Р Е Ш Е
Н И Е №
гр.Сливен,
26.02.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Сливенският окръжен съд, наказателна колегия, в публично съдебно заседание
проведено на двадесет и осми януари през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРТИН ДАНЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ЯНИЦА ЧЕНАЛОВА
Мл.с. СИЛВИЯ АЛЕКСИЕВА
при секретаря Е.ХРИСТОВА и в присъствието на зам.окръжен прокурор В.ГАНГАЛОВ,
като разгледа докладваното от съдията М.ДАНЧЕВ внох дело № 653 по описа на съда
за 2018 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е въззивно и е по реда на чл.313 и сл.
от НПК т.е. за проверка на невлязла в сила първоинстанционна присъда.
Образувано е по въззивен протест
депозиран от прокурор при Районна прокуратура гр.Нова Загора срещу присъда № 70/26.09.2018г.
постановена по нохд № 363/2018г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.
С атакуваната присъда подсъдимият В.И.М.
е признат за невиновен в това, че на 22.02.2018г. в с.Баня , общ.Нова Загора, на
ул.„Св. Кирил и Методий” е причинил на И. И. *** лека телесна повреда,
представляваща временно разстройство на здравето, неопасно за живота, тоест
разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, като е
извършил деянието по хулигански подбуди - на публично място, без каквато и да е
била причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки физическа
сила и изразявайки по този начин пренебрежение и явно неуважение към обществото
и в частност към човешката личност, поради което и на основание чл.304 от НПК е
оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
В протеста, по повод на който е
образувано настоящото въззивно производство, депозиран от прокурор от Районна
прокуратура гр.Нова Загора в установения от закона и указан от съда срок за
обжалване, се изразява несъгласие с така постановения съдебен акт. Твърди се,
че атакуваната присъда е неправилна и
необоснована, като при постановяването й не са обсъдени в пълнота събраните тласни и писмени доказателства,
постановена е в нарушение на разпоредбите на НПК и НК. Твърди се, че по
категоричен начин е установено поведение на подсъдимия, което от обективна и
субективна страна осъществява състава на престъплението, за което е обвинен.
Настоява се за отмяната й и за постановяване на нова присъда, с която оправданият
подсъдим да бъде признат за виновен и осъден по повдигнатото и поддържано срещу
него обвинение, като му бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода,
чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от
три години.
Впоследствие са депозирани
допълнителни съображения към протеста, в които се излагат конкретни доводи в
подкрепа на направените оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт. Твърди
се, че при постановяване на същия е допуснато съществено нарушение на
процесуалните правила при анализа и тълкуването на събраните доказателства,
както и съществено процесуално довело до ограничаване на процесуалните права на
пострадалия. В тази връзка основните доводи и възражения в протеста са по
отношение на фактическите констатации, съдържащи се в мотивите към присъдата, както
и по отношение на преценката на предимно гласните доказателствени материали.
Навеждат се съображения, с които се поставят под съмнение обясненията на подсъдимия, а на
практика и показанията на пострадалия свид. Х. за сметка на показанията на
свидетелите Д., Й.ов и Стефанов. Последните се коментират подробно, като въз
основа на тях се обосновава обвинителната теза, че подсъдимият е имал
хулиганско поведение в магазина на пострадалия още преди пристигането на
последния, както и че не е налице такова поведение на пострадалия, което да
предизвиква нанасянето на удар от страна на подсъдимия т.е. изключва се наличието
на личен мотив при причиняването на телесната повреда. Аргументира се извод, че
въз основа на тези доказателства се установява по несъмнен и категоричен начин,
че подсъдимият е причинил лека телесна повреда на пострадалия свид. Х. по
хулигански подбуди – на публично място – в магазин за хранителни стоки в *****,
без каквато и да е причина и поведение от страна на пострадалия, демонстрирайки
физическа сила – нанасяне на удар на пострадалия и изразявайки по този начин
пренебрежение и явно неуважение към обществото и в частност към човешката
личност. Според прокурора, съдът неправилно и необосновано не е кредитирал тези
свидетелски показания, което е довело до постановяване на един
незаконосъобразен съдебен акт. Обосновава се и наличието на допуснато от съда
съществено процесуално нарушение довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия. Според протеста, съдът,
след като е приел в мотивите си, че подсъдимият е причинил на пострадалия лека
телесна повреда по лични мотиви /т.е. не по хулигански подбуди/ не е следвало да
го оправдава изцяло, а само по обвинението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, като е
следвало да го признае за виновен и да го осъди за деяние по чл.130 ал.1 от НК,
независимо, че последното е от частен характер и се преследва по тъжба на
пострадалия. Липсата на изявление от страна на прокурора в хода на съдебното
следствие по реда на чл.287 ал.5 от НПК се обяснява с процесуалната позиция на
държавното обвинение за извършено престъпление по чл.131 ал.1 т.12 от НК, което
е от общ характер. Оспорва се и посоченото в присъдата основание за оправдаване
на подсъдимия – по чл.304 от НПК, като се заявява, че това противоречи на
приетото от съда, че все пак подсъдимият е извършил престъпление,макар и от
частен характер. Настоява се за отмяна на атакуваната присъда и за
постановяване на нова присъда, с която оправданият подсъдим да бъде признат за
виновен и осъден по повдигнатото и поддържано срещу него обвинение, като му
бъде наложено наказание три месеца лишаване от свобода, чието изпълнение бъде
отложено на основание чл.66 от НК за изпитателен срок от три години.
