РЕШЕНИЕ
№ 369
гр. Перник, 11.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:БИСЕР ЦВ. ПЕТРОВ
Членове:КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ
НЕДА Н. ТАБАНДЖОВА
ЗАРКОВА
при участието на секретаря ЕМИЛИЯ Г. ПАВЛОВА
като разгледа докладваното от КРИСТИАН Б. ПЕТРОВ Въззивно гражданско
дело № 20221700500504 по описа за 2022 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение № 260091/09.03.2022 г. по гр.д. № 6444/2020 г. на РС – Перник е
отхвърлено искането на С. М. С. против Р. Р. Х. да се постанови решение, с което да замести
съгласието на ответника Р. Р. Х. като баща до навършване на пълнолетието на децата на
страните С. Р. Х. и И. Р. Х. същите да напускат територията на Република България заедно с
майка си С. М. С., като децата да пътуват до *** с образователна цел, както и до всички
държави – членки на Европейския съюз /ЕС/.
С Решение № 260178/15.07.2022 г. по гр.д. № 6444/2020 г. на РС – Перник по реда на
чл. 250 ГПК е допълнено решение № 260091 от 09.03.2022 г. по същото дело, като е
отхвърлено и искането на С. С. против Р. Р. Х., за промяна в местоживеенето на децата на
страните от Р България в ***, ***, *** до навършване на пълнолетие на всяко от децата.
С. С. е обжалвала решението изцяло, като по развити подробни доводи и съображения
по същество срещу решаващите изводи на първоинстанционният съд, моли същото да бъде
отменено от въззивния съд като неправилно и незаконосъобразно и вместо него постанови
1
друго, с което се уважи изцяло искането на С. С. и постанови решение като даде възможност
на нея и нейните деца да живеят и учат на територията на ***, както и със заместващо
съгласие на бащата, за да бъдат децата в семейството, в което искат и да живеят и да учат
във ***.
Р. Р. Х. по подробни доводи и съображения оспорва изцяло жалбата и моли оставянето
й без уважение, като прави възражения по изложените в жалбата съображения за
неправилност на първоинстанционното решение, с искане за потвърждаване на решението
като правилно и законосъобразно.
Пернишкият окръжен съд намира при извършената по реда на чл. 269, изр. 1 ГПК
служебна проверка, че обжалваните решения са валидни и допустими.
Съдът, след като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, намира от
фактическа и правна страна следното:
Безспорно е установено, че с Решение № 475/20.05.2013 г. по гр.д. № 4121/2012 г. на
ПРС бракът между страните по настоящото дело - родителите С. С. и Р. Х., е прекратен с
развод, като със съдебното решение упражняването на родителските права по отношение на
децата С. Х. и И. Х. са възложени на майката, при която е определено и местоживеенето на
децата, а с бащата е определен режим на лични отношения, като последният е осъден и да
заплаща издръжка.
Пред РС са изслушани децата, родителите, събрани са писмени и гласни доказателства,
приети са социални доклади, въз основа на които доказателства РС е направил фактическите
си констатации, изложил е подробни мотиви, съобразявайки доказателствата по делото,
извършвайки съвкупна преценка на релевантните обстоятелства.
Въззивният съд, като обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира, че фактическата обстановка се
установява така, както е изложена от първоинстанционния съд. В тази връзка в мотивите на
настоящия съдебен акт не следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция
доказателства и направените фактически констатации въз основа доказателствата в първата
инстанция, които са обсъдени правилно, като са преценени релевантните за спора факти и
обстоятелства и препраща към тях, на осн. чл. 272 ГПК.
Във въззивното производство е представено влязло в сила решение №
260092/09.03.2022г. по гр. д. № 542/2021г. на ПРС, с което са отхвърлени исковете на Р. Х.
срещу С. С. за изменение на Решение № 475/20.05.2013 г. по гр.д. № 4121/2012 г. на ПРС
като: 1/ на ищеца бъде предоставено упражняването на родителските права по отношение на
синовете му – С. Х. и И. Х. и бъде постановено местоживеенето на децата да е при бащата;
2/ бъде определен разширен режим на лични отношения между С. Х. и И. Х. и майка им –
ответницата С. С.; 3/майката бъде осъдена да заплаща на децата чрез баща им месечна
издръжка. Със същото решение е изменено на основание чл. 59, ал. 9 от СК Решение №
475/20.05.2013 г. по гр.д. № 4121/2012 г. на ПРС в частта относно местоживеенето на децата
като същото да е при майката С. С. на адрес: ***, като във връзка с промяната
2
местоживеенето на децата е изменен на основание чл. 59, ал. 9 от СК, определения с
Решение № 475/20.05.2013 г. по гр.д. № 4121/2012 г. на ПРС режим на лични отношения
между Р. Х. и синовете му С. Х.и И. Х., подробно посочен в решението, включително и при
изпълнение на този режим бащата Р. Х. да взима децата С. Х. и И. Х. от дома на майката С.
С. в *** и да връща децата отново на същия адрес в дома на майката.
Във въззивното производство са приети социални доклади на ДСП-*** и ДСП – ***.
Соц. доклад на ДСП-*** е изготвен на базата на проведено на предходен етап от време
социално проучване, разговор с бащата в ОЗД, в който е посочено, че при проведения с Х.
разговор, последният разказва, че майката непрекъснато сменя телефонните си номера,
както и, че той не знае телефонните номера на синовете си. Най-малкият му син - А. се сеща
за братята си, като изказва съжаление, че те не идват при баща си, и че не общува с тях.
Бащата изразява мнение, че А. вероятно усеща болката му от това, че не общува с И. и С.. Х.
споделя, че изложеното по-горе се отразява негативно на функционирането на семейството
му. Желае да бъде част от живота на по-големите си синове - И. и С.. Х. изразява мнение, че
не е удачно И. и С. да пътуват в чужбина, където да се установят трайно, тъй като се надява
връзката със синовете му да бъде възстановена, макар и на по-късен етап от време.
Демонстрира тъга от това, че И. и С. не желаят да общуват с него. Бащата заявява, че е
загрижен за синовете си, като изразява мнение, че те следва да останат да живеят в страната,
предвид факта, че тук ще получат по-добро образование и таейки надежда, че връзката
между тях ще бъде възобновена, макар и на по-късен етап от време. Бащата заявява
несъгласие децата да се обучават в ***, предвид факта, че в годината, в която синовете му са
били ученици в ***, обучението е било на английски език, а децата не познават езика.
Бащата споделя, че режимът на лични контакти между него и двамата му сина - И. и С. не се
изпълнява. Желае децата да бъдат отглеждани в страната.
Соц. доклад на ДСП-*** е изготвен на база: Проведени срещи-разговори с майката на
децата С. Х., както и със самите деца С. и И. Х.. Посетен е домът на децата в *** където към
момента живее семейството. Посочено е, че към настоящия момент децата С. и И. Х., заедно
с майка си С. Х. и С.Х. живеят на адрес: ***, под наем. На децата С. и И. е осигурено
всичко необходимо за нормалното им израстване, разнообразно хранене, достатъчно на брой
и съобразени със сезона и пола дрехи. В дома момчетата разполагат с отделни детски стаи, с
обособено място за почивка и писане на домашни, лични вещи. През настоящата учебна
2022/2023 година и двете момчета са записани в редовна форма на обучение в СУ *** и
редовно посещават училище. С. Х. е ученик в *** клас, а И. Х. е ученик в *** клас- към
момента децата получават подкрепа от ресурсен учител, за да наваксат различията в
обучението. И двете момчетата са общителни, споделят, че вече имат приятели в класа и
имат осигурени учебници и учебни помагала. Децата имат личен лекар, при когото
провеждат задължителните прегледи и имунизации. Към настоящия момент потребностите
на децата С. Х. и И. Х. се задоволяват изцяло от тяхната майка С. Х., като подкрепа в
грижите за тях и оказва нейният съпруг С.Х.. Децата познават роднините си по майчина и
бащина линия. Р. Х. изплаща издръжка за децата си по данни на майката по 190 лева на
3
дете. По данни на майката С. и И. редовно посещават училище, имат телефони, лаптопи,
осигурява джобни средства на момчетата. Децата си имат домашни любимци- куче, коте и
морско свинче. По време на проведеното проучване децата С. и И. са в добро емоционално
състояние, общуват свободно със социалния работник от ЗД. С. и И. споделят, че поддържат
връзка с баща си. Момчетата изразяват привързаност към близките за тях хора. С. казва, че е
разговарял с баща си относно даване на разрешение да пътуват в чужбина, но той искал да
останат тук в България, за да идва да ги вижда. По данни на момчетата през лятото баща им
е идвал, взел ги за два дни при себе си в ***, прекарали са време заедно в дома му, бабата и
дядото по бащина линия също са били там, подарили им лакомства. С. и И. са категорични,
че желаят да отидат в ***, където искат да продължат образованието си.
Според чл. 59, ал. 9 от СК, ако обстоятелствата се изменят, съдът по молба на единия
от родителите, по искане на дирекция "Социално подпомагане" или служебно може да
измени постановените по-рано мерки – тези по ал. 2, включващи и промяна в
местоживеенето на детето, и да определи нови.В практиката на ВКС по чл. 290 ГПК,
безпротиворечиво се приема, че намерението на единия родител да се установи да живее на
установен адрес в друга държава (в случаите, когато съдът установи, че то е сериозно, а не
резултат на случайно хрумване или неконкретизирано желание), различна от обичайното
местоживеене на детето, сериозно засяга интересите на детето. Това обстоятелство сочи
бъдеща промяна на условията не само за детето, когато промяната ще се предприеме от
родителя, натоварен с родителските права, с оглед осигуряването на непосредствените
здравни, психологически, социални, финансови и всякакви други потребности, но и промяна
във времето, мястото и честотата на контактите и отношенията му с другия родител. Този
режим е необходимо да бъде променен и съобразен, или преместването - отказано, ако се
прецени, че не е в интерес на детето. Решението на съда следва да е в съответствие с най-
добрия интерес на детето, с участието на детето, при зачитане на неговото мнение и с оглед
специфичните му нужди.Затова промяната на местоживеенето на всеки от родителите налага
да се определи какъв е най-добрият интерес на детето предвид конкретните и подлежащи на
съобразяване елементи и тежестта им в съответния случай, като се изследва подробно от
съда как тази промяна ще повлияе или ще измени условията, при които детето живее и се
развива (решение № 34/21.03.2018 г. по гр. д. № 3368/2017 г. на IV г. о. на ВКС и др.).
След преценка в съвкупност и по отделно на всички установени по делото
правнозначими обстоятелства, съотнесено към гореизложените законови критерии,
въззивният съд намира, че в настоящия случай не е настъпило изменение на обстоятелствата
по чл. 59, ал. 9 СК, налагащо определяне на местоживеенето на децата в ***, ***, ***.
Установено е, че майката и децата живеят заедно с втория съпруг на майката в ***, което се
потвърждава и от последните приети по въззивиното делото социални доклади на ДСП-***
и ДСП - ***. Тъй като към момента никой от семейството на децата не живее в ***, ***,
***, за съда е невъзможно да изследва всички условия за живот на децата и които те биха
имали там, за да извърши преценка за въздействието на планираната промяна в жизнената и
социална среда на децата, съгласно изискванията на т. 1 от ТР № 1 от 03.07.2017 г. по тълк.
4
дело № 1/2016 г. на ОСГК на ВКС.
Съдът взема предвид изявеното при изслушването на децата пред РС желание да
живеят и учат в ***. Детето С. Х. е на възраст (близо ***), а детето И. Х. е на възраст (***),
която по начало предполага да се вземе под внимание тяхното мнение, но по делото не са
установени никакви специални нужди на децата от обучението им в чужбина. Децата
споделят, отразено и в соц доклад на ДСП-***, представен във въззивното производство, че
успехът им в училището, в което учат – СУ ***, е много добър, редовно посещават
училище, както и че нямат проблеми в това училище и условията им на живот в България са
достатъчно добри. И двете момчетата са общителни, споделят, че вече имат приятели в клас,
имат осигурени учебници и учебни помагала, а С. Х., тъй като е по- голям от останалите
деца помага на другите и посещава занималня следобед. Желанието на децата трябва да
бъде взето предвид, но не може да предопредели изхода на спора, който предполага и
зачитане на интересите на родителя, на когото не са предоставени родителските права.
Относно необходимостта от съобразяване на чувствата и желанията на детето, подобно и
при решаването на въпроса за упражняването на родителските права, практиката единно
приема, че те имат само спомагателен характер и не са от решаващо значение. Ето защо
желанието и възможността на децата да учат в чужбина, без да имат специфични нужди, не
е достатъчна да обоснове промяната в местоживеенето им.
Съдът намира, че несъгласието на бащата децата му да живеят в чужбина, то същото не
произтича от негативна нагласа към майката, а от притеснения, породени от неизвестността
относно града в ***, където настоящият съпруг на майката и последната са живели в къща
под наем с други хора, както и липсата на информация за жилището, училището, условията
и средата, при които децата ще пребивават в ***, ***. Не се установява условията за живот в
чуждата държава да са подходящи за децата. Не се установява с необходимите
удостоверителни документи от съответните образователни, здравни, социални,
емиграционни и пр. власти в *** или по друг достоверен официален начин децата да са се
адаптирали, да познават езика, че имат приятели и изграден социален кръг в чуждата
държава. Не се установява с необходимите удостоверителни документи от съответните
образователни, здравни, социални, емиграционни и пр. власти в *** или по друг достоверен
официален начин, че майката и съпругът й С.Х. все още държат жилището под наем там; че
продължава да получава и помощи за децата, както и недоказани са останалите твърдения на
майката, че децата не са изключени от училището там, съответно, че С.Х. поддържа връзка с
педагозите, като ги информира за предстоящото дело и кога евентуално могат да се върнат,
за да продължат образованието си в ***. Липсват и данни за доходи и работа на С.Х. в ***.
В *** децата нямат стабилността, с която разполагат в България. Нямат социален кръг,
нямат роднини — а в България имат роднините и по линия на майката, и по линия на
бащата.
Между децата и техния баща е налице изградена емоционална връзка – обстоятелство,
отразено и в двата социални доклада на ДСП-*** и ДСП – ***, представени във въззивното
производство. Децата са в пубертетна възраст и без съмнение имат нужда от пълноценна
5
бащина подкрепа, разбиране, преки наблюдения и възприемане на бащиния модел. В този
смисъл е и Постановление № 1 от12.11.1974 г. по гр. д. № 3/1974 г., Пленум на ВС, според
което момчетата се нуждаят от непосредствен надзор от бащата. Сближаването между баща
и синове ще се случва през целия период на тяхното израстване, етапите в развитието им ще
се променят и бащината фигура трябва да присъства пълноценно. Нужно е време на
пълноценни контакти между бащата и децата, за да се изградят по-стабилни отношения
между баща и синове, тъй като не са били пълноценни поради настъпилия развод между
родителите и промяната на местоживеенето на майката и децата. В случая съществува риск
за възникване на родителското отчуждение спрямо бащата, който риск е ясно установен и от
факта, че съгласно решение № 260092/09.03.2022г. по гр. д. № 542/2021г. на ПРС, бащата
следва да взима синовете си от ***, където е адресът на майката и където е определено
местоживеенето на децата, както и че децата не живеят там. Това неизпълнение на
определеното от съда местоживеене на децата, обективно препятства възможността бащата
не по негова вина да вижда и редовно да общува с децата и да се спазва режимът на лични
контакти, съгласно решението на съда и предвид отдалечеността между *** и ***. Но
именно поради определеното местоживеене на децата в България, би се предотвратило
възможността за възникване на родителското отчуждение от бащата. Какво остава ако
местоживеенето на децата бъде определено в ***, което означава, че в развитието им ще
настъпи регрес и няма да могат да се виждат с баща си и с всички негативни последици за
децата и бащата от това.
Като съобрази всичко изложено дотук, въззивният съд намира, че на този етап не е в
интерес на децата да променят своето местоживеене от България в ***, *** и че ще е в най-
добрия интерес на децата местоживеенето им да остане в България, тъй като не е възможно
да бъде установено категорично по какъв начин исканата от ищцата промяна ще повлияе
или ще измени условията, при които децата живеят и се развиват. В България децата живеят
и учат, разполагат с добри условия на живот и макар да не общуват редовно със своя баща и
да не се спазва режимът на лични контакти, което по гореизложените съображения не може
да бъде вменено във вина на бащата, между децата и техния баща е налице изградена
емоционална връзка. Всичко това не следва да бъде променяно по начина, поискан от
майката в нейната искова молба. Ето защо, предявените от майката искове по чл. 127, ал. 2
вр. с чл. 59, ал. 9 от СК следва да бъдат отхвърлени, като неоснователни.
Съгласно чл. 127а, ал. 1 от СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и
издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на
родителите, а ал. 2 на цитираната разпоредба предвижда, че когато родителите не постигнат
съгласие по ал. 1, спорът между тях се решава от районния съд по настоящия адрес на
детето.
Изводът на съда относно иска по чл. 127, ал. 2 вр. с чл. 59, ал. 9 от СК обуславя
идентичен и относно обусловения иск по чл. 127а от СК. Спорът по него между страните се
изразява в това, че майката заявява волята си да промени местоживеенето на децата, като
заедно с децата си се установят в ***, ***, и за целта трябва да могат свободно да пътуват до
6
***, а бащата, възразявайки срещу промяната на местоживеенето на децата и
съществуващата възможност да не може да осъществява досегашните лични контакти с
децата си, не дава съгласие и за пътуванията. Съдът изтъква, че при преценката и на това
искане изхожда преди всичко от интересите на децата, като се съобразява и с т. 1 от ТР №
1/3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС. С оглед на това, въззивният съд, препращайки към своите
съображения, че не е в интерес на децата промяната на тяхното местоживеене от България в
***, ***, ***, намира, че в техен интерес е и да не бъде дадено исканото от майката
разрешение за пътуванията на децата до ***, без съгласието на бащата, тъй като това искане
по чл. 127а СК няма за цел краткосрочно напускане и връщане в страната, без децата да
променят местоживеенето си извън България, а напротив - с цел промяна на местоживеенето
на децата в ***. След като съдът приема за неоснователно искането за промяна в
местоживеенето на децата в ***, ***, ***, то съдът не бива да допуска разрешението за
пътуване до *** и по този начин това да води до промяна на местоживеенето на децата в ***
/арг. от мотивите на т. 1 от ТР № 1/3.07.2017 г. на ОСГК на ВКС/. Ето защо, предявените от
майката искове по чл. 127а, ал. 2 от СК също следва да бъдат отхвърлени, като
неоснователни.
С решенията си РС е достигнал до идентични правни изводи и краен резултат с тези на
въззивния съд и следва да бъдат потвърдени, включително и в частта за разноските,
правилно разпределени между страните при спазване на правилата по чл. 78 ГПК.
Въззивната жалба е неоснователна.
По разноските
С оглед резултата от обжалването, на жалбоподателя не се дължат разноски по
въззивното производство.
Въззиваемият претендира, но не доказва направени разноски по въззивното
производство, тъй като липсват доказателства за такива, включително и договор за правна
защита и съдействие за уговорено и удостоверено заплащане на адв. възнаграждение за
въззивното производство, като представеният списък по чл. 80 ГПК не удостоверява
уговаряне и плащане в брой или по банков път на такива разноски, съответно не замества
липсата на доказване за извършването им, поради което такива не му се дължат.
По изложените мотиви, Пернишкият окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260091 от 09.03.2022 г. по гр.д. № 6444/2020 г. по описа
на Районен съд – Перник.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260178/15.07.2022 г. по гр.д. № 6444/2020 г. по описа на
Районен съд – Перник, с което по реда на чл.250 ГПК е допълнено Решение №
260091/09.03.2022 г. по гр.д. № 6444/2020 г. по описа на Районен съд – Перник.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, при условията
7
на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, в едномесечен срок от връчването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8