РЕШЕНИЕ

 

 

Номер934/13.5.2019г.               Година 2019                            Град Варна

 

 

                                          В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненският районен съд                                              двадесет и седми състав

На тридесети април                                     Година две хиляди и деветнадесета

В публично заседание в следния състав:

 

                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ХРИСТОВА-ЖЕЛЕВА

 

Секретар : СИЛВИЯ ГЕНОВА

като разгледа докладваното от съдията  АНД № 1417 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН и е образувано  по жалба на „С.И."ООД с ЕИК ********* и адрес на управление ***, представлявано от управителя Н.М., срещу Наказателно постановление №03-008719/21.12.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на  чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004г./, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ  на дружеството е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв.     

      

          В жалбата се моли за отмяна на НП, като се твърди, че то е незаконосъобразно. Визират се нарушения на чл.57 от ЗНН, относно изискването за пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които е извършено.

      В съдебно заседание въззивната страна, редовно призована  се представлява от адв.М., който поддържа жалбата и моли за отмяна на НП. В своето становище по съществото на делото сочи, че АНО е допуснал съществено нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващи се в неясно и неточно описание на качеството на наказаното лице като работодател. Не било посочено  от къде, с кого и на какво основание съществува това качество работодател. В АУАН в заглавната част наказаното дружество било посочено като работодател, а в самия акт в обстоятелствената част - като строител.  Не било посочено въз основа на какви отношения е възникнало това качество на работодател и какво е неговото конкретно отношение към обекта. На обекта имало лица от друго дружество. Противоправното бездействие твърдяно от АНО, за да бъде индивидуализирано трябвало да се посочи по отношение на кои лица работници на т.нар. работодател се явяват.

       Въззиваемата страна, редовно призована, в съдебно заседание се представлява от ю.к.О., която оспорва жалбата и моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

 

            С оглед събраните по делото доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:

 

            С оспорваното пред въззивната инстанция НП, „С.И."ООД с ЕИК ********* е наказано, затова, че в качеството на работодател в строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ LIII-281, където се извършва СМР не е обезопасил срещу падане от височина изграденото рамково скеле с помощта на горно и междинно перило за ръка и бордова лента за крака или с помощта на еквивалентно решение, предпазваща работещите срещу падане от височина, като за част от него липсва защитна бордова лента за крака.

          В НП е прието, че нарушението е извършено на на 14.11.2017г. в строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ LIII-281, където се извършва СМР.

          В хода на съдебното следствие бе разпитана св.П.М. –инспектор в Д“ИТ“, която посочи, че на 14.11.2017г. съвместно с други инспектори извършили проверка на строителен обект - жилищна сграда, находяща се в гр. Варна. На място установили, че за част от изграденото скеле, на което се полага труд от работници липсвала защитна бордова лента за крака и горно и средно перило за ръце, което било предпоставка за падане от височина. По време на проверката на строителния обект имало работници на скелето. Сградата била на груб строеж, като работниците полагали изолации. Сградата била завършена до шести етаж. Скелето било разположено до петия етаж, като на пети и на четвърти етаж имало работници по скелето. На място били изготвени снимки..  Всичките работници били описани в констативни протоколи. На строежа имало работници и на друга фирма, но св.М. сочи, че техническият ръководител бил към фирма „Садко инвест“ ЕООД. Свидетелката М. изтъква, че дружеството  в  качеството на строител не се освобождавало от отговорност да обезопаси  скелето, и в тази връзка бил съставен акта.

       Предвид направените констатации в хода на проверката,   на 13.12.2017г. св.П.М.  съставила АУАН, в който описала допуснатото според нея нарушение на чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004г./, като в АУАН било посочено, че възз. дружество в качеството си на „ строител не обезопасило изграденото рамково скеле срещу риск за падане от височина на работниците …..“ . На същата дата, АУАН бил връчен на упълномощено от управителя на въззивното дружество лице ,  , което го подписало без възражения. Такива не постъпили и в законоустановения срок.

      Въз основа на материалите по преписката на 21.12.2017г. АНО издал атакуваното пред съда НП.

        Описаната фактическа обстановка се  установява и потвърждава от събраните по делото доказателства гласни и писмени доказателства, а именно свидетелски показания, писмените материали - преписката по АНП, вкл.АУАН, констативен протокол, протокол за извършена проверка, акт за спиране, заповед, писма, фотоснимки  и др.които съдът кредитира изцяло като достоверни и непротиворечиви.

          Съдът кредитира и показанията на актосъставителя св.П.М., тъй като същите са последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с писмените доказателства по делото.

          Съдът изцяло кредитира писмените материали, съдържащи се в АНП и приобщени към доказателства по делото, както и тези събрани в хода на съдебното следствие.  

 

           Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

 

        Жалбата е процесуално допустима, подадена е в срок от надлежна страна – лице спрямо което е издадено атакуваното НП, в установения от закона 7-дневен срок от узнаване за издаденото НП и пред надлежния съд – по местоизвършване на твърдяното нарушение.

     Съдът намира, че жалбата е депозирана в законоустановения срок, тъй като АНО не е ангажирал доказателства за редовното връчване на НП . Съдът приема, че липсва спор относно адреса на жалбоподателя- гр.Варна, „Приморски парк"536, № 271, ет.2,  – адрес публикуван в търговския регистър към 31.03.2015г. т.е. преди изпращане за връчване на НП, съгласно приложените документи- НП е изпратено за връчване на 08.02.2018г. Съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН, когато нарушителят не се намери на посочения от него адрес, а новият му адрес е неизвестен, наказващият орган отбелязва това върху НП и то се счита за връчено от деня на отбелязването. В случая в оригинал на НП /приложен по преписката/  не се съдържа отбелязване, че лицето не е намерено на посочения адрес. Настоящата инстанция счита че не са изпълнени предпоставките визирани в нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, за да се приеме че следва да се приложи посочената норма. На първо място, в НП не е налице  отбелязане, че  жалбоподателят е бил търсен на посочения адрес за връчване на НП, както и не се съдържа отбелязване че не е открит на адреса. Първото има значение за установяване факта на влизане на НП в сила, тъй като съгласно чл. 58 ал.2 от ЗАНН дата отбелязана върху НП доказва че органа е извършил опит да го връчи на наказаното лице. От което следва, че от тази дата започва да тече и определеният от законодателят 7-дневен срок за обжалването му пред въззивната инстанция. И едва след изтичане на този срок и ако НП не е обжалвано от нарушителя, НП влиза в сила. НП би влязло в сила едва след изтичане на 7-дневния срок, считано от датата на отбелязване върху НП че нарушителят не е открит на посоченият от него адрес. НП би влязло в сила обаче, само ако е било редовно връчено и необжалвано в срок. В случая НП не е било редовно връчено. Съгласно  нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН, отбелязването следва да е освен, че лицето не е намерено на посочения от него адрес,  но така и че новият му адрес е неизвестен. В процесното НП не се съдържа текст, че новият адрес на наказаното лице е неизвестен. Нещо повече, такъв нов адрес въобще не е наличен. Посочената правна норма съдържа две кумулативни предпоставки: ненамиране на нарушителя на посочения от него адрес и новият му адрес да е неизвестен. Следва и двете предпоставки да са налице, за да се счита че състава на нормата на чл. 58 ал.2 от ЗАНН е изпълнена. Липсва втората предпоставка – органа не е извършил необходимите действия за да установи, че адреса на лицето е неизвестен. Съдът намира също така, че изпращането на едно писмо с обратна разписка  не е достатъчно за да обоснове извод, че лицето не е намерено на адреса. Видно от приложеното известие за доставяне, Български пощи удостоверяват, че „адресатът е преместен“. От какво е направен този извод, може само да се гадае и предполага, още повече, че въззивното дружество бе призовано по настоящото дело именно на тази адресГорното е следвало да подскаже на АНО, че лицето е променило адреса си. Поради това настоящият въззивен състав намира, че НП не е връчено редовно /по разписан в закона ред при наличие на разписаните предпоставки/ на жалбоподателя и до датата на съдебното заседание, поради което въззивната му жалба не би могла да се явява просрочена. Последната е депозирана пред ВРС 17.05.2018г., чрез АНО / друг е въпроса, че е постъпила във ВРС на 25.03.2019г., като очевидно е пътувала от Д“ИТ“ до ВРС от юни 2018г. до края на март 2019г./ и предвид липсата на годни доказателства по преписката за редовното връчване на НП, съдът счита същата за подадена в срок. В горния смисъл изобилства практика на касационната инстанция по идентични казуси- например Определение по частно к.адм.дело № 3  по описа на Административен съд гр.Варна за 2016 година; Определение по частно к.адм.д.№ 4041 по описа на съда за 2012г.; Определение по частно к.адм.дело № 3548 по описа на Административен съд гр.Варна за 2014 година; Определение по частно к.адм.д.№ 2966 по описа на съда за 2014г.; Определение по частно к.адм.д.№ 2342 по описа за 2018 година на съда ;Решение по к.н.а.х.д. № 459 по описа за 2016 г. на Административен съд – Варна и много други.

       Поради това жалбата е допустима и следва да бъде разгледана по същество.

       Съгласно разпоредбите на  чл.416, ал.1 и 2 от КТ и приложените по делото заповеди, АУАН и НП са издадени от компетентни органи. Съгласно чл. 399 от КТ цялостният контрол за спазване на трудовото законодателство във всички отрасли и дейности се осъществява от Изпълнителната агенция "Главна инспекция по труда" към министъра на труда и социалната политика.  Съгласно чл. 416, ал.5 от КТ НП се издават от ръководителя на органа по чл.399 или оправомощени от него длъжностни лица съгласно съобразно ведомствената принадлежност на актосъставителите. Видно от цитираните по горе разпоредби органът, който може да налага адм. наказания по КТ е ИД на ИА „Главна инспекция по труда” или оправомощено от него длъжностно лице. В случая НП е било издадено от и.д.директора на Дирекция „ИТ” Варна, който е бил надлежно оправомощен от ИД на ИА „ГИТ“. В горната насока е приложената  по делото заповед на ИД на „ГИТ“ издадена на 12.01.2010год Видно от т.4 от заповедта с нея ИД на „ГИД“ е оправомощил директорите на дирекции „ИТ“ да издават НП по актове съставени от инспектори от „ „ИТ“. Видно от съдържанието на АУАН, същият е съставен от св.М., която към момента на съставянето му е работила на длъжността инспектор.

           АУАН и издаденото въз основа на него НП  са съставени в сроковете по чл.34,ал.1 и 3 от ЗАНН.

          АУАН е съставен в присъствието на един свидетел, но това нарушение съдът намира, че не е съществено. Посочените две нарушения не са съществени,  тъй като те не рефлектират пряко върху правото на защита на наказания субект.

       Съдът намира, че непроизнасянето от наказващият орган изрично в НП по отношение на чл.28 от ЗАНН не е процесуално нарушение, тъй като с факта на издаването му става ясно, че същият е отказал приложението му. От друга страна, наличието на мотиви в НП не е сред задължителните реквизити към същото. В ТР №1/12.12.2007г. на ВКС се сочи, че преценката за "маловажност на случая" подлежи на съдебен контрол, като в случай, че съдът констатира, че са налице предпоставките на чл. 28 ЗАНН,  но наказващият орган не го е приложил, това е основание за отмяна на наказателното постановление поради издаването му в противоречие със закона. Липсата на мотиви обаче по приложението на  чл.28 от ЗАНН не се сочи като нарушение на процесуалните правила.

     В същото време обаче констатира, че в хода на адм. наказателното производство е било допуснато съществено нарушение на процес. правила, а именно:

    Съгласно разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както в АУАН, така и в НП следва да се съдържа пълно, точно и ясно описание на нарушението и да са посочени конкретните обстоятелства, при които същото е извършено, като изрично следва да се посочат датата и мястото на извършване на нарушението. В този смисъл, в обстоятелствената част на НП следва да са посочени всички факти, касаещи съставомерните признаци на нарушението.

     Дружеството е санкционирано за нарушение на чл.61 от Наредба № 2/22.03.2004 г.  Общите изисквания за безопасни условия на труд при работа на височина са регламентирани в нормите на чл. 60, чл. 61 и чл. 62, ал. 1 от Наредба № 2/22.03.2004 г. Съгласно чл. 60, ал.1 от Наредбата, работи на височина се извършват при осигурена безопасност от падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични предпазни средства (напр. ограждения, скелета, платформи и/или предпазни (защитни) мрежи). По аргумент от чл. 61 от Наредбата паданията от височина се предотвратяват чрез приспособления (съоръжения, ограждения), които са достатъчно високи и са изградени най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение, като съгласно чл. 62 от същата за предотвратяване на риск от падане при работа на височина се осигуряват средства за колективна защита от падане на хора, инструменти, продукти и др. По делото е безспорно установено от свидетелските показания и от изготвените и приложени по делото фотоснимки, че скелето не е обезопасено с нужните приспособления (бордова лента за крака, перила за ръце или чрез еквивалентно алтернативно решение), които да предотвратят всякакви опасности от падане на хора или предмети.

     Отговорността на дружеството е ангажирана с НП в качеството му на работодател. От друга страна, с АУАН на дружеството е ангажирана отговорността в качеството му на строител, в който смисъл са и показанията на св.М.. Видно от лаконичното съдържание на АУАН и НП, в същите липсват каквито и да е факти от които да се направи извод, че в строителен обект-жилищна сграда, намиращ се в гр.Варна, УПИ LIII-281 се извършват строително монтажни работи, от кого и по чие възлагане, кой е строител и кой собственик на сградата, респ. възложител на строежа. Съгласно легалната дефиниция  - §5 т.40 от ДР на ЗУТ това са работите чрез които строежите се изграждат, ремонтират, реконструират, преустройват, поддържат или възстановяват. Отделно от това няма данни и констатации какви дейности точно са извършвани на височина, като липсва в АУАН и НП конкретизация кои от многобройните изисквания в цитираните правни норми от Наредба №2/2004г. за неспазването на които е ангажирана отговорността дружеството по чл.61 от Наредбата.  Такива факти, че сградата била в груб строеж и работниците полагали изолация на четвърти и пети етаж, бяха изнесени едва в с.з. от св.М. и по инициатива на съда, бяха изискани и фотоснимки, документирали извършване на дейност на скелето. Недопустимо е обаче съставомерни факти от предмета на доказване да се излагат за пръв път в с.з., тъй като това нарушава правото на защита на наказания субект.

   Както в АУАН, така и в НП е следвало да се посочат фактите въз основа, на които АНО е приел, че наказаното лице е работодател /в НП/ и строител /за АУАН/, предвид ангажиране отговорността на наказаното лице относно нарушение по чл.61, от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. на основание чл.413, ал.2 от КТ. Това не е сторено, поради което НП е издадено в нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН.

    Наказанието е наложено на основание чл.413, ал.2 от КТ , поради което наказаното лице следва да е и работодател. Този факт също не е доказан. В констативен протокол от 14.11.2017 г. съставен от служители на Д“ИТ“-св.П.М. и представен едва във въззивното производство, при извършване на проверката е удостоверено, че е извършена проверка на фирма „Мармодом“, като в протокола са посочени девет лица с трите си  имена, ЕГН, за които е уточнено, че са :един монтажник и осем общи работници, двама от тях имат сключен трудов договор, другите седем –нямат ТД, но липсват доказателства, кой е работодател на посочените лица. В протокола е записано най-отдолу: №6- Армагедон 2004 ЕООД, вероятно се има предвид, че лицето под номер шест работи за това дружество.Посочено е срещу  №9- Ванина Строй. Че на строежа са работили лица от различни фирми, бе потвърдено от св.М. и в с.з. Нейните твърдения, че техническия ръководител работел за въззивното дружество останаха недоказани, тъй като от цитирания констативен протокол  е видно, че такова лице- технически ръководител , на строежа не е установено. В този смисъл не са налице доказателства, че наказаното дружество е работодател.

    В акта за спиране от 14.11.2017г. е посочено, че той се издава срещу З.К. - технически ръководител във въззивното дружество В този смисъл има неяснота наказаното дружеството строител ли е, работодател ли е.

   АНО също така не е установил дали „С.И."ООД е   строител по смисъла на §1, т.2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. /"Строител" е лицето, определено в ЗУТ, което самостоятелно наема работещи по трудово правоотношение/ или подизпълнител по см. на §1, т.7 от посочената наредба /"Подизпълнител" е всяко физическо или юридическо лице, на което е възложено от строителя да извършва част от задълженията му/, с оглед преценка чия е отговорността за установеното нарушение. Следвало е да се установи кой е възложител на строежа, което не е сторено. НП е издадено при липсата на релевантни за спора факти. С това е нарушено правото на защита на наказаното лице, с което е допуснато съществено процесуално нарушение.

    След като в АУАН и НП липсва описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, а са посочени само текстове от Наредба №2, то издаденото НП като незаконосъобразно и издадено при неизясняване на фактите и обстоятелствата, от значения за случая , следва да бъде отменено.

 

       Водим от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                                              Р  Е  Ш  И :

 

           ОТМЕНЯ Наказателно постановление №03-008719/21.12.2017 год. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” –гр.Варна, с което за нарушение на  чл.61 от Наредба №2 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи /обн.ДВ бр.37/2004г./, на основание чл.416, ал.5 вр.чл.413, ал.2 от КТ  на „С.И."ООД с ЕИК *********, представлявано от управителя Н.М. е  наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на 5000 /пет хиляди/ лв., като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        Решението  подлежи на касационно обжалване пред Административен съд- Варна в 14-дневен срок от получаване на съобщението, че решението и мотивите са изготвени.

 

                                                        СЪДИЯ при РС- Варна: