РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Свищов, 25.04.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЩОВ в публично заседание на двадесет и трети
април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светослав Ив. Иванов
при участието на секретаря Татяна Ст. Тотева
като разгледа докладваното от Светослав Ив. Иванов Административно
наказателно дело № 20234150200239 по описа за 2023 година
Производството е по чл. 58д и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на В. В. В., ЕГН: **********, гр. *, чрез адв. И. Б. Д., ВТАК,
гр. **, срещу Наказателно постановление (НП) № 23-0352-000560/25.09.2023 г. на
Началник група в ОД на МВР, гр. Велико Търново, РУ, гр. Свищов , с което за
нарушение (1) по чл. 162, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП на жалбоподателя
е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.; и за нарушение (2) по
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Във въззивната жалба (ВЖ) на В. В. В. се развиват следните доводи: Първо, НП
било издадено от некомпетентен орган, тъй като овластяващия го акт – Заповед № 8121з-
1632/02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи не била приложена по делото. Второ,
процесното СУ на МПС на жалбоподателя било издадено на 12.10.2017 г. от Обединеното
кралство Великобритания и Северна Ирландия (ОКВСИ), и то със срок на валидност до
04.04.2026 г. След излизането на ОКВСИ от Европейския съюз (ЕС), считано от 31.12.2020
г. (съгласно Споразумение за оттеглянето на Обединеното кралство Великобритания и
Северна Ирландия от ЕС и Европейската общност за атомна енергия от 31.01.2020 г.,
наричано за краткост по-долу: „Споразумението от 31.01.2020 г.“), то Република България
(РБ) следвало да признава издадените СУ на МПС от ОКВСИ по силата на чл. 161, т. 1
ЗДвП, тъй като ОКВСИ е страна по Конвенцията за движение по пътищата (КДвП) от 1968
г. С оглед на изложеното жалбоподателят моли Свищовския районен съд (СвРС) да
постанови решение, с което да отмени обжалваното НП като незаконосъобразно и
неправилно.
Наказващият орган (НО) – Началника на РУ – гр. Свищов – не взема становище по
жалбата.
СвРС намира, че така подадена жалба подадена от легитимирана за това страна,
и то в срок, а освен това е редовна и допустима. Разглеждана по същество, жалбата е
неоснователна.
1
ПО ФАКТИТЕ:
На 14.09.2023 г. в гр. Свищов, на ул. „*“ до сградата на TM INOX в посока към с.
Вардим водачът на МПС В. В. В., който управлявал л. а. „М“ с рег. № **, собственост на
Д.А.А. от гр. Русе, е бил спрян за проверка от служители на МВР, РУ – гр. Свищов: мл.
автоконтрольор В. Г. Н. и К. П. Д.. Последните установили при проверката, че водачът на л.
а. е представил СУ на МПС, издадено от ОКВСР с номер *, без да то да е било подновено,
след като В., български гражданин, е пребивавал на територията на РБ повече от три месеца,
считано от 17.09.2022 г.; а също така и че В. не е представил СР на МПС, част втора, за същ.
л. а.
От Справка за пътуване на лице – български гражданин, приложена с писмо от
05.12.2023 г. на Началника на РУ – гр. Свищов до СвРС, се установява, че: жалбоподателят
В. В. В. е български гражданин (тъй като тази справка не важи за лица с друго гражданство,
а и страните не спорят по този факт); че той последно е влязъл на територията на РБ на през
ГКПП Калотина на 17.09.2022 г. в 00:55 ч.; че за периода от 01.01.2022 г. до 05.12.2023 г. не
имал други влизания/излизания от територията на РБ.
За всичко това бил издаден АУАН Серия GA № 1026662/14.09.2023 г. от
актосъставителя св. В. Г. Н., който бил подписан както от свидетеля, присъствал на
установяването на нарушенията, К. П. Д., така и от св. С. Н. Ц., очевидец и свидетел на
отказа на нарушителя В. В. В. да подпише АУАН.
По-нататък било издадено и процесното НП № 23-0352-000560/25.09.2023 г. от
Началник група в ОД на МВР, гр. Велико Търново, РУ, гр. Свищов, с което за нарушение (1)
по чл. 162, ал. 1 ЗДвП на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изразяващо се в това, че е
български гражданин, който управлява МПС с чуждестранно национално СУ на МПС, без
да го е подменил, след като пребивав в РБ повече от три месеца, на жалбоподателя В., е
било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лв.; и за нарушение (2)
по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, изразяващо се в това, че не носи СР на МПС, част втора, на
МПС, което управлява, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП му е било наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.
Така възприетата фактическа обстановка се установява от съвкупния анализ на
всички доказателства и доказателствени средства по делото: СУ на МПС на В. В.,
издадено от DVLA, ОКВСИ; АУАН Серия GA № 1026662/14.09.2023 г.; НП № 23-0352-
000560/25.09.2023 г.; Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
(ЗППАМ) № 23-**********/15.09.2023 г.; справка за нарушител/водач; Заповед №
8121з1632/02.12.2021 г. Министерство на вътрешните работи; и представената с писмо на
началник РУ – гр. Свищов справка АИС „Граничен контрол“; както и от разпита на св. К. П.
Д., С. Н. Ц. и В. Г. Н.. – Доказателствената съвкупност е еднопосочна и непротиворечива,
поради което по арг. от чл. 305, ал. 3 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН, не е необходимо съдът да
излага подробен анализ на отделните доказателства и доказателствени средства.
ПО ПРАВОТО:
При разглеждане на дело по оспорено НП районният съд е инстанция по същество
(чл. 63 ЗАНН). Затова той следи служебно за законосъобразността на обжалвания акт: дали
правилно са приложени процесуалният и материалният закон от АНО, и то не в рамките на
подадената жалба, а по повод на същата (чл. 315, ал. 1 НПК, във вр. с чл. 84 ЗАНН). В
изпълнение на тези си правомощия съдът служебно (чл. 13, чл. 107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК,
във вр. с ч. 84 ЗАНН) установи, че процесните АУАН и НП са издадени от компетентни
органи, в предвидената от закона писмена форма и съдържание (чл. 42 и чл. 57 ЗАНН).
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя; НП също му е
връчено надлежно. И в АУАН, и в НП се съдържат описания на всички обстоятелства
относно съставомерните признаци на вменените на жалбоподателя нарушения. Прочее
СвРС намира, че не са допуснати нарушения на процесуалния закон при издаването на
АУАН и НП. НП обаче е частично незаконосъобразно от материално-правна гл. т.
досежно административното нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, в която част следва да бъде
2
отменено; в останалата си част НП – досежно нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП – е
материално-правно законосъобразно и трябва да бъде потвърдено (арг. от чл. 63, ал. 2, т. 1,
във вр. с ал. 5, и ал. 2, т. 5, във вр. с ал. 9 ЗАНН).
По нарушението по чл. 162, ал. 1 ЗДвП:
Съгласно чл. 162, ал. 1 ЗДвП: „Българските граждани могат да управляват моторни
превозни средства на територията на РБ с чуждестранно национално свидетелство, когато то
не е издадено от държава – членка на ЕС, или от друга държава – страна по Споразумението
за Европейското икономическо пространство (ЕИП), или от Конфедерация Швейцария в
срок до 3 месеца от датата на влизането им в страната.“ Докато чл. 161, т. 1 от същ. зак.
гласи: „Свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено в друга
държава, е валидно на територията на Република България за категорията, за която е
издадено, в следните случаи: 1. държавата, в която е издадено, е договаряща страна по
КДвП отговаря на изискванията на приложение № 6 към конвенцията; […] 5.
свидетелството е издадено от държава – членка на ЕС, или от друга държава – страна по
Споразумението за ЕИП, или от Конфедерация Швейцария.“.
При безспорно установена държава на издаване ОКВСИ и ноторния факт, че
Споразумението за оттегляне на ОКВСИ от ЕС е в сила от 01.02.2020 г., докогато тази
държава е била пълноправен член на ЕС, НО е следвало да изложи мотиви защо приема, че
издаденото на 12.10.2017 г. СУ на МПС попада в обхвата на чл. 162, ал. 1 ЗДвП, а не в този
на чл. 161, т. 5 от ЗДвП, според който СУ на МПС, издадено от държава – членка на ЕС или
от страна по Споразумението за ЕИП, е валидно на територията на РБ за категорията, за
която е издадено, и дава право на титуляря си да управлява МПС на територията на РБ, без
да съществува изискване за подмяна в определен срок. Няма и посочване на какво правно
основание или с какъв акт СУ на МПС е прието за невалидно на територията на РБ след
твърдяното изтичане на срока по чл. 162, ал. 1 ЗДвП. Това е необходимо предвид на факта,
че тази разпоредба не урежда валидността на чуждестранни СУ на МПС, а единствено дава
ограничено със срок право на управление на МПС от български граждани, ползващи с
чуждестранно СУ на МПС, което е било издадено от страни извън тези по чл. 161, т. 5 ЗДвП.
Дори да се приеме, че ОКВСИ не е страна – членка и страна по Споразумението за
ЕИП след изтичането на преходния период по Споразумението за оттегляне на Обединеното
кралство от ЕС – 31.12.2020 г., в РБ СУ на МПС, издадено от ОКВСИ следва да бъде
признавано като СУ на МПС, издадено от държава, която е договаряща страна по КДвП от
1968 г. и отговарящо на изискванията на приложение № 6 към конвенцията (доколкото и РБ
и ОКВСИ са страни по посочената конвенция). СУ на МПС на оспорващия съответства
напълно на Приложение № 1 към Директива 2006/126/ЕО на Европейския парламент и на
Съвета от 20.12.2006 г. относно СУ на превозни средства. По силата на Споразумението за
оттегляне Директива 2006/126/ЕО е приложима и в ОКВСИ само до края на преходния
период – 31.12.2020 г., в който именно период е издадено СУ на МПС на жалбоподателя В..
От това следва, че до 31.12.2020 г. страните-членки на ЕС и ОКВСИ взаимно признават,
издадените от тях СУ на МПС. Преценката за валидност на СУ на МПС, издадени от
ОКВСИ преди 31.12.2020 г., със срок, изтичащ след тази дата, е предоставена на всяка
отделна държава – членка на ЕС. След изтичане на преходния период в РБ СУ на МПС,
издадено от ОКВСИ следва да бъде признавано като СУ на МПС, издадено от държава,
която е договаряща страна по КДвП от 1968 г. и като отговарящо на изискванията на
приложение № 6 към нея. В действащото в РБ законодателство липсва разпоредба, която
било да изключва валидността на издадените преди 31.12.2020 г. от ОКВСИ СУ на МПС,
чийто срок все още не е изтекъл, какъвто е и процесния случай, така и разпоредба, която да
признава валидността на такива СУ на МПС.
Отделно от посоченото, дори да се приеме, че след 30.12.2020 г. посоченото трето
лице не може да управлява МПС на територията на РБ с издаденото му във ОКВСИ СУ на
МПС след изтичане на определен срок, това не го прави неправоспособен водач.
Необходимо е да се прави разграничение между невъзможността за управление на МПС с
определен документ и правоспособността да се управлява МПС. Липсата на българско СУ
на МПС не може да се приравни на липса на – каквото и да било, легитимно признато у нас
(вж. чл. 161 и чл. 162 ЗДвП), – СУ, валидно за категорията, към която спада управляваното
от жалбоподателя МПС. (В този смисъл: Р. № 602/20.02.2024 г. по адм. д. № 16/2024 г. на
АС – Велико Търново, Р. № 886/13.02.2023 г. по адм. н. д. № 10633/2022 г. на АС – София
град, Р. № 3163/12.05.2023 г. по адм. д. № 2696/2023 г. на АС – София град, Р. №
3
92/01.06.2022 г. по адм. д. № 129/2022 г. на АС – гр. Перник, Р. № 188/10.10.2022 г. по к. а.
н. д. № 129/2022 г. на АС – гр. Перник, Р. № 188/31.10.2022 г. по адм. д. № 230/2022 г. на АС
– гр. Ямбол, Р. № 302/18.01.2022 г. по адм. д. № 8688/2021 г. на АС – София град, и др.).
Ето защо, подадената ВЖ се явява основателна в частта й досежно нарушението по
чл. 162, ал. 1 ЗДвП, тъй като деянието на В. е правомерно и, следователно, не съставлява
административно нарушение; прочее ВЖ следва да бъде уважена в тази й част, а НП –
отменено в съотв. й част.
По нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП:
Съгласно чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП: Водачът на моторно превозно средство е длъжен да
носи: […] 2. СР на МПС, което управлява и за тегленото от него ремарке; […].“
На 14.09.2023 г. в гр. Свищов, на ул. „*“ до сградата на TM INOX в посока към с.
Вардим водачът на МПС В. В. В., който управлявал л. а. „М“ с рег. № **, собственост на
Д.А.А. от гр. Русе, е бил спрян за проверка от служители на МВР, РУ – гр. Свищов: мл.
автоконтрольор В. Г. Н. и К. П. Д., които установили, че водачът на л. а. В. не е представил
СР на МПС, част втора, за същ. л. а.
От обективна страна – В. е осъществил състава на административното нарушение по
чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП. От субективна страна – същият е действал виновно при форма на
вината пряк умисъл по смисъла на чл. 11, ал. 2 in fine НК. В. е знаел, че е длъжен при
управление на МПС, да носи със себе си СР на МПС на управлявания от него л. а. Но
въпреки това е управлявал л. а. „М“ с рег. № **, без да носи СР на МПС, макар и да е можел
да ги вземе със себе си. Ето защо съдът приема, че деецът е знаел, че действа противоправно,
и независимо от това е искал да извърши нарушението: да управлява МПС, без да носи със
себе си СР на МПС.
За нарушенията по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП е предвидена абсолютно определено
административно наказание „глоба“ в размер на 10 лв.: чл. 183, ал. 1, т. 1 in fine ЗДвП. Това
наказание е било правилно наложено от НО, при което НП и в тази му част, досежно
нарушението по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП, следва да бъде потвърдено, а ВЖ – оставена без
уважение.
С оглед на изложеното обжалваното НП следва да бъде частично отменено по
отношение на нарушението по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, а досежно нарушението по чл. 100,
ал. 1, т. 1 ЗДвП – частично потвърдено.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
При този изход на делото право на разноски има жалбоподателя в размер 200 лв. с
оглед на това че жалбата му е частично (не)основателна (чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал.
3 АПК). Размерът на възнаграждението е уговорен в установения минимум в чл. 7, ал. 2, т.
2, по арг. от чл. 18, ал. 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения към минималния предвиден на ВАдвС, при което
възражението за прекомерност на НО е неоснователно.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 1, във вр. с ал. 5, ал. 2, т. 5, във вр. с
ал. 9 и чл. 63д ЗАНН, във вр. с чл. 143, ал. 3 АПК, Свищовският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ обжалваното е по НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0352-
000560/25.09.2023 Г. НА НАЧАЛНИК ГРУПА В ОД НА МВР, ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
РУ, ГР. СВИЩОВ, в ч а с т т а , с която за нарушение по чл. 162, ал. 1 ЗДвП, изразяващо
се в това, че В. В. В., ЕГН: **********, гр. *, е български гражданин, който е управлявал
МПС с чуждестранно национално СУ на МПС, без да го е бил подменил, след като е
пребивавал в РБ повече от три месеца, на основание чл. 177, ал. 1, т. 2 ЗДвП В. В. В. е било
наложено АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 100 (СТО)
4
ЛЕВА; като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и НЕПРАВИЛНО.
ПОТВЪРЖДАВА обжалваното НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-0352-
000560/25.09.2023 Г. НА НАЧАЛНИК ГРУПА В ОД НА МВР, ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО,
РУ, ГР. СВИЩОВ , в ч а с т т а , с която за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 ЗДвП,
изразяващо се в това, че В. В. В. не е носил СР на МПС, част втора, на МПС, което е
управлявал, на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, пр. 3 ЗДвП на В. В. В. е било наложено
АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ „ГЛОБА“ в размер на 10 (ДЕСЕТ) ЛЕВА; като
ЗАКОНОСЪОБРАЗНО и ПРАВИЛНО.
ОСЪЖДА ОБЛАСТНАТА ДИРЕКЦИЯ НА МВР – ГР. ВЕЛИКО ТЪРНОВО да
заплати на В. В. В. сумата от 200 (ДВЕСТА) ЛЕВА за съдебно-деловодни разноски.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Великотърновския
административен съд в четиринадесет дневен срок от съобщението на страните, че е
изготвено, за което да им се връчи препис от него.
Съдия при Районен съд – Свищов: _______________________
5