Р Е Ш Е Н И Е  

№ 1090

гр. Велико Търново, 19.01.2009 год.

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

ВЕЛИКОТЪРНОВСКИЯТ районен съд, тринадесети състав, гражданска колегия, в публичното заседание на деветнадесети декември две хиляди и осма година, в състав:                                                                      

                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ: М.А.

 

при секретаря Д.М. и в присъствието на прокурора…………..…., като разгледа докладваното от съдията Гр. дело № 1526 по описа за 2008 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 99, ал. 1 от Семейния кодекс

 

ИЩЦАТА – Т.С.А. ***, чрез процесуалния си представител адвокат С.Б. от ВТАК, твърди в исковата си молба, че с ответника Н.И.А. са сключили граждански брак на 19.05.1987 г. От брака си имат родени две деца – Иво, роден на 11.08.1987 г. /пълнолетен/ и Нанси, родена на 18.09.1990 г. Сочи, че съвместният им живот не е бил лишен от трудности. Твърди, че брачните им отношения се влошили особено след 1989 г., когато ответникът останал без постоянна работа и започнал да злоупотребява с алкохол; не й помагал и не поемал отговорност за отглеждането, издръжката и възпитанието на родените от брака деца. Ищцата излага, че се е стигнало до физическо насилие и нанасяне на жесток побой през 2007 г. спрямо нея. След нанесения й побой от ответника, тя, заедно с дъщеря си е напуснала семейното жилище, установявайки се да живее при своите родители, а в началото на 2008 г. – заминала да работи в чужбина, като понастоящем живее на квартира в гр. Велико Търново. Моли съда, след като вземе предвид гореизложеното, да постанови решение, с което да прекрати с развод сключеният брак, като дълбоко и непоправимо разстроен, по вина на ответника. Желае след прекратяване на брака на нея да бъде предоставено упражняването на родителските права спрямо непълнолетното дете Нанси, като за бащата бъде определен режим на лични контакти, което искане не се поддържа от пълномощника на А., тъй като до приключване на устните състезания по делото детето Нанси навърши пълнолетие. Моли съда, ответникът да бъде осъден да заплати месечна издръжка на Нанси А., в размер на 80,00 лева, считано от завеждане на делото до навършването й на пълнолетие на 18.09.2008 г. Желае след прекратяване на брака да носи предбрачното си фамилно име Йорданова. Не претендира предоставяне ползването на семейното жилище, доколкото същото е собственост на родителите на ответника. Прави искане за заплащане на направените от нея по делото разноски.

В съдебно заседание ищцата, лично и чрез пълномощника си                   адв. Б. от ВТАК, поддържа иска за развод.

ОТВЕТНИКЪТ – Н.И.А. *** не желае прекратяване на брака, твърдейки че не е налице дълбоко и непоправимо разстройство в брачните им отношения. Признава, че на             30.05.2007 г. е ударил ищцата, след като узнал, че последната има извънбрачна връзка с Илко Боянов Иванов. Оспорва изложените факти и обстоятелства в исковата молба, считайки че влошените им брачни отношения се дължат само на нейно противобрачно поведение.

СЪДЪТ, след като взе предвид становищата на страните, събра необходимите доказателства за изясняване на делото от фактическа и правна страна, преценявайки ги поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:

Видно от представеното и прието като доказателство по делото Удостоверение за сключен граждански брак от 19.09.2008 г. на Община Полски Тръмбеш, страните са законни съпрузи, сключили граждански брак на             19.05.1987 г., за което е съставен акт № 24 от същата дата. От брака си имат родени две деца – Иво Невенов А., роден на 11.08.1987 г. /пълнолетен/ и Нанси Невенова А., родена на 18.09.1990 г. /Удостоверение за раждане от 23.09. 2008 г. на Община – Горна Оряховица, издадено въз основа на Акт за раждане № 706 от 22.09.1990 г./, което дете до приключване на устните състезания по делото също навърши пълнолетие.

Не се спори между ищцата и ответника, че първоначално съвместният им живот протичал нормално, с обичайните семейни проблеми. Неразбирателството между съпрузите започнало след 1989 г., откогато ответникът А. оставал без постоянна работа, не се задържал дълго на едно работно място. Наложило се проблемите по издръжката и отглеждането на децата да се поемат и да бъдат решавани основно от ищцата, като мъжът се оказал не особено отговорен спрямо семейството си и неговата издръжка. Последният започнал да употребява алкохол и дори да става агресивен спрямо съпругата си. Съгласно Съдебномедицинско удостоверение № 129/2007 г. на              д-р Пламен Димитров, прието като доказателство, след нанесен от ответника на 30.05.2007 г. побой върху Т.С.А. са й причинени множество травматични увреждания в областта на лицето, врата, гърба и двата горни крайника, причинявайки й временно разстройство на здравето, придружено с болки и страдания. С декларация от 04.06.2007 г. ответникът А., в присъствието на ищцата, пълнолетния им син Иво и полицейски инспектор Тодоров, е декларирал, че повече няма да посяга на съпругата си, както и няма да й налага психически и физически тормоз, с което да поражда основателен страх у нея. Не се спори от страните и обстоятелството, че след нанесения й побой на 30.05.2007 г. съпрузите живеят фактически разделени, като ищцата, заедно с детето Нанси е напуснала семейното жилище и се е установила да живее в дома на своите родители в с. Раданово, а от началото на 2008 г. за известен период е работила в чужбина, след което, двете с дъщеря й заживели на квартира в              гр. Велико Търново. Ответникът е останал да живее в семейното жилище, находящо се в с. Раданово, ул. „Двадесет и седма” № 12. Изложените фактически констатации се установиха и от събраните гласни доказателства от свидетелите – Иво Невенов А. /пълнолетен син на страните/ и Красимир Викторов Вутов /съпруг на сестрата на ищцата А./, които показания бяха преценени от настоящия съдебен състав съобразно разпоредбата на чл. 172 от ГПК. И двамата свидетели не сочат за поведение на ищцата, което да е в разрез с нормалните съпружески взаимоотношения; за вина от нейна страна за настъпилата фактическа раздяла между двамата, както и за извънбрачна връзка с лицето Илко Боянов Иванов.

При така описаната фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Предявеният иск за развод по чл. 99, ал. 1 от СК е процесуално допустим. Разгледан по същество същият се явява основателен.

Съвкупната преценка на събраните по делото доказателства мотивира съда да приеме, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брака, което е основание за допускане на развод. Употребата на алкохол от мъжа по време на брачното съжителство; безотговорното му отношение към семейството и непълнолетната му дъщеря; грубото му отношение към жената, включително посягането й физически; неоснователната му ревност, са причините, т. е. онези факти от живота на съпрузите, довели до разкъсване на брачната връзка. Налице е дълбоко разстройство на брака, тъй като е разрушено доверието, разбирателството между съпрузите, взаимното уважение и общите грижи за семейството, между тях липсва взаимност, привързаност и не съществува близост от каквото и да било естество. В отношенията между страните по делото като съпрузи не намира отражение визираното в чл. 15 от СК съдържание на съпружеските отношения. Бракът им съществува формално и е изпразнен от онова съдържание, което влагат в него законът и моралът. Това състояние на брачните отношения датира от години и въпреки положените от ищцата усилия да преодолее различията в името на семейството и децата, поради поведението на ответника, бракът не се хармонизирал. Следствие на това и нанесения й побой от Н.А. е решението на ищцата през м. Май 2007 година да напусне семейното жилище и да заживее при своите родители, където намерила спокойствие за себе си и непълнолетната тогава Нанси. Съдът приема, че разстройството в брачните отношения между страните е и непоправимо, тъй като не може да бъде преодоляно и да се възстановят нормалните отношения между тях. Последното намира израз в настъпилата и продължаваща близо година и половина фактическа раздяла между съпрузите, вследствие на която е настъпило духовно, физическо и емоционално отчуждение помежду им. Предвид горното, искът за развод, като основателен и доказан, следва да бъде уважен, ведно с законните последици от това.

С решението за допускане на развода, съдът съобразно чл. 99, ал. 2 от СК следва да се произнесе и относно вината за разстройството на брака. Установените по делото факти мотивират съда да приеме, че вина за разстройството на брачната връзка има мъжът, доколкото същият с поведението си, изразено в безотговорното му отношение към семейството, в това число и спрямо непълнолетната си дъщеря и тяхната издръжка; употребата на алкохол по време на брачното им съжителство; грубото му отношение към жената, включително посягането й физически; болезнената ревност, е съзнавал, че разрушава брачната връзка и е способствал за отчуждаването между съпрузите, за прекъсването на физическата и духовна близост между тях. По делото не се доказва вина на ищцата. Не се доказва нейно поведение, с което да е съзнавала, че разрушава семейната общност. Предвид изложеното, съдът следва да обяви, че вина за разстройството на брака има мъжът, ответник по делото.

Предвид обстоятелството, че до приключване на устните състезания по делото, роденото по време на брака дете – Нанси Невенова А., родена на 18.09.1990 г., навърши пълнолетие, съдът не следва да се произнася относно упражняването на родителските права спрямо нея, мерките за това и личните отношения с другия родител. Ответникът като баща на детето Нанси следва да бъде осъден да заплати месечна издръжка за него за времето от депозиране на исковата молба пред съда – 11.07.2008 г. до датата на навършване на пълнолетието й – 18.09.2008 г. Видно от представената и приета като доказателство по делото Декларация за месечния доход, ищцата Т.С.А. получава средномесечен доход в размер на 170,00 лева, като по делото няма данни за доходите на бащата на детето. Съобразявайки нуждите на непълнолетната Нанси /предвид възрастта й, физическото и психическото й израстване, нуждата от средства за облекло, хранителни продукти, лекарства, учебни пособия и извънкласни занимания/, както и отчитайки възможностите на родителите да дават издръжка, изразяващи се в тяхното имотно състояние, съдът намира, че следва да определи обща месечна издръжка за детето за горепосочения период от 130,00 лева, от която ответникът като баща да заплаща 70,00 лева, а останалата част от издръжката от 60,00 лева, ведно с ежедневните грижи за нейното отглеждане и възпитание, следва да се поемат от майката. По делото не се установява по безспорен начин, че са налице изключителни нужди на детето и респективно по-големи възможности за ответника да дава издръжка по-висока от 70,00 лева, месечно, без особени затруднения по смисъла на чл. 85, ал. 3 от СК. Съдът намира, че така определения размер на издръжката за ненавършилото пълнолетие дете няма да постави в затруднение ответника при осъществяването на своето задължение /по закон и морал/ за плащане на издръжка, както и да задоволява собствените си нужди, отчитайки обстоятелството, че последният е в трудоспособна възраст, позволяваща му да работи  по трудово правоотношение, от което да реализира доходи. По делото не бяха ангажирани от негова страна доказателства, че е с влошено здравословно състояние или дължи издръжка на други лица. В останалата част искането за присъждане на издръжка за детето Нанси е неоснователно и недоказано и следва да бъде отхвърлено като такова, а именно за разликата от 10,00 лева.

На основание чл. 242, ал. 1 от ГПК, съдът следва да допусне предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената  издръжка.

По отношение ползването на семейното жилище, находящо се в              с. Раданово, Община Полски Тръмбеш, ул. „Двадесет и седма” № 12, собственост на родителите на ответника, между страните по делото не съществува спор. Ползването му следва да бъде предоставено на Н.И.А., предвид незаявената претенция от страна на ищцата да й бъде предоставено такова.

След прекратяването на брака ищцата следва да носи предбрачното си фамилно име ЙОРДАНОВА, с оглед нейното искане.

Предвид изхода на делото и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 329, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените по делото разноски в размер на 325,00 лева – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

Наред с това, на основание чл. 329, ал. 1 от ГПК и чл. 6, т. 2 от Тарифата за ДТ, които се събират от съдилищата по ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд – Велико Търново окончателна държавна такса за допускане на развода в размер на 30,00 лева, както и сумата от 50,00 лева – държавна такса върху определения размер на издръжката, както и 05,00 лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА, на основание чл. 99, ал. 1 от СК, БРАКА, сключен на 19.05.1987 г. с Акт № 24/19.05.1987 г. на Община Полски Тръмбеш, между Т.С.А., ЕГН ********** ***Полски Тръмбеш и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски” № 39, кантора 304, адвокат С.Б. от ВТАК и Н.И.А., ЕГН ********** ***„Двадесет и седма” № 12, като ДЪЛБОКО и НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН.

ОБЯВЯВА, че ВИНА за разстройството на брачните отношения има мъжът Н.И.А..

ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН ********** ***„Двадесет и седма” № 12 ДА ЗАПЛАТИ на НАНСИ НЕВЕНОВА А., ЕГН **********, действаща лично и със съгласието на своята майка Т.С.А., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 70,00 /седемдесет/ лева, считано от 11.07.2008 г. до 18.09.2008 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата от 10,00 лева до пълния му предявен размер от 80,00 лева, като неоснователен и недоказан.

ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта относно присъдената издръжка, на основание чл. 242, ал. 1 от ГПК.

ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище, находящо се в               с. Раданово, Община Полски Тръмбеш, ул. „Двадесет и седма” № 12 на Н.И.А., ЕГН **********.

ПОСТАНОВЯВА жената Т.С.А. ДА НОСИ предбрачното си фамилно име – ЙОРДАНОВА, след прекратяване на брака.

ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН ********** ***„Двадесет и седма” № 12 ДА ЗАПЛАТИ на Т.С.А., ЕГН ********** *** Тръмбеш и съдебен адрес: гр. Велико Търново, ул. „Цанко Церковски”             № 39, кантора 304, адвокат С.Б. от ВТАК сумата от 325,00 /триста двадесет и пет/ лева, представляваща направените по делото разноски – платени държавна такса и адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА Н.И.А., ЕГН ********** ***„Двадесет и седма” № 12 ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Велико Търново сумата от 30,00 /тридесет/ лева - окончателна държавна такса за допускане на развода; сумата от 50,00 /петдесет/ лева – държавна такса върху размера на присъдената издръжка, както и 05,00 /пет/ лева, в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок, считано от връчване на постановеното решение на страните.

 

 

                     

 

                                 РАЙОНЕН СЪДИЯ: