№ 1362
гр. Варна, 04.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
при участието на секретаря Г. Г. Славова
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20223100501504 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е въззивно и е образувано по жалба на С. Р. А., ЕГН **********,
чрез процесуален представител срещу решение № 106 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д.
№ 262 по описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия, с което е оставена без уважение
молбата на С. Р. А. с правно основание чл.19 ЗГР за промяна на имената му от С. Р. А. на
Ем.Р.Ал.. В жалбата се излага, че решението е незаконосъобразно, тъй като не е извършена
задълбочена и обстойна преценка на събраните по делото доказателства. Твърди се, че са
кредитирани избирателно събраните гласни доказателства, като съдът не е зачел, че правото
на име е лично, неотчуждимо право на физическото лице. Оспорват се констатациите, че
молителят желае промяна на имената си по подбуди само да очисти съдебното си минало.
Твърди се, че няма забрана лицето да посещава Република Германия, поради което и
изводите на съда в тази насока са неоснователни. Моли молбата да бъде уважена, като бъде
допусната исканата промяна на имената.
Заинтересованата страна Община Провадия не е депозирала становище по жалбата.
Контролиращата страна Окръжна прокуратура Варна също не е депозирала
становище.В съдебно заседание излага, че жалбата е допустима, но неоснователна и моли
решението да бъде потвърдено.
По предмета на така предявените искове с правно основание чл.19 ЗГР се
излагат следните твърдения от страните:
1
РС-Провадия е бил сезиран от молителя с искова молба, в която се излага, че С. Р. А.
е роден на *********** и записан с българските имена Ем.Р.Ал.. При промяната на имената
родителите на молителя сменили своите имена, както и името на молителя, като го записали
С. Р. А., в съответствие с имената на баща му. Въпреки това молителят продължавал да се
идентифицира с българските си имена Ем.Р.Ал.. След като се родило детето на молителя,
той искал да го нарече с български имена, но това било възможно само по отношение на
собственото име на детето. Приятелският кръг и хората, с които общува молителят, носили
предимно български имена и познавали и наричали С. с имената Ем.Р.Ал.. С тези имена
молителят се представял пред обществото. Разминаването в имената, с които молителят се
представял, и тези, с които е записан официално, му създавало неудобства и хората
започвали да губят доверие в него. Твърди, че изложените факти представляват важни
обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР, поради което се иска да бъде допусната промяна на
имената на молителя от С. Р. А. на Ем.Р.Ал.. В открито съдебно заседание молителят чрез
процесуалния си представител поддържа подадената молба и моли да бъде уважена, тъй
като били налице важни обстоятелства по смисъла на чл.19 ЗГР. Твърди, че молителят
използва в общуването си имената Ем.Р.Ал..
В първоинстанционното производство заинтересованата страна От Община
Провадия, редовно уведомена, не еизразила становище.
Контролиращата страна ТП към Районна прокуратура - Варна изразява становище за
неоснователност на молбата. Заявява, че молителя не използва имената Ем.Р.Ал., а имената
С. Р. А. и прякора „А.“ и целта на неговата молба за смяната на имената му е да заблуди
органите на властта на чужда държава, тъй като бил осъждан в Германия.
Настоящият съдебен състав, като съобрази предметните предели на въззивното
производство, както и наведените в жалбата основания и становищата страните, ведно
със събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане №
0132/11.03.1985г., както и от самия акт за раждане се установява, че лицето С. Р. А. ЕГН
**********, е роден на 05.03.1985г. с имената Ем.Р.Ал. от родители Р.Ал.Р. и С.Н.Р..
Първоначалните имена на родителите на молителя преди раждането му са били Р.А.Ал. и
Аб.Н.Ал., но на основание чл.18 ал.2 от Наредба за гражданското състояние е допусната
промяна на имената им, като на от 21.06.1982г. бащата Р.А.Ал. се е преименувал на Р.Ал.Р..
Именно по тази причина при раждането на молителя същият е бил записан с имена Ем.Р.Ал..
На основание молба от 27.12.1990г. бащата на молителя е върнал първоначалните си имена
Р.А.Ал., а молителя е взел имената С. Р. А.. Братът и сестрата на молителя също са с
променени имена от Ант. на Ак. и от Ем. на Ед..
Видно от справка съдимост с вх. № 2163/26.04.2022г. за лицето С. Р. А. и справка с
вх. № 2387/09.05.2022г. от Министерство на Външните работи, Дирекция „ Консулски
отношения“ , във връзка информация за лицето С. Р. А. ЕГН **********, е че последният е
многократно осъждан в Р.България за кражби, престъпление по чл.343в, ал.2 НК, чл.215,
ал.2, т.4 от НК, като е търпял наказания лишаване от свобода. В Министерството на
Външните работи няма данни молителят да е осъждан в чужбина. Въпреки това обаче от
гласните доказателства по делото се установява, че в Германия молителят е излежавал
присъда.
От копие от преписка № 16531/21 на ТО Провадия, РП Варна се установява, че на
31.12.2021г. е образувана прокуроска проверка по повод постъпил сигнал от А.А.Ст. – майка
на лицето, от което молителя има дете. В дадените обяснения и от А.А.Ст. – брат, и от
А.Ст.- майка на съжителстващото с молителя лице, последният е наричан с името С. и
2
прякор „А.“.
По делото са събрани гласни доказателства, от които се установява следното:
Св.Ант.ов излага, че познава С. от повече от двадесет години и постоянно се движат
заедно. Твърди, че С. се представя като Е., накратко от Е.. Свидетелят не знае нито второто,
нито трето име на молителя. Но излага, че в обща компания така го познават. Сочи, че най-
много е известен с прякор А.. Свидетелят твърди, че с името Е. молителят бил известен сред
приятели и семейния си кръг и бил наричан от тях с това име. Детето на молителя се казвало
Ак.. Молителят и майката на сина му искали детето да бъде с българско име, но се отказали
собственото име на детето да бъде българско, тъй като останалите имена на детето щели да
бъдат турски. Молителят трайно се е установил да живее в България. Той бил осъждан в
България и в Германия. За молителя било неудобно разминаването между името Е., което
използвал и официалното му име С..
Свидетелката А.А., чиито показания съдът кредитира при условията на чл.192 ГПК,
сочи, че още при промяна на рожденото име на молителя от Е. на С., последният е искал да
си го върне. Въпреки че е бил 6-7 годишен, децата са му се подигравали. Всички се
обръщали към него Е. или „А.“, което е било прякорът му. Детето му се казвало Ак., но и
двамата с майката на детето искали да се казва Ал., на дядо му. Свидетелката твърди, че
компанията на сина й е с турски, но повечето с български имена и той затова искал да си
смени името. Сочи, че молителят е бил в затвора в Германия, но не знвае да има забрана да
влиза в Германия. Сочи, че Ал.- майката на детето на С., работи в Германия, но детето е в
България.
По делото са разпитани и М. М. Д. и П. В. П., и двамата полицейски испектори към
РУ –Провадия. И двамата свидетели сочат, че от дълги години познават молителя във връзка
с работата си и знаят, че той не използва името Е., нито близките и приятелите му се
обръщат към него с това име. Твърдят, че молителят използва в общуването си името С. по
прякор „А.“, така го нарича семейството му, в което говорят на турски език. В случаите,
когато молителя е бил търсен от полицейски служители, майката и сестрата на молителя го
викали с името „А.“. Полицейските служители познават молителя с името С. и прякор „А.“
и знаят, че в квартала, където живее той е известен с това име и хората се обръщат към него
с тези имена. Полицейските служители не знаят молителя да използва името Е., нито някой
да се обръща към него с това име. От справка в системата са установили, че молителят като
малък е бил с български имена, но те са сменени със сегашните му. Детето на молителя се
казва Ак. и е кръстено на брат му. Роднините на майката на сина му в жалба срещу молителя
използват името С. и „А.“, но не Е..
От представената по делото преписка, образувана по жалба на А.А.Ст., майка на
жената, с която С. Р. има общо дете, се установява, че както тя, така и нейният син титулуват
молителя с турските му имена или с прякора „А.“.
ВОС като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, ведно с наведените във въззивната жалба възражения, намира за
установено от правна страна следното:
Разпоредбата на чл. 19 ал. 1 ЗГР повелява, че промяната на собственото, бащино или
фамилно име се допуска от съда, когато то е осмиващо, опозоряващо или обществено
неприемливо, както и в случаите, когато важни обстоятелства налагат това. В
производството не се твърди наличието на първата предпоставка- името да е „осмиващо,
опозоряващо или обществено неприемливо“, а се сочи наличието на важни обстоятелства. И
доколкото липсва дефинирано определение досежно понятието „важни обстоятелства“, то
3
съставът намира, че такива могат да бъдат лични и обществени обстоятелства, които правят
носенето на името лично и обществено неудобно или неподходящо. В рамките на
производството не се установи такива обстоятелства да са налице. От събраните по делото
доказателства- гласни и писмени такива, кредитирани в тяхната съвкупност, се установи, че
молителят е известен както пред официалните органи, така и в близката си семейна и
приятелска среда с името С. или прякор „А.“. Съдът дава вяра преимуществено на
показанията на разпитаните свидетели полицейски инспектори Д. и П., тъй като същите
предвид заеманата от тях длъжност, има преки и непосредствени впечатления досежно
факта с какво име е известен молителя в средата, в която се движи и как е бил известен през
годините. Лицата от разширения семеен кръг- майката и брата на жената, с която има общо
дете молителят, наричат последния с турското му име и по прякор. Показанията на
разпитаните по делото свидетели Ант.ов и Ал. звучат недостоверно, тъй като от една страна
се твърди, че молителят се представя с българските си имена и иска да си ги върне, а от
друга св. Ант.ов никога не е чувал какво е бащиното и фамилното име на молителя.
Показанията в смисъл, че молителят се чувства неудобно с турските си имена, звучат
нелогично и предвид установеното, че компанията, в която се движи С. е от лица, които са с
турски имена и говорят турски помежду си. От изложеното се налага извод, че не се
установяват твърдените факти молителят да е известен в обществото и приятелите си с
името Ем.Р.Ал.. Наред с това, дори да беше установено горното обстоятелство, спорен е
въпросът, предвид общественото положението на молителя, доколко името, с което е
известен, би оказало влияние върху личния и обществения му живот. Цитираните във
въззивната жалба решения на ВКС не променят горния извод, тъй като те също не сочат
конкретно кои обстоятелства обуславят допускане промяната на името.
По всички изложени съображения съставът намира, че молбата по чл.19 ал.1 ЗГР е
неоснователна и следва да бъде отхвърлена. Решението на ПРС следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 106 от 19.05.2022 г., постановено по гр.д.№ 262 по
описа за 2022 г. на Районен съд – Провадия.
Препис от първоинстанционното решението да се изпрати на длъжностното лице от
Община Провадия за сведение и изпълнение на процедурата по чл. 75 ал. 1 ЗГР, както и на
Бюро “Съдимост” по месторождение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
4
1._______________________
2._______________________
5