно и следва да се потвърди като
за разликата над тези размери до присъдените 40 000лв. за всеки решението
следва да се отмени и исковете да бъдат отхвърлени. Решението , с което
исковете са отхвърлени над размера от 40 000 лв. до пълния предявен размер
от по 100 000лв. за всеки от ищците се явява правилно и следва да се
потвърди.
Тъй като жалбата на К. е частично уважена, ще следва да се присъдят
разноски в размер на 10 лв. заплатена ДТ за въззивно обжалване и ю.к.
възнаграждение в размер на 150 лв.
Ето защо съдът
9
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260021 / 01.07.2022г. ,постановено по гр.д. 3140/
2020 г. по описа на ОС - Стара Загора в частта ,в която са уважени
предявените от Н. Т. Т. и С. П. Ц. против К. искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2а от ЗОДОВ
вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни
лица по ЗОПДИППД (отм.),за разликата над 20 000 лв. за Н. Т. Т. и над 25 000
лв. за С. П. Ц. до уважения размер от по 40 000 лв. за всеки ,ВМЕСТО
КОЕТО ПОСТАНОВИ :
ОТХВЪРЛЯ предявените от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр.С. З., ул. Х.
Б. № *, вх. *, ет. *, ап. * и С. П. Ц., ЕГН **********, гр.С. З., ул. О. № **
против К. Булстат *******, гр.С., ****, пл. С. Н. № * искове за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2а от ЗОДОВ
вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и длъжностни
лица по ЗОПДИППД (отм.) за разликата над уважените размери от 20 000лв.
за Н. Т. Т. и над 25 000лв за С. П. Ц. до размер от по 40 000 лв. за всеки.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 / 01.07.2022г. ,постановено по
гр.д. 3140/ 2020 г. по описа на ОС - Стара Загора в частта ,в която са уважени
предявените от Н. Т. Т., ЕГН **********, гр.С. З., ул. Х. Б. № *, вх. *, ет. *,
ап. * и С. П. Ц., ЕГН **********, гр.С. З., ул. О. № ** против К. искове за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди на основание чл.2а от
ЗОДОВ вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и
длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) за сумата от 20 000 лв. за Н. Т. Т., и
за 25 000 лв. за С. П. Ц. ,ведно със законна лихва върху тези суми ,считано от
15.12.2017 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260021 / 01.07.2022г. ,постановено по
гр.д. 3140/ 2020 г. по описа на ОС - Стара Загора ,в частта ,в която са
отхвърлени предявените от Н. Т. Т. и С. П. Ц. против К. искове за заплащане
на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на основание чл.2а от
ЗОДОВ вследствие незаконосъобразните действия и актове на органи и
длъжностни лица по ЗОПДИППД (отм.) за сумата над 40 000 лв. за всеки до
10
пълните им предявени размери от по 100 000лв. за всеки.
ОСЪЖДА Н. Т. Т., ЕГН **********, гр.С. З., ул. Х. Б. № *, вх. *, ет. *,
ап. * и С. П. Ц., ЕГН **********, гр.С. З., ул. О. № ** да заплатят на К.
Булстат *******, гр.С., ****, пл. С. Н. № * разноски за въззивното
производство в размер на 160 лв.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в
едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11