№ 304
гр. Дупница, 19.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДУПНИЦА, II-РИ СЪСТАВ ГО, в публично
заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Иван Б. Димитров
при участието на секретаря Юлия Д. Йорданова Вукова
като разгледа докладваното от Иван Б. Димитров Гражданско дело №
20221510102354 по описа за 2022 година
С. З. П., ЕГН **********, с адрес: с. ***, e предявила срещу община Дупница,
представлявана от кмета М.Ч., с адрес: гр. Дупница, пл. „Свобода" 1, иск с правно основание
чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК – за признаване за установено по отношение на ответника, че ищцата е
собственик на 1196 кв.м. от имот с кадастрален № 39339.83.33, находящ се в с. Крайници, община
Дупница, м. „Овчарченски път“, целият с площ от 5925 кв.м. по КК и КР одобрени със заповед №
300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК, присъединени с ограда към ПИ №
39339.505.93 и разположени в частта от ПИ № 39339.83.33, отграничена с т. А-Б-В-Г-А по
приложение №5 от съдебно-техническата експертиза на вещото лице инж. Р. С..
Ищцата твърди, че на основание наследство от К.Д.Н., починал на 03.06.1977 г., и давност,
текла от 1982 г. до настоящия момент, е собственик на част от имот с кадастрален № 39339.83.33,
находящ се в с. Крайници, община Дупница, м. Овчарченски път, целия с площ от 5925 кв.м. по
КК и КР, одобрени със заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор на АГКК.
Притежаваният от К.Д.Н. имот в землището на с. Крайници, община Дупница, местността
„Овчарски път”, бил с площ от около 3000 кв.м. Част от него /около 1500 кв.м./ влязъл в
регулационния план на село Крайници - една част попаднала в улица, а за останалата бил отреден
един парцел, който бабата на ищцата В.Н., майка й А.Б. и леля й И.Д. през 1982 год. й продали
/УПИ VII-887, кв. 63 по регулационния план на с. Крайници, по КККР на с. Крайници - ПИ
39339.505.93 с площ от 956 кв.м./.
Останалата част от имота с площ около 1500 кв. м. никога не е влизала в регулацията на
село Крайници и винаги е била ползвана от семейството на ищцата - от 1934 г. от дядо й и баба й
К. и В.Н., а от 1982 г. от ищцата и семейството й като дворно място към описания парцел. Тази
част от имота не е била включена в блок на ТКЗС, нито е била причислена към държавния
поземлен фонд, не е била отнета юридически или фактически от семейството й. Описаният имот
по кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със заповед № 300-5-57/30.07.2004г.
на изпълнителния директор на АГКК, е заснет като част от имот с кадастрален № 39339.83.33,
находящ се в с. Крайници, община Дупница, м. Овчарченски път, целия с площ от 5925 кв.м.,
записан като собственост на основание чл. 19 от ЗСПЗЗ на община Дупница, при съседи на целия
1
имот: 39339.505.122; 39339.83.45; 39339.83.5; 39339.83.6; 39339.83.4; 39339.83.32; 39339.505.91;
39339.505.92; 39339.505.93; 39339.505.94; 39339.505.96; 39339.505.97; 39339.505.98; 39339.505.99.
В законоустановения срок по чл.131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор. Счита
иска за допустим, но неоснователен, тъй като процесният имот е отразен в картата за собственост
със статут на земеделска земя по чл.19 ЗСПЗЗ на основание влязло в сила протоколно решение №
1/04.06.2012 г. на комисия, назначена със заповед № РД-05-61/15.05.2012 г. на директора на ОД
«Земеделие» - Кюстендил, изменено през 2022 г. поради промяна в площта на имота. Поради това
е осъществена процедурата по чл.19 вр. с пар. 26, ал.1 от ПЗР на ЗСПЗЗ и 4225/5925 ид. части от
имота са собственост на Община – Дупница, а по отношение на ищцата не е текла придобивна
давност.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, прие за установено следното
от фактическа страна:
От приложеното удостоверение за наследници изх. № 259/12.12.2022 г. се установява, че
К.Д.Н. е починал на 03.06.1977 г. и негови наследници по закон са В.Н. /съпруга, починала през
1983 г./, И.К.Д. и А.К.Б.. На 09.07.1982 г. В.Н., И.К.Д. и А.К.Б. продали с нот. акт № 120, т.ІІ, д. №
724/1982 г. на РС – Ст. Димитров на С. З. П. 5/6 ид. части от жилищна сграда и 505 кв. м. ид. части
от дворно място, съставляващо парцел VІІ, кад. № 887 в кв. 63 по плана на с. Крайници с площ 911
кв. м.
С нот. акт № 158, т.І, д. № 149/2022 г. на нотариус С.С. на 04.04.2022 г. С. З. П. е призната
за собственик на основание наследство, покупко-продажба и давностно владение на ПИ №
39339.505.93, с номер по предходен план VІІ- 887 в кв. 63 по плана на с. Крайници.
От показанията на свидетелите Й.Н. и Й.Г. се установява, че спорният имот представлява
отчасти градина и отчасти ливада с обща площ около декар и половина, съседна на дворното
място, в което се намира къщата на ищцата. Около имота има ограда и той не е бил включван в
ТКЗС, а е стопанисван от дядото и бабата на ищцата, а през последните 40 години – от ищцата.
Видно от заключението на вещото лице Р. С. по назначената съдебно-техническа
експертиза, неоспорена от страните и приета от съда, ПИ № 39339.83.33 включва части от осем
броя имоти по кадастралния план от 1974 г., които не са обхванати от регулационния план на с.
Крайници. Няма данни тези имоти да са включвани в блок на ТКЗС, причислявани към държавния
поземлен фонд, отнемани или одържавявани по реда на изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези. Един
от тези имоти е дворното място, претендирано от ищцата, представляващо ПИ № 39339.505.93 и
частта от имот планоснимачен номер 887 извън обхвата на действащия регулационен план. Тази
част е оградена, площта й е 1196 кв. м. и на Приложение №5 от съдебно-техническата експертиза е
отграничена с т. А-Б-В-Г-А.
С оглед изложеното, съдът намира следното от правна страна:
Съдът е сезиран с иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК - положителен
установителен иск за собственост и ищцата следва да докаже чрез способа на главното и пълно
доказване качеството си на собственик, съобразно твърдяното придобивно основание. С оглед на
твърдяното от ответника, че процесният имот попада в приложното поле на чл.19 ЗСПЗЗ, в негова
тежест е да докаже, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от
хипотезите на чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид наведените доводи в писмения отговор, от значение за предмета на делото е, дали
попадащият извън регулация процесен имот има селищен или селскостопански характер – само
във втория случай представлява земеделска земя и подлежи на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, а
ако не е бил възстановен - попада във фонда на земите по чл.19 ЗСПЗЗ; такъв имот не би могъл да
бъде придобит по давност нито преди, нито след приемането на ЗСПЗЗ.
От заключението по назначената съдебно-техническа експертиза и от свидетелските
показания се установи, че процесният недвижим имот представлява част от застроено дворно
място, което не попада в границите на действащия регулационен план на с. Крайници, но има
селищен характер.
Не всички земи, които се намират извън регулационния план на населеното място, имат
2
земеделски характер. Има случаи, при които части от едно населено място, застроени с жилищни и
селскостопански сгради, или пък ползвани като дворни места, остават извън регулационния план.
Те могат да запазят селищния си характер, да не бъдат включени в блок на ТКЗС, нито пък да
бъдат причислени към държавния поземлен фонд, както и да не бъдат отнети юридически и
фактически от лицата, които ги владеят като дворни места. За тези земи не е съществувала
забраната на чл.86 ЗС за придобиването им по давност, доколкото върху тях не е установено право
на кооперативно земеползване и не са одържавени. Такива земи не подлежат на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ, а оттук следва, че за тях не се прилага разпоредбата на чл.5, ал.2 от ЗВСОНИ, нито
могат да бъдат включени във фонда по чл.19 ЗСПЗЗ. В този фонд влизат само земите, които
подлежат на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ, но са останали незаявени в законните срокове
/Решение № 488 от 19.12.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1403/2010 г., I г. о., ГК и др./.
Видно от заключението по съдебно-техническата експертиза, няма данни имотът да е
включван в блок на ТКЗС, не е причисляван към държавния поземлен фонд, няма данни за
отнемане или одържавяване на имота по реда на изброените в чл.10 ЗСПЗЗ хипотези. При носена
от него доказателствена тежест ответникът не направи доказателствени искания и не ангажира
доказателства, че имотът е бил включен в ТКЗС или отнет или одържавен в някоя от хипотезите на
чл.10 ЗСПЗЗ, т.е. че е подлежал на възстановяване по реда на ЗСПЗЗ.
Предвид изложеното, по делото е установено, че имотът не подлежи на възстановяване по
реда на ЗСПЗЗ и следователно общината не може да придобие правото на собственост по реда на
чл.19 ЗСПЗЗ.
Предвид липсата на пречка по чл.86 ЗС за придобиване по давност, въз основа на събраните
гласни доказателства за упражнявано владение в периода от 1982 г. до настоящия момент върху
имота като част от дворното й място - ПИ № 39339.505.93, ищцата се легитимира като собственик
на процесния имот по давност.
С оглед на изложеното съдът приема, че ищцата установи правото си на собственост върху
процесния имот и предявеният иск с правно основание чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, като основателен
и доказан, следва да бъде уважен.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на община Дупница, с адрес: гр. Дупница,
пл. „Свобода" 1, че С. З. П., ЕГН **********, е собственик на 1196 кв.м. от имот с кадастрален №
39339.83.33, находящ се в с. Крайници, община Дупница, м. „Овчарченски път“, целият с площ от
5925 кв.м. по КК и КР одобрени със заповед № 300-5-57/30.07.2004 г. на изпълнителния директор
на АГКК, присъединени с ограда към ПИ № 39339.505.93 и разположени в частта от ПИ №
39339.83.33, отграничена с т. А-Б-В-Г-А по приложение №5 от съдебно-техническата експертиза
на вещото лице инж. Р. С..
ДАВА на ищците, съгласно чл.115, ал.2 от ЗС, 6-месечен срок от влизане в сила на
решението да отбележат същото, като след изтичане на този срок, ако това не бъде направено,
вписването на исковата молба губи действието си.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд – Кюстендил в 2 -седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Дупница: _______________________
3