№ 45652
гр. София, 17.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в закрито заседание на
седемнадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Частно
гражданско дело № 20251110111649 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл.410 ГПК.
Образувано е по подадено Заявление вх. № 350926/04.11.2024 за издаване на заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК от „П.К.Б.” ООД срещу лъжникът З. Г. Г. с ЕГН: ********** и
адрес: ********** да заплати на заявител П.К.Б. ЕООД с ЕИК: *** и адрес: **********
сумите 374,22 лева (триста седемдесет и четири лева и 22 стотинки), представляваща
главница по Договор за кредит Номер: 40020872170/23.10.2023г., ведно със законна лихва за
период от 27.02.2025 г. до изплащане на вземането, сумата 23,03 лева (двадесет и три лева и
03 стотинки), представляваща мораторна лихва за период от 11.01.2024 г. до 10.09.2024 г.,
сумата 38,78 лева (тридесет и осем лева и 78 стотинки), представляваща друга лихва за
период от 10.09.2024 г. до 26.02.2025 г., 59,63лева (петдесет и девет лева и 63 стотинки),
представляваща непогасено падежирало договорно възнаграждение за период от 10.02.2024
г. до 10.09.2024 г., 180,93лева (сто и осемдесет лева и 93 стотинки), представляваща
неплатено възнаграждение за закупена и използвана услуга Фаст за период от 10.09.2024 г. ,
200,00лева (двеста лева), представляваща неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни за плащане на вноска по
договора за кредит за период от 11.05.2024 г. , както и държавна такса в размер на 21,25 лева
(двадесет и един лева и 25 стотинки) и юрисконсултско възнаграждение в размер на 180,00
лева (сто и осемдесет лева) и други в размер на 80,00 лева (осемдесет лева).
Съдът, като обсъди доводите на заявителя, данните по делото и въз основа
императивните разпоредби на закона, намира за установено следното:
В производството по чл. 411, ал. 2, т. 2 и т. 3 ГПК съдът издава заповед за изпълнение,
освен ако искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или се основава на
неравноправна клауза в договор, сключен с потребител или е налице обоснована вероятност
за това.
Настоящият съдебен състав приема, че твърдяната за уговорени такси „допълнителни
услуги” – Фаст и Флекси е разход по кредита, който следва да бъде включен при
изчисляването на годишния процент на разходите – индикатор за общото оскъпяване на
1
кредита – чл. 19, ал. 1 и 2 ЗПК. Този извод следва от дефиницията на понятието „общ разход
по кредита за потребителя“, съдържаща се в § 1, т. 1 от ДР на ЗПК, според която това са
всички разходи по кредита, включително лихви, комисионни, такси, възнаграждения за
кредитни посредници и всички други разходи, пряко свързани с договора за потребителски
кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати,
включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е
задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на
кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия; общият разход по
кредита за потребителя не включва нотариални такси.
Според императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният процент на
разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени
задължения в левове или във валута, определена с постановление на Министерския съвет на
Република България /основен лихвен процент – 0.1 %, плюс 10 %/, което означава, че
лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50 % от взетата сума. Клаузи в
договор, надвишаващи определените по ал. 4, са нищожни – чл. 19, ал. 5 ЗПК.
Съпоставянето с общия размер на процесното възнаграждение за пакет допълнително
услуги и начислената договорна лихва с размера на главницата по договора за кредит
обуславят извода, че горепосоченото ограничение е превишено, поради което клаузите, с
които то е уговорено са нищожни – чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД.
Следва да се добави и обстоятелството, че възнаграждението, което се е задължил да
заплати потребителят за предоставения му пакет от допълнителни услуги също се явява
прекомерно и не отговаря на изискванията на закона. На първо място-предоставените за тази
цена услуги не са изчерпателно изброени в договора за потребителски кредит каквото е
изискването на императивните разпоредби на закона, а наред с това не е формирана цена за
всяка от услугите по отделно.
В тази връзка в чл.10а, ал.4 от ЗПК е предвидено, че "Видът, размерът и действието, за
което се събират такси н/илн комисиони, трябва да бъдат ясно и точно определени в
договора за потребителски кредит." В случая в Договора за потребителски кредит не са
посочени видът, размерът и действието, за което се събират съответните такси. В
сключеното между страните Споразумение за предоставяне на пакет от допълнителни
услуги са изброени вида на услугите, които може да ползва потребителят, но доколкото нито
в самия договор,нито в Споразумението е предвидена клауза, която да приобщава
Споразумението за предоставяне на пакет от допълнителни услуги именно към процесния
договор за потребителски кредит, то не би могло да се приеме, че е изпълнено изискването
на чл.10а. ал.4 ог ЗПК за посочване на всяко конкретно действие, за което се събират такси
или комисионни и размера на съответната такса или комисионна в процесния договор за
потребителски кредит. В противоречие на императивното правило на чл.10а ал.4 от ЗПК в
процесния договор за различните видове допълнителни услуги е определено общо
възнаграждение за плащане. Наред с това заплащането на това възнаграждение от
потребителя е предварително,т.е. то е дължимо само за "възможността за предоставянето" на
изброените по-горе услуги ,както е посочено и в самото Споразумение, и е без значение
2
дали някоя от тези услуги ще бъде използвана по време на действието на сключения между
страните Договор. Принципът на добросъвестност и справедливост при договарянето
изискват потребителят да заплати такса за реалното ползване на определена услуга, а не
хипотетично ползване на такава. Следователно налице е неравноправна клауза в договора за
потребителски кредит, с която потребителят се е задължил да заплати възнаграждение на
кредитора за предоставянето на пакет от допълнителни услуги Фаст в размер на 180,93лв.
Предвид на изложеното се налага извод, че уговорката за заплащане на възнаграждение за
пакет от допълнителни услуги се явява нищожна като противоречаща на императивни
правни норми - разпоредбите на чл.10, ал.2 предл. второ и чл.10а, ал.З и ал.4 от Закона за
потребителският кредиг/ЗПК/.
В хипотезата на заявление по реда на чл. 410 ГПК съдът е длъжен да извърши
преценка за съответствие на заявлението със закона и добрите нрави, както и за наличието
на неравноправна клауза в договор, сключен с потребител и да отхвърли заявлението при
наличие на такава клауза или при обоснована вероятност за това, което задължение му е
изрично вменено с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 2 ГПК /в този смисъл определение № 974
от 7.12.2011 г. по ч. т. д. № 797/2010 г., II ТО/, както и с разпоредбата на чл. 411, ал. 2, т. 3
ГПК /редакция на закона, ДВ, бр. 100/2019 г./. По изложените съображения съдът намира, че
заявлението следва да бъде отхвърлено в частта по претендираните допълнителни услуги.
Заявителят претендира сумата от 200лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно
събиране на вземането при забава с повече от 90 календарни дни. В случая се касае за
разпоредби, които не целят предоставянето на конкретна услуга, като съдът намира, че
събирането на вземането не представлява такава, а разходите във връзка с него могат
единствено да се обезпечават с неустоечно съглашение, каквото законът допуска единствено
за обезпечаване забавата в размер на законната лихва - съгласно императивната разпоредба
на чл. 33, ал. 1 ЗПК. Неустойки, привидно наречени "такси", извън и над размера на
законната лихва за забава като противоречащи на закона са нищожни, поради противоречие
с горната разпоредба. Същевременно такива клаузи съдът намира, че са в пряко
противоречие на забраната за неоснователно обогатяване и излизат извън присъщите
функции на неустойката, поради което се явяват и противоречащи на добрите нрави.
За останалите суми, претендирани със заявлението по чл. 410 ГПК, следва да бъде
издадена заповед за изпълнение.
Воден от горното, съдът
РАЗПОРЕДИ:
ОТХВЪРЛЯ заявление, подадено от „П.К.Б.“ ЕООД срещу З. Г. Г. в частта, в която се
иска издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от
180,93 лв. -, представляваща незаплатено възнаграждение за пакет допълнителни услуги
Фаст, сумата от 200лв. – неплатени такси по тарифа за извънсъдебно събиране на вземането
3
при забава с повече от 90 календарни дни.
Разпореждането може да бъде обжалвано с частна жалба пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчване на препис на заявителя.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4