№ 335
гр. Габрово, 06.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГАБРОВО в публично заседание на осми юни през
две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Боян Хр. Косев
при участието на секретаря Валентина М. Илиева
като разгледа докладваното от Боян Хр. Косев Гражданско дело №
20234210100440 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част ІІ, дял І ГПК.
Образувано е по предявени от Ю. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ********,
общ. Габрово, срещу Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Габрово,
обективно, кумулативно съединени искове, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл.
82 ЗЗД за заплащане на сумата 18000 лева – обезщетение за причинените
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени психически и физически болки и
стР.ния от неизпълнение на облигационно задължение на ответника по издаден запис
на заповед, с падеж - 31.07.2020 г., както и на сумата 1486,67 лева - лихва за забава
върху неизплатената главница по записа на заповед в размер на 8000 лева, изчислена за
периода 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г..
Ищецът твърди, че с ответницата се познават от дълги години, тъй като са
съседи в с. ********, общ. Габрово, обл. Габрово. Ищецът няколко пъти предоставял
пари в заем, при поето задължение да бъдат върнати в срок от 5-6 месеца, за което
впоследствие ответницата подписала запис на заповед за цялата дължима сума - 8000
лева. Поради неизпълнението на задълженията от ответницата, ищецът депозирал
заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК
и изпълнителен лист срещу ответницата за заплащане на сумата 8000 лева, както и за
направените по делото разноски. По предявеното заявление било образувано ч. гр. дело
№ 957/2022 г. по описа на ГРС и била издадена заповед за изпълнение въз основа на
документ и изпълнителен лист. Въз основа на издадения изпълнителен лист било
образувано изп. дело № 552/2022 г. по описа на ЧСИ Ивайло Илиев, но до момента не
били събрани суми за погасяване на задължението.
1
Излага, че предоставените на ответницата в заем средства били предназначени
за операции и лечение на ищеца, с което обстоятелство ответницата била наясно, но
въпреки многократните молби, отказвала да му върне парите. Сочи, че му е направена
само една от необходимите му четири операции. От непрекъснатите тревоги и
притеснения, поради липсата на средства, здравето му се влошило, изпитвал
непрекъснат страх и тревожност за спестяванията си. С оглед изложеното претендира
ответницата му изплати обезщетение за претърпени болки и стР.ния, които са в пряка
връзка с нейното бездействие и подигравателно отношение. За всяка една от
пропуснатите три операции претендира обезщетение в размер на 6000 лева, или общо
18000 лева - обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразяващи се в
причинени болки и стР.ния, влошено общо физическо здраве, задълбочени оплаквания
на придружаващите заболявания, непрекъснати състояния на страх, тревожност и
притеснения, за времето от 31.07.2020 г. (падежа на задължението по записа на
заповед) до настоящия момент.
На следващо място излага, че когато предоставял пари в заем, не бил искал
лихва. Въпреки това, счита, че лихва му се дължи, е оглед некоректното отношение на
ответницата като длъжник. Сочи, че законната лихва върху главницата от 8000 лева,
посочена в записа на заповед за периода 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г. е в размер на
1486,67 лева и тази сума следва да му бъде присъдена.
В законоустановения срок, предвиден в чл. 131 ГПК ответникът не е депозирала
отговор на исковата молба.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение,
намира от фактическа и правна страна следното:
Представената ценна книга „Запис на заповед” обективира едностранно
волеизявление на ответника Р. П. П., ЕГН **********, в качеството на издател,
извършено на 15.04.2020 г., със съдържание безусловно, без разноски и без протест,
обещание да плати на поемателя – Ю. К. Д., ЕГН **********, сума в размер на 8000
лева, с падеж - 31.07.2020 г. и място на плащане село ********.
От приложеното за послужване частно гражданско дело № 957 по описа за 2022
г. на Районен съд - Габрово, се установява, че въз основа на документа, издаден от Р. П.
П., ищецът Ю. К. Д., се снабдил със заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен
лист, на основание чл. 417 ГПК за сума в размер на 8000 лева, заедно със законната
лихва върху нея от депозиране на заявлението – 31.05.2022 г. до окончателното й
погасяване и направените за производството разноски в размер на 160 лева – държавна
такса и 632.45 лева – адвокатско възнаграждение. С влязло в сила разпореждане от
11.06.2022 г. постановено по ч. гр. д. № 957 по описа за 2022 г. на Районен съд –
Габрово е отхвърлено заявлението на Ю. К. Д. за издаване на заповед за изпълнение за
сумата 1486.67 лева – мораторна лихва за периода от 01.08.2020 г. до 31.05.2022 г. При
получена покана за доброволно изпълнение по изп. дело № 552/2022 г. на ЧСИ № 735
Ивайло Илиев, ответникът Р. П. П., не е депозирала възражение срещу издадената
заповед за изпълнение в едномесечния срок за възражение по чл. 414, ал. 2 ГПК /ДВ,
бр. 100 от 2019 г./, поради което същата е влязла в сила.
Представени са и медицински документи, касаещи здравословното състояние на
2
ищеца.
По отношение на предявения иск, с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82
ЗЗД.
По иска с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД ищецът следва да
докаже: сключен договор (извършена едностранна сделка), настъпили неимуществени
вреди, изразени в психически и физически болки и стР.ния в пряка причинно-
следствена връзка с неизпълнението на задълженията на насрещната страна, както и
размера на вредите.
В Тълкувателно решение № 4 от 29.01.2013 г. по тълк. д. № 4 / 2012 г. на
Върховен касационен съд, ОСГТК е дадено разрешение на спорния въпрос за
възмездяването на неимуществени вреди от неизпълнение на договорно задължение,
като е прието, че при договорна отговорност може да бъде присъдено обезщетение за
неимуществени вреди, доколкото те са пряка и непосредствена последица от
неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, а
когато е установена недобросъвестност на длъжника - обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
При съобразяване на постановеното тълкувателно решение, основателността на
този иск предполага да се установи, че причинените вреди, изразяващи се в психически
и физически болки и стР.ния, следва да са причинени от самото неизпълнение на
задължението за плащане на задължение по издадена ценна книга, т. е. това
неизпълнение на парично задължение закономерно и задължително следва да е довело
до психо-физическите стР.ния на ищеца. Тези стР.ния обаче не са пряк резултат на
неизпълнението, т. е. то не ги причинява закономерно, а са резултат на субективна
несигурност на ищеца относно здравословното му състояние и неговите спестявания.
В уредбата на деликтната отговорност (чл. 45 ЗЗД) е посочено, че „Всеки е
длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму”, като вината се
предполага до доказване на противното. Няма никакво съмнение, че законодателят под
всички вреди има предвид като имуществените, така и неимуществените вреди, това се
потвърждава и от разпоредбата на чл. 51 ЗЗД, съобразно която на обезщетение
подлежат всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането.
Увреждането обаче е само онова виновно поведение, което е източник на
неблагоприятното засягане на неимуществените блага. Неизпълнението на договорни
задължения (включително и такива произтичащи от едностранни сделки) е регулирано
по различен начин.
Разпоредбата на чл. 79 ЗЗД, тълкувана във връзка с чл. 82 ЗЗД предвижда, че в
случай на неточно изпълнение за кредитора се поражда право да иска обезщетение за
неизпълнение, което обхваща възмездяване на претърпяната загуба и пропуснатата
полза, доколкото те са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са
могли да бъдат предвидени при пораждането на задължението, а при
недобросъвестност това обезщетение да включва всички преки и непосредствени
вреди, но те запазват характера си на претърпяна загуба и пропусната полза.
Дори да се приеме, в контекста на новата съдебна практика, въведена с
посоченото Тълкувателно решение, че в хипотеза втора на чл. 82 ЗЗД (при
3
недобросъвестност на длъжника), законодателят не изключва обезщетяване на всички
вреди (имуществени и неимуществени вреди), които са пряка и непосредствена връзка
от неизпълнението, такава воля, не може да се отнесе към хипотезата на неточно
изпълнение (а паричното задължение е винаги забавено и представлява само неточно
във времево отношение изпълнени), при която отговорността е лимитирана и обхваща
обезвредата на пропуснатите ползи и претърпените загуби. Неизпълнението на
парично задължение препятства кредитора да се ползва от паричната сума и затова
пропуска да реализира граждански плод от нея – затова тази полза му се възмездява
чрез възникване на задължение за заплащане на обезщетение в размер на законната
лихва. Изобщо неизпълнението на парично задължение, което е само забавено не се
отразява на имуществото на ищеца, разглеждано като съвкупност от права и
задължения, тъй като вземането по ценната книга запазва характера си на актив от това
имущество, който може да бъде разпореден срещу насрещна парична престация
(прехвърляне на вземането по ценната книга) и за ищеца биха били налични парични
средства, с които да обезпечи извършването на съответните оперативни интервенции.
В този смисъл напрежението от неизпълнението на ответника е резултат не на самото
неизпълнение, а на субективното му възприемане от страна на ищеца като
злоумишлено действие, насочено към злепоставяне на здравето му. Доказателства
обаче неизпълнението на ответника да е поведение насочено единствено към
увреждане на здравето на ищеца не са събрани и принципно при образувано
производство за принудително изпълнение е противно на житейската логика
длъжникът да не престира при възможност за това и по този начин да генерира
неблагоприятни за себе си правни последици, с цел увреждане на здравето и
психичното състояние на ищеца. Неблагоприятните правни последици от забавеното
изпълнение на паричното задължение, които понася длъжникът под формата на
дължимост на разноски и мораторно обезщетение са достатъчни и изключват
възможността длъжникът да цели да ги предизвика в собствената си правна сфера, с
цел смущаване на спокойствието на ищеца.
По тези съображения, няма основание ответникът да отговаря за
неимуществените вреди от неизпълнението на парично задължение, защото тези вреди
не са пряк и непосредствен резултат от това неизпълнение и не представляват вреди от
вида на загуби и ползи, които законодателя е предвидел да подлежат на обезщетяване.
По отношение на предявения иск, с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
На първо място, следва да се посочи, че предявеният иск е допустим, въпреки че
с влязло в сила разпореждане от 11.06.2022 г. по ч.гр.дело № 957/2022 г. по описа ГРС
е било отхвърлено заявлението на кредитора Ю. К. Д. за същата претенция, тъй като
разпореждането не се ползва със сила на пресъдено нещо и не е налице процесуална
пречка за предявяване на осъдителен иск за вземането по общия ред.
Вземането за мораторна лихва възниква от фактически състав, включващ
елементите: главно парично задължение, настъпила негова изискуемост и
неизпълнение на същото, като предметът на това вземане е обезщетение за вредите,
които неизпълнението обективно и закономерно причинява. Вземането за лихва е
акцесорно, но има известна самостоятелност спрямо главното, като провопораждащият
го състав включва релевиране на неизпълнение – липса на дължимо поведение по
4
отношение на главното задължение.
В случая по частно гражданско дело № 957 по описа за 2022 г. на Районен съд -
Габрово, съдът е приел дължимост на главно вземане в размер на 8000 лева, което
парично задължение е изискуемо - с настъпил падеж, тъй като съгласно издадения
запис на заповед падежът на плащане на поемателя е 31.07.2020 г., която дата е
настъпила.
Съгласно решение № 89 от 30.06.2010 г. по т. д. № 985/2009 г., Т. К., І Т. О. на
ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК и посочените в същото решение №
178/21.10.2009 г. по т. д. № 192/2009 г. и решение № 29/07.05.2009 г. по т. д. №
535/2008 г. на ВКС, ТК., представляващи уеднаквена практика за съдилищата,
неизпълнението на едно парично задължение е винаги забавено, като кредиторът би
могъл да търси от длъжника мораторно обезщетение. Съгласно общото правило на чл.
86, ал. 1 ЗЗД длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на
забавата. Когато задължението е срочно, длъжникът изпада в забава след изтичане на
срока, а когато няма ден за изпълнение, длъжникът изпада в забава, когато бъде
поканен от кредитора, съобразно нормата на чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, главното задължение е срочно, тъй като изискуемостта му
е настъпила на 31.07.2020 г, като покана от страна на кредитора Ю. К. Д. не е била
необходима, съответно ответникът е изпаднал в забава от следващия ден – 01.08.2020
г..
Размерът на законната лихва е нормативно определен, на основание чл. 86 ал. 2
ЗЗД - основният лихвен процент на Българската народна банка за периода, увеличен с
10 пункта (Постановление № 426 на МС от 18.12.2014 г. за определяне размера на
законната лихва по просрочени парични задължения в сила от 01.01.2015 г.), затова
обезщетението за забава върху главницата от 8000 лева за периода от 01.08.2020 г. до
31.05.2022 г., възлиза на сумата 1486,67 лева, определено на основание чл. 162 ГПК и
с помощта на компютърна програма, поради което този иск следва да бъде уважен
изцяло.
С оглед изхода на спора, право на разноски се поражда за всяка от страните,
съобразно уважената, респ. отхвърлена част от исковата претенция, но страните не
доказват извършени разноски и съответно такива не им се следват. С оглед изхода на
спора, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъдена
да заплати по сметка на РС Габрово сумата 59.47 лева, представляваща дължимата
държавна такса за предявения иск с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД, от
внасянето на която ищецът е освободен.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Ю. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ********,
общ. Габрово срещу Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Габрово,
осъдителен иск с правна квалификация чл. 79, ал. 1 вр. чл. 82 ЗЗД за заплащане на
сумата 18000 лева – обезщетение за причинените неимуществени вреди, изразяващи се
5
в претърпени психически и физически болки и стР.ния от неизпълнение на
облигационно задължение на ответника по издаден запис на заповед, с падеж -
31.07.2020 г..
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Габрово да
заплати Ю. К. Д., ЕГН **********, с адрес: с. ********, общ. Габрово, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата 1486,67 (хиляда четиристотин осемдесет и шест лева и
шестдесет и седем стотинки) лева - мораторна лихва за забава върху главницата по
записа на заповед - 8000 лева, за период 01.08.2020 г. - 31.05.2022 г..
ОСЪЖДА Р. П. П., ЕГН **********, с адрес: село ********, общ. Габрово, да
заплати по сметка на РС – Габрово сумата 59.47 лева (петдесет и девет лева и
четиридесет и седем стотинки) – представляваща държавна такса, както и 5 (пет) лева в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Габрово в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Габрово: _______________________
6