Р Е Ш Е Н И Е
№…………
Гр.
Варна, ……………………… 2021 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, III касационен състав, в публично съдебно заседание
на двадесет и трети септември две хиляди двадесет и първа година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Янка
ГАНЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Дарина
РАЧЕВА
Д.
НЕДЕВА
при секретаря Деница
Кръстева и в присъствието на прокурора от ВОП Стоян Загоров, като разгледа
докладваното от съдия Д. Рачева к.н.а.х.д. № 1625 по описа на съда за 2021
година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 от АПК, вр.
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от П.Н.М. от гр. Провадия, ЕГН **********,
срещу Решение № 260681/18.06.2021 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 5208 по описа на съда за 2020 г., с което е
потвърдено Наказателно постановление № 442а-295/10.11.2020 г. на Началник
сектор ОП в ІV РУ към ОД на МВР – Варна, с което на М. на основание чл. 30, ал.
3 от Закона за устройството на Черноморското крайбрежие за нарушение на чл.
17б, ал. 1 от същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 1000 лева и М. е осъдена да заплати на ОД на МВР – Варна юрисконсултско
възнаграждение в размер на 80 лева.
В касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
незаконосъобразно. По-конкретно касационната жалбоподателка счита, че при
съставяне на акта за установяване на административно нарушение и при издаване
на наказателното постановление са допуснати съществени процесуални нарушения,
че липсват доказателства за извършеното нарушение, че не е установено мястото,
на което са направени снимките, техният автор и дата. Според жалбоподателката
липсва приложена в преписката специализирана карта на плажовете и дюните. Твърди
се и несъответствие между правната норма, посочена като нарушена в акта и в
наказателното постановление. Направено е искане за отмяна на решението и
наказателното постановление.
Ответникът в производството, Областна дирекция на Министерството на
вътрешните работи – Варна счита касационната жалба за неоснователна. Посочва,
че са изпълнени всички изисквания за законосъобразност на наказателното
постановление, както е констатирал районният съд, а нарушението, за което е
санкционирана М. е извършено от обективна страна и при условията на пряк
умисъл. Моли касационната жалба да бъде отхвърлена и в полза на дирекцията да
бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Представителят на Варненска окръжна прокуратура дава заключение за
неоснователност на жалбата. Счита, че решението на районния съд е правилно и
законосъобразно, и моли да бъде оставено в сила.
Административен съд - Варна намира, че
касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, която има правен интерес от обжалване на
първоинстанционното решение. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Предмет на обжалване пред Варненски районен съд е било Наказателно
постановление № 442а-295/10.11.2020 г. на Началник сектор ОП в ІV РУ към ОД на
МВР – Варна, с което на П.Н.М. на основание чл. 30, ал. 3 от Закона за
устройството на Черноморското крайбрежие за нарушение на чл. 17б, ал. 1 от
същия закон е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева.
От представените в
административнонаказателната преписка и събраните в съдебното производство
доказателства, районният съд е приел за установено от фактическа страна, че на
18.08.2020 г. около 13,30 ч служители от Община Долни чифлик, съвместно със
служители от ПУ Долни чифлик, при проверка по сигнал на наемателя на плаж
„Шкорпиловци – юг“ установили, че автомобил с ДК № В **** РК, собственост на М.,
е паркиран в границите на сиви дюни в имот 83404.502.36 по кадастралната карта
на с. Шкорпиловци, който бил посочен в специализираната карта за морски плажове
и дюни. Автомобилите били заснети от проверяващите и от началника на ІV РУ при
ОД на МВР – Варна било поискано съдействие за установяване на собствениците на
автомобилите, тъй като не били на място при проверката. Като собственик на
автомобила с ДК № В **** РК била установена М., която попълнила декларация по
чл. 188 от ЗДвП, в която посочила, че тя е управлявала автомобила на 18.08.2020
г. около 13,30 ч. Въз основа на събраните данни бил съставен акт за
установяване на административно нарушение срещу М., в който било посочено, че e паркирала автомобила си върху сиви дюни в имот
83404.502.36 в границите на морския плаж „Шкорпиловци – юг“, с което е нарушила
чл. 17а, ал. 2, вр. чл. 30, ал. 3 от ЗУЧК. При предявяване и връчване на акта
на М., тя отбелязала, че няма възражения, такива не постъпили и впоследствие.
Въз основа на акта било издадено обжалваното наказателно постановление, в което
били възприети фактическите констатации, но от правна страна било прието, че е
нарушен чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК и на основание чл. 30, ал. 3 от същия закон й
била наложена глоба в размер на 1000 лева.
При така
установените факти, от правна страна районният съд приема, че актът за
установяване на административно нарушение и наказателното постановление са
издадени от компетентни длъжностни лица в сроковете по чл. 34 от ЗАНН, съдържат
пълно и детайлно описание на нарушението, с посочени дата и място на
извършване, обстоятелствата, при които е извършено, и нарушените законови
норми. Районният съд е обсъдил възражението във въззивната жалба относно
посочените нарушени разпоредби в акта и в постановлението – съответно чл. 17а,
ал. 2 и чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК – като приема, че липсва противоречие в
описанието от фактическа и правна страна, а защитата се осъществява срещу
фактите, предявени с акта и постановлението, а не срещу правната им
квалификация. Намира, че не е допуснато нарушение на чл. 57, ал. 1 от ЗАНН, тъй
като от описанието на нарушението – че М. е паркирала автомобила си на морския
плаж, в границите на сиви дюни – тя е могла да разбере напълно в какво е обвинена
и не е нарушено правото й на защита. Приема, че от събраните доказателства е
безспорно установено, че М. не е съобразила забраната по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК
за преминаване, паркиране и престой на превозни средства върху територията на
морския плаж, като е паркирала собствения си автомобил в границите на сивите
дюни на морския плаж. Авторството на деянието е установено от попълнената от М.
декларация, а по отношение на местоположението на паркирания автомобил от
доказателствата съдът приема, че той се е намирал върху неподвижни дюни с
тревна растителност (сиви дюни) по смисъла на ЗУЧК и в територията на морския
плаж. Във връзка с размера на наложеното наказание районният съд констатира, че
то е в минимума, предвиден в правната норма, и не подлежи на промяна, а
обстоятелства за квалифициране на нарушението като маловажно липсват и чл. 28
от ЗАНН не може да намери приложение. По тези съображения районният съд е
потвърдил обжалваното наказателно постановление. По разноските е присъдил на
въззиваемата страна юрисконсултско възнаграждение в минимален размер по
Наредбата за заплащане на правната помощ, вр. чл. 63, ал. 5, вр. ал. 3 от ЗАНН.
М. е осъдена и за направените по делото разноски от бюджета на съда.
Настоящата инстанция възприема изцяло
изводите на районния съд от фактическа страна, както и правните му изводи за
законосъобразност на наказателното постановление,
Твърденията в
касационната жалба за допуснати съществени процесуални нарушения в
административнонаказателното производство, за липса на достатъчно описание на
нарушението от фактическа страна и за недоказаност на същото, са идентични с
наведените във въззивното производство доводи и подробно обсъдени от районния
съд, с мотиви, които касационната инстанция изцяло споделя и към които препраща
в
съответствие с чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК. Описанието на нарушението е пълно и
детайлно, без противоречия и несъответствия между акта за установяване и
наказателното постановление, поради което неяснота относно фактическите
твърдения на административнонаказващия орган у лицето, привлечено към
отговорност, не може да има. Що се отнася до промяната в правната квалификация,
безспорно е общоприетото в практиката становище, че защитата си лицата
осъществяват по фактите, а не по правната им квалификация, както правилно е
посочил и районният съд, а автомобилът е бил паркиран не просто върху сиви дюни
(забранено по чл. 17а, ал. 2 от ЗУЧК), а върху сиви дюни, разположени на
територията на морския плаж (забранено по чл. 17б, ал. 1 от ЗУЧК).
Доказателства за територията на морския плаж са събрани от районния съд, а
точното място на паркиране е установено от събраните гласни доказателства,
поради което доводите в обратния смисъл, направени с касационната жалба, са
несъстоятелни. По тези
съображения, касационният състав намира, че не са налице твърдяните касационни
основания. При
извършена служебна проверка на обжалваното решение извън наведените в
касационната жалба оплаквания съобразно изискванията на чл. 218, ал. 2 от АПК
не се установяват пороци във връзка с неговите валидност, допустимост и
съответствие с материалния закон, поради което същото следва да бъде оставено в
сила.
При
този изход от производството следва да бъде уважено искането за присъждане на
разноски на ответника по касация на основание чл. 63, ал. 5 от ЗАНН в
минималния размер по чл. 27е от Наредбата за заплащането на правната помощ, вр.
чл. 37 от Закона за правната помощ, или 80 лева.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1
от ЗАНН, Административен съд – гр. Варна, ІІІ касационен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260681/18.06.2021 г. на Варненски районен съд, VІ състав,
постановено по н.а.х.д. № 5208 по описа на съда за 2020 година.
ОСЪЖДА П.Н.М. от гр. Провадия, ЕГН **********, да заплати на Областна дирекция на
Министерството на вътрешните работи – Варна сумата 80 (Осемдесет) лева,
представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.