Р Е
Ш Е Н
И Е
№
град ТЕТЕВЕН
05.12.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ТЕТЕВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД-четвърти състав в публично съдебно заседание на четиринадесети
ноември
През две хиляди и деветнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАНКО МАРИНОВ
При секретаря:Й Д
Като разгледа докладваното от
Председателя НАХ Дело №278 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Обжалвано
е наказателно постановление №2019-0048633/08.08.2019 година на Директора на
Регионална дирекция към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за защита на
потребителите гр.Русе.
В
жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление /НП/. Твърди, че НП е издадено в нарушение на разпоредбите на
чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 от ЗАНН, тъй като не било посочено времето на
извършване на нарушението. Твърди, че НП е незаконосъобразно и поради факта, че
в санкционната част не е посочен ЕИК на дружеството. Твърди, че случаят е
маловажен, както и че не била поканена за съставяне и връчване на акта за
нарушение.
Моли да бъде отменено
изцяло обжалваното наказателно постановление.
За
Регионална дирекция към Комисия за защита на потребителите /РД към КЗП/
гр.Русе, редовно призована, представител не се явява, като по делото е
постъпило писмено становище.
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление, приложените по делото
писмени доказателства и показанията на разпитаната свидетелка-К.С.И., съдът
приема за установено следното:
На дата 30.05.2019
година свидетелката по делото-К.И.-инспектор в РД към КЗП гр.Русе, заедно със
своя колежка извършили проверка в къща за гости „Бояна“ в с.Черни Вит, Ловешка
област, на улица „Остриля“ №3, стопанисвана от жалбождателя по делото. При
проверката било установено, че дружеството извършвало туристическа дейност
„хотелиерство“, че обектът е категоризиран, съгласно удостоверение за
категоризация №689 за утвърдена категория „две звезди“, с капацитет 3 стаи/6
легла, издадено на 19.07.2017 година, валидно до 19.07.2023 година от Кмета на
Община Тетевен. При проверката било установено, че никъде в обекта не са били
обявени цените на нощувките и на другите предлагани от дружеството услуги чрез
ценоразпис, поставен на видно за потребителите място в обекта. На проверката
присъствала управителката, която заявила, че цените на услугите били обявени в
интернет. Свидетелката И. съставила констативен протокол от същата дата, в
който отразила, че търговецът не е обявил цените на нощувките и на другите
предлагани от дружеството услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за
потребителите място в обекта, който протокол бил подписан от управителката на
обекта. С този протокол било наредено на управителя на жалбодателя да се яви на
дата 14.06.2019 година в КЗП Ловеч и да представи писмени документи. На дата
14.06.2019 година в КЗП се явил управителя на дружеството и в негово присъствие
свид.И. съставила акт за установяване на административно нарушение на чл.115
т.1 от Закона за туризма /ЗТ/, който бил подписан от управителя на дружеството
с възражението, че веднага е отстранила нарушението и моли да не и бъде
налагана санкция. Въз основа на акта било издадено и обжалваното наказателно
постановление /НП/, с което на жалбодателя на основание чл.210 от ЗТ е наложена
имуществена санкция в размер на 500 лева.
От показанията на разпитаната
по делото свидетелка К.И. се установява по несъмнен и безспорен начин изложената
и възприета от съда фактическа обстановка. Безспорно се установява, че на
посочената в акта и НП дата и час е била извършена проверка в къща за гости
„Бояна“ в с.Черни Вит, Ловешка област, на улица „Остриля“ №3, стопанисвана от
жалбождателя по делото. Безспорно се установява, че дружеството извършвало
туристическа дейност „хотелиерство“, че обектът е категоризиран, съгласно
удостоверение за категоризация №689 за утвърдена категория „две звезди“, с
капацитет 3 стаи/6 легла, издадено на 19.07.2017 година, валидно до 19.07.2023
година от Кмета на Община Тетевен. Безспорно се установява, че при
проверката никъде в обекта не са били обявени цените на нощувките и на другите
предлагани от дружеството услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за
потребителите място. Безспорно се установява, че на проверката е присъствала
управителката, която заявила, че цените на услугите били обявени в интернет. Безспорно
се установява, че свидетелката И. съставила констативен протокол от същата
дата, в който отразила, че търговецът не е обявил цените на нощувките и на
другите предлагани от дружеството услуги чрез ценоразпис, поставен на видно за
потребителите място в обекта, който протокол бил подписан от управителката на
обекта, че с този протокол било наредено на управителя на жалбодателя да се яви
на дата 14.06.2019 година в КЗП Ловеч и да представи писмени документи, както и
че на дата 14.06.2019 година в КЗП се явил управителя на дружеството и в негово
присъствие свид.И. съставила акт за установяване на административно нарушение
на чл.115 т.1 от ЗТ, който бил подписан от управителя на дружеството с
възражението, че веднага е отстранила нарушението и моли да не и бъде налагана
санкция. Съдът приема за обективни и кредитира показанията на разпитаната по
делото свидетелка, тъй като същата е очевидец на деянието, показанията и са в
логическа последователност, правдоподобни са и се подкрепят от събраните по
делото писмени доказателства, а така също не са оспорени от жалбодателя, напротив
самата управителка на дружеството е направила признание във възражението, че
веднага е отстранила нарушението т.е. след констатиране на същото.
Съдът не приема за
обективни направените възражения в жалбата, че акта за нарушение и издаденото въз
основа на него НП са издадени в нарушение на разпоредбите на чл.42 т.3 и чл.57
ал.1 т.5 от ЗАНН и не било посочено времето на извършване на нарушението, тъй
като и в акта за нарушение и в обжалваното НП изрично е посочено описание на
нарушението, датата и мястото, където е извършено и обстоятелствата, при които
е извършено, както и законните разпоредби, които са били нарушени, като е
налице правно единство между посочените в акта като нарушени разпоредби-чл.115
т.1 от ЗТ и тези отразени в обжалваното НП. Освен това следва да се отбележи,
че никъде ЗАНН не предвижда посочване на времето на извършване на нарушението
като задължителен реквизит на акта и НП. Съдът приема, че правилно и в
съответствие с нормата на чл.52 ал.4 от ЗАНН наказващият орган е издал атакуваното
наказателно постановление при задълбочено изследване на всички релевантни за
предмета на доказване обстоятелства, при наличие на издаден акт за
административно нарушение, съответстващ на всички норми на закона и тъй като
жалбодателят не е направил никакви възражения, които да е следвало да бъдат
преценявани от наказващия орган и не са налице спорни обстоятелства, които да
изискват разследване не е налице и нарушение на посочената разпоредба.
Съдът не приема за
обективно и направеното възражение, че в санкционната част на НП не е посочен
ЕИК на дружеството, което в действителност е така, но изрично в НП е посочено
дружеството, неговото седалище и неговото ЕИК, както и управителя на същото.
Съдът не приема и
направеното възражение, че случаят е маловажен по смисъла на чл.28 от ЗАНН. В
конкретния случай извършеното административно нарушение е формално по своя
характер, при което общественоопасните последици се презюмират по силата на
закона, тъй като за съставомерността на нарушението не е предвидено настъпването
на някакъв вредоносен резултат. На практика с извършване на нарушението се
засягат икономическите права и интереси на гражданите, които имат право на
информация за цените на предлаганите услуги. При условие, че такава информация
не им е предоставена, то във всеки случай са накърнени техните права, поради което
и съдът намира, че настоящият случай не би могъл да попадне в обхвата на
разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да бъде квалифициран като „маловажен случай“ на
административно нарушение. В действителност липсват доказателства, че
жалбоподателят е извършил и други нарушения по ЗТ, за които да е бил
санкциониран по административен ред, поради което следва да се приеме, че
нарушението е първо по рода си, но следва да се има предвид, че е налице и
друго нарушение на жалбодателя по ЗЗП, за което също е бил санкциониран от
същата комисия, поради което съдът приема, че случаят не е маловажен по смисъла
на чл.28 от ЗАНН.
С оглед изложеното,
съдът не приема за обективни направените възражения в жалбата, тъй като същите
не могат да бъдат приети за достоверни и такива игнориращи съставения акт,
приложените по делото писмени доказателства и показанията на свидетеля-очевидец
на нарушението. Съдът приема, че при издаването на НП не са били допуснати
съществени процесуални нарушения, които да са ограничили по какъвто и да е
начин правото на защита на жалбодателя, тъй като и в акта и в НП се съдържат
всички изискуеми от чл.42 и чл.57 от ЗАНН реквизити и са годни да породят
целените правни последици.
Предвид
изложената и възприета от съда фактическа обстановка е налице нарушение на
чл.115 от ЗТ, поради което правилно и законосъобразно на жалбодателяна
основание чл.210 от ЗТ е наложена имуществена санкция в размер от 500 лева, тъй
като същата е съобразена с извършеното нарушение, с обстоятелството, че е за
първи път и е в предвидените от закона граници в минималния размер.
С оглед горните
съображения, съдът намира, че обжалваното наказателно постановление е
законосъобразно и като такова ще следва да бъде изцяло потвърдено.
Водим от горното и на
основание чл.63 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление №2019-0048633/08.08.2019 година на
Директора на Регионална дирекция към ГД „Контрол на пазара” към Комисия за
защита на потребителите гр.Русе, издадено въз основа на акт за установяване на
административно нарушение №К-0048633/14.06.2019 година, с което на „Б.” ЕООД, ЕИК
********* гр.Кюстендил, управлявано от Г.А.М. на основание чл.210 от ЗТ е
наложена имуществена санкция в размер на 500 /петстотин/ лева, като
законосъобразно.
Решението подлежи на
касационно обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-дневен срок от
съобщението, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: