Р Е Ш Е Н И Е
№
............
гр. София, 19.08.2021 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, II-B въззивен
състав, в публично съдебно заседание на девети юни две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
АНЕЛИЯ МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ПЕПА МАРИНОВА - ТОНЕВА
младши съдия МАРИЯ МАЛОСЕЛСКА
при
секретаря Кристина Първанова, като разгледа докладваното от младши съдия
Малоселска в.гр.дело № 3890 по описа
за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.
С решение
№ 545554 от 26.11.2018 г., постановено по гр.д. № 79954/2017 г. по
описа на СРС, Гражданско отделение, 153 състав, на основание чл. 226,
ал. 1 КЗ /отм./ „З.Л.И.“ АД, ЕИК ******, е осъдено да заплати на Д.М.Х.,
сумата от 7500 лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди – болки, страдания и неудобства от травматично увреждане на здравето –
сътресение на мозъка и разкъсно-контузна рана с дефект в дясна челна област на
главата, ведно със законната лихва от 08.10.2015 г. до окончателното плащане. С
решението СРС отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за претърпени
неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 7500 лева до пълния
предявен размер от 15 000 лева.
Съобразно
изхода от спора на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК съдът разпределил
отговорността за разноски по делото.
Срещу решението в частта, с която е отхвърлен иска с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на парично обезщетение
за неимуществени вреди вследствие настъпилото на 08.10.2015 г.
пътно-транспортно произшествие за разликата над уважения размер от 7500 лева до
сумата от 15 000 лева /за размера от 7500 лева/, е подадена въззивна жалба от ищцата
Д.М.Х..
В жалбата се излагат доводи за необоснованост и неправилност
на решението в обжалваната част поради допуснати нарушения на материалния
закон. Жалбоподателят поддържа, че в хода на производството е установен целият
фактически състав, обуславящ отговорността на застрахователя за причинените
неимуществени вреди, като спорен бил единствено въпросът за справедливия размер
на обезщетението за същите. Определеното с решението на първия съд обезщетение
не отговаряло на принципите за справедливост и само частично компенсирало
болките и страданията на ищцата. Съдът не отчел в пълнота и с оглед тяхната
значимост травматичните увреди и негативното отражение на инцидента за
пострадалата, влошеното ѝ общо състояние. Заявеното искане е решението в
обжалваната част да бъде отменено, а предявеният иск – уважен за разликата до
пълния предявен размер.
Не е постъпил отговор на въззивната жалба от
ответника в производството. В съдебното заседание, проведено пред въззивния
съд, въззиваемият оспорва жалбата и моли за потвърждаване на решението в
обжалваната от ищцата част.
Софийски градски съд, като прецени събраните по
делото доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба доводи за
пороци на атакувания съдебен акт, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд
се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Решението в частта, с която предявеният иск с
правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е уважен за сумата от 7500 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени в резултат от
процесното произшествие, ведно със законната лихва от датата на събитието до
окончателното изплащане на вземането,
като необжалвано, е влязло в сила.
Настоящият съдебен състав приема, че
първоинстанционното решение е валидно и допустимо - в обжалваната от ищцата
част. Във връзка с доводите, съдържащи се в сезиращата настоящата инстанция
въззивна жалба, съдът намира следното:
Основателността на исковете се обуславя от
установяване по делото на следните юридически факти: ответникът да е
застраховател по застраховка „Гражданска отговорност“ за автомобил, като в
срока на действие на договора, вследствие на противоправното и виновно
поведение на водач на застрахования при ответника автомобил, да е настъпило
застрахователно събитие, покрит риск по сключения договор, в причинна връзка с
което ищецът е претърпял болки и страдания.
С доклада по делото СРС е отделил за безспорно и
ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че гражданската отговорност на
водача на лек автомобил „Опел Вектра“,
рег. № ******към датата на произшествието е била застрахована при ответника по
силата на договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
В хода на първоинстанцинното производство е
установено, че в срока на застрахователно покритие по договора за застраховка
„Гражданска отговорност на автомобилистите“ по вина на застрахования водач е
настъпило процесното ПТП, установен е механизмът на произшествието, а именно,
че на 08.10.2015 г. около 12.30 часа процесният автомобил се е движел по АМ
„Хемус” с посока гр. Варна. В него са пътували и ищцата и нейните родители,
като при тунел „Витиня”, поради наличие на разляти смазочни материали на
пътното платно, превозното средство е изгубило напречна устойчивост и се е
отклонило вляво, при което е настъпил удар в левия бордюр и в намиращия се пред
него лек автомобил „БМВ 525“. В същото време и посока на движение зад лекия
автомобил „Опел Вектра“ са се движели лек автомобил „Рено Сценик“ и лек
автомобил „Фиат Скудо“, които също са занесли, траекториите им са се пресекли,
лекият автомобил „Рено Сценик“ се е ударил в процесния „Опел Вектра“, а лекият
автомобил „Фиат Скудо“ в лек автомобил „Рено Сценик“, което е довело до верижна
катастрофа. От свидетелските показания по делото и заключението на приетата в
хода на първоинстанционното производство САТЕ е установено, че причините за
настъпването на така описаното ПТП са наличието на гориво-смазочни материали на
платното за движение и поведението на водачите на превозните средства, което не
е било съобразено с конкретните пътни условия
Предвид доводите на въззивницата, заявени с
депозираната въззивна жалба, следва да се заключи, че правният спор между
страните, пренесен за разрешаване пред въззивната инстанция, се концентрира
върху въпроса какъв е справедливият размер на обезщетението за неимуществени
вреди – болки и страдания, намиращи се в причинна връзка с противоправното
деяние на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност“ при ответника
водач на МПС.
Установява се от приетото като писмено доказателство
по делото Експертно решение № 0310 от 05.02.2015 г. на ТЕЛК по общи заболявания
към МБАЛ – Козлодуй, че на ищцата е определено 80 % увреждане с чужда помощ до
01.02.2017 г. с водеща диагноза аутизъм.
Съгласно снетата при извършване на освидетелстването анамнеза детето изостава в
нервно-психическото си развитие, не е в състояние да извършва елементарни
дейности. Поведението ѝ много трудно се регулира. Психомоторното ѝ
състояние не е спокойно, не разбира и не може да изпълнява прости команди,
емоционално лабилна е. Контакт не може да бъде установен, не разбира смисъла на
думите, липсва развит говор, издава само звуци. Не е в състояние продължително
да задържа вниманието си върху някоя дейност. Касае се за дете с интелектуален
паметов дефицит и генерализирано разстройство на развитието.
От заключението на съдебномедицинската експертиза, изготвена
въз основа на приобщената по делото медицинска документация, се установява, че след
настъпване на инцидента ищцата е закарана от екип на спешна медицинска помощ и
е приета в УМБАЛСМ „Пирогов“, гр. София, в съзнание, неконтактна, поради
преморбидна умствена изостаналост /ДЦП/. По данни на майката при инцидента не е
изгубвала съзнание. Констатирани са контузия с голяма разкъсно-контузна рана с
дефект в дясна челна област на главата. Направена е рентгенограма на череп и на
шийни прешлени, като не са установени травматични промени. По време на
болничното лечение ищцата е била в ясно съзнание, без латерална неврологична
симптоматика, афебрилна. Родителите са отказали болнично лечение и детето е
изписано на 10.10.2015 г. в добро общо състояние и с нормален неврологичен
статус с поставена диагноза комоцио церебри, контузио ет в.л.к. пермагна рег.
фронталис декс. кипитис. Констатираните мекотъканни увреждания и лекостепенно
сътресение на главния мозък заедно и поотделно реализират критериите на
медико-биолигичния признак временно разстройство на здравето, неопасно за
живота. Вещото лице е заключило, че установените травми се намират в
причино-следствена връзка с претърпяното ПТП. Съгласно заключението травмите са
били съпроводени, с кървене, болки и страдания, които в първите дни след
инцидента са били силни и постепенно са отшумяли до пълно възстановяване за
няколко седмици. Според вещото лице раната на главата следва да е отшумяла за
около 2-3 седмици след инцидента. Заздравяла е с образуване на белег, който с
времето и без специализирана козметична намеса може да се поизглади и да стане
по-малко различим, но не и да изчезне. Последиците от лекостепенното мозъчно
сътресение обичайно отшумяват за около 20-25 дни при спазване на предписания
режим и лечение.
За претърпените от ищцата неимуществени вреди са
събрани и гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля М.М., баща
на ищцата. Съгласно същите непосредствено след удара, пострадалата била обляна
в кръв, като свидетелят превързал главата ѝ с дреха, за да намали
кръвотечението. Била приета за лечение в болница. Конците махнали в болницата в
Ботевград. След инцидента била много уплашена, започнала да се напикава вечер,
ставала от сън, пищяла, а до преди инцидента спяла спокойно.
Съдът приема за достоверни показанията на разпитания
свидетел, като при преценката на същите по реда на чл. 172 ГПК, намира, че са
правдиви, последователни и логични, кореспондират с останалите събрани по
делото доказателства. Свидетелските показания пресъздават лични, непосредствени
впечатления от времето на и непосредствено след инцидента, като макар да се
касае за дете от аутистичния спектър с когнитивни, паметови и личностни дефицити,
съдът приема за установено от показанията, че вследствие на инцидента ищцата е
била уплашена, настъпили са смущения в съня ѝ, в това число и нощно
напикаване.
Предвид изложеното, следва да се обобщи, че в
резултат на застрахователното събитие, настъпило на 08.10.2015 г., ищцата е
претърпяла мекотъканни увреждания на
главата, контузия с голяма разкъсно-контузна рана с дефект в дясна челна област
на главата, лекостепенно сътресение на мозъка, като възстановяването от тези
травми е настъпило в период от около 25 дни. Освен това в резултат от инцидента
ищцата е преживяла уплаха и стрес, предизвикали нарушения в съня ѝ,
започнала е да се напикава вечерно време.
Съгласно разпоредбата на чл. 52 ЗЗД обезщетението за
неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Тъй като
неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични,
нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя по справедливост от
съда. Съгласно ППВС № 4/1968 г. понятието "справедливост" по смисъла
на чл. 52 ЗЗД не е абстрактно понятие. То е свързано с преценката на редица
конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат предвид
от съда при определяне на размера на обезщетението. За целите на определяне на
това заместващо обезщетение съдът взема предвид обстоятелствата, че от
процесното ПТП ищцата, която по това време е била на 9 години, с разстройство
от аутистичния спектър и определено в размер на 80 % увреждане с необходимост
от ползване на чужда помощ от преди инцидента, е претърпяла телесни увреждания,
реализиращи признаците на временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
За период от около 25 дни ищцата е преживяла физически болки и страдания.
Инцидентът е провокирал у нея уплаха и стрес, нарушен бил спокойният допреди
катастрофата сън. Съдът отчита, че ищцата и преди инцидента е имала
необходимост от чужда помощ в ежедневието си, както и че не е посещавала
училище, а ресурсен учител е работил с нея в дома ѝ, с оглед което в този
аспект след възстановяване от физическите травми по делото не е установено да
са настъпили промени в ежедневието ѝ.
Настоящият състав на съда намира за неснователни
доводите на жалбоподателя, че неправилно с първоинстанционното решение е занижен
размерът на обезщетението за неимуществени вреди. При извършване на собствена
преценка на обстоятелствата по делото и при отчитане на начина на причиняване
на травмите, естеството на същите, периодът за възстановяване и липсата на
данни за настъпили усложнения, трайни или необратими неблагоприятни изменения в
резултат от инцидента, въззивният съд намира, че внезапността и неочакваното настъпване
на вредоносното събитие са допринесли за негативните преживявания у ищцата във
връзка с процесния инцидент, причинили са ѝ уплаха и стрес, като същите обаче
не се отличават от типичните за подобни случаи. Въззивният съд съобразява също
така и конкретните социално-икономически условия към датата на процесния
инцидент /08.10.2015 г./, чийто ориентир се явят нормативно определените лимити
на отговорността на застрахователя на риск "Гражданска отговорност на
автомобилистите" като критерий наред със всички останали за определяне
размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД /решение № 73 от 27.05.2014 г. по т. д.
№ 3343/2013 г., ІІ Т. О. ВКС/.
Съдът отчита наред с горното вида и броя увреждания,
които несъмнено са установени в хода на съдебното дирене и които се намират в
пряка причнинна връзка с процесното събитие, като приема, че справедливият
размер на заместващото обезщетение за причинените на ищцата от противоправното
поведение на делинквента неимуществени вреди е в размер на 7000 лева. В този
смисъл съобразно обществено-икономическите условия в страната към момента на
настъпване на процесното застрахователно събитие и наложилите се морални норми
в обществото, респ. съобразно съдебната практика справедливият размер за
заплащане на заместващо обезщетение при подобни травматични увреждания на
пострадал в детска възраст, но при своевременно възстановяване от получените в
резултат от събитието травматични увреди, е в размер на сумата от 7000 лв. Доколкото
обаче решението се обжалва само в отхвърлителната част, същото е влязло в сила
за присъдения от първия съд размер на обезщетението за неимуществени вреди, а
именно за сумата от 7500 лева.
Недоказани в производството са твърденията на
ищцата, че е настъпило регресивно развитие на болестта ѝ с водеща
диагноза детски аутизъм. Противно на изложените във въззивната жалба оплаквания
при определяне на размера на заместващото обезщетение за неимуществени вреди
първият съд е отчел обстоятелството, че белегът на челото, останал след заздравяване
на разкъсно-контузната рана, ще избледнее, но няма да изчезне напълно, като
това се установява както от изложените от първия съд мотиви, така и от размера
на присъденото обезщетение.
С оглед изложеното, оплакванията, наведени с
въззивната жалба следва да се преценят като неоснователни, а решението в
обжалваната от ищцата част, следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода от спора право на разноски за
въззивното производство има само за въззиваемия, който не е заявил искане за
присъждане на такива.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 545554 от
26.11.2018 г., постановено по гр.д. №
79954/2017 г. по описа на СРС, Гражданско отделение, 153 състав, в частта, с
която е отхвърлен предявеният от Д.М.Х., ЕГН **********, срещу "З.Л.И.“
АД, ЕИК ******, иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за сумата над
7500 лева до пълния предявен размер от 15 000 лева, претендирана като
обезщетение за претърпените от реализирано на 08.10.2015 г. около 12.30 часа на
АМ „Хемус” при тунел „Витиня” ПТП неимуществени вреди – болки, страдания и
неудобства от травматично увреждане на здравето – сътресение на мозъка и
разкъсно-контузна рана с дефект в дясна челна област на главата.
Първоинстанционното решение в частта, с която предявеният
иск с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ е уважен за сумата от 7500
лева, представляваща обезщетение за претърпените от реализирано на 08.10.2015
г. около 12.30 часа на АМ „Хемус” при тунел „Витиня” ПТП неимуществени вреди, ведно
със законната лихва, считано от 08.10.2015 г. до окончателното изплащане, е
влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване при
условията на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчването му на страните пред
Върховния касационен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.