АНД № 35/2019 год.
МОТИВИ:
Обвинението е против обв. И.Р.М., ЕГН ********** за престъпление по чл.313
ал.1 от НК, а именно за това, че на 11.10.2017г., в гр.Пазарджик, в Сектор
„Пътна полиция” при ОД МВР Пазарджик е потвърдил неистина, а именно, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС, в писмена декларация по чл.17
ал.1 от Правилника за издаване на българските лични документи, която по силата
на чл.160 ал.1 от Закона за движение по пътищата се дава пред орган на властта
за удостоверяване истинността на някои обстоятелства, като я е представил пред Р.М.С.
- системен оператор в сектора, за удостоверяване на горните обстоятелства.
Производството пред първата инстанция е по реда на Глава ХVІІІ от НПК.
Представителят
на РП-Пазарджик поддържа обвинението и пледира за признаване на обв. М. за
виновен и освобождаване от наказателна отговорност с приложението на чл.78А
ал.1 от НК.
Обвиняемият
се явява лично в първото проведено по делото съдебно заседание. Декларира, че
се признава за виновен, след което дава обяснения по обвинението, с които
практически отрича да е извършил престъпление, доколкото сочи, че в
инкриминираната декларация е декларирал истината. В следващите съдебни
заседания не се явява и не упражнява правото си на лична защита. Явява се обаче
него упълномощен защитник, който пледира за постановяване на оправдателен
съдебен акт поради липса на извършено престъпление.
Съдът
прецени събраните по делото доказателства по отделно и в тяхната съвкупност, при
спазване на изискванията на чл.301 ал.1 от НПК, като прие за установено от
фактическа страна следното:
Към инкриминираната дата обв. И.М. *** бил
правоспособен водач на МПС, като притежавал валидно издадено от ОД на МВР
гр.Пазарджик СУМПС №*********.
Около седмица преди инкриминираната дата, обв. И.М.
пътувал с личния си автомобил за Р Италия заедно със свои познати. При излизане
от Хърватия, през съответното ГКПП на границата със Словения, тамошните гранични
власти установили, че един от пътниците в управлявания от М. автомобил – М. Д.,
бил без обезопасителен колан и предприели действия по санкционирането му.
Обвиняемия М. отбил автомобила в страни и заедно с горепосоченото лице опитали
да се споразумеят в хърватския митничар, като му дали сумата от 30 евро. След
това автомобилът с пътуващите в него бил пуснат да продължи към граничния пункт
за влизане в Словения. Преди това обаче обв.М. бил изпуснал на хърватския
граничен пункт портфейла си, в който имало пари и свидетелството му за
правоуправление. Той разбрал, че е изгубил портфейла си заедно със СУМПС едва
на словенския граничен пункт. Поради това поискал от словенския граничен
митничар да му разреши да се върне назад към хърватското ГКПП, за да потърси
портфейла си. Това обаче не му било разрешено и му било разпоредено да продължи
напред.
След около една седмица обвиняемият се върнал в
България. На 11.10.2017 г. той отишъл в сградата на сектор „Пътна полиция” при
ОД на МВР гр.Пазарджик, където пред служителя на гишето св.Румяна Стефанова -
системен оператор в сектора, заявил, че е изгубил свидетелството си за
управление на МПС, като уточнил кога и къде станало това, след което заявил
желание да му бъде издаден дубликат. Св.Стефанова му обяснила, че следва да
попълни заявление за издаване на ново свидетелство, към което да приложи
декларация съгласно чл.160, ал.1 от ЗДвП и чл.17, ал.1 от ПИБЛД. Обв. М.
попълнил представената му бланка на декларация, в която саморъчно записал, че е
изгубил свидетелството си за управление на МПС преди една седмица в Хърватия и
положил подписа си. След като попълнил декларацията, обв.М. я представил, ведно
със заявление и документ, удостоверяващ платена такса, пред св.Румяна
Стефанова. Във връзка с това на обв. М. било издадено ново СУМПС № *********,
което той получил на 18.10.2017 г.
През м. април 2018 г. в ОД на МВР гр.Пазарджик
постъпило писмо от ГД „Национална полиция”, в което било посочено, че се изпраща
СУМПС №*********, издадено на обв.М., което било отнето от хърватски
компетентни власти. Не ставало ясно за какво и на какво основание е било отнето
въпросното свидетелство. Към това писмо обаче било приложено и писмо, изпратено
от Задграничното представителство на Р България в Загреб, чрез дирекция
„Консулски отношения” на МВнР на България до ГД „НП”-София. В това писмо било
отразено, че се изпращат отнети от хърватските гранични власти лични документи
и СУМПС на български граждани, а под точка първа в писмото било описано СУМПС №*********,
издадено на обв.М..
След извършена проверка в информационните масиви било
установено, че на обв. М., е било издадено ново свидетелство за управление на
МПС, след като същият е декларирал, че издаденото му СУМПС с №********* е било
изгубено.
С оглед на това и предвид наличието на данни за
извършено документно престъпление била сезирана РП-Пазарджик, след което било
отпочнато настоящото наказателно производство.
Видно от заключението на изготвената в ДП почеркова
експертиза, което съдът цени като обективно и компетентно, подписът за
декларатор в инкриминираната декларация е положен от обв.И.М..
Горната фактическа
обстановка съдът възприе въз основа на обясненията на обвиняемия дадени във
фазата на съдебното следствие и показанията на свидетелите С. и С., дадени в
досъдебната фаза на процеса и преценени като правно валидни при условията на
чл.372 ал.2 от НПК, както и тези на св. Ч., дадени в досъдебната и в съдебната фаза
на процеса, а също от заключението графическата експертиза, също и от писмените
доказателства приети по делото.
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и горепосочените гласни доказателства, т.к.
те са непротиворечиви и категорично очертават гореописаната фактическа
обстановка.
Тук
е мястото да се посочи, че показанията на св.М. не заслужават обсъждане, т.к.
са абсолютно неотносими към фактите, включени в предмета на доказване.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че от доказателствата по
делото се установи по безспорен и категоричен начин, че поведението на
подсъдимият не осъществява от субективна страна състава на престъплението по
чл.313 ал.1 от НК.
Видно
от обясненията на подсъдимия, които съдът изцяло кредитира, т.к. те не се
опровергават от никое друго пряко или косвено, писмено или гласно
доказателство, горепосоченият, при попълване на процесната декларация не е
действал с престъпен умисъл относно това, че декларира неистина. Напротив,
стана ясно от неговите обяснения, че той действително е изгубил свидетелството
си за правоупраление по подробно описаните по-горе обстоятелства, т.е. при
излизане от Хърватия, през съответното ГКПП на границата със Словения.
Вярно
е, че от показанията на св.П.Ч. стана ясно, че той, в качеството си на полицейски
служител работил по образуваната полицейска проверка, при което снел саморъчни
обяснения от обвиняемия. В тези извънпроцесни обяснения обв.М. посочил, че
свидетелството му за правоуправление било отнето от хърватски митничар, без да
имало никаква причина за това. Тези обяснения обаче не са от такова естество,
че да обосноват реализиране на наказателна, респ. административнонаказателна
отговорност спрямо обвиняемия. Това е така на първо място, защото обясненията в
горният смисъл имат характер само и единствено на косвено възпроизведено
предпроцесно самопризнание. Както е известно в правната доктрина и практика
обаче, а и съобразно разписаното в императивната разпоредба на чл.116 ал.1 от НПК, обвинението и присъдата не могат да се основават само на самопризнание,
още по-малко на косвено възпроизведено извънпроцесно такова.
На второ място, това, че обвиняемият е написал в
обясненията си пред св.Ч., че СУМПС му е било отнето, не означава автоматично,
че това наистина е било така. Възможно е написаното в този смисъл да се е
дължало на някакво объркване, притеснение, неяснота и така нататък.
В крайна сметка обаче, обясненията на обв.М. дадени в
съдебната фаза на процеса, както и тези, дадени от него в ДП при повдигането на
обвинение, а именно, че е изгубил свидетелството си за правоуправление по
описания по-горе начин, категорично се потвърдиха от приетото по делото като
писмено доказателство официално уведомително писмо на директора на дирекция
„Консулски отношения“ към МВнР на Р България, изх. № КО-10-03-14/14.05.2019 г.
/лист 40-41 от материалите по съдебното дело/. От това писмо стана несъмнено
ясно, че СУМПС №********* на обв.М. е било изпратено в Посолството на Р
България в гр.Загреб с нота на МВнЕВ на Р Хърватия с № 7304/2017/LR от 09.11.2017г. Във въпросната
нота е било посочено, че СУМПС е било намерено заедно с малко портмоне с 45
стотинки в него, като това портмоне можело да се вземе от лицето /очевидно
което го е изгубило- бел. моя/ от полицейското управление в гр.Загреб. В нотата
липсват данни за това, че въпросното СУМПС е било отнето за извършване на
нарушение. В горецитираното писмо изрично се сочи, че практиката при връщането
на отнети документи на чужда територия за извършени нарушения била да се
посочва изрично в нотата, че същите са отнети и по каква причина. Посочено е
също, че ДП-Загреб изпраща чрез ДКО до ГД „НП”-София, чрез дипломатическа поща,
всички получени от хърватските власти български документи, независимо от
основанието, т.е. дали са отнети или са предоставени на ДП по друга причина,
както в случая /с М. – бел. моя/, като намерени.
С оглед на всичко това съдът намери, че когато е
попълнили инкриминираната декларация, обв.М. не е декларирал неистина, а самата
истина, ерго не е извършил и вмененото му престъпление.
Само
за пълнота на изложението следва да се каже, че престъплението по чл.313 ал.1
от НК е умишлено, като за съставомерността му от обективна и субективна страна
е безусловно необходимо деецът да съзнава, че потвърждава неистина, т.е. декларира
нещо, което не е вярно или затаява истина, т.е. не декларира нещо което е
обективно вярно. Както вече се посочи, в настоящия казус М. не е декларирал с
ясното съзнание, че СУМПС му е било отнето от хърватски власти, а напротив, с
увереността, че то е било изгубено при посочените вече обстоятелства. Всичко
това е абсолютно основание за оправдаването на обвиняемия.
По всички тези съображения съдът призна за невиновен обв.Илия М. в
това, че на 11.10.2017 г., в гр. Пазарджик, в сектор „Пътна полиция“ при ОД
МВР гр. Пазарджик е потвърдил неистина, а именно, че е изгубил свидетелството
си за управление на МПС, в писмена декларация по чл. 17 ал. 1 от ПИБЛД, която
по силата на чл. 160, ал.1 от ЗДвП се дава пред орган на власт, за удостоверяване
истинността на някои обстоятелства, като я е представил пред Р.М.С. - системен
оператор в сектор ПП при ОД МВР Пазарджик, за удостоверяване на горните
обстоятелства, поради което и на основание чл. 304 от НПК го оправда по обвинението
по чл.313 ал.1 от НК.
При този изход на делото и предвид оправдателната присъда деловодните
разноски не се присъдиха в тежест на обвиняеми, т.к. съобразно императивната
разпоредба на чл.190 ал.1 от НПК те остават за сметка на държавата по дела от
ОХ.
По изложените съображения съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :