Р Е Ш Е Н И Е
№
10.6.2019 г.
град Велико Търново
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
Великотърновски
районен съд
VІ-ти граждански състав
на
двадесет и първи май две
хиляди и деветнадесета година
в
публично заседание в следния състав:
Районен съдия: Георги
Георгиев
при
секретаря Милена Радкова
като
разгледа гражданско дело № 305 по
описа за 2019 година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба
на О.В.Б., действаща чрез адв. Д.Д.,
против „У. Б.” ЕООД, с която се иска
осъждането на ответника за сумата от 1 000.00 евро – заплатена от ищцата
цена по договор за изработка с предмет доставка и поставяне на фолио за басейн,
ведно със законната лихва от 31.8.2018 г., както и за сумата от 1 500.00
лева – обезщетение за претърпени неимуществени вреди, ведно със законната лихва
върху претендираните суми от поканата за тяхното заплащане.
Ищцата твърди, че през м. май
В постъпиля
отговор на исковата молба ответникът не спори, че между страните е бил сключен договор
за изработка, имащ за предмет доставка и поставяне на фолио за басейн. Твърди
обаче, че сумата от 1 000.00 евро е била ориентировъчна, а поставянето на
фолиото е трябвало да бъде извършено в басейн със съществуваща отнапред
конструкция, с която не е бил запознат, както и че при първоначалния монтаж е
установено неправилно изпълнение на въпросната конструкция. Сочи, че басейнът
не е бил зазимяван правилно, поради което е възможно тръбите да са замръзнали и
да са се спукали, както и че самото поставяне на фолиото не води до теч.
В съдебно
заседание процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и
обективираните в нея претенции, като счита, че са налице предпоставките за
тяхното уважаване – правоотношение по договор за изработка, по който ищцата е
заплатила уговорената сума, наличие на недостатъци, които правят изработеното
негодно за неговото договорно или обикновено предназначение, както и упражнено
от ищцата право на разваляне на договора.
Процесуалният представител на ответника оспорва претенциите и
моли за тяхното отхвърляне. Счита, че същите не са установени от събраните по
делото доказателства, както и че се опровергават от ангажирания от самия него
свидетел.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
доводите на страните и въз
основа на закона, достигна до следните фактически и правни изводи:
Предявени са осъдителни искове с правно
основание по чл. 55, ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД – по отношение
на иска за връщане на заплатена цена по договор за изработка с предмет доставка
и поставяне на фолио за басейн; по чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД – по
отношение на иска за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от неизпълнението на договора и по чл. 86 ЗЗД – по отношение на исковете за заплащане на мораторна лихва върху
претендираните главници.
По иска по чл. 55, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД.
За основателността на иска по чл. 55 ал. 1, пр. 3, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД в
тежест на ищцата беше да докаже
надлежно упражненото от нея право на разваляне
на сключения между страните договор, имащ за предмет доставка и поставяне на
фолио за басейн, както и че са били налице законовите предпоставки за това, а именно: виновно
неизпълнение на задължението от страна на ответника, за
което последният носи
отговорност, както и изискуемостта на вземането - моментът на отпадане
на основанието за извършеното плащане. Или казано
иначе, ищцата следваше да установи своето обедняване, обогатяването на ответника, отпадане на основанието за
имущественото разместване и
изискуемостта на
вземането си за връщане на
дадената по договора сума.
По делото
са отделени като безспорни обстоятелствата,
че между страните е възникнало правоотношение по неформален договор за изработка, имащ за предмет доставка и
поставяне на фолио за басейн, както и че в изпълнение на задълженията си по
договора ищцата, като възложител, е заплатила на ответника сумата от 1 000.00 евро.
Макар това да не е изрично посочено от ответника, от изложените
в отговора на исковата молба твърдения е видно, че същият оспорва да са били налице
предпоставките за разваляне на процесния договор, респ. че дължи връщане на даденото
по договора.
Във връзка с така наведеното право-изключващо възражение съдът намира следното:
Правото да се
развали даден договор
е преобразуващо и се упражнява с едностранно изявление, без да е необходимо
съдействието на насрещната страна, като въпросното
право възниква при наличието на неизпълнение, т.е. юридически факт, който
следва по време юридическия факт, породил двустранното правоотношение.
Елементите на фактическия състав на правото да се развали даден договор са уредени
в чл. 87 ЗЗД, като първият от тях е неизпълнение на
задължение на насрещната страна.
От събраните по делото гласни доказателства съдът приема за
установено, че в случая е налице хипотезата на неизпълнение, посочена в
разпоредбата на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, а именно - че изработеното от ответника в
изпълнение на задълженията му по облигационното правоотношение е негодно за
неговото договорно и обичайно предназначение.
От показанията на св. Г. Ш.- съпруг на ищцата, се установява,
че след поставянето на фолиото и след напълването на басейна нивото на водата е
спаднало, че между фолиото и стената на басейна е влязла вода, която е
разместила самото фолио, като последното се е набръчкало и е започнало да се
отделя от стената на басейна. Свидетелят заявява, че впоследствие, в опит да
отстранят проблема, работници на ответника са извършили уплътняване със силикон
в областта на прожекторите и са се опитали да изгладят фолиото, но не са
успели. Сочи, че въпреки действията на работниците, а впоследствие и на самия
управител на ответното дружество, през следващите дни водата отново е спаднала
до нивото на прожекторите и фолиото е останало набръчкано.
От показанията на св. Ц.се потвърждава изложеното от св. Ш., че
след поставянето на фолиото нивото на водата в басейна е спаднало, както и че
самото фолио се е набръчкало. Св. Ц.заявява, че опитите да бъде изгладено
фолиото са останали безуспешни, като изказва предположение, че причината за
разместването на фолиото е наличието на подпочвени води, а причината за
загубата на водата - евентуалното скъсване на тръба. Твърди, че преди
поставянето на фолиото басейнът не е бил обследван от представители на
ответника, тъй като не е изграден от дружеството.
От споделеното от двамата свидетели не се установява възражението
на ответника, изложено в отговора на исковата молба, че при първоначалния
монтаж от работниците на дружеството са били установени видими свличания на
самата конструкция на басейна – данни за подобни свличания липсват както в
показанията на св. Ш., така и в тези на св. Ц., последният от които е едно от
лицата, поставили въпросното фолио. Св. Ц.заявява, че тревната площ и самият
терен около басейна са били като изоставени, но не и че са били установени
свличания, още по-малко видими такива, на самата конструкция на басейна. Не се установява
и възражението, че при монтажа на фолиото е било установено, че басейнът не е
зазимяван правилно, тъй като работниците на ответника са констатирали наличие
на вода в помпата. Напротив, св. Ц.заявява, че наличието на вода в помпата е било
установено от него едва при повторното му посещение в имота, когато басейнът
вече е бил напълнен с вода по указания на монтажистите, за да може да се изпъне
фолиото. Твърдението на ответника, че е възможно поради евентуално неправилно
зазимяване тръбите на басейна да са замръзнали и да са се спукали, което да е причината
за загубата на вода, освен че представлява единствено предположение, неподкрепено
с доказателства, се опровергава от показанията на св. Ш., макар и ценени при
условията на чл. 172 ГПК, че семейството му е ползвало басейна през цялото лято
на
Предвид събраните доказателства, съдът намира, че не е налице
хипотезата на чл. 260, ал. 1 ЗЗД – ищцата
да е възложила поставянето на въпросното фолио на басейн с видими проблеми в
конструктивно отношение, които да са направили невъзможно правилното изпълнение
на работата, ответникът да е отправил нужното предупреждение в тази насока, но
ищцата все пак да е поискала изпълнение. От показанията на св. Ц. не се
установява нито възражението на ответника, че при първоначалния монтаж са били установени
видими свличания на конструкцията на басейна, нито това, че въпреки така установените
свличания по искане на ищцата фолиото все пак е било поставено. Тук следва да
се отбележи, че задължение на ответника е било да се запознае както с
конструкцията на басейна, така и с всички други обстоятелства, които биха имали
отношение към правилното изпълнение на работата. Именно поради това възлагане в
тази насока от страна на ищцата не е било необходимо, а възражението в тази
насока е неоснователно. В случай, че е имало пречка за правилното изпълнение на
работата, изпълнителят, в лицето на ответното дружество, е следвало да уведоми
за тази пречка ищцата, която да вземе съответните мерки, а ако тези мерки не са
били взети или не са били достатъчни е имал пред себе си възможността да се
откаже от договора. Дори да бъде възприето предположението на ответника, че загубата
на водата от басейна може да е продиктувана от спукани тръби (макар същото да
не дава отговор на въпроса как водата се е губила все до едно и също ниво – до
това на прожекторите), въпросното предположение не изяснява каква е причината
за набръчкването на самото фолио, тъй като при правилното му поставяне не би
следвало спадането нивото на водата да води до свличането на фолиото и до
неговото набръчкване.
Предвид на горното, съдът намира, че е налице именно хипотезата
на чл. 265, ал. 2 ЗЗД, която законът приравнява на пълно неизпълнение, като за
ищцата е възникнало правото да развали сключения договор с
отправянето на писмено изявление. Такова
изявление е изпратено до ответника и получено от последния на 31.8.2018 г. Тук
е мястото да се отбележи, че договорът може да бъде развален и с исковата молба, т.е. че не е необходимо ищцата да доказва,
че е направила изрично изявление за разваляне на договора, тъй като се счита,
че такова изявление е направено, когато последната е заявила претенцията си за
последиците от развалянето – за връщане на даденото и за обезщетение за вредите
от неизпълнението.
Във връзка с
изложеното, съдът счита, че е налице фактическият състав на чл. 55, ал. 1, пр.
3 ЗЗД - всеки, който е получил нещо при отпаднало основание е длъжен да го върне, а съгласно
Постановление № 1/28.05.1979
г. на ВС вземането на ищцата е изискуемо
от момента на отпадане на основанието - датата, на която договорът е развален.
Ето защо искът с правно основание чл. 55, ал. 1, пр.
3, вр. чл. 88, ал. 1, изр. 1 ЗЗД следва
да се уважи за
пълния предявен размер.
По иска по чл. 88, ал. 1, изр.
2, вр. чл. 82 ЗЗД.
За
основателността на иска по чл. 88, ал. 1, изр. 2, вр. чл. 82 ЗЗД в тежест на ищцата беше да докаже, че в резултат от неизпълненото задължение
на ответника по договора са й причинени неимуществени вреди, причинната връзка
между вредите и неизпълнението, както и размера на вредите.
На първо място, тук следва да се посочи, че
обезщетимостта на неимуществени вреди е допустима и при договорната
отговорност, при наличие на законовите предпоставки за обезвреда, като дължимото обезщетение се определя
по справедливост - по
правилото на чл. 52 ЗЗД.
Предвид горните изводи относно
неизпълнението на ответника по договора, съдът приема, че са налице първите две
предпоставки за уважаване на претенцията. С оглед специфичния характер на
неимуществените вреди, при доказването им не следва да се прилага строго
формално принципът на главно доказване в процеса, а следва да се подхожда с
известна доза презумптивност. В случая, сама по себе си, невъзможността на
ищцата да полза басейна през голяма част от лятото на 2018-та година е
доказателство за това, че същата е претърпяла определени неимуществени вреди - негативни
емоции и неудобства. Показателни в тази насока са й твърденията на св. Ш.,
макар и ценени с оглед неговата заинтересованост, че ищцата, самият той и
техните деца са ползвали басейна през по-голямата част от лятото на 2017-та
година. Т.е. с показанията на свидетеля може да се направи извод, че ищцата е
имала намерение да ползва басейна и през лятото на 2018-та година, за което
обстоятелство, междувпрочем, говори и самото сключване на договора с ответното
дружество. В този ред на мисли, съдът намира, че е установена и другата
предпоставка за уважаването на иска - причинени на ищцата неимуществени вреди вследствие
невъзможността на последната да полза басейна през голяма част от лятото на
2018-та година. Относно размера на вредите съдът приема, че за справедлив такъв
следва да се приеме сумата от 250.00 лева. Тук следва да се има в предвид, че
макар при доказването на неимуществените вреди да се подхожда с известна доза
презумптивност, при заявена претенция ищецът следва да докаже конкретния
интензитет на причинените негативни емоции и неудобства, а в случая по делото
не бяха ангажирани нарочни доказателства в тази насока. В този смисъл, не без
значение са обстоятелствата дали до настъпване на проблема с басейна ищцата е
ползвала същия ежедневно или сравнително рядко, дали вследствие на този проблем
на същата се е наложило да ползва чужд басейн, колко често и пр., като за тези
обстоятелства по делото не бяха наведени твърдения и не бяха ангажирани нарочни
доказателства. Предвид на изложеното, съдът приема, че размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да бъде определен в горепосочената
сума.
По
исковете по чл. 86 ЗЗД.
За основателността на исковете следва да се
установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава.
Съдът достигна до фактически и правни изводи
за наличие на главен дълг – за връщане на заплатено от ищцата по разваления
договор за изработка и за заплащане на обезщетение. Тъй като с получената от
ответника на 31.8.2018 г. покана на последния е даден 14-дневен срок за връщане
на дадената по договора парична сума, забавата е настъпила след изтичането на този
срок – считано от 14.9.2018 г., от който момент се дължи и лихва за забава
върху главницата от 1 000.00 евро. Доколкото в изпратената до ответника покана
е посочено, че се претендират разноски за вода, за адвокатски хонорар и за
пропуснати ползи в общ размер от 500.00 евро, но не и че се иска и обезщетение
за претърпени от ищцата неимуществени вреди, то лихвата за забава върху това
обезщетение се дължи от момента на подаване на исковата молба в съда. Това
прави неоснователен иска за присъждане на лихва за забава върху обезщетението
за неимуществени вреди за периода преди подаване на исковата молба.
По разноските:
С оглед изхода на делото ищцата има право на част от
направените разносни, а именно 669.71 лева – част от заплатените държавна
такса, адвокатско възнаграждение, разноски за превод на документи и възнаграждение
за преводач. Ответникът също има право да получи част от направените от него
разноски съразмерно с отхвърлената част от исковете, а именно 198.94 лева –
част от заплатеното адвокатско възнаграждение.
Мотивиран
от горното, Великотърновският
районен съд
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА „У.
Б.” ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, да заплати на О.В.Б., ЛНЧ ********** сумата от 1 000.00
(хиляда) евро – заплатена цена по договор за изработка с предмет доставка и
поставяне на фолио за басейн, ведно със законната лихва от 14.9.2018 г. до
окончателното й изплащане, сумата от 250.00 (двеста и петдесет) лева – обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба –
26.1.2019 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 669.71 (шестстотин шестдесет и девет лева и
седемдесет и една) лева - направени по делото разноски съразмерно с уважената
част от исковете.
ОТХВЪРЛЯ иска на О.В.Б., ЛНЧ ********** срещу „У. Б.”
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, за разликата над присъдената сума от 250.00
лева, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, до пълния
претендиран размер от 1 500.00 лева, иска за заплащане на лихва за забава
върху обезщетението за неимуществени вреди за периода от 31.8.2018 г. до
подаване на исковата молба, както и иска за заплащане на лихва за забава върху
главницата от 1 000.00 евро за периода от 31.8.2018 г. до 14.9.2018 г.
ОСЪЖДА О.В.Б., ЛНЧ ********** да заплати на „У. Б.”
ЕООД, ЕИК ***, представлявано от ***, сумата от 198.94 (сто деветдесет и осем
лева и деветдесет и четири ст.) лева - направени по делото разноски съразмерно
с отхвърлена част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновския
окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: