№ 3453
гр. София, 11.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на петнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100501859 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника Сдружение „Б.т.с.“ срещу решение № 19160 от 21.11.2023 г.,
постановено по гр. дело № 5917/2023 г. по описа на СРС, 56 състав, в частта, с която са
уважени предявените от А. М. И. искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1-3, вр. с чл.
225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на ищцата, извършено
със заповед № 272/05.12.2022 г. на председателя на Сдружение „Б.т.с.“, ищцата е
възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „административен секретар и
човешки ресурси“ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 8720,29 лв.,
представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода 06.12.2022 г. – 06.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
Във въззивната жалба се съдържат доводи за неправилност на решението поради нарушение
на материалния закон и необоснованост, като въззивникът счита, че от събраните по делото
доказателства несъмнено се доказва приемане на ново щатно разписание и реално
съкращаване на щата на заеманата от ищцата длъжност преди уволнението. Намира, че този
извод следва от граматическото тълкуване на съдържанието на протокола от заседанието на
1
УС на 03.06.2022 г., от което следвало, че решението е взето тогава, а не е отложено за
бъдеще време. Поддържа, че описаната в първоинстанционното решение неяснота на
решението на ответника не е била посочена от ищцата в исковата молба, като бил
ирелевантно обстоятелството дали към 22.11.2022 г. това решението е било приведено в
действие. Ето защо, моли първоинстанционното решение в обжалваната част да бъде
отменено, а предявените искове да бъдат отхвърлени изцяло.
Въззиваемата А. М. И. подава отговор на въззивната жалба. Счита, че първоинстанционното
решение в обжалваната от ответника част е правилно и моли същото да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Изключение от това правило е нарушението
на императивна материалноправна норма, което може да бъде констатирано като порок от
въззивната инстанция и без да е било изрично заявено като основание за обжалване, тъй
като се касае за приложение на установена в публичен интерес норма, а не за диспозитивно
правило. Всички останали оплаквания, свързани с неправилност на обжалваното решение,
следва да бъдат изрично указани чрез посочване в какво точно се изразяват, за да може
въззивният съд да извърши проверка за правилността на първоинстанционното решение до
посоченото. В този смисъл са задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно
решение № 1/2013 г., постановено по тълк. дело № 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 1.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо в обжалваната част. Същото е и
правилно, като във връзка с доводите във въззивната жалба следва да се отбележи следното:
Прекратяването на трудовото правоотношение на ищцата е извършено на основание чл. 328,
ал. 1, т. 2 КТ при твърдения на работодателя за извършено съкращаване на единствената
щатна бройка за заеманата от ищцата длъжност експерт „административен секретар и
човешки ресурси“. Правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение на
основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. 2 КТ възниква след валидно взето решение за
съкращаване на щата, като едва след този момент работодателят може да упражни правото
да прекрати трудовия договор законно. В този смисъл – Решение № 296 от 27.06.2012 г. по
гр. д. № 1712/2011 г., IV г. о., ВКС, Решение № 179 от 20.10.2015 г. на ВКС по гр. д. №
5408/2014 г., III г. о., и др. Съкращаване на щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ има
тогава, когато престава да съществува трудовата функция за съответната длъжност. Няма
значение дали изпълнението на тази функция е разпределено между други (назначени
отпреди това) служители или отпада изцяло, тъй като не е необходима на работодателя –
съкращаването на щата е реално, когато служителите, изпълняващи тази функция, намаляват
в резултат на промяната в щата. Не е такова положението, когато за изпълнение на същата
трудова функция работодателят наема друго лице на мястото на уволнения работник. В този
смисъл – Решение № 17 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. № 1168/2012 г., IV г. о.
2
Между страните не се спори, че въз основа на трудов договор от 27.02.2017 г. и след
подписване на допълнителни споразумения към него А. М. И. е изпълнявала длъжността
„административен секретар и управление на човешки ресурси“ в Сдружение „Б.т.с.“, като
със заповед № 272/05.12.2022 г. работодателят е прекратил трудовото правоотношение с
ищцата на основание промяна на щатното разписание и съкращаване на щатната бройка за
заеманата от нея длъжност, считано от 06.12.2022 г. Спорно по делото с оглед твърденията
на страните и доводите за незаконност на уволнението, изложени в исковата молба, е дали е
налице взето от работодателя решение за съкращаване на щата, респ. налице ли е реално
съкращаване на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност.
В предизвестието за прекратяване на трудовия договор и заповедта за уволнение
работодателят се позовава на решение за промяна на щатното разписание, взето на
03.06.2022 г., като по делото е представен протокол № 51-30 от заседание на управителния
съвет на ответното сдружение от посочената дата. Съобразно приетия дневен ред, т. 5 касае
разглеждане на предложение за административна структура на БТС до края на м. октомври
2022 г., като от протоколирания дебат не става ясно каква точно е предложената различна
административна структура, а част от присъстващите членове на УС са изразили съмнения
за правилността й с оглед намаляването на персонала и преминаването на служителите на
временни трудови договори. Решението по т. 5 е взето в следния смисъл: „УС на БТС
приема предложената административна структура до края на м. октомври 2022 г.“. Към
отговора на исковата молба са приложени писмени доказателства – административна
структура и щатно разписание, приети на заседание на УС на 03.06.2022 г., от които е
видно, че длъжностите в БТС са намалени на две – „изпълнителен секретар“, за която е
предвидена 1 щатна бройка и „главен счетоводител“, за която е предвидена ½ щатна бройка.
Ищцата е оспорила приетите документи, но според настоящия въззивен състав същите
установяват прието различно щатно разписание, считано от 03.06.2022 г. – от изявленията на
членовете на УС, съдържащи се в протокола от заседанието на 03.06.2022 г., е видно, че е
обсъждано запазване на само две направления в структурата на сдружението с предвидени 2
щатни бройки, като става ясно, че се цели прехвърляне на персонал към свързано търговско
дружество („Е.т.“). На заседанието на УС от 22.11.2022 г. също е коментирано, че приетата
структура е само от председател, изпълнителен секретар и главен счетоводител (изявление
на адв. Сутулова, л. 103 от делото на СРС), което съответства на приложеното щатно
разписание, прието на 03.06.2022 г. Същевременно, от формулировката на решението от
03.06.2022 г. става ясно, че не се предвиждат допълнителни действия, с които в бъдеще да се
изменя административната структура, а волята на органа е да приеме промяната, считано от
датата на взимане на това решение, т.е. най-малкото за посочения период до края на м.
октомври 2022 г. щатното разписание е изменено и в същото не фигурира заеманата от
ищцата длъжност „административен секретар и управление човешки ресурси“.
Следователно, формално е налице валидно взето решение от работодателя преди
прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата за съкращаване на щатната бройка за
заеманата от нея длъжност.
3
Същевременно, от съвкупната преценка на събраните по делото доказателства се
установява, че приетото на 03.06.2022 г. ново щатно разписание не е било приведено в
изпълнение – това обстоятелство се коментира на последващото заседание на управителния
орган на сдружението от 22.11.2022 г., на което става ясно, че съкратените според
разписанието длъжности продължават да се изпълняват от наетите служители (включително
от А. М. И., която е продължила да осъществява трудовите си функции по формално
съкратената щатна бройка за длъжността „административен секретар и човешки ресурси“ в
продължение на повече от шест месеца след приемането на новото щатно разписание), а в
допълнение са наети и още двама служители на длъжности, които не фигурират в
новоприетата административна структура на сдружението. При съпоставка с данните в
заключението на ССЕ за сключваните и прекратявани трудови договори в ответното
предприятие се изяснява, че се касае до длъжностите „специалист, поддръжка“, заемана от г-
н П., и „ръководител, направление“, заемана от г-жа С.. От констатациите в заключението е
видно, че към датата на прекратяване на трудовото правоотношение с ищцата единствената
промяна в персоналния състав на ответника касае длъжността „екскурзовод“, на която
вместо четирима вече е имало назначени трима служители (четвъртият е напуснал) и
длъжността „експерт, управление на собствеността“, заемана от служител, който също е
напуснал на 20.09.2022 г.
Следователно, макар на 03.06.2022 г. работодателят формално да е променил щатното
разписание на сдружението, той не е приложил на практика промените и почти всички
длъжности са продължили да съществуват не само до края на м. октомври 2022 г., а и след
изтичане на срока, за който тази административна структура е била приета, респ. същите
служители са продължили да осъществяват трудовите фукнции на формално съкратените
длъжности, включително на заеманата от ищцата длъжност. Според събраните по делото
гласни доказателства чрез разпит на свидетелката С.Б.С., член на контролния съвет на
Инспектората към Сдружение „Б.т.с.“, трудовите функции на заеманата от А. И. длъжност са
продължили да съществуват и след прекратяване на трудовото правоотношение с нея, като
през м. 01.2023 г. свидетелката е присъствала на заседание на УС, на което на секретарското
място, на което обикновено седяла ищцата, имало друга жена, която се представила като
новия секретар и заявила, че предстояло нейното оформяне на длъжност. Протоколът от
заседанието на УС на сдружението от 11.01.2023 г. е приложен по делото, като при
обсъждане и взимане на решение по т. 5 относно структурата на административното
управление и щатния персонал председателят В.В. изрично е заявил, че се очаква
назначаване на административен секретар – длъжността, заемана до преди месец от ищцата.
Свидетелката Сутулова допълва, че длъжността „ръководител звено“ съдържала същите
трудови функции като тази на А., като наименованието нарочно било променено с оглед
заведеното дело за отмяна на уволнението.
В трайната практика на Върховния касационен съд се приема, че реално съкращаване на
щатна бройка за определена длъжност е налице не само при отпадане на трудовите й
функции, но и когато част от тях се запазват и преминават към друга длъжност или
4
трудовите функции изцяло се разпределят между други длъжности. Когато се преценява
реалността на съкращаването, преценката за идентичност на трудовите функции се
извършва с оглед естеството на възложената работа. Изводът за идентичност не може да се
изведе нито само от наименованието на длъжността, нито от механично сравнение на
трудовите задължения по длъжностна характеристика. Едни и същи трудови задължения по
длъжностна характеристика могат да съдържат същностни различия в зависимост от
съответната длъжност; от йерархичното й място в структурата на предприятието; от
предмета на дейност и организацията на предприятието. Именно поради това при
преценката за идентичност на трудовите задължения следва да се изхожда от естеството на
работата; от свойствените задължения за длъжността – от това има ли съществена разлика в
трудовите функции с оглед характера и естеството на възложената работа за длъжността (в
този смисъл – решение № 498 от 13.01.2012 г. по гр. д. № 1561/2010 г. на ВКС, ІV г. о.,
решение № 154 от 18.04.2011 г. по гр. д. № 1279/2010 г. на ВКС, ІІІ г. о., решение № 7 от
01.04.2011 г. по гр. д. № 954/2000 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 34 от 16.02.2015 г. по гр. д.
№ 5826/2014 г. на ВКС, ІV г. о., решение № 50069 от 30.03.2023 г. на ВКС по гр. д. №
3244/2022 г., IV г. о. и др.).
Следователно, в случая е без значение обстоятелството, че описаните функции в
длъжностните характеристики на заеманата от ищцата длъжност и тези на длъжностите,
заети от новоназначените през 2023 г. служители, формално се различават, след като от
съвкупната преценка на събраните доказателства е видно, че трудовите функции на А. И. са
продължили да се изпълняват от нов служител след прекратяване на трудовото
правоотношение с нея, което сочи на извод, че не е налице реално съкращаване на щата. В
тежест на ответника-работодател е да докаже пълно и главно, че е налице реално
съкращаване на щата за заеманата от ищцата длъжност, но той не е ангажирал достатъчно
доказателства (свидетелски показания, експертни заключения), за да опровергае
проведеното от ищцовата страна насрещно доказване в тази насока. В подкрепа на
изложеното е и обстоятелството, че в продължение на половин година след приемане на
новото щатно разписание на 03.06.2022 г. работодателят не е предприел действия по
привеждането му в изпълнение, т.е. несъмнено същият е продължил да има нужда от
длъжността на ищцата и от осъществяваните от нея трудови функции, като тази
необходимост е продължила и след прекратяване на трудовия й договор и работата е била
изпълнявана от нов служител, за когото председателят на сдружението изрично е посочил,
че предстои „назначаване на нов административен секретар“.
Всичко изложено разколебава твърденията на ответника за извършено реално съкращаване
на щатната бройка за заеманата от ищцата длъжност и предвид разпределената
доказателствена тежест за ответната страна да установи законността на уволнението,
включително реалното съкращаване на длъжността, следва да се приеме, че в случая не са
били налице предпоставките за прекратяване на трудовото правоотношение с А. И. на
посоченото в заповедта на работодателя основание по чл. 328, ал. 1, т. 2 КТ, поради което
искът за отмяна на уволнението като незаконно е основателен и следва да се уважи.
5
Като е достигнал до идентични правни изводи, макар и по различни мотиви, СРС е
постановил правилно съдебно решение, което следва да бъде потвърдено. Основателността
на претенцията по т. 2 на чл. 344 КТ произтича от уважаването на иска за отмяна на
уволнението, като по отношение на тази претенция и на осъдителния иск по чл. 344, ал. 1, т.
3, вр. с чл. 225 КТ не са изложени конкретни доводи за неправилност на съдебния акт във
възивната жалба, поради което не са налице основания за отмяна на обжалвания акт и в
останалата част.
При този изход на спора въззиваемият има право на направените по делото пред въззивната
инстанция разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 2105 лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 19160 от 21.11.2023 г., постановено по гр. дело № 5917/2023
г. по описа на СРС, 56 състав, в частта, с която са уважени предявените от А. М. И., ЕГН
**********, срещу СДРУЖЕНИЕ „Б.т.с.“, ЕИК *****, искове с правно основание чл. 344,
ал. 1, т. 1-3, вр. с чл. 225, ал. 1 КТ, като е признато за незаконно и е отменено уволнението на
ищцата, извършено със заповед № 272/05.12.2022 г. на председателя на Сдружение „Б.т.с.“,
ищцата е възстановена на заеманата преди уволнението длъжност „административен
секретар и човешки ресурси“ и ответникът е осъден да заплати на ищцата сумата от 8720,29
лв., представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение,
претендирано в брутен размер и за периода 06.12.2022 г. – 06.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 02.02.2023 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА СДРУЖЕНИЕ „Б.т.с.“, ЕИК *****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, да заплати на А. М. И., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. „****, на
основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от 2105 лв., разноски пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд при условията на чл. 280,
ал. 1 ГПК в едномесечен срок от получаване на препис от страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6