Алтернативно се настоява за изменение на атакуваната присъда, като на основание
чл.337 ал.1 т.2 от НПК подсъдимият да бъде признат за виновен за извършено
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, като му бъде наложено наказание три месеца
лишаване от свобода, чието изпълнение бъде отложено на основание чл.66 от НК за
изпитателен срок от три години. Алтернативно се настоява за отмяна на присъдата
и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния
съд за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на пострадалия.
Срещу протеста и допълнението към
него са депозирани писмени възражения от страна на защитника на подсъдимия. В
тях се обосновава тезата, че мотивите в протеста са несъстоятелни, както са
несъстоятелни изначално и твърденията в обвинителния акт. Навеждат се доводи,
че подсъдимият не е извършил хулигански действия нито в магазина преди идването
на пострадалия, нито по отношение на самия пострадал. Оспорва се
интерпретацията на свидетелските показания в протеста и допълнението към него,
като се акцентира върху заинтересоваността на част от лицата, които се ги
депозирали, както и на констатираните противоречия в тях. По отношение на
оплакването за допуснато съществено процесуално нарушение, довело до
ограничаване на процесуалните права на пострадалия се заявява, че доколкото
липсва тъжба от страна на пострадалия респ. встъпване на прокурора по реда на
чл.48 от НПК, съдът не може да осъди подсъдимия за деяние, което се преследва
по тъжба на пострадалия. Във връзка с последното се сочи и съдебна практика.
Настоява за постановяване на съдебен акт, с която протестът да бъде оставен без
уважение и атакуваната присъда да бъде потвърдена.
В с.з. пред въззивната инстанция
представителят на Окръжна прокуратура гр.Сливен заявява, че поддържа протеста
на посочените в него основания и настоява за отмяна на оправдателната присъда и
за постановяване на нова, осъдителна присъда.
Подсъдимият В.И.М., редовно
призован, не се явява лично. За него се явява служебно назначения му защитник. Последният
заявява, че е доволен от присъдата и моли същата да бъде потвърдена като
правилна и законосъобразна. Оспорва основателността на протеста и настоява
същият са бъде оставен без уважение.
Сливенският окръжен съд, в
качеството си на въззивна инстанция, след като се запозна с изложеното в
писмения протест, като изслуша явилите се страни в с.з., като обсъди изтъкнатите
от тях доводи и съображения, като прецени наличния по делото доказателствен
материал и като извърши цялостна проверка относно правилността на атакувания
съдебен акт по реда на чл.314 ал.1 от НПК, намери протеста за неоснователен.
Първоинстанционният съд, въз основа
на извършения от него задълбочен и внимателен анализ на събраните и проверени в
хода на проведеното съдебно следствие писмени и гласни доказателства и
доказателствени средства правилно е приел за установена фактическата обстановка,
която е изложена в мотивите към присъдата.
В тях е прието за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият В.И.М. и свидетелят И. И.
Х. се познавали, тъй като и двамата живеели в *****, като свидетелят притежавал
хранителен магазин в центъра на селото, на *****, в който освен друго се
продавала и консумирала бира. Подс. В.М. дължал на свид. И. Х. отпреди три -
четири години сумата от 50 лева, за закупени от него, но незаплатени стоки от
магазина, поради което свид. Х. не желаел подсъдимият да влиза в магазина му.
На 22.02.2018г. на работа в
магазина като продавач консултант била свид. М.Д., когато следобеда на същия
ден дошъл леко почерпен подс. В.М., който си поръчал и изпил няколко бири,
продадени му от свид. Д.. Тя възприела поведението на подсъдимия като на пиян
човек, арогантно и грубо спрямо хората, пренебрежително, тъй като същият
повишавал тон и крещял, поради което, а и тъй като се бояла от пияни хора,
около 19.00 часа същия ден, свид. М.Д. позвънила на мобилния телефон на свид. И.
Х., който в този момент не бил в магазина. Съобщила му, че подс. В.М. се намира
в магазина. Свид. И. Х. решил да отиде
за кратко до магазина за да изхвърли подсъдимия от там.
Когато свид. Х. отишъл до магазина,
подс. М. се намирал прав до входната врата на магазина, подпрян на каси и пиел
бира, като в този момент не правил нищо друго. С влизането си свид. Х. пръв
започнал разговор с подсъдимия, че има да му дава пари и казал на подсъдимия да
напусне. Същевременно го хванал отпред за дрехите с намерение да го изкара
извън магазина, при което започнало дърпане, като подсъдимият от своя страна
ударил с основата на дланта на дясната си ръка в областта на лявото слепоочие
свид. Х.. Последвало бутане от страна на подсъдимия и като следствие на всичко
това, двамата се спънали и заедно паднали надолу по стълбите водещи към магазина,
при което свидетелят си ударил коленете. Намиращите се в него момент в магазина
хора сред които и свид. Й.Й. ги разделили, като между двамата започнала
разправия с взаимна размяна на реплики. Подс. М. започнал да псува и да отправя
закани включително към сина на свид. Х., който в този момент бил отвън пред
магазина. След това подсъдимият си тръгнал.
За случилото се бил подаден сигнал
до органите на полицията, като служители на РУ на МВР гр.Нова Загора, сред
които и свид. Ж.С., посетили местопроизшествието. Подсъдимият вече си бил
тръгнал, но полицейските служители установили, че повод за скандала е бил въпроса
на свид. Х. към подс. М. - кога последният ще му върне парите.
Според заключението на вещото лице
по изслушаната и приета по делото съдебно медицинска експертиза, неоспорена от
страните, в резултат на възникналия инцидент на 22.02.2018г., пострадалият т.е.
свид. И. Х. е получил контузия на лицето с наличие на кръвонасядане и болезнен
оток на тъканите в областта на лявото слепоочие върху площ с размери около 5-6
см, като болките се засилват при опипване с ръка; болки в областта на лявата
половина на гръдния кош отпред и отстрани, като същите се засилват при дълбоко
вдишване, закашляне и раздвижване на снагата и болки в областта на предната
повърхност на лявата раменна става, като болките се засилват при функционална
активност; охлузване на кожата със забелване на епидермиса на кожата в областта
на предната повърхност на дясната колянна става с умерено изразен болезнен
травматичен оток на тъканите, като болките се засилват при раздвижване на
десния долен крайник в областта на колянната става; охлузвания на кожата в
областта на предновътрешната повърхност на долната третина на лявата подбедрица
със забелване на епидермиса на кожата и умерено изразен болезнен травматичен
оток на тъканите; петнисто синкавомораво кръвонасядане в областта на предната
повърхност на лявата колянна става също с умерено изразен болезнен травматичен
оток на тъканите; кръвонасядане над коляното непосредствено в областта на
долния край на бедрото; кръвонасядане в областта на долната третина на дясната
подбедрица и широко охлузване в областта на задната повърхност на долната
третина на лявата подбедрица със забелване на епидермиса на кожата с умерено
изразен болезнен травматичен оток на тъканите.
Според това заключение, описаните
увреждания са получени вследствие действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, както и на твърди неравни повърхности и са получени по механизма на
нанасяне на удари с такива предмети и падане и удряне на травмираните области
на тялото по такива предмети и повърхности. Като се имат предвид данните от
предварителните сведения вида и локализацията на уврежданията, може да се каже,
че уврежданията в областта на лявото слепоочие добре отговарят да са били
получени вследствие нанасяне на удар с твърд предмет с широка повърхност, като
такава форма има и основата на дланта на човека и добре отговарят да са били
получени вследствие нанасяне на удар с посочената част на ръката. Болките в
областта на рамото и гръдния кош се дължат на раздърпването или натиска
упражнен в тези области на тялото по време на инцидента, а уврежданията в
областта на долните крайници добре отговарят да са били получени при падане и
удряне на травмираните области на долните крайници по твърди тъпи и тъпоръбести
предмети, както и вследствие действието на неравни повърхности. В този смисъл,
установените увреждания добре отговарят да са получени по начин и време както
съобщава и самият освидетелстван в предварителните сведения.
Заключението на вещото лице е, че
установените увреждания са причинили на пострадалия „Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота”, т.е. разстройство на здравето, извън случаите на
чл. 128 и чл. 129 от НК. Увреждания от вида получени от освидетелствания
заздравяват за срок от около две седмици. През това време пострадалият ще
изпитва болки в травмираните области на тялото.
Фактическата обстановка, изложена в
мотивите към проверяваната присъда
систематизирано и последователно, по същество и по отношение на съществените
обстоятелства напълно кореспондира с наличните по делото доказателствени
материали. Настоящият съд, с оглед на правомощието си да извърши цялостна
проверка относно правилността на съдебния акт, както и правото му да приема за
установени и други фактически положения /когато има основания за това/, извърши
своя собствена преценка на доказателствените материали и стигна по същество и
по отношение на основните обстоятелства до същите т.е. до изложените по-горе
фактически констатации.
Следователно присъдата на районния
съд не е необоснована, независимо, че в протеста на Районната прокуратура се
съдържа изрично такова оплакване и че в представените допълнителни съображения
към протеста се навеждат конкретни доводи, с които да се оспорва приетата за
установена от съда фактическа обстановка, както и извършената преценка на
наличните по делото доказателства от страна на районния съд.
Първоинстанционния съд в мотивите си е подложил на анализ наличните по делото доказателствени материали и е изложил аргументирано съображенията си на кои от тези материали и до каква степен е изградил изводите си относно фактите.
Правилно са преценени и коментирани в мотивите към присъдата всички налични по делото доказателствени материали, като настоящата инстанция споделя преценката на същите, както и изводите относно установените по делото фактически положения, намерили израз в мотивите към проверявания съдебен акт.
Обоснован и аргументиран е извода на районния съд, че изложената фактическа обстановка се установява въз основа събраните гласни доказателства - отчасти от обясненията на подсъдимия В.М.; показанията на свид. И. Х. дадени в хода на съдебното следствие и отчасти от показанията му дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода на съдебното следствие при условията на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК; показанията на свид. М.Д. дадени в хода на съдебното следствие и отчасти от показанията и дадени на досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода на съдебното следствие при условията на чл.281 ал.4 вр.ал.1 т.1 от НПК; отчасти от показанията на свидетелите Й.Й. и Ж.С. приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода на съдебното следствие при условията на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК; приобщените към доказателствената съвкупност по делото писмени доказателства: характеристична справка за подс. В.И.М.; справка за съдимост. за подс. В.И.М.; декларация за семейно и материално положение и имотно състояние, както и въз основа заключението на вещото лице по назначената на досъдебното производство и изслушана в хода на съдебното следствие съдебно медицинска експертиза на живо лице.
Правилна е преценката, направена и обоснована в мотивите към присъдата относно обясненията на подс. В.М. вкл. констатацията, че същите следва да се кредитират в частта им, в която той по същество описва фактическите обстоятелства около възникналото между него и свид. Х. физическо спречкване, дължима от подсъдимия на свидетеля парична сума, заради което свид. Х. започнал да дърпа подсъдимия с намерение да го изкара извън магазина, както и в частта им, в която се твърди, че в резултат на последвалото взаимно дърпане и бутане между двамата, се е стигнало и до взаимното им падане по стълбите водещи към магазина. Действително в тази им част обясненията на подсъдимия по същество кореспондират с и не противоречат на показанията на пострадалото лице - свид. И. Х..
С основание не е дадена вяра на обясненията на подсъдимия в частта им, с която той отрича да е ударил свид. Х., тъй като в тази им част обясненията му противоречат както на показанията на този свидетел, а и на свидетелите Й.. Й.ов и М.Д., така и на заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза, видно от която уврежданията в областта на лявото слепоочие на пострадалия добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар с твърд предмет с широка повърхност, като такава форма има и основата на дланта на човека и добре отговарят да са били получени вследствие нанасяне на удар с посочената част на ръката.
Неоснователни са възраженията в допълнението към протеста и съдържащите се в него твърдения, че неоснователно са били кредитирани частично обясненията на подсъдимия като противоречащи на показанията на разпитаните по делото свидетели, доколкото се игнорира обстоятелството, че в тази им част обясненията не само не противоречат, но по същество се подкрепят от показанията на най-заинтересования от осъждането на подсъдимия свидетел – пострадалият И. Х.. Няма съществени разминавания и различия между обясненията на подсъдимия и показанията на посочения свидетел по отношение на един от най-важните факти, подлежащи на установяване и доказване в това наказателно производство – поводът и непосредствената причина да се стигне до физическата разправа между двамата и причиняването на телесната повреда на пострадалия в резултат на това. От тези гласни доказателствени материали се установява, че именно предприетите действия от страна на свид. Х. да изведе от магазина си подс. М. са провокирали сблъсъка между тях и нанесения от страна на подсъдимия спрямо пострадалия удар с ръка. Впрочем, този извод се подкрепя и от показанията на полицейския служител свид. Ж.С. дадени в досъдебното производство.
Правилно са преценени и показанията на свид. И. Х., но които се обърнато особено внимание, тъй като от една страна този свидетел е участвал във физическата разправа с подсъдимия и естествено заедно с него са били най-близо до мястото на инцидента, а от друга страна – именно това е лицето, което е пострадало от действията на подсъдимия, доколкото на него е било причинено съставомерното телесно увреждана. Доколкото този свидетел е най-заинтересован от осъждането на подсъдимия, не би могло от него да се очаква да депозира показания, които подкрепят /макар и частично/ твърденията на подсъдимия, освен ако тези показания действително отговарят на истината.
Настоящата инстанция споделя преценката на районния съд, че следва да бъдат кредитирани показанията на свид. Х. дадени пред съда в хода на съдебното следствие в частта им в която описва обстоятелствата около възникналото между двамата физическо спречкване, желанието и взетото от него решение да изгони подсъдимия от магазина, в изпълнение на което решение е захванал в предната част на дрехите подсъдимия, последвалия удар, който подсъдимият му е нанесъл с ръка по бузата, и почти едновременно с това последвалото падане на двамата по стълбите в резултат на настъпилото между тях взаимно дърпане и осъщественото при това от подсъдимия бутане на свидетеля. Действително показанията на свидетеля в тази им част от една страна се подкрепят отчасти от обясненията на самия подсъдим, а от друга, досежно нанесения му от страна на подсъдимия удар показанията на свидетеля се подкрепят от заключението на вещото лице по изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза и донякъде от показанията на свидетелите Й.ов и Д..
С основание са кредитирани показанията на свид. Х. относно поведението, което е имал подсъдимия преди, по време и след прекратяване на възникналото между двамата спречкване и обстоятелствата, при които се е стигнало до това спречкване вкл. досежно момента, в който му е бил нанесен удар в областта на бузата, а именно след като свидетеля е хванал за дрехите подсъдимия, за да го изкара извън магазина. Правилна е преценката, че следва да се даде вяра на твърденията на този свидетел депозирани в с.з., а не показанията му дадени в тази насока в хода на досъдебното производство и прочетени в хода на съдебното следствие, тъй като самият свидетел пред съда е заявил, че не е казвал някои от нещата прочетени му от съда. Това обстоятелство, както и факта, че се касае за свидетел, който в най-голяма степен е заинтересован от осъждането на подсъдимия, следва да послужи като основание да не се дава вяра на депозираните показания в досъдебното производство в частта им, в която те противоречат на твърденията на свидетеля дадени в хода на съдебното следствие. В тази връзка следва да се има предвид и факта, че свидетелят изрично е заявил, че поддържа именно показанията си дадени в хода на съдебното следствие за сметка на тези, които са били депозирани в досъдебното производство.
