РЕШЕНИЕ
№ 117
гр. Пловдив, 06.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ в публично заседание на
тридесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Цветан Ил. Цветков
Членове:Петко Ив. Минев
Веселина Т. Семкова
при участието на секретаря Пенка Н. Стоянова
в присъствието на прокурора Георги Илиев Пенев (ОП-Пловдив)
като разгледа докладваното от Цветан Ил. Цветков Въззивно наказателно
дело от общ характер № 20215300601626 по описа за 2021 година
С присъда № 260099 от 13.05.2021г., постановена по НОХД №
6322/2020г., Районен съд – Пловдив е признал подсъдимата П.Я. З. - Д. за
виновна в извършване на престъпление по чл.343а, ал. 1, б.“а“ вр. с чл.343,
ал.1, б.“б“ вр. с чл.342, ал. 1 от НК за това, че на ***г. в с.К., обл.П., на ул.“Ц.
С.***“, при управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка
„Тойота“, модел „Корола“ с рег. №****, е нарушила правила за движение по
пътищата: - чл.21 ал.1 от ЗДвП - „при избиране скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните
стойности на скоростта в километри, за пътно превозно средство от категория
„В“ – 50 км/ч. в населено място“, като по непредпазливост е причинила на В.
Й. Й. средна телесна повреда, изразяваща се в кръвоизлив над и под твърдата
и под меката мозъчна обвивка, контузия и кръвоизлив в мозъка, компресия на
мозъка - разстройство на здравето, временно опасно за живота по смисъла на
чл.129 от НК, като след деянието е направила всичко зависещо от нея за
оказване на помощ на пострадалата, поради което и на основание чл. 78А, ал.
1 вр. с ал. 4 от НК я е освободил от наказателна отговорност, налагайки й
административно наказание глоба в размер на 2 500 лева, като я е оправдал за
това причинената телесна повреда да е тежка по смисъла на чл. 128 от НК
изразяваща се в общо разстройство на здравето, опасно за живота, тежка
1
черепно-мозъчна травма със счупване на черепа и коматозно състояние.
Подсъдимата З. е осъдена да заплати по сметка на ОДМВР - Пловдив
сумата от 517 лева, като направени в хода на досъдебното производство
разноски по делото и сумата от 1584,50лв. по сметка на Районен съд -
Пловдив разноски в съдебното производство, а на В.Й. сумата от 2 000 лева за
адвокатско възнаграждение за повереника.
С присъдата си съдът е взел отношение и по вещественото
доказателство магнитен носител съдържащи записи от ЕЕН 112 и кафява
флашпамет с надпис TONDACH, постановявайки унищожаването му като
вещ без стойност, след влизане в сила на присъдата.
Недоволен от така постановения съдебен акт е останал частният
обвинител по делото В.Й., която чрез повереника си моли присъдата на ПРС
да бъде отменена като неправилна и незаконосъобразна, като бъде
постановена нова такава, с която подсъдимата да бъде призната за виновна в
причиняване на тежка телесна повреда. Прави се искане за налагане
наказание лишаване от свобода, с приложението на чл.66 от НК, както и за
лишаването й от право да управлява МПС.
Подсъдимата З. – Д., самостоятелно и чрез защитника си, моли жалбата
да бъде оставена без уважение, като първоинстанционният съдебен акт бъде
потвърден.
Прокурорът също изразява становище за потвърждаване присъдата на
районния съд.
Пловдивският окръжен съд, проверявайки като въззивна инстанция
правилността на постановената присъда по така направените оплаквания,
доводите на страните и съобразно с изискванията на чл.314 от НПК, намира и
приема за установено следното:
От фактическа страна районният съд е приел за установено, че
подсъдимата притежавала свидетелство за управление на МПС № ****г.,
валидно до ****г., за категории „В“ и „АМ“ и към ****., нямала наложени
санкции като нарушител/водач на МПС, по смисъла на ЗДвП. Управлявала
лек автомобил марка „Тойота“, модел „Корола“ с рег. № ****, който бил
2
регистриран на Я. З..
На ***г., около 13ч., подсъдимата пътувала сама в автомобила, като се
движила в посока с. К.. Времето било ясно и слънчево, с добра видимост. При
навлизането си в населеното място З.управлявала превозното средство по
източната лента на платното за движение и навлязла в селото по ул. „Ц.
.С.***“, в посока от юг на север. Въпреки ограничението на скоростта за
населено място – 50 км.ч., което било допълнително указано и с пътен знак,
Захариева навлязла в населеното място със скорост над разрешената, а
именно около 62 км/ч. В същото време по тротоара се движела като
пешеходец и пострадалата – В.Й.. Тя предприела пресичане на пътното
платно от запад на изток, когато автомобила на З. се намирал на 45-46м. от
нея. Движението спрямо разположението на МПС на подсъдимата било от
ляво на дясно пред него. Пресичането на пострадалата било възприето от З.,
като последната задействала спирачната система на своето превозно средство.
Около 2,6 секунди след това настъпил удар в предната дясна част на лекия
автомобил на подсъдимата, след който превозното средство се установило
на място. Подс.З., слязла от лекия автомобил и се насочила към пострадалата,
за да установи състоянието . На пътното платно подсъдимата се уверила, че
Й. има пулс и дихателна дейност, но била в безсъзнание и безконтактна.
Поставила я в подходяща поза, за да не се задуши ако повърне, като извикала
на непознато лице от мъжки пол от близката бензиностанция да се обади на
телефон 112. Междувременно на местопроизшествието започнали да се
събират и други хора, неустановени в хода на разследването, а някой от тях
подал мобилен апарат на подсъдимата, която разговаряла с дежурен по
телефон 112, на който обяснила за състоянието на пострадалата. На
местопроизшествието пристигнали екип на бърза помощ и полицейски
служители, сред които бил и свидетелят С. М.. Подсъдимата била тествана за
наличието на алкохол в дъха с техническо средство, както и за употреба на
наркотици с полеви тост, като и двете проби отчели отрицателни резултати.
На мястото на произшествието не се установява да е имало пешеходна
пътека.
Съдът е приел заключението по назначената и изготвена в хода на
досъдебното производство автотехническа експертиза, от която се
установява, че скоростта на лек автомобил „Тойота Корола“ в момента на
3
удара е била около 62 км/ч. При липса на обективни данни (следи от гуми) за
намаляване на скоростта преди момента на удара следва да се приеме, че това
е била скоростта на движение и преди задействане на спирачната система. В
анализираната пътна ситуация, от момента в който пешеходката В.Й. е
навлязла на платното за движение, водачът на лек автомобил „Тойота
Корола“ при своевременна реакция и задействане на спирачната система с
максимална интензивност е имал техническа възможност да установи
автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез
безопасно екстрено спиране, тъй като в този момент мястото на удара е било
извън опасната зона на автомобила. Водачът на лек автомобил „Тойота
Корола“ би имал техническа възможност да избегне удара, като пропусне
пешеходката да премине пред автомобила (без да задейства спирачната
система), ако при навлизане на пешеходката на платното, лек автомобил
„Тойота Корола“ се е движел със скорост по-малка от 54 км/ч (включително и
50 км/ч) Като основни причини за настъпилото произшествие от техническа
гледна точка се приемат предприетото пресичане на платното за движение от
пешеходката В.Й. без да се съобрази с приближаващия се автомобил, водачът
на автомобила, която не реагирала своевременно на опасността от удар с
пешеходката В.Й., движейки се със скорост 62 км/ч, поради което е нямала
техническа възможност да избегне удара, тъй като при движение със скорост
54 км/ч (включително 50 км/ч) тя би имала възможност да избегне удара, като
пропусне пешеходката да премине пред автомобила (без да задейства
спирачната система).
Съдът е приел по делото и заключенията по съдебно техническата и
химична експертизи. А наред с назначената в досъдебното производство
СМЕ, даваща заключение за претърпяна тежка телесна увреда от
пострадалата, съдът е приел и заключението по назначената в хода на
съдебното производство тройна СМЕ, изготвена от вещите лица Б., Ш. и
С.
Изложената фактическа обстановка съдът е приел за установена след
сторен внимателен анализ на събрания по делото доказателствен материал и
в този смисъл постановената присъда се явява обоснована. Направена е
вярната преценка за разграничаване конкретно върху кои доказателствени
средства се изграждат приетите от съда правни изводи. Правилно е преценено
4
авторството на подсъдимата П.З. - Д. в непредпазливото престъпното деяние,
както и относно квалифициращите го признаци. Впрочем, по делото стоят
самопризнанията на самата подсъдима по повод виновното й поведение, а
пред въззивната инстанция липсва спор за това, като се правят възражения от
повереника на ч.обвинител Й. по характера и вида на телесната повреда,
приложението на чл.343Г от НК и относно вида и размера на наказанието.
Настоящият въззивен състав намира, че районният съд много точно в
случая коментира заключенията по първоначалната и последващата тройна
съдебномедицински експертизи и съвсем правилно дава вяра на
депозираното от трите вещи лица. Това на вещото лице д-р Н., с приетото
като увреждане „тежка черепно-мозъчна травма със счупване на
черепа...коматозно състояние“, изводимо като постоянно общо разстройство
на здравето, опасно за живота по смисъла на чл.128 от НК, въпреки че е
сторено повече от четири месеца след инцидента, е базирано единствено
върху писмени данни, с довода /сочен в с.з./, че до оперативната интервенция
състоянието на пострадалата било такова. Съобразявайки се със съдебната
практика първоинстанционният съд правилно е отбелязал, че би могло да се
приеме като достоверно заключението на единичната експертиза при
положение, че опасното за живота разстройство на здравето е постоянно и
без възможност то да бъде възстановено, което положение обаче не отговаря
за конкретния случай. Докато в заключението си, различаващо се с така
посочените по-горе увреди от вещото лице Ненчева, трите вещи лица са
категорични, че: «пострадалата се е възстановила напълно, без никакви
остатъчни явления» и че «опасността за живота й е изчезнала напълно след
петия ден от изписването й от реанимацията». От извода им, базиран въз
основа освен на писмени данни и медицинска документация, така и от лични
впечатления върху пострадалата, съдът в съобразие със закона заключава за
характера на телесната повреда като средна такава – с разстройство на
здравето, временно опасно за живота.
Така, с оглед приетата телесна увреда, законосъобразно съдът е
освободил подсъдимата от наказателна отговорност по реда на чл.78А от НК,
налагайки й административно наказание глоба. При определяне размера на
санкцията съдът е съобразил наличните смекчаващи отговорността на
подсъдимата обстоятелства – липсата на предишни осъждания и нарушения
5
на правила за движение по пътищата, добра характеристика, трудовата й
ангажираност. Към същите следва да се добавят и самопризнанието за
стореното, както и неформално изразеното съжаление за стореното. На фона
на така посочените смекчаващи отговорността обстоятелства, съдът
справедливо е определил размер на глобата от 2 500 лева – към средния
такъв, отчитайки твърде зачестилите напоследък в страната сходни деяния,
както и множество причинените други травми върху пострадалата и нелекия
процес на възстановяване. А що се касае до настояването на повереника на
пострадалата за приложение нормата на чл.343Г от НК, то е необходимо да се
посочи, че приемайки освобождаването на подсъдимата от наказателна
отговорност по чл.78А от НК, пред съда е стояла възможността да лиши
същата от право да управлява МПС по ал.4 на чл.78А от НК, но не и
задължението за това. Отчитайки деянието на подсъдимата като инцидентно
такова за нарушаване на правила за движение по пътищата, като водач на
МПС, както и по-горе посочените смекчаващи отговорността обстоятелства,
законосъобразно и справедливо не е наложил така предвидената
допълнителна санкция.
По разглеждане на делото и постановяване на присъдата въззивният съд
не констатира да са допуснати съществени нарушения на процесуални
правила, които да доведат до необходимост от отмяна на атакувания
първоинстанционен съдебен акт и за връщане на делото за ново разглеждане.
Ето защо, предвид на горното и на основание чл.334 т.6 вр.чл.338 от
НПК присъдата на Районен съд – Пловдив следва да бъде потвърдена, при
което и Окръжен съд – Пловдив
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА присъда № 260099 от 13.05.2021г., постановена по
НОХД № 6322/2020г., по описа на Районен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
6
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7