Решение по дело №458/2023 на Апелативен съд - Пловдив

Номер на акта: 187
Дата: 23 октомври 2023 г. (в сила от 23 октомври 2023 г.)
Съдия: Васил Стоянов Гатов
Дело: 20235000600458
Тип на делото: Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване: 12 октомври 2023 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 187
гр. Пловдив, 23.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:Васил Ст. Гатов
Членове:Милена Б. Рангелова

Елена Й. Захова
в присъствието на прокурора С. К. Ч.
като разгледа докладваното от Васил Ст. Гатов Въззивно частно наказателно
дело № 20235000600458 по описа за 2023 година
Производство e по реда на чл.12, ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС.

С обжалваното решение състав на Кърджалийския окръжен съд е
признал и приел за изпълнение Решение № 353/21г. от 19.10.2021г. на
Тричленен апелативен съд, тежки престъпления Тракия, 2-ра степен, влязло в
законна сила на 12.05.2022г., с което на Е. С. А., роден на 03.03.1976г. с ЕГН
********** за извършено от него престъпление по чл. 1, 5, пар. 1, 12, 14, 18,
26, пар. 1а, 84,, пар. 2а, 94, пар.1 от Наказателния кодекс на Република Гърция
и по чл.30, пар.1б-а от Закон № 4251/14г. е наложено наказание „лишаване от
свобода“ за срок от дведесет години, като квалифицира престъплението по
чл.281, ал.2, т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК на Република България и на основание
чл.13, ал.1 ЗПИИСАННЛСМВЛС намалил размера на наложеното в
Република Гърция наказание на „лишаване от свобода“ за срок от шест
години, което да бъде изтърпяно при първоначален „строг“ режим.
На основание чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС съдът приспаднал от
определеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от шест години
изтърпяната чааст от наказанието и временното му задържане в размер на
1
четири години, пет месеца и шест дни или 1616 дни, изчислени към
28.04.2023г.
Срещу решението е постъпил протест от прокурор при Окръжна
прокуратура Кърджали. Според прокурора решението в частта, с която е
приспадната изтърпяната част от наказанието, изчислена към 28.04.2023г. и в
частта, с която е отказано приспадането от наказанието на 745 дни е
неправилно. Претенцията е насочена към изменение на решението, като
изтърпяната част от наказанието следва да се приспадне към датата на
фактическото предаване на лицето на българските власти и отделно от това
следва да бъдат приспаднати и посочените в т.2.3 от удостоверението 745 дни
по причини, различни от посочените в т.2.2 от удостоверението.
В съдебно заседание прокурорът поддържа протеста по изложените
в него съображения.
Защитникът се присъединява към становището на прокурора и иска
решението да бъде изменено в посочения в протеста смисъл.
Осъденият не се явява и не ангажира становище.
Апелативният съд, като съобрази възраженията на жалбоподателя,
провери изцяло обосноваността и законосъобразността на обжалваното
решение и за да се произнесе взе предвид следното:
Протестът е насочен само към частта на решението, с която е
приспадната изтърпяната част от наказанието, изчислена към 28.04.2023г. и
към частта, с която е отказано приспадането от наказанието на 745 дни. В тези
граници следва да бъде осъществен контролът за законосъобразност от
настоящата инстанция.
В останалата си част решението не е обжалвано и протестирано и е
влязло в законна сила.
Разгледан по същество протестът е основателен.
От приложеното на л.81-л.82 от съд. том писмо на гръцките съдебни
власти се установява, а и не се спори от страните, че осъденият А. е започнал
да търпи определеното му с присъдата наказание на 21.05.2019г. и към
28.04.2023г. е изтърпял в затвора– Център за задържане в Н., обл. С.,
Република Гърция четири години, пет месеца и шест дни, който срок е
приспаднат от първата инстанция като изтърпяна част на основание чл.12,
ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
2
Първата инстанция обаче не е съобразила, че след 28.04.2023г. и до
настоящият момент осъденият А. продължава да търпи наказанието си в
затвора в Н. и времето след 28.04.2023г., т.е. от 29.04.2023г. до момента на
предаването му на българските съдебни власти също подлежи на приспадане
по реда на чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС.
Този извод се налага и предвид принципите, заложени в **********,
транспонирано чрез ЗПИИСАННЛСМВНЛС и съдебната практика на СЕС
относно тълкуването му. В тази връзка ВКС е имал повод да подчертае, че в
Решение на СЕС /голям състав/ по дело С- 554/14 е прието, че: … "член 17 от
Рамково решение 2008/909 трябва да се тълкува в смисъл, че по отношение на
частта от наказанието, изтърпяна от съответното лице на територията на
издаващата държава следва да се има предвид времето от неговото задържане
до неговия трансфер в изпълняващата държава, като по тези въпроси,
включително по въпроса за евентуалното намаляване на наказанието, се
прилага единствено правото на издаващата държава. Що се отнася до правото
на изпълняващата държава, то се прилага само за частта от наказанието,
която остава да се изтърпи от лицето след този трансфер на територията на
изпълняващата държава." /р.№ 202/01.06.2023г. по н.д. № 280/23г. трето н.о. /.
Ето защо, като не е приспаднала времето от 29.04.2023г. до трансфера
му в Република България първата инстанция е нарушила закона, което от своя
страна диктува изменение на атакуваното решение в тази част, като на
основание чл.12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛС следва да бъде приспаднато
допълнително и времето от 29.04.2023г. до фактическото му предаване на
съдебните власти на Република България.
Претенцията на прокурора за приспадане на периода от 745 дни от
общата продължителност на наказанието също е основателна.
В т.2.2 от удостоверението гръцките съдебни власти са посочили, че
към 28.04.2023г. осъденият А. е изтърпял действително четири години, пет
месеца и шест дни и този срок, както беше посочено по – горе в решението
правилно е приспаднат от първата инстанция от общия размер на наказанието
„лишаване от свобода“.
В т.2.3 от удостоверението обаче изрично е посочено, че по причини
различни от посочените по т.2.2 /амнистия, помилване или други мерки,
свързани с наказанието/ следва да бъдат приспаднати от общия размер на
3
наказанието две години и петнадесет дни или 745 дни, изчислено към
28.04.2023г. и посочено в писмото като „надници“. Очевидно в случая става
въпрос за зачитане на работни дни, а съгласно разпоредбата на чл. 18, ал. 2 от
ЗПИИСАННЛСМВЛС решаването на въпроса относно приспадането от срока
на наказанието лишаване от свобода на работни дни, се извършва след
провеждане на консултации с издаващата държава, чиято цел е изясняване на
точния им брой и след установяване, че законодателството на същата допуска
тяхното зачитане. В случая категорични данни, предоставени от издаващата
държава, в случая Република Гърция относно техния брой и законодателната
възможност те да бъдат зачетени за намаляване на размера на наложеното
наказание се откриват в писмото, където точно е посочен броят им и в т.2.3 от
удостоверението, където изрично е посочено, че по причини различни от
посочените по т.2.2 следва да бъдат приспаднати от общия размер на
наказанието две години и петнадесет дни или 745 дни.
Тук е мястото да се отбележи, че Съдът на Република България като
изпълняваща държава не може да намали наказанието на трансферирано от
друга държава - членка на ЕС лице поради положен от него труд по време на
задържането му в издаващата държава, само когато компетентните органи на
издаващата държава, при спазване на нейното законодателство, не са
извършили подобно намаляване на наказанието /ТР № 3 от 2017 г. на ОСНК
на ВКС/. В случаите, когато издаващата държава изрично е посочила, че това
време следва да бъде приспаднато от общия размер на наказанието, то за
българския съд като изпълняваща държава не остава друга възможност освен
да го приспадне. Като не сторил това първоинстанционният съд е нарушил
материалния закон.
Предвид обстоятелството, че се касае за специфична процедура по
приспособяване и приспадане на наказание, наложено от съд на чужда
държава, не може и да се приеме, че е налице възможност за приспадане от
прокурора по реда на чл. 417 от НПК, поради което това следва да бъде
сторено от настоящата инстанция като на основание чл. 12, ал.9
ЗПИИСАННЛСМВЛС се приспадне от общия размер на наказанието и
времето от 745 дни, посочено в т.2.3 от Удостоверението.
Ето защо и на основание чл. 12, ал.11 от ЗПИИСАННЛСМВЛС,
Пловдивският апелативен съд
4


РЕШИ:
ИЗМЕНЯ Решение № 132/26.09.2023г. по чнд № 288/23г. на
Кърджалийския окръжен съд в частта, с която приспаднатата изтърпяна част
от наказанието е изчислена до 28.04.2023г. и в частта, с която е отказано
приспадането от наказанието на 745 дни, посочено в т.2.3 от Удостоверението
като:
На основание чл. 12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛ ПРИСПАДА от
определеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода
допълнително и времето от 29.04.2023г. до осъществяването на трансфер,
чрез фактическото предаване на осъдения Е. С. А. на съдебните власти на
Република България.
На основание чл. 12, ал.9 ЗПИИСАННЛСМВЛ ПРИСПАДА от
определеното наказание в размер на шест години лишаване от свобода и
изтърпяната част от наказанието в размер на ДВЕ ГОДИНИ И ПЕТНАДЕСЕТ
ДНИ или 745 дни.
В останалата си част решението е влязло в законна сила.
Решението е окончателно.



Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5