№ 63
гр. Радомир, 06.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАДОМИР, ІV СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и шести февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ
при участието на секретаря М.Д.М.
като разгледа докладваното от РОСЕН ПЛ. АЛЕКСАНДРОВ Гражданско
дело № 20241730101356 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от Закона
за защита на потребителите.
В исковата молба се твърди, че ищцата е страна по договор за паричен заем № 4. г.,
подписан с ответното дружество „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който е
получила в заем сумата в размер на 1000,00 лева, при ГПР от 41,08% и годишен лихвен
процент от 35%. На основание чл. 4 от договора кредитополучателят следвало в тридневен
срок от датата на сключване на договора да предостави на кредитора едно от трите
обезпечения, подробно описани в договора.
На същата дата между ищцата и втория ответник – „Файненшъл България“ ЕООД, бил
сключен договор за предоставяне на гаранция № ., като съгласно чл. 3, ал. 1 от същия
потребителят дължал възнаграждение за гарант в размер на 900,48 лева, разсрочено на
вноски, дължими на падежа на погасителните вноски по договора за кредит.
Ищцата счита, че процесният договор за кредит е нищожен, тъй като предвиденият в
договора лихвен процент в размер на 35% противоречи на добрите нрави, нарушава
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 ЗПК и създава неравноправие между правата и
задълженията на потребителя и доставчика на финансовата услуга в разрез с изискването за
добросъвестност и в ущърб на кредитополучателя.
Отделно от това, не били изпълнени и изискванията на чл. 11, ал. 2 ЗПК и общите
условия не били подписани от потребителя.
Договорът бил нищожен и поради неспазване на изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 20 ЗПК,
тъй като в съдържанието му не били разписани правата на потребителя по чл. 29, ал. 4 и ал.
1
6 ЗПК.
Налице било и нарушение на разпоредбата на чл. 11, т. 9 ЗПК и при неспазване на
изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10, вр. чл. 10, ал. 1, вр. чл. 19, ал. 1 и ал. 2, вр. чл. 21 и чл. 22
ЗПК, разписаният в договора ГПР бил неточен и подвеждащ, тъй като в него не била
включена скритата под формата на възнаграждение на гаранта договорна лихва. Липсвала и
ясно разписана методика на формиране на ГПР (кои компоненти точно са включени в него),
което съставлявало нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин (чл. 10, ал. 1 ЗПК).
Отделно от изложеното, твърди и че уговореното по договор за предоставяне на
гаранция № . възнаграждение на гаранта представлявало скрита неустойка, която обаче е
загубила присъщата си обезпечителна функция, тъй като чрез нея не се обезщетяват вреди
от самостоятелни и сигурни неблагоприятни последици за кредитора. Предвиденото
възнаграждение на гаранта в размер на 900,48 лева било в прекомерен размер, съпоставено с
получената заемна сума, не зависело от вредите от неизпълнението на основното договорно
задължение и по никакъв начин не кореспондирало с последиците от неизпълнението. Наред
с това възнаграждението за гаранта по правната си природа съставлявало печалба за
кредитора, т. е. договорна лихва, която като вид разход по кредита, следвало да бъде
включена в размера на ГПР, но това не било сторено.
По изложените съображения, моли съда да постанови решение, с което да прогласи за
нищожен договор за паричен заем № 4. г., сключен между Е. Б. К. и „Изи Асет
Мениджмънт“ АД и договор за предоставяне на гаранция № 4. г., сключен между Е. Б. К. и
„Файненшъл България“ ЕООД, поради противоречие със закона и с добрите нрави.
При условията на евентуалност, моли съда да прогласи за нищожни клаузите,
съдържащи се в чл. 4 от договор за паричен заем № 4. г. и чл. 3 от договор за предоставяне
на гаранция № 4. г.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, с който е изразено становище за недопустимост на предявения иск поради
липсата на правен интерес от предявяването му.
В случай, че съдът не възприеме доводите на ответника за недопустимост на исковата
претенция, моли същата да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана, тъй като
според ответника договорът за предоставяне на гаранция/поръчителство е действителен, тъй
като отговаря на приложимите изисквания на закона – същият бил сключен между лице,
което е вписано в регистъра на БНБ за финансовите институции по чл. 3а ЗКИ и
дееспособно лице, което към момента на сключване на договора е могло да разбира
свойството и значението на постъпките си и да ги ръководи, като била спазена и
изискуемата форма.
Уговореното по договора възнаграждение не нарушавало законови разпоредби и не
противоречало на добрите нрави, като размерът на същото бил определен след извършена
преценка на риска. Ако насрещната страна го е считала за несправедливо висок, то тя
2
изобщо не би сключила договора.
Твърди и че разпоредбите на ЗПК се прилагали единствено по отношение на договори за
потребителски кредити, но не е и към процесния договор за предоставяне на гаранция.
С оглед изложеното, моли предявеният иск да бъде отхвърлен, като неоснователен и
недоказан.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът „Изи Асет Мениджмънт“ АД не е подал отговор на
исковата молба.
В съдебно заседание ищцата, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.
С писмена молба поддържа предявения иск и моли съда да постанови решение, с което да
прогласи за нищожен договор за паричен заем № 4. г. и договор за предоставяне на гаранция
№ 4. г., а при условията на евентуалност да прогласи за нищожни клаузите, съдържащи се в
чл. 4 от договор за паричен заем № 4. г. и чл. 3 от договор за предоставяне на гаранция № 4.
г.
Ответните дружества - „Изи Асет Мениджмънт“ АД и „Файненшъл България“ ЕООД,
редовно призовани, не изпращат представител в съдебно заседание. С писмени молби
оспорват предявените искове и молят за отхвърлянето им.
Съдът, като взе предвид доводите на страните и като обсъди събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното от
фактическа страна:
По делото е представен договор за паричен заем № 4. г., сключен между ищцата и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, по силата на който ответникът е предоставил на
ищцата сумата в размер на 1000,00 лева, която последната следвало да върне на 12 месечни
вноски, всяка в размер на 99,96 лева, при фиксиран годишен лихвен процент от 35,00% и
ГПР в размер на 41,08%. В чл. 4, ал. 1 от договора е предвидено, че кредитополучателят
следва да представи обезпечение по кредита, като на същия бил предоставен избор от три
възможности: 1) две физически лица – поръчители, всяко от които да отговаря на следните
изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово
възнаграждение, нетният размер на осигурителния му доход да е в размер над 1000,00 лева,
да работи по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за
паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД, да няма неплатени осигуровки за
последните две години, да няма задължения към други банки и финансови институции или
ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-
лош от „редовен“, 2) банкова гаранция с бенефициер – заемодателя за общо дължимата сума
по договора, със срок на валидност – 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията
по договора и 3) одобрено от заемодателя дружество – гарант, което предоставя
гаранционни сделки.
С оглед възникване на посоченото задължение за ищцата, същата е сключила договор за
предоставяне на гаранция № 4. г. с ответника „Файненшъл България“ ЕООД, по силата на
който ответникът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет
3
Мениджмънт“ АД с цел гарантиране изпълнение на задълженията по договор за паричен
заем № 4. г., сключен между ищцата и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, за което
ищцата следвало да заплати възнаграждение в размер на 900,48 лева.
По делото е прието заключение по допуснатата съдебно – счетоводна експертиза, от
което се установява, че ГПР по договор за паричен заем № 4. г., с включване на сумата в
размер на 900,48 лева, представляваща гаранция по договор за предоставяне на гаранция №
4. г., би се увеличил до 370,97%.
Според вещото лице ищцата е извършила плащане по договора за кредит в общ размер
на 1013,25 лева и по договор за предоставяне на гаранция в размер на 59,80 лева.
Съдът кредитира заключението на вещото лице, като неоспорено от страните и дадено
от вещо лице, в чиято компетентност и безпристрастност няма основания да се съмнява.
Въз основа на така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните
правни изводи:
Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между ищцата
и ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД е възникнало облигационно правоотношение по
повод предоставянето на паричен заем в размер на 1000,00 лева. Заемодателят е небанкова
финансова институция по смисъла на чл. 3 ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска
кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други
възстановими средства. Ищцата е физическо лице, което при сключване на договора е
действало именно като такова, т. е. страните имат качествата на потребител по смисъла на
чл. 9, ал. 3 ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9, ал. 4 ЗПК. Сключеният договор за паричен
заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски
кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния
закон ЗПК.
При преценка на съдържанието на договора за кредит, съдът намира за основателни
съображенията на ищцата за недействителност на договора на основание чл. 11, ал. 1, т. 10,
вр. чл. 22 ЗПК. В случая е налице правоотношение по договор за потребителски кредит, като
длъжникът по правоотношението – настоящ ищец, има качеството на потребител по смисъла
на § 13, т. 1 вр. т. 12 от ДР на ЗЗП, поради което същият се ползва със законоустановената
потребителска закрила, регламентирана в ЗПК и ЗЗП. Съгласно чл. 22 ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9,
договорът за потребителски кредит е недействителен. Разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК
изисква в договорите за кредит по ясен и разбираем начин да са посочени годишният
процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя. В разглеждания
случай съдът намира, че ГПР по договор за паричен заем № 4. г., сключен между ищцата и
ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД, и общата дължима по кредита сума не са коректно
посочени, тъй като възнаграждението по договор за предоставяне на поръчителство
неправилно не е взето предвид при изчисляването на процента на разходите и крайната
дължима от потребителя сума. Съгласно § 1, т. 1 от ЗПК към общия разход по кредита за
потребителя се включват и всички видове разходи, пряко свързани с договора за
4
потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да
заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит,
когато сключването на договора за услугата е задължително условие за получаване на
кредита.
Възнаграждението на поръчителя се явява разход по кредита и е следвало да бъде
посочено в договора за кредит и общата дължима във връзка с кредита сума, както и
включен в ГПР, доколкото сключеният договор за предоставяне на гаранция и разходите по
него са пряко свързани с договора за кредит. Като не е сторено това, потребителят е бил
въведен в заблуждение относно действителния размер на сумата, която следва да заплати по
договора и реалните разходи по кредита, които ще направи – нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10
ЗПК.
Предвид изложеното, процесният договор за потребителски кредит противоречи на
разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което и на основание чл. 22 ЗПК същият е
недействителен, което от своя страна налага извод за основателност на предявения иск
срещу ответника „Изи Асет Мениджмънт“ АД.
В продължение на развитите по-горе мотиви следва да се посочи, че съдът намира за
нищожен и договор за предоставяне на гаранция № 4. г., сключен с ответника „Файненшъл
България“ ЕООД, тъй като същият се явява лишен от основание, предвид
недействителността на договора за кредит, който той обезпечава и във връзка с който е
възникнало правоотношението по поръчителството, т. е. липсва необходимостта от
сключване на акцесорния договор. Същият е нищожен и на самостоятелно основание,
отново поради липса на кауза за неговото съществуване. Видно от съдържанието на
договора, за поръчителят е уговорено възнаграждение срещу задължението да поеме
наравно с длъжника задължението за плащане на сумите по кредита. В случая на тяхното
заплащане от поръчителя обаче, за последния се поражда, съгласно договора, регресно право
срещу заемателя за възстановяване на платените от поръчителя суми (арг. чл. 5, ал. 1 от
договора за предоставяне на гаранция). Следователно поръчителят получава едно
възнаграждение, без реално да съществува същинско насрещно задължение за него,
доколкото сумите, които е платил подлежат на възстановяване. За длъжника пък
заплащането на възнаграждението се явява безпредметно, защото той всякога ще дължи
сумите по кредита и няма да се освободи от задължението си при погасяването на кредита
от поръчителя. В този смисъл не само, че е налице нееквивалентност на престациите, но в
случая и липсва престация от една от страните по договора – поръчителя, поради което и
този договор се явява недействителен като лишен от основание.
С оглед изложеното, настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск срещу
ответника „Файненшъл България“ ЕООД се явява основателен и като такъв следва да бъде
уважен.
По разноските:
В производството по делото ищцата е представлявана от пълномощник, на когото не е
5
заплатила адвокатско възнаграждение и в тази връзка моли за определяне на неговото
възнаграждение на основание чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. По делото в
представения договор за правна защита и съдействие е посочено, че ищцата се представлява
безплатно от адв. П. П. от АК - Х. поради затрудненото си материално положение, което по
смисъла на чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗА представлява основание за оказването на безплатна
адвокатска помощ. Съгласно чл. 38, ал. 2 ЗА, ако в съответното производство насрещната
страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът
следва да определи възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата по
чл. 36, ал. 2 и да осъди другата страна да го заплати (чл. 2, ал. 2 от ЗА). Във връзка с
направеното от ответното дружество възражение за прекомерност, съдът, като съобрази
критериите по решението по дело С-57/15 на СЕС за разумност и пропорционалност при
определяне на адвокатското възнаграждение, счита, че при определяне на възнаграждението
на процесуалния представител на ищеца следва да вземе предвид ниската фактическа и
правна сложност на делото, вида на претенцията, материалния интерес, броя на страните по
делото, обема на доказателствения материал, приложимите по спора национални и
международни правни норми, броя на заседанията - в конкретния случай е проведено едно
открито съдебно заседание, в което не се е явила страната и нейният пълномощник - адв. П.
П..
Съобразявайки горните критерии, съдът намира, че следва да определи адвокатско
възнаграждение на адв. П. П. от АК – Х. по предявените искове в общ размер на 800,00 лева,
като бъде осъдено всяко от ответните дружества да заплати на процесуалния представител
на ищцата сумата в размер на 400,00 лева.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответните дружества следва да бъдат осъдени да
заплатят по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт държавна такса
по предявените искове с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 146, ал. 1 и чл. 143 от
Закона за защита на потребителите в размер на 100,00 лева, както и сумата в размер на
200,00 лева, представляваща възнаграждение за вещо лице.
Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за паричен заем № 4. г., сключен между „Изи Асет
Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр. София, ЖК „Люлин“,
бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 – 46 и Е. Б. К., с ЕГН:
**********, с адрес: **********.
ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖЕН договор за предоставяне на гаранция № 4. г., сключен
между „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЖК „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 – 46 и
Е. Б. К., с ЕГН: **********, с адрес: **********.
6
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ЖК „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46 да заплати на адв. П. И. П. от АК - Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ЖК „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46 да заплати на адв. П. И. П. от АК - Х. на основание чл. 38, ал. 2 ЗА разноски за
адвокатско възнаграждение в размер на 400,00 лева (четиристотин лева).
ОСЪЖДА „Изи Асет Мениджмънт“ АД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление:
гр. София, ЖК „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 –
46 и „Файненшъл България“ ЕООД, с ЕИК: ., със седалище и адрес на управление: гр.
София, ЖК „Люлин“, бул. „Джавахарлал Неру“ № 28, „Силвър Център“, ет. 2, офис 40 – 46
да заплатят по сметка на РС – Радомир в полза на бюджета на съдебната власт сумата в
размер на 300,00 лева (триста лева), представляваща дължима държавна такса в
производството пред настоящата инстанция, както и възнаграждение за вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Радомир: _______________________
7