Прави впечатление, че нито в протеста, нито в допълнението към него сериозно се коментират показанията на свид. И. Х., въпреки, че би следвало да е обратното, той като това очевидно не е в подкрепа на обвинителната теза за наличие не на личен, а на хулигански мотив за причиняване на телесното увреждане на свидетеля от страна на подсъдимия. На практика единствения коментар в допълнението към протеста по отношение на показанията на този свидетел се свежда то твърдението, че само въз основа на тях и на част от обясненията на подсъдимият не можело да се обоснове извод за липса на квалифициращия признак „хулигански подбуди“ в конкретния случай. Според настоящия съд, обаче, именно съдържанието на показанията на пострадалото лице т.е. това, на което са причинени съответните телесни увреждания, следва да има решаващо значение при установяването на това какво точно се е случило и при какви именно обстоятелства са причинени тези увреждания, за да може да се направи правилна преценка дали това е станало заради някакви лични отношение между нападателя и увреденото лице или е липсвал личен мотив подсъдимият да причини на пострадалия тези увреждания.
Правилна е преценката на районния съд и по отношение на показанията на свид. М.Д., които също са обсъдени и анализирани много задълбочено и подробно. Отчетено е обстоятелството, че тя е възприела конкретното поведение на подсъдимия преди пристигането на пострадалия свид. Х., но същевременно не е била в състояние /с оглед на местонахождението си/ да възприеме цялостното развитие на физическото спречкване между тях.
С основание не са кредитирани показанията на свид. М.Д. дадени в хода на досъдебното производство и прочетени от съда в хода на съдебното следствие, в частта им в която твърди, че подсъдимият е ударил по лицето свид. Х. с юмрук, както и за обстоятелствата при което това е станало, тъй като показанията на свидетелката не се подкрепят от показанията на самото пострадало лице - свид. Х. досежно момента на удара, както и от показанията на свид. Й.Й. и заключението на вещото лице, за това какъв точно удар е нанесъл подсъдимия на свид. Х.. Отчетен е бил и факта, че в хода на съдебното следствие свидетелката е била колеблива и некатегорична в показанията си в тази насока.
Правилно не са кредитирани показанията на тази свидетелка дадени в хода на досъдебното производство и досежно обстоятелствата, при които свид. Х. е паднал по стълбите пред магазина, доколкото в тях действително липсва твърдение за падане на самия подсъдим, за което сочи от своя страна пострадалото лице. Тук е отчетен и факта, че самата свидетелката в съдебно заседание е посочила, че не е имала добра видимост, тъй като имало преграда и много хора. Именно поради това показанията на тази свидетелка са преценени като противоречиви и при сочените от нея обективни препятствия, които са й пречели да възприеме всички факти от обективната действителност, с основание съдът не е дал вяра на показанията на тази свидетелка в посочените им по-горе части като отразяващи изцяло обективната фактическа обстановка.
Съдът не е дал вяра показанията на свидетелката дадени в хода на съдебното следствие, че свид. Х. е хванал най-учтиво подсъдимия под ръка и на практика го е помолил да излезе, тъй като показанията на свидетелката в тази им част противоречат на показанията на самия свид. Х., доколко последният твърди последователно и категорично, че е хванал подсъдимия отпред за дрехите, за да го изкара извън магазина и че тогава е последвал удара, който му е нанесъл подсъдимия. Това противоречие несъмнено е налице при съпоставяне на показанията на двамата свидетели и е констатирано адекватно в мотивите към присъдата при анализа на гласните доказателствени материали.
С основание е дадена вяра показанията на свид. Д. депозирани в хода на съдебното следствие и потвърдени от нея пред съда, в частта им, в която тя заявява, че се е обадила на свид. Х. да дойде в обекта и да изкара подсъдимия навънка, защото е пиян, както и че след идването си в магазина, свид. Х. е понечил да изведе подсъдимия, тъй като в тази им част показанията на свидетелката действително се подкрепят от показанията на свид. Х. и не им противоречат.
С основание е дадена вяра на показанията на свид. Д. депозирани в хода досъдебното производство относно времето, мястото, а по същество и относно повода за възникналия конфликт между подсъдимия и свид. Х., а именно, че се е обадила на свид. Х., защото се е притеснявала от пияното състояние на подсъдимия. Кредитирани са и показанията й от досъдебното производство и относно факта на отправеното от свид. Х. към подсъдимия искане, последният да напусне магазина, поради това че му дължи пари, тъй като в тази им част показанията на свидетелката също кореспондират с показанията на свид. Х..
Правилно са преценени и показанията на свидетелите Й.Й. и Ж.С., които също са обсъдени и анализирани задълбочено и са посочени както по отношение на кои обстоятелства следва да се кредитират респ. да не се кредитират, така и поради какви причини т.е. преценката им е обоснована.
Съдът правилно е дал вяра на показанията на свид. Й.Й. дадени в хода на
досъдебното производство и приобщени към доказателствената съвкупност по делото
чрез прочитането им в хода на съдебното следствие в частта им, в която свидетелят
сочи като причина за възникналото вербално и физическо спречкване между свид. Х.
и подсъдимия дължимата от последния парична сума в размер на 50 лева, тъй като
в тази им част показанията на свид. Й.ов наистина се подкрепят от обясненията
на подсъдимия, показанията на свид. Х. и тези на свид. Д..
Дадена е вяра на показанията на свид. Й.ов и в частта им, в която той твърди,
че подсъдимият е нанесъл удар по лявата буза на св. Х. с дланта на ръката си,
тъй като в тази им част същите се подкрепят и от заключението на вещото лице по
изслушаната по делото съдебно медицинска експертиза.
С основание, обаче, не е дадена вяра на показанията на този свидетел отнасящи
изцяло за обстоятелствата, при които подсъдимият е нанесъл удар на свид. Х. и за
обстоятелствата, при които последният е паднал на земята, тъй като в тази им
част същите не кореспондират изцяло с обясненията на подсъдимия, но преди
всичко с показанията на самото пострадало лице - свид. Х.. За този свидетел
вече беше посочено, че от една страна е бил непосредствен участник във
физическата разправа и съответно най-близо до мястото на инцидента, а от друга
– че е най-заинтересован от осъждането на подсъдимия и съответно няма интерес
да депозира показания, които да обслужват защитната теза.
Правилно е дадена вяра и показанията на свид. Ж.С., полицейски служител,
приобщени към доказателствената съвкупност по делото чрез прочитането им в хода
на съдебното следствие при условията на чл.281 ал.5 вр.ал.1 т.5 от НПК и в
частност по отношение на това каква по вид и съдържание информация е била
предоставена при отиването му на мястото на произшествието в ***** от
намиращите са на мястото лица, сред които свидетелите Х. и Д.. Отчетено е
обстоятелството, че това свидетел не е очевидец, не е възприел лично фактите и
обстоятелствата релевантни за установяване действителната по делото фактическа
обстановка, а пресъздава такива възприети от трети лица.
От изложеното в мотивите към атакувана присъда по отношение на анализа и
преценката на показанията на свидетелите М.Д., Й.Й. и Ж.С. става ясно, че
същите са обсъдени и коментирани задълбочено, във връзка помежду си и с
останалите доказателствени материали, както и с оглед на конкретното им
съдържание. В този смисъл те не са преценявани еднозначно и едностранчиво,
поради което неоснователни се явяват възраженията в допълнението към протеста
касаещи преценката на първоинстанционния съд на именно тази част от гласните
доказателствени средства. Действително в допълнението към протеста показанията
на тези свидетели са коментирани сравнително подробно, но от една страна
анализът им е едностранчив т.е. доколкото те обслужват тезата на обвинението, а
от друга страна – по същество те се отнасят до поведение на подсъдимия
предшестващо идването на пострадалия свид. Х. респ. физическата разправа между
него и подсъдимия и именно поради тази причина е констатирано в самия протест,
че и съдът е възприел в мотивите си арогантното и грубо поведение на
подсъдимия. Същественото обстоятелство в случая, обаче, е че се касае за
поведение предхождащо идването на пострадалия и инцидента с него. След идването
на пострадалия, между него и подсъдимия действително е възникнал конфликт,
породен от личните им отношения т.е. без пряка връзка с предходното поведение
на подсъдимия. Не отговаря на истината оплакването в допълнението към протеста,
че съдът не е кредитирал показанията на тази група свидетели, доколкото видно
от горните констатиции, твърденията изложени от тях в хода на наказателното
производство в по-голямата си част са възприети от съда и той е изградил
изводите си относно фактите и въз основа на тези доказателствени материали.
Следователно присъдата на НЗРС не е
необоснована, тъй като приетите за установени от този съд фактически положения
напълно кореспондират на наличните по делото доказателствени материали, а
фактическите изводи на съда са в пълно съответствие с изложените по този повод в мотивите съображения и
извършения анализ и преценка на тези доказателствени материали.
Присъдата не е постановена и при
непълнота на доказателствата, доколкото районния съд е положил всички усилия за
изясняване на релевантните в случая факти, като са били събрани необходимите за
постигането на тази цел доказателства. Във връзка с последното също няма конкретни
оплаквания и възражения.
Въз основа на така правилно
установеното по отношение на фактическата обстановка от страна на районния съд,
последният е направил и обосновал извода си, че е било установено, респ. не е
било доказано по несъмнен и категоричен начин, че деянието, за което с внесения
в съда обвинителен акт е било повдигнато обвинение против подсъдимия В.И.М.
съставлява престъпление по чл.131 ал.1 т.12 вр.чл.130 ал.1 от НК.
Правилно е посочено в мотивите към
присъдата, че за да е съставомерно деянието на подсъдимия по посочения текст от
наказателния закон следва да е налице умисъл у дееца за нанасяне на телесна
повреда, в случая лека, но с допълнителен елемент от субективна страна -
наличие на хулигански подбуди, като в случай на липса на хулигански подбуди
това води до извод за липса на престъпление по този текст от наказателния
закон.
В настоящия случай до физически
конфликт между подс. М. и свид. Х. се е стигнало в резултат на действията на
пострадалото лице - свид. Х., без последното да означава, че тези действия са
били неправомерни.
Както вече беше коментирано по-горе
при преценката на гласните доказателствените материали, установен е конкретния
повод за възникването на физическата разправа между пострадалия и подсъдимия, в
резултат на която подсъдимият е ударил пострадалия и ме у причинил лека телесна
повреда – напомнянето за наличието на дълг в размер на 50 лв., настояването
подсъдимия да напусне магазина и предприетите действия в тази насока от страна
на пострадалия спрямо подсъдимия. В мотивите към присъдата са цитирани дословно
показанията на свид. Х., които са в подкрепа на горната констатация. Не е без
значение обстоятелството, че в момента, в който свидетелят е отишъл в магазина,
той не е възприел такова поведение от страна на подсъдимия, което да нарушава
реда и спокойствието и да предизвиква възмущение у присъстващите.
За повода, по който е възникнал коментирания
физически конфликт може да се направи извод и от показанията на свид. Й.Й.,
част от които също са цитирани дословно в мотивите към присъдата. От тях също
става ясно, че конфликтът е възникнал от действията на пострадалия, отново с уговорката,
че същите в никакъв случай не са неправомерни.
Тези констатации относно конкретния
повод за възникване на инцидента се подкрепят и от показанията на полицейския
служител – свид. Ж.С., според които именно напомнянето от страна на пострадалия
за дълга на подсъдимия към него е провокирало скандала между тях.
При тия установено по несъмнен
начин фактически данни районният съд е направил законосъобразен и обоснован
извод, че за да нанесе удар в лицето на свид. Х., подсъдимият е мотивиран не от
хулигански подбуди /т.е. мотиви и цел насочена към грубо нарушаване на
обществения ред и изразяване на явно неуважение към обществото/, а конкретното /в
случая дори правомерно/ поведение на свид. Х. към него, а именно -нежеланието
на свид. Х. подсъдимият да се намира в магазина предвид и на неизплатената сума
от 50 лв. /а не само и единствено заради пияното му състояние/, напомнянето за
наличието на това парично задължение. Установено е и това /при това от
показанията на самия свид. Х./, че физическото съприкосновение между двамата е
започнало с действията на свид. Х. по отношение на подсъдимия /който в този
момент не е правил нищо друго освен да пие бира/ и в частност отправеното
вербално напомняне за задължението в размер на 50 лв., както и опита на
свидетеля със сила да изведе подсъдимия от хранителния магазин, поради
посоченото нежелание на свидетеля подсъдимия да се намира в него.
Инкриминираните действия на
подсъдимия към този момент спрямо пострадалото лице - свид. Х., са мотивирани,
подбудени от конкретното поведение от страна на самия пострадал към подсъдимия,
а не от желанието на подсъдимия да изрази своето неуважение към обществото и да
наруши установения обществен ред, причинявайки на свидетеля телесна повреда. Подбудите
на подсъдимия в конкретния случай се явяват такива от личен характер, тъй като
освен друго са били засегнати и негови лични права, като например правото му на
телесна неприкосновеност.
Настоящият съд изцяло споделя
тезата изложена в мотивите към присъдата, че наличието на личен мотив изключва
хулиганските подбуди при причиняването на телесна повреда, тъй като не е
възможно едновременно да има и личен мотив, и хулигански подбуди за нанасяне на
телесна повреда в конкретния случай. С оглед на установеното от фактическа
страна, няма съмнение, че подсъдимият е ударил свид. Х. и му е причинил
телесното увреждане именно защото пострадалият е предприел действия за
извеждането му от заведението, при това в момент, в който подсъдимият не е осъществявал
неправомерно поведение. Нанасянето на удара и причиняването на увреждането не
са проява на „хулиганско“ поведение в случая, а са резултат и реакция на
конкретни действия на увреденото впоследствие лице спрямо дееца.
Правилно районният съд е посочил в
мотивите си, че действително хулиганство по смисъла на чл.325 от НК може да се
осъществи както с пряк, така и с евентуален умисъл, като последният ще е налице
ако по личен мотив се причини телесна повреда. Действията на подсъдимия биха
могли да се квалифицират и като хулиганство при евентуален умисъл, но не следва
да се смесват хулиганските действия като факти от действителността и подбудите
на дееца, които са елемент от субективната страна на деянието, за което
подсъдимия е предаден на съд и при липсата на които подбуди липсва осъществен
състав на престъпление по чл.131 ал.1 т. 12 от НК.
Нанасянето респ. причиняването на
телесна повреда по личен мотив не може да е и по хулигански подбуди, но е
възможно да има и извършено хулиганство по чл.325 ал.1 от НК в условията на
евентуален умисъл. В този случай съдът, при наличие на обвинение и за
хулиганство, и за причиняване на телесна повреда, ще следва да определи
наказание при съвкупност по реда на чл.23 от НК. Това обаче може да стане при наличие
на надлежно обвинение по чл.325 от НК, каквото в настоящия случай липсва.
Към изложените в мотивите на
присъдата съображения относно възможността да бъде реализирана и отговорност за
престъплението „хулиганство“ по смисъла на чл.325 от НК, настоящата инстанция
намира за необходимо да допълни, че поведението на подс. М. преди
пристигането на свид. Х. в магазина би могло да бъде коментирано в тази посока,
доколкото от гласните доказателствени материали се установява, че той се е
държал грубо и арогантно, провокативно и агресивно, като е предизвикал
възмущение у присъстващите. Впрочем, това е възприето като фактически
констатации и от първоинстанционния съд в мотивите към атакуваната присъда.
Отделен е въпроса доколкото е налице грубо нарушаване на обществения ред и
проява на явно неуважение към обществото, което би следвало да бъде коментирано
само ако имаше отделно обвинение по чл.325 от НК. При положение, че безспорно е
установен личен мотив у подсъдимия за причиняването на телесната повреда на
пострадалия свидетел, очевидно е, че за това деяние /причиняването на телесната
повреда/ няма как да бъде търсена отговорност по чл.131 ал.1 т.12 от НК.
Правилна и обоснована е преценката
на районния съд, че причиненото с инкриминираното деяние на пострадалия - свид.
Х., разстройство на здравето представлява лека телесна повреда по смисъла на
чл.130 ал.1 от НК. Доколкото, обаче, се касае за престъпление, което се
преследва по тъжба на пострадалия с оглед разпоредбата на чл.161 ал.1 от НК и
до приключване на съдебното следствие прокурорът /респ. пострадалият/ не е
поискал от съда да се произнесе с присъдата си за извършено от подсъдимия
престъпление по чл.130 ал.1 от НК, законосъобразно съдът не се е произнесъл по
него, тъй като не е имал необходимата компетентност.
Неоснователно е както оплакването в
допълнението към протеста за допуснато съществено процесуално нарушение, довело
до ограничаване на процесуалните права на пострадалия във връзка с
непроизнасянето от страна на съда евентуално за деянието по чл.130 ал.1 от НК,
както и наведените в тази връзка съображения.
В тази връзка е в много голяма
степен относима наведената от страната на защитата на подсъдимия съдебна
практика, която и настоящата инстанция споделя – в частност посоченото решение
№ 31 от 07.02.2012г. по н.д. № 2933/2011г. на ВКС, III-то н.о., докладчик съдия Вероника Имова.
Наказателното преследване за престъпление по чл.130 ал.1 от НК се възбужда по
тъжба на пострадалия, съгласно особената разпоредба на чл.161 от НК. Искането
съдът да се произнесе с присъдата и за това престъпление, наред с
престъплението по чл.131 ал.1 т.12 от НК, съгласно обвинителния акт и по същите
факти, в случая замества тъжбата. То се явява правното основание за
трансформирането на производството от общ, в частен характер. Когато липсва
такова искане - липсва и тъжба.
По настоящото дело липсва искане,
което означава , че липсва тъжба и единственият законосъобразен изход е невъзможността
съдът да се произнесе по неповдигнатото обвинение по чл.130 ал.1 от НК . По
делото не е направено искане за изменение на обвинението по реда на чл.287 ал.5
от НПК и в тази връзка за първоинстанционният съд е било недопустимо да се
произнесе за наличието на престъпление от частен характер.
По делото е прието за установено,
че деянието, в което се изразява инкриминираното с обвинителния акт поведение
на подсъдимия представлява лека телесна повреда с причиняване на разстройство
на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК. Това престъплението се
преследва не по общия ред - с обвинителен акт от прокурора, а по реда на частна
тъжба от пострадалия. Такава е следвало да бъде подадена от пострадалия в срока
по чл.81 ал.3 от НПК. При положение че делото се е развило по общия ред и
обстоятелствата, очертаващи характера на деянието като лека телесна повреда са
били известни на прокурора още в хода на проведеното съдебно следствие пред
първостепенния съд, предпоставките за изменение на обвинението по чл.287 ал.5 от НПК са били обективни и налице. Въпреки тяхното проявление нито прокурорът,
евентуално по реда на чл.48 от НПК , нито пострадалия, който не се е
конституирал в процеса като частен обвинител, са упражнили правата си да
направят искане пред съда производството по делото да продължи и по обвинение
по чл.130 ал. 1 от НК.
Горното означава, че нито е било
допустимо първоинстанционният съд да се произнесе за наличието на престъпление
от частен характер, нито пък е допустимо това да бъде сторено от въззивната
инстанция, каквото алтернативно искане са обосновава в допълнението към
въззивния протест.
Следователно не е допуснато
съществено процесуално нарушение,
довело до ограничаване на процесуалните права на пострадалия във връзка с
непроизнасянето от страна на съда евентуално за деянието по чл.130 ал.1 от НК и
не е основателно искането за отмяна на присъдата и за връщане на делото за ново
разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд.
По реда на служебната проверка и с
оглед на правомощията си настоящата инстанция прецени и процесуалната
законосъобразност на проверявания съдебен акт, при което не се установи в някой
от стадиите на това наказателно производство да са били допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване или
накърняване на правото на защита на подсъдимия, а и на процесуалните права на
всички страни за участие в производството въобще и които да са основание за
отмяна на така постановената оправдателна присъда.
Поради изложените съображения
настоящата инстанция намира, че присъдата на НЗРС е правилна, законосъобразна
от материално-правна и процесуална-правна гледна точка и обоснована, поради
което същата следва да бъде потвърдена изцяло, а протестът на прокуратурата
следва да бъде оставен без уважение като неоснователен.
Тъй като при извършената въззивна
проверка не се констатира наличие на основания за изменение или отмяна на
присъдата на Новозагорския районен съд, следва същата да бъде потвърдена
изцяло.
Ръководен от изложеното и на
основание чл.334 т.6 и чл.338 от НПК, съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 70/26.09.2018г.
постановена по нохд № 363/2018г. по описа на Районен съд гр.Нова Загора.
Настоящото решение не подлежи на
касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: