№ 6
гр. Варна , 22.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на
девети февруари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Ванухи Б. Аракелян
Членове:Анета Н. Братанова
Магдалена К. Недева
при участието на секретаря Десислава И. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Ванухи Б. Аракелян Въззивно търговско дело
№ 20203001000452 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Подадена е въззивна жалба от Б. М. Б., чрез особен представител адв. И.К.
против решение № 260071 от 17.07.2020 г., постановено по т. д. № 1640/2019 г. по
описа на Варненския окръжен съд, единствено в частите, с които жалбоподателят е
осъден да заплати на „Агенция за събиране на вземания“ ЕАД в качеството му на
цесионер, сумата от 26 619.50 лева, представляваща главница по Договор за
потребителски кредит, сключен межу „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и
Б.Б., обявен за предсрочно изискуем, вкл. и непогасените вноски за периода от
01.10.2017 г. до 01.07.2022 г., ведно със законна лихва за забава върху главницата от
11.02.2020 г. до окончателното изплащане, сумата от 1 184.12 лева – възнаградителна
лихва за периода от 01.10.2017 г. до 20.04.2018 г., на основание чл. 430 от ТЗ, вр. с чл.
79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, както и сумата от 2 315.27 лева, представляваща лихва за
забава от 21.07.2017 г. до подаване на исковата молба, на основание чл. 430 от ТЗ.
В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради
постановяването му в нарушение на материалния закон. Жалбоподателят навежда
аргументи за неотносимост на представеното потвърждаване за извършената цесия.
Посочва, че в производството не е представен конкретен Договор за цесия за
процесното вземане. Счита, че доколкото към сключване на рамковия договор
ответникът не бил кредитополучател, същият определя единствено условията за
1
бъдещи договори за цесия. Намира иска за недопустим доколкото ищецът не е активно
материалноправно легитимиран по претендираното вземане. Евентуално, посочва, че
цесията от 20.04.2018 г. не е породила действие поради липсата на съобщаване на
длъжника. Позовавайки се на ТР № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС намира за ограничена
представителната власт на особения представител. В продължение посочва, че същата
не се включва приемането на волеизявления, водещи до промяна на материалното
правоотношение. Моли за отмяна на решението в осъдителните части. Претендира
разноски.
Няма доказателсвени искания.
В законоустановения срок е депозиран писмен отговор от страна на „Агенция за
събиране на вземания“ ЕАД, чрез юрк. И.Н., в който се излагат доводи за
неоснователността на въззивната жалба. Позовавайки се на Приложение № 1 от
20.08.2018 г. към индивидуалния договор за продажба на вземане, счита за
определенен предмета на договора за цесия. Сочи, че уведомяването на длъжника не е
елемент от фактическия състав на договора за цесия. Твърди, че длъжникът може да се
позовава на липсата на уведомяване за цесията само при осъществено плащане на
стария кредитор. Посочва, че уведомлението за прехвърлянето на вземането може да
бъде получено и от особения представител на длъжника, назначен по реда на чл. 47, ал.
6 от ГПК доколкото са охранени интересите на длъжника. По аргумент от чл. 45 от
ГПК сочи, че връчването на представител се счита за лично връчване на страната. За
редовно намира и връчването на книжа на особения представител, приложени към
исковата молба, сред които е и уведомлението за настъпване на предсрочната
изискуемост на кредита. Моли за потвърждаване на решението. Претендира разноски.
Няма доказателствени искания.
Първоинстанционното решение не е обжалвано в прекратителната и
обезсилената част, поради което същото е влязло в законна сила.
В проведеното о. с. з. от 09.02.2021 г., особеният представител на въззивника
поддържа жалбата. Моли за отмяна на първоинстанционното решение.
В о. с. з., процесуалният представител на въззиваемото дружество не се явява.
Депозира молба, с която поддържа отговора на въззивната жалба и оспорва изцяло
подадената въззивна жалба. Моли за потвърждаване на първоинстанционното решение.
Претендира заплащането на юрисконсултско възнаграждение в размер на 350 лeва.
Въззивната жалба е депозирана в срок, от процесуално легитимирана страна и
срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество, съдът приема от фактическа страна следното:
2
Производството пред Варненския окръжен съд е образувано по предявени по
реда на чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК искове на „Агенция за събиране на вземания“
ЕАД срещу Б. М. Б., за установяване на вземане спрямо ответника, за което е издадена
заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. № 5102/2019 г. на
Варненския районен съд. В условията на евентуалност ищецът е предявил осъдителни
искове за същите суми на основание чл. 430 от ТЗ във вр. с чл. 79 във вр. с чл. 86 от
ЗЗД, поради неизпълнение на договор за потребителски кредит № 2791777 от
20.07.2017 г., сключен между ответника Б. М. Б. и „Уни кредит кънсюмър файненсинг“
ЕАД, обявен за предсрочно изискуем, вземането по който е цедирано на „Агенция за
събиране на взвемания“ ЕАД. Ищецът се легитимира съобразно представения Договор
за цесия от 20.04.2018 г., сключен между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД
като кредитодател и „Агенция за събиране на взвемания“ ЕАД; както и от рамков
договор от 20.12.2016 г., сключен между същите страни.
В исковата молба, по която е образувано гр. д. № 13366/2019 г. по описа на
Варненския районен съд, което е прекратено с Определение № 11815 от 12.09.2019 г.
по същото дело, на основание чл. 118 от ГПК и е изпратено по подсъдност на
Варненския окръжен съд, се сочи за наличието на облигационна връзка между „Уни
кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и Б. М. Б., произтичаща от Договор за
потребителски паричен кредит № 2791777 от 20.07.2017 г. за сумата от 25 000 лв.
Твърди се, че вземането по същия е прехвърлено на „Агенция за събиране на
вземания“ ЕАД, по силата на Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на
вземания от 20.04.2018 г., сключен между „Уни кредит кънсюмър файненсинг“ ЕАД и
„Агенция за събиране на вземания“ ЕАД на основание чл. 2.1 от Рамков договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 20.12.2016 г., между същите страни.
Ищецът излага още, че вземането е индивидуализирано в Приложение № 1 от
20.04.2018 г. към Индивидуалния договор за продажба и прехвърляне на вземания,
като с него са му прехвърлени всички привилегии, обезпечения и принадлежности,
включително лихви, такси, комисионни и други разноски на дружеството-кредитор.
Навежда твърдения, че е упълномощен от цедента да уведоми длъжника за
извършената цесия и настъпилата предсрочната изискуемост на вземането. В тази
връзка е приложено уведомление с изх. № УПЦ-П-УКФ/2791777 от 16.05.2018 г., което
е върнато в цялост с отбелязване, че съобщението не е потърсено. Счита, че същото
може да бъде връчено с исковата молба при наличие на хипотезата по чл. 47 от ГПК, т.
е. при неоткриването на ответника на адреса му и че това обстоятелство следва да бъде
ценено като ирелевантно по отношение на основателността на вземането. Ищецът
сочи, че уведомлението по чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено с цел да се избегне двойно
плащане на едно и също задължение, с оглед на което би имало значение възражението
на ответника, че не е уведомен за цесията. Намира, че врчъването на назначения от
съда особен представител следва да се приравни на хипотезата на редовно връчване на
3
длъжника, чрез избран от него пълномощник.
По отношение на вземането, произтичащо от Договора за потребителски кредит
са изложени твърдения, че сумата от 25 000 лева е преведена по банковата сметка на
кредитополучателя на 21.07.2017 г. Сочи се, че общият размер на кредита е 27 485.04
лева, който представлява сбор от следните компоненти: главница 25 000 лева, такса за
разглежда на кредита 750 лева, разпределени в погасителния план към договора на 60
бр. равни вноски; застрахователна премия 1735.04 лева. Кредитополучателят поел
задължение да върне отпуснатата сума ведно с начислените лихви и разноски съгласно
условията в Договора и погасителния план към него. Така усвоената парична сума по
кредита се олихвява с възнаградителна лихва, месечния размер на която е фиксиран за
целия срок на договора и която се олихвява от датата на отпускане на кредита, като
годишният лихвен процент е 6,99 % или 5 117.76 лева. В този смисъл, ищецът твърди,
че кредитополучателят се е задължил да върне общата сума от 32 602.80 лева, която
съгласно договора и погасителния план, неразделна част от него, е разпределена на 60
бр. анюитетни месечни погасителни вноски, всяка в размер на 543.38 лв., като първата
е дължима от 01.08.2017 г., а последната е с падеж на 01.07.2022 г. Наведени са
доводи, че поради незаплащане на дължимите вноски от длъжника, договорът е обявен
за предсрочно изискуем на основание чл. 12, ал. 2, б. „а“ от Общите условия,
неразделна част от договора за кредит. Начислена е мораторна лихва за периода от
01.10.2017 г. до подаване на завелението на 02.04.2019 г., като се претендира такава и
за периода от 02.04.2019 г. до окончателното изплащане на задължението.
С Определение № 374 от 04.02.2020 г. по т. д. № 1640/2019 г. на Варненския
окръжен съд, е назначен по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК особен представител на
ответника Б. М. Б., чрез който е депозиран отговор на исковата молба. Със същото
определение съдът приема, че са налице и предпоставките за разглеждане на спора по
общия ред, предвид разпоредбата на чл. 113 от ГПК.
В отговора на исковата молба са изложени твърдения за недопустимост на
образуваното производство, евентуално за неоснователност на предявените искови
претенции. Особеният представител сочи, че Договорът за потребителски кредит е
одобрен и подписан на 20.07.2017 г. от ответника, но като длъжник по същия не е
получил от кредитора уведомление за разваляне на договора. Счита, че не разполага с
делегирани права по чл. 32 от ГПК, поради което не може да се смята, че с връчването
на исковата молба длъжникът е надлежно уведомен за извършената цесия, поради
което и договорът за прехвърляне на вземането от банката на агенцията не е произвел
действие. В тази насока твъррди, че липсва активна процесуална легитимация на
ищеца.
Не се спори между страните, а и от представените доказателства се установява,
4
че между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“ ЕАД и Б. М. Б. е сключен Договор за
потребителски кредит от 20.07.2017 г. Видно от съдържанието му и приложения
погасителен план към него, ответникът е усвоил сумата от 25 000 лева срещу поето
насрещно задължение да заплати: 750 лева такса за разглеждане на кредит, еднократна
застрахователна премия в размер на 1 735.04 лева и обща сума за връщане в размер на
32 603 лева, разпределена в 60 бр. месечни погасителни вноски, като всяка е в размер
на 543.38 лева при ГЛП от 6.99% и ГПР от 13.48%. Не се оспорва, че длъжникът е
приел при сключването на договора за кредит и Общите условия на банката, което е
видно от л. 8 от гр. д. № 13366/2019 г. по описа на Варненския районен съд.
От заключението по допуснатата по делото ССчЕ, кредитирана от съда като
обективно, компетентно дадена и неоспорена от страните се установява, че кредитът е в
общ размер от 27 485.04 лева, от който: 750 лева са за разглеждане на искането, 1735.04
лева представляват застрахователна премия, 25 000 лева са преведени по посочена
банкова сметка от ответника в „Уникредит Булбанк” АД на 21.07.2017 г. Като
основание на усвоената сума е посочен именно процесният Договор за потребителски
кредит № 2791777. От ССчЕ се установява още, че ответникът е изпаднал в забава по
договора на 01.10.2017 г., когато от дължимата на падежа анюитетна вноска са платени
частично 85.79 лева. Съгласно заключението, след тази дата няма установени
плащания по кредита. От падежиралата и дължима до края на срока главница са
заплатени само 865.54 лева, а остава непогасена част от 26 619.50 лева, като изцяло не
е заплатена падежиралата на 01.10.2017 г. главница. Според заключението размерът на
непогасената възнаградителна лихва по договора възлиза на 1 184.13 лева до датата на
прехвърляне на вземането на 20.04.2018 г. на цесионера „Агенция за събиране на
вземания” ЕАД, както е претендирана. Мораторната лихва за забавено изпълнение,
изчислена върху главницата, считано от забавата 01.10.2017 г. до подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК пред Варненския
районен съд през април 2019 г., възлиза на 2 386.95 лева. Мораторната лихва от
01.10.2017 г. до подаване на исковата молба през август 2019 г. възлиза на 3 329.74
лева.
Представен е рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания от
20.12.2016 г., сключен между „Уни кредит кънсюмър файненсинг” ЕАД и „Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, видно от който банката като цедент се задължава да
прехвърля ежемесечно, чрез отделни договори за цесия, възмездно срещу
възнаграждение, портфейл от свои просрочени и изискуеми вземания, произхождащи
от договори за потребителски кредити и т. н. Въз основа на него и приложения
Индивидуален договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г.,
сключен между същите страни и Приложение № 1 към него, се установява активната
процесуална легитимация на „Агенция за събиране на взменаия” ЕАД в
5
производството.
Представено е още и потвърждение на извършеното прехвърляне в полза на
цесионера /л. 21 от гр. д. № 13366/2019 г. на Варненския районен съд/, както и
извлечение от Приложение №1 към договора /л. 22-24 от гр. д. № 13366/2019 г. на
Варненския районен съд/, отнасящо се до ответника Б. М. Б.. Съгласно приложеното
пълномощно на л. 26-28 от гр. д. № 13366/2019 г. по описа на Варненския районен съд,
цесионерът има правомощие да извърши уведомяване на длъжниците по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на изрично делегираните му права от цедента. В случая не
се установява от представените писмени доказателства в тази насока – уведомително
писмо, разписки и известие за доставяне чрез Български пощи ЕАД /л. 29-30 от гр. д. №
13366/2019 г. на Варненския районен съд/ съобщението за извършената цесия и за
предсрочната изискуемост да е достигнало до знанието на ответника, тъй като не са
редовно връчени на същия. Липсват доказателства, сочещи уведомяването му по друг
начин, уговорен между страните.
При така установеното от фактическа страна, настоящият състав на съда достига
до следните правни изводи:
По същество:
Предявени са съединени искове от „Агенцията за установяване на вземане” ЕАД
срещу Б. М. Б. по чл. 422 във вр. с чл. 415 от ГПК, за което е издадена заповед за
изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК по ЧГД №5102/2019 г. на Варненския районен
съд. Производството е прекратено в тази част от първоинстанционния съд, като е
обезсилена и издадената заповед за изпълнение № 2900/05.04.2019 г. по ч. гр. д. №
5102/2019 г. на Варненския районен съд. В тази част решението не е обжалвано и е
влязло в законна сила.
В условията на евентуалност са предявени осъдителни искове за същите суми,
основани на неизпълнение на Договор за потребителски кредит № 2791777 от
20.07.2017 г., обявен за предсрочно изискуем, сключен между ответника Б. М. Б. и
„Уни кредит кънсюмър файненсинг” ЕАД, вземането по който е цедирано на „Агенция
за събиране на вземания” ЕАД, на основание чл. 430 от ТЗ. Въззивникът изрично е
посочил със заявление от 21.10.2020 г., че обжалва решението на първоинстанционния
съд единствено в осъдителните му части.
Между страните не се спори, че между „Уни Кредит Кънсюмър Файненсинг“
ЕАД и Б. М. Б. е сключен Договор за потребителски кредит № 2791777 от 20.07.2017 г.
за сумата от 25 000 лева, по който са приети и Общите условия на кредитодателя.
Въззивникът оспорва представения рамков договор и потвърждението за
извършена цесия като неотносими, считайки, че липсва конкретен Договор за цесия за
6
процесното вземане. Настоящият съдебен състав намира горните оплаквания за
неоснователни, доколкото от приложения рамков договор за продажба и прехвърляне
на вземания от 20.12.2016 г., сключен между „Уни кредит кънсюмър файненсинг” ЕАД
и „Агенция за събиране на вземания” ЕАД, се установява, че страните са уговорили
помежу си банката като цедент да прехвърля ежемесечно, чрез отделни договори за
цесия, възмездно срещу възнаграждение, портфейл от свои просрочени и изискуеми
вземания, произхождащи от договори за потребителски кредити и т. н. Именно въз
основа на чл. 2.1 от този договор е сключен между същите страни Индивидуален
договор за продажба и прехвърляне на вземания от 20.04.2018 г., съгласно който
цедентът /„Уни кредит кънсюмър файненсинг” ЕАД/ прехвърля и продава на
цесионера /„Агенция за събиране на вземания” ЕАД/ вземания, произхождащи от
договори за потребителски кредити, сключени от цедента с физически лица.
Вземанията са описани в Приложение 1 към Индивидуалния договор, нераздаелна част
от него, като видно от л. 23 от гр. д. № 13366/2019 г. на Варненския районен съд,
конкретното вземане на „Уни кредит кънсюмър файненсинг” ЕАД спрямо Б. М. Б.,
възлизащо общо на 27 958.04 лева, е упоменато. Към договора е приложено и
потвърждение за извършената цесия /л. 21 от гр. д. № 13366/2019 г. на Варненския
районен съд/. На следващо място, съобразно представеното по делото пълномощно,
намиращо се на л. 26-28 от гр. д. № 13366/2019 г. по описа на Варненския районен съд,
цесионерът има правомощие да извърши уведомяване на длъжниците по реда на чл.
99, ал. 3 от ЗЗД, въз основа на изрично делегираните му права от цедента. На базата на
всички тези писмени доказателства банката доказва своята активна материална
легитимация по спора.
Договорът за цесия е неформален, консенсуален и каузален, и с него едно лице
/цедент/ прехвърля на друго /цесионер/ свое вземане безвъзмездно или срещу насрещна
престация. В този смисъл, за да е налице валидно сключен договор е достатъчно
постигане на съгласие между цедента и цесионера, доколкото не се предвижда форма
за действителност или извършване на плащане като елемент от фактическия състав.
Съгласно практиката на касационната инстанция, обективирана в ТР № 142-7 от
11.11.1954 г. на ОСГК на ВС; решение № 123 от 24.06.2009г. по т. д. № 12/2009г. на
ВКС, ТК, ІІ т. о.; решение № 137 от 02.06.2015г. по гр. д. № 5759/2014г. на ВКС, ГК, III
г. о., за да произведе цесията действие спрямо длъжника на основание чл. 99, ал. 3 и ал.
4 от ЗЗД, то предишният кредитор /цедентът/ трябва да съобщи на длъжника за
прехвърлянето на вземането. Целта на задължението на цедента за уведомяване на
длъжника за прехвърленото вземане е длъжникът да бъде защитен при изпълнение на
неговото задължение - да изпълни задължението си точно като плати на надлежно
легитимирано лице, което е носител на вземането. По тази причина по аргумент на чл.
99, ал. 4 от ЗЗД прехвърлянето на вземането има действие спрямо длъжника от деня на
уведомяването му за това.
7
В настоящия случай спорен между страните е въпросът дали е налице надлежно
съобщаване на длъжника за цесията, чрез връчване на препис на исковата молба на
цесионера, ведно с книжата по делото, на особения представител на ответника-
длъжник, назначен по чл. 47, ал. 6 от ГПК.
Настоящият съдебен състав намира, че в случая уведомяването на длъжника за
цесията може да се извърши и от новия кредитор, щом е упълномощен надлежно от
стария, чрез предявяване на иска за защита на цедираното вземане, като се иска
неговото присъждане. Уведомяването настъпва с получаване от длъжника на препис от
исковата молба на цесионера, тъй като това е факт, осъществил се до приключване на
устните състезания, подлежащ на съобразяване от съда - чл. 235, ал. 3 от ГПК. В
такава хипотеза, уведомяването може да се извърши чрез връчване на препис на
исковата молба, ведно с приложенията на особения представител на длъжника, което
следва да се приравни на лично уведомяване на длъжника. Съгласно практиката на
касационната инстанция, обективирана в Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г., на I т. о., Решение № 139/05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г., І т. о., Решение
№ 6/04.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., на І т. о., приемането от особения представител
на материалноправно изявление по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, адресирани до отсъстващия
ответник, е допустимо, защото то не е с оглед личността на длъжника и не се свежда до
негови строго лични субективни права.
В тази насока, съставът на въззивната инстанция приема също така, че с
връчването на преписа на исковата молба длъжникът е узнал и за настъпилата
предсрочна изискуемост. Тя настъпва при наличието на две условия: обективния факт
на неплащането и упражненото от кредитора право да обяви кредита за предсрочно
изискуем. С оглед на дадените разрешения в ТР № 4/2013 г., ОСГТК на ВКС моментът,
в който настъпва предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която
волеизявлението на банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до
длъжника – кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока /в този смисъл са и Решение №
139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. на ВКС, Решение № 114 от 07.09.2016
г. по т. д. № 362/2015 г. на II т. о. на ВКС и Решение № 198 от 18.01.2019 г. по т. д. №
193/2018 г. на І т. о. на ВКС/. Волеизявлението може да е обективирано не само в
нарочно уведомление, нотариална покана или в исковата молба. Съдебната практика е
последователна досежно липсата на строги изисквания към документа, в който
обявяването по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ се съдържа, т. е. дали уведомлението до длъжника
изхожда пряко от банката-кредитор или то е възпроизведено от трето лице. Няма
пречка уведомяването да настъпи, ако в друг, връчен на длъжника документ
обявяването по чл. 60, ал. 2 от ЗКИ е възпроизведено. Този документ може да бъде
8
преписът от исковата молба, покана за доброволно изпълнение до длъжника или в
уведомлението по чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, стига волеизявлението на кредитора да е
възпроизведено недвусмислено и конкретно спрямо вземането и задълженото лице
/така Решение № 6 от 4.04.2019 г. по т. д. № 917/2018 г., I т. о. на ВКС; в този смисъл е
и Определение № 72 от 05.02.2021 г. по т. д. № 1188/2020 г., I т. о. на ВКС/.
В настоящия казус се съдържа изрично изявление в исковата молба, връчването
на същата да бъде ценено като уведомление на длъжника за настъпилата предсрочна
изискуемост и извършената цесия. Видно от съобщението на л. 32 от т. д. № 1640/2019
г. по описа на Варненския окръжен съд, препис от исковата молба е връчен на
особения представител на ответника на 11.02.2020 г. Следователно от тази дата
длъжникът се счита за уведомен за настъпилата предсрочна изискуемост и
извършената цесия в настоящия случай, което обосновава неоснователността на
подадената въззивна жалба.
Поради гореизложените съображения, първоинстанционното решение в
обжалваната част, предмет на настоящото производство, е правилно като краен извод и
като такова следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Съобразно изхода от спора разноски се дължат в полза на въззиваемото
дружество. В отговора на въззивната жалба същото е направило искане за присъждане
на заплатената от него държавна такса за въззивното обжалване и юрисконсултско
възнаграждение в размер на 350 лева, поискано и с молба вх. № 40/18.01.2021 г. Видно
от представения документ от електронно банкиране с дата 19.11.2020 г. и вносна
бележка от 20.11.2020 г., „Агенция за събиране на вземания” ЕАД е заплатила
държавна такса в размер на 1 406.57 лева по сметката на Варненския апелативен съд.
На следващо място, липсват възражения относно претендирания размер на
юрисконсултското възнаграждение в размер на 350 лева. Следователно въззивникът
дължи разноски, направени пред настоящата инстанция на въззиваемото дружество в
общ размер на 1 756.57 лева.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260071 от 17.07.2019 г., постановено по т. д. №
1640/2019 г. на Варненския окръжен съд в обжалваната част.
ОСЪЖДА Б. М. Б. да заплати на „Агенция за събиране на вземания” ЕАД
сумата от 1 756.57 лева – съдебни разноски за въззивната инстанция.
9
В необжалваните части първоинстанционното решение е влязло в законна сила.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховен касационен съд на РБ на
основание чл. 280, ал. 1, респ. ал. 2 от ГПК в едномесечен срок от връчването му на
страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
10