Присъда по дело №127/2019 на Районен съд - Самоков

Мотиви към присъда № 22, постановена на 28. 06. 2019 година от С.ския районен съд по наказателно дело № 127 нохд по описа на РС С. за 2019 година. 

С ОБВИНИТЕЛЕН АКТ по досъдебно производство/дознание/ № 118/2018 г. по описа на Районно управление на МВР-С., прокурорска преписка № 268/2018 г. по описа на Районна прокуратура-С., прокурор от същата прокуратура е повдигнал обвинение срещу Г.Х.Б. ЕГН ********** ***, за престъпление по: чл.144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК.

От фактическа страна подсъдимата Г.Х.Б. ЕГН ********** е обвинена в това, че на 23.08.2017 г. малко след 10.30 ч. в местността „П.л.", землището на с.П., общ.С., се е заканила с убийство спрямо Н.Г.В. ***, като е изрекла думите "Ще те убия, ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето", като същевременно й е нанесла побой, чрез удари с тояга по главата и тялото и това заканване е могло да възбуди основателен страх у В. за осъществяването му.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението и предлага наказание пробация в нейния минимален размер от 6 месеца с двете задължителни пробационни мерки.

Н.Г.В. сочена в обвинителния акт като пострадала се е конституирала като частен обвинител и граждански ищец и е приет за съвместно разглеждане гражданския й иск за сумата 5000 лева, претендирани като обезщетение за неимуществени вреди болки и страдания от деянието предмет на обвинението, ведно със законната лихва считано от 23. 08. 2017 година до окончателното изплащане на обезщетението.

В съдебно заседание частния обвинител и граждански ищец  Н.Г.В. поддържа обвинението и гражданския иск по основание и размер. Относно наказанието се присъединява към становището на прокурора.

Подсъдимата Г.Х.Б. отрича да е извършила деянието за което е обвинена и лично и чрез защитника си адвокат И.Ж. взема становище за признаването й за невиновна и оправдаване по повдигнатото й обвинение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Г.Х.Б. и Н.Г.В. ***, на една и съща улица, като къщите им са близо една от друга. Между двете жени, съществували спорове относно това, кой къде може и не може да пасе животните си, като често се карали за това, както и за отправени една на друга забележки.

На 23.08.2017 г. сутринта Н.В. пасяла кравата и телето й в местността „П. л.", в землището на с. П. и около 10.30 ч. при нея дошла Г.Б. която носела в ръцете си тояга – дръжка от лопата и дебела 3-4 см. Още с приближаването си към Н.В. подсъдимата Г.Х.Б. започнала да вика „Мръснице, какво правиш тук с кравите....защо пасат....", като я ударила в гръб по главата с тоягата, при което пострадалата В. залитнала, а нападателката й подсъдимата Г.Б. започнала да я удря по цялото тяло, където свари, като същевременно отправяла към нея заплахите „Ще те убия, ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето". Това заплашване, при конкретните обстоятелства е могло да възбуди и с оглед и нанесе което заплашване е могло да възбуди и е възбудило основателен страх че тя ще изпълни заканата си, включително и поради ударите с тояга в главата и тялото на пострадалата, от които удари лицето и главата на св. Н.В. били обляни в кръв.

В това време, покрай тази местност минавала с колелото си свидетелката А.Д., която видяла как Г.Б. бие с дървения прът пострадалата В. , като възприела и заплахи, които подсъдимата отправяла на Б.. Н посмяла да се намеси, а чрез телефона си подала сигнал на 112 за това, че Б. бие В.. За заплахите които подсъдимата Г.Б. отправила на пострадалата В. и за конкретното й съдържание съдът кредитира показанията на самата пострадала, разпитана като свидетел. На показанията й които съдът кредитира, кореспондират възприятията на свидетелката А.И.Д. сигнализирала за инцидента на телефон 112. Свидетелката А.Д. видяла и кръвта по лицето на пострадалата В..

Междувременно, В. успяла да избяга от нападателката защото тя изгубила часовника си и започнала да го търси. Пострадалата, докато се прибере в къщи била видяна от св. А.Д. и от пристигналите полицейски служители Д. и Б., а свидетелят Ч. я откарал в спешно отделение на болницата ЦСМП-С., където обработили раните по главата и тялото й.

Описаната фактическа обстановка се установява, показанията на свидетелите Н.Г.В. - пострадала, св. А.И.Д. свидетеля А.Д., свидетеля полицай И.К.Б. изпратен по сигнала на св. Д. и възприел състоянието на пострадалата след инцидента, свидетеля О. възприел като градинско гребло носената от подсъдимата тояга непосредствено преди инцидента.

По  делото  са разпитани по искане на подсъдимата и защитника й свидетелите

А.С.Ц.,  Ц.С.Д.и  Г.  С.Д.

които нямат възприятия за случая.  Техните показания са за други спорове и конфликти

със  пострадалата  В.,   но   не  променят  изводите  за  случилото  се  между

подсъдимата и пострадалата на 23.  08.  2017 година.

Подсъдимата в обясненията си отрича да е виждала пострадалата този ден, но обясненията й са опровергани от показанията на самата Н.В., от показанията на А.И.Д., както и от показанията на свидетеля полицай Б. които ясно сочат какво се е случило при срещата им този ден и какво е било състоянието на пострадалата след съприкосновението им. Съдът кредитира показанията на тези свидетели които кореспондират и са в тясно логическо и житейско единство с безспорно установените факти по делото, включително и с това как подсъдимата същата сутрин се насочва с градинско гребло в ръце към мястото където пострадалата пасе животните си. По време на побоя нанесен от подсъдимата за да подкрепи заплашването й пада кърпата от главата й и пострадалата я прибира и представя в съда. Тези доказателства поотделно и преценени в тяхната съвкупност опровергават по кагегоричен начин обясненията на подсъдимата в които твърди, че този ден не е виждала пострадалата Н.В..

Съдът намира за доказано по несъмнен начин деянието на подсъдимата предмет на обвинението, а именно, че на 23.08.2017 г. малко след 10.30 ч. в местността „П.л.", землището на с.П., общ. С., се е заканила с убийство спрямо Н.Г.В. ***, като е изрекла думите "Ще те убия, ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето", като същевременно й е нанесла побой, чрез удари с тояга по главата и тялото, като именно с оглед на тези удари първият от които е в главата на пострадалата и й е нанесен в гръб, съдът приема за доказано и че това заканване е могло да възбуди и е възбудило основателен страх у пострадалата В. за осъществяването му. Заплашването е с убийство а главата където подсъдимата е ударила пострадалата е жизненоважен орган. Всеки удар в главата може да бъде фатален, включително и с оглед конкретните размери на тоягата с която подсъдимата е удряла пострадалата. Дори само посягането с такава тояга налага извод че това заплашване е от естество да възбуди основателен страх за осъществяването за заплахите за убийство отравени от подсъдимата към пострадалата В.. Но агресията на подсъдимата не се изразява само в посягане, а в реални удари, включително в гръб и по главата на пострадалата. Вследствие на тези удари пострадалата е видяла кръвта си. Всичко това е от естество да възбуди основателен страх че подсъдимата ще осъществи заплахите си, че ще я убие, ще я ликвидира като човек и ще те заровя в гюбрето.  Тези заплахи са именно за убийство и обстоятелството че подсъдимата е успяла да я завари незащитета в посочената местност извън селото и да и нанесе удари с тояга също е от естество да възбуди у пострадалата основателен страх за осъществяване на заплашването, включително и за заравянето.  

С описаното деяние подсъдимата Г.Х.Б. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението закана с убийство по чл.144 ал.3 пр.1 във вр. с ал.1 от НК.

В доказаните действия на подсъдимата Г.Б. е обективиран  умисъла й както за самото заплашване с убийство, така и умисъл за резултата от това заплашване, а именно да възбуди у пострадалата основателен страх за осъщетвяването му. Този умисъл е обективиран с нанесените на пострадалата удари с тоягата в главата и тялото за да покаже че е способна да изпълни заканата си, че ще я убие, ликвидира и зарови в гюбрето. Така подсъдимата при извършването на деянието е действала при форма на вината пряк умисъл, съзнавала е, че се заканва с убийство на Н.В. и че това заканване ще възбуди основателен страх в тази пострадала за неговото осъществяване тъй като е държала тояга в ръцете си, нанасяла е удари по главата и тялото на потърпевшата, като е твърдяла, че ще я убие и ще я зарови.

По изложените съображения съдът с присъдата си признава подсъдимата Г.Х.Б., родена на *** ***, българка, с българско гражданство, основно образование, вдовица, неосъждана, пенсионер, живее в с. П., общ. С., ЕГН ********** за виновна в това, че на 23.08.2017 г. малко след 10.30 ч. в местността „П.л.", землището на с.П., общ. С., се е заканила с убийство спрямо Н.Г.В. ***, като е изрекла думите "Ще те убия, ще те ликвидирам като човек и ще те заровя в гюбрето", които закани придружила с удари с тояга по главата и тялото и това заканване е могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл. 144 ал. 3 НК, вр. чл. 144 ал. 1 НК.

Относно наказанието съдът намира, че същото следва да се определи при условията на чл. 54 от НК. Като отегчаващи обстоятелства съдът отчита множеството на ударите които е нанесла на пострадалата, от които първият в гръб и в областта на главата.

Смекчаващи обстоятелства са чистото съдебно минало на подсъдимата и възрастта й.

Съдът намира, че едно наказание лишаване от свобода за срок от една година е необходимо и достатъчно за постигане целите на наказанието по чл. 36 НК. Това наказание ще създаде у подсъдимата контрамотив за извършване на други престъпления и ще въздейства предупредително възпитателно на подсъдимата и на другите членове на обществото да се въздържат от такива деяния.

Подсъдимата Б. не е осъждана и съдът намира че за постигане на целите на наказанието по чл. 36 от НК и преди всичко за поправянето и превъзпитанието на подсъдимата не е наложително тя да изтърпява наказанието лишаване от свобода. На основание чл. 66 ал. 1 от НК съдът следва да отложи изтърпяването на това наказание за изпитателен срок от три години, считано от влизане в сила на присъдата.

Доказан по своето основание и размер е гражданския иск на Н.Г.В.. По силата на чл. 45 ал. 1 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите които виновно е причинил другиму. В случая деянието с което са причинени вредите на пострадалата е и престъпление, за което подсъдимата е призната за виновна в наказателната част на присъдата. Самото заплашване и нанесения на пострадалата побой за да разбере тя колко е сериозна подсъдимата са причинили на Н.В. неимуществени вреди болки и страдалия, които съдът оценява на 5000 лева. Посочената сума е справедлив по смисъла на чл. 52 от ЗЗД паричен еквивалент на това което пострадалата е преживяла в пустошта извън селото, където подсъдимата я е нападнала както с инкриминираните заплахи, така и в гръб с тоягата по главата, последвано от множество удари и по тялото. При определяне размера на обезщетението съдът съобрази че пострадалата Н.В. е заплашена със смърт придружено с удар по главата нанесен и в гръб, вследствие на който тя е видяла кръвта си. Това е от естество да създаде у пострадалата увереност че още на място подсъдимата ще изпълни заканата си, като дори само първия удар в гръб по главата е достатъчен за породилия се във В. смъртен страх. Това като неимуществени вреди е много повече от болките и страданията от множеството последвали удари с дебелото дърво. Но и тези болки и страдания не могат да се пренебрегнат. Едно обезщетение от 5000 лева е справедлив паричен еквивалент на преживяните от пострадалата В. неимуществени вреди от заканата с убийство и болките и страданията от ударите с тояга с които тази закана е придружена. дори без да се вземе предвид разстройството на здравето което побоят й е причинил. По изложените съображения съдът по гражданския иск осъжда подсъдимата Г.Х.Б. да заплати на Н.Г.В. сумата 5000 лева , представляващи обезщетение за неимуществени вреди от престъплението предмет на присъдата, ведно със законната лихва върху тази сума считано от 23. 08. 2017 година до окончателното изплащане на обезщетението.

Причините и условията за извършване на деянието са незачитане неприкосновеността на личността и ниската правна култура, както и слабите морално-волеви задръжки на личността.

На основание чл. 189 ал. 3 от НПК съдът следва да осъди подсъдимата да заплати  на  пострадалата  сумата  1000  лева  за  разноски  по  делото,  заплатени  от В. като адвокатско възнаграждение на повереника й адвокат Ц.Т., а на РУ на МВР С. подсъдимата следва да се осъди да заплати за разноски по делото сумата 93, 84 лева като разноски по делото.

На С.ския районен съд подсъдимата следва да се осъди да заплати и 200 лева като държавна такса върху уважения граждански иск.

 Мотивиран от изложените съображения съдът постанови присъдата си.

 

Председател: