Решение по дело №437/2020 на Административен съд - Бургас

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер  930                       от 24.07.2020 г.            град Бургас

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Административен съд - Бургас, втори състав, на четиринадесети юли две хиляди и двадесета година в публично заседание в следния състав:

 

                    Председател: Станимир Христов

 

при секретаря Вяра Стоянова и в присъствието на прокурор Христо Колев като разгледа докладваното от съдия Христов административно дело номер 437 по описа за 2020 година и за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ), във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

Образувано е по искова молба от Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.В. *** с адрес на кантората и съдебен адрес *** (партер) против Агенция „Пътна инфраструктура“ при МРРБ с адрес гр. София, бул. „Македония“ № 3. Формулирано е искане да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди в следствие на отменено Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“ при Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на влизане в сила на отменителното решение – 25.05.2018 год. до окончателното изплащане. В съдебно заседание, ищецът, мчрез процесуалния си представител – адв. Д.В. *** поддържа исковата молба по заявените доводи и аргументи, не ангажира допълнителни доказателства и претендира присъждане на разноски.  

Ответникът по иска – Агенция „Пътна инфраструктура“, редовно призован не изпраща представител, като по дилото е постъпило становище от процесуален представител на ответника – старши юрисконсулт Яна Михайлова, в което оспорва исковата претенция по основание и размер, като заявява твърдение, че същата е неоснователна и недоказана.

Представителят на Окръжна прокуратура Бургас изразява становище за основателност на исковата молба, както по основание, така и по размер.

След като прецени твърденията на страните и събрания по делото доказателствен материал, Бургаският административен съд намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед предпоставките за процесуална допустимост на исковете по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, настоящия съдебен състав намира, че исковата молба е процесуално допустима – същата е подадена от лице, което твърди настъпили имуществени вреди вследствие на постановен незаконосъобразен юридически акт, а като ответник е посочено юридическото лице, представлявано от органа, от чийто незаконосъобразен акт, действие или бездействие са причинени вредите в съответствие с чл. 205 от АПК. С оглед това, съдът намира така подадената искова молба за процесуално допустима.

Разгледана по същество, исковата претенция е основателна по следните съображения:

С Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е ангажирана административно наказателната отговорност на Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес *** за това, че на 04.08.2017 год. в 12.10 часа на път АМ „Тракия“, км. 198+200, в посока гр. Пловдив – гр. Стара Загора, Т.Д.Б. е управлявал и осъществявал движение на състав от ППС с четири оси – МПС с две оси марка „Рено“ модел „Премиум 420ДЦИ“ с рег. № В 6191 ВК и ремарке с две оси с рег. № В 1455 ЕН. В процеса на проверката е направено измерване, при което е констатирано, че са надвишени нормите на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, както следва: измерената дължина на ППС е 19,50 м., при допустима максимална дължина 18,75 м., съгласно чл. 5, ал. 1, т. 3, б. „Д“ от Наредбата. Съгласно чл. 2 от Наредбата, при надвишаване на нормите по чл. 5, ППС е извънгабаритно. За така измерените параметри на ППС, при проверката, водачът не е представил на длъжностното лице на АПИ валидно разрешение (разрешеително или квитанция за платени пътни такси) за движение на извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на § 1, т. 1 от Допълнителните разпоредби на Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, респективно извънгабаритно по чл. 2 от Наредбата. Така констатираното е квалифицирано като административно нарушение на чл. 26, ал. 2, т. 1, б. „а“ от Закона за пътищата, във връзка с чл. 37, ал. 1, т. 1 от Наредба № 11 от 03.07.2001 год. на МРРБ за движение на извънгабаритни и/или тежки ППС, поради което и на основание чл. 53, ал. 1 от Закона за пътищата на б. е наложено административно наказание – глоба в размер на 1000 лева.

Недоволен от така наложеното му административно наказание, Т.Д.Б. е оспорил Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София пред Районен съд – Стара Затора, където е било образувано НАХД № 3159/2017 г. по описа на съда. С Решение № 74/24.10.2018 г., постановено по НАХД № 3159/2019 г., състав на Районен съд – Стара Загора е отменил оспореното наказателно постановление. Така постановения съдебен акт е бил оспорен пред Административен съд гр. Стара Загора, където е било образувано КНАХД № 164/2018 год. по описа на съда. С Решение № 192/25.05.2018 год., постановено по КНАХД № 164/2018 год. състав на Административен съд гр. Стара Загора е оставил в сила Решение № 74/24.10.2018 г. на Районен съд Стара Загора.

След анализ на доказателствата, съдържащи се в НАХД № 3159/2017 г. на Районвен съд гр. Стара Загора, настоящия съдебен състав установи наличието на Договор за правна защита и съдействие от 20.09.2017 год., по силата на който Т.Д.Б., в качеството му на клиент възлага на адвокат Д.В. от Адвокатска колегия гр. Варна да го представлява и защитава по образуваното НАХД пред Районен съд гр. Стара Загора. От така приложения договор се установява, че между страните е договорено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева, като е отразено, че сумата от 300 лева е платена в брой в деня на подписване на договора. В изпълнение на така договореното, адв. В. е взела участие в съдебното производство на проведеното на 11.12.2017 год. публично съдебно заседание по делото. Отново в качеството си на процесуален представител на Б., адв. В. е представила и писмени бележки по съществото на спора по образуваното КНАХД № 164/2018 год. по описа на Административен съд гр. Стара Загора.

Предвид горното, със сезиращата съда искова молба се претендира обезщетение за претърпени имуществени вреди в размер на 300 лева, ведно със законната лихва от датата на влизане в сила на отменителното решение до окончателното изплащане на задължението.

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Производството по делото е по реда на чл. 203-207 от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Разпоредбата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ сочи, че държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност, както и за вредите, причинени от действието на отменени като незаконосъобразни или обявени за нищожни подзаконови нормативни актове. Съгласно разпоредбата на чл. 203 от АПК гражданите и юридическите лица могат да предявят искове за обезщетение за вреди причинени от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на административни органи и длъжностни лица.

Исковата защита е възможна при условията на чл. 1 от ЗОДОВ. Фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква кумулативното наличие на следните предпоставки: 1. незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата, (общината) при или по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред; 2. настъпила вреда от такъв административен акт или от действието или бездействието и 3. причинна връзка между постановения незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически състав не може да се реализира отговорността на държавата и общините по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ.

По своята същност, дейността по административно наказване е форма на административна дейност и по-точно това е правораздавателна или санкционна форма на административна дейност. Тя, заедно с другите три форми на административна дейност - правоприлагаща (чрез издаване на индивидуални и общи административни актове), нормотворческа (чрез издаване на подзаконови нормативни актове) и договорно-правна (концесии, обществени поръчки, споразумения и др.), осъществяват съдържанието на понятието изпълнителна или административна дейност, която е израз на изпълнителната функция или власт като част от държавната власт, съобразно принципа на разделението на властите. Нормата на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ не борави с понятието административен акт. Нормата обаче е озаглавена „Отговорност за дейност на адимнистрацията“, а основно изискване в нея е вредите да са резултат (при или по повод) от изпълнение на административна дейност. Ето защо обстоятелството, че санкционната дейност е форма на административна дейност не дава основание вредите от нея да се изключат от приложното поле на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, единствено поради правораздавателния й характер.

В посочения смисъл е и Тълкувателно постановление № 2 от 19.05.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2014 г., ОСГК и Първа и Втора колегия на Върховния административен съд, в мотивите на което е прието, че за квалифициране на иска като такъв по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ определяща е не правната природа на отменения акт, а основният характер на дейността на органа, негов издател. Аналогично е и тълкуването, дадено в Тълкувателно решение № 1/15.03.2017 г. на ВАС по т.д. №2/2016 г. Според посоченото тълкувателно решение, едно от условията за образуване на произовдство по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е административният акт да е отменен по административен и/или съдебен ред. Съгласно същото тълкувателно решение при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. Независимо че наказателното постановление не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, определящо за квалификацията на иска за вреди по  чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, е обстоятелството, че актът се издава от административен орган, представлява властнически акт и въпреки че поражда наказателноправни последици, е правен резултат от санкционираща административна дейност. Неговото издаване е последица от изпълнение на нормативно възложени задължения, упражнена административнонаказателна компетентност, законово предоставена на органите в рамките на административната им правосубектност, което по своето съдържание представлява изпълнение на административна дейност.

В нормата на чл. 130, ал. 2 от Закона за съдебната власт е указано, че тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. С оглед на това, настоящия съдебен състав приема, че исковата претенция за обезщетяване на имуществени вреди, претърпени в следствие на незаконосъобразното Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София е процесуално допустима.

По отношение процесуалната допустимост на исковата претенция, съда намира за нужно да посочи и следното: С § 9 от ЗИД на ЗОДОВ (ДВ, бр. 94 от 29.11.2019 г.) е изменен ЗАНН, като в чл. 63 се създават нови ал. 3, ал. 4 и ал. 5. Съгласно текста на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН, в съдебните производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Така приетата нова правна регламентация предоставя процесуалната възможност на страните да претендират присъждане на направените разноски в самите производства по оспорване на наказателните постановления и електронните фишове. В настоящият случай, този нов процесуален ред е неприложим, доколкото, към момента на приключване на съдебното производство по оспорване на наказателното постановление – 25.05.2018 год. процесуалната възможност за претендиране на разноски в хода на административнонаказателното производство по оспорване на наказателното постановление не е била възможна (съгласно Тълкувателно решение № 2 от 03.06.2009 г. на Върховния административен съд, Общо събрание на съдиите от I и II колегия, постановено по тълкувателно дело № 7 по описа за 2008 г., административните съдилища не присъждат разноски в производствата по касационни жалби срещу решенията на районните съдилища по административно наказателни дела). В този смисъл, единствената правна възможност за репариране на направените в хода на административнонаказателното производство разноски е по реда на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, във вр. с чл. 203 и сл. от АПК.

По отношение на доказването на елементите от фактическия състав на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, настоящия съдебен състав приема, че от събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства следва да се приеме, че безспорно в случая е налице незаконосъобразна дейност на административен орган, претърпени от ищеца имуществени вреди и наличие на причинно-следствена връзка между незаконосъобразната административна дейност и настъпилия за лицето вредоносен резултат. Мотивите в подкрепа на този правен извод са следните:

Наличието на постановено и влязло в сила Решение № 74/24.10.2018 г., постановено по НАХД № 3159/2019 г. на Районен съд – Стара Загора Решение, с което е отменено като неправилно и незаконосъобразно Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София следва да се приеме като безспорно доказателство за наличието на незаконосъобразна дейност на административния орган. Както вече се посочи по-горе, исковата защита по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ изисква наличието на незаконосъобразен акт, бействие или бездействие. Достатъчно е наличието на безспорно констатирана незаконосъобразност, като не е необходимо изследване на причините за тази незаконосъобразност.

По отношение на претендираното обезщетение в размер на 300,00 лева, съставляващи заплатената от ищцата сума за изготвяне на жалба и процесуално представителство по образуваното съдебно производство пред РС Стара Загора, настоящия съдебен състав приема, че същата е доказана по основание и размер. Както вече се посочи, в кориците по НАХД № 3159/2017 год. на РС Стара Загора е наличен договор за правна защита и съдействие, удостоверяващ както предмета на договора, така и договорената между страните и заплатена в брой сума от 300лв.

Съдът намира, че са налице първите две предпоставки за ангажиране отговорността на Агенция „Пътна инфраструктура“ по предявения иск с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ – издаден незаконосъобразен акт от длъжностно лице на дирекцията при изпълнение на административна дейност. На следващо място безспорно се установи по делото, че за обжалването на посоченото НП ищецът е ангажирал адвокат, като е договорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева. Направените от  Б. разноски, съставляващи заплатен адвокатски хонорар, несъмнено представляват имуществени вреди по смисъла на закона и подлежат на репариране.

 Налице е и пряка причинно-следствена връзка между направения от ищеца разход за адвокатско възнаграждение и отмененото НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана именно и единствено във връзка със съдебното производство по обжалване на Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София.  Този извод следва от отбелязването в  договор за правна защита и съдействие от 20.09.2017 год. Обстоятелството, че ангажирането на правна помощ и адвокатска защита в производството по ЗАНН не е задължително, не може да обуслови извод, че направените разходи за заплащане на адвокатско възнаграждение за процесуалното представителство и защита в производството по НАХД № 3159/2017 г. по описа на Районен съд – Стара Загора, не е пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото и впоследствие отменено НП. Сключването на договор с адвокат е една закономерна последица от издаването на НП, тъй като е логично и разумно санкционираното лице да се погрижи за защита на интересите си и негово право е да използва адвокатско съдействие за успешна защита на правата, които претендира в съдебния спор. Упражняването на това право не може да се квалифицира като съпричиняване по смисъла на чл. 5 от ЗОДОВ. Макар да липсва нормативно установено задължение за процесуално представителство по реда на ЗАНН, адвокатската защита при атакуване законосъобразността на наказателно постановление е нормален и присъщ разход за обезпечаване на успешния изход от спора. В тази връзка твърдяните от ищцата имуществени вреди в размер на 300,00 лева са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразно издаденото Наказателно постановление № 4722/31.08.2017 год., издадено от главен инспектор „Мониторинг“, Дирекция „Анализ на риска и оперативен контрол“, Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София. Приложеният договор за правна защита и съдействие има характер на разписка, поради което удостоверява по надлежния ред извършеното плащане до приключване на съдебното производство (в този смисъл е и Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. по т.д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).

            Безспорно, разноските понесени от лицата в производствата по отмяна на незаконосъобразните наказателни постановления, подлежат на обезщетяване по реда на специалното производство по ЗОДОВ. Тъй като искът по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е за обезщетяване на вреди, настъпили вследствие от незаконосъобразността на наказателно постановление, действия или бездействия в рамките на административното наказване, то и производството по обезщетяване на направените разноски следва да се проведе по същия ред. Съгласно ТР № 1/15.03.2017 г. при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. С оглед на това, заявената искова претенция за обезщетяване на вреди, съставляващи направени от ищеца разноски в хода на оспорване на наказателното постановление се явява основателна и доказана до претендирания размер от 300,00 лева.

По делото е направено искане за присъждане на направените от страна на ищеца разноски по воденето на настоящото производство. При прилагането правилото на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ и с оглед изхода на делото, следва да бъде уважено искането на Т.Д.Б. за присъждане на сумата от 310,00 лева, представляваща адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лева, на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от Закона за адвокатурата, във вр. с чл. 8, ал. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 год. и 10,00 лева държавна такса.

Мотивиран от изложеното и на основание чл. 203 и сл. от АПК, Административен съд - Бургас, втори състав,

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.В. *** с адрес на кантората и съдебен адрес *** (партер) сума в размер на 300,00 (триста) лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата.

ОСЪЖДА Агенция „Пътна инфраструктура“ гр. София да заплати на Т.Д.Б. с ЕГН ********** с постоянен адрес ***, действащ чрез процесуалния си представител адв. Д.В. *** с адрес на кантората и съдебен адрес *** (партер) сума в размер на 310,00 (триста и десет) лева, разноски по делото.

 

Решението може да се обжалва по касационен ред в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Върховен административен съд.

 

 

                                                                                                    СЪДИЯ: