Решение по дело №186/2024 на Административен съд - Ямбол

Касационното производство е по реда на чл. 63в от ЗАНН, вр. чл. 208 и следващите от АПК.

Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция, [населено място], против Решение № 51/13.03.2024 г. по а.н.д. № 20232330200905/2023 г. на Районен съд - Ямбол. Със съдебния акт е отменено Наказателно постановление № **-**-*** от 01.09.2023 г., издадено от Директора на Агенцията за държавна финансова инспекция - София, с което на И. В. Б., за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансово управление и контрол в публичния сектор (ЗФУКПС) и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от Закона за държавната финансова инспекция (ЗДФИ), е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Със същия съдебен акт е оставено без уважение искането на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на разноски.

В жалбата се твърди неправилност на решението. Оспорват се изводите на съда досежно съставомерността на нарушението по чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС като противоречащи на установената по делото фактическа и правна обстановка. Сочи се, че неправилно решаващият съд е приел, че АУАН и НП са издадени при липса на установените в закона материалноправни и процесуалноправни предпоставки, като се твърди, че в случая всички фактически и правни основания за ангажиране на отговорността сочат на нарушения, извършени от санкционираното лице И. Б. в качеството  на временно изпълняващ длъжността „кмет на Община Ямбол“, изразяващи се в неосъществяване на предварителен контрол за законосъобразност преди извършване на плащане в изпълнение на сключен Договор № ДГ/**-*****/19.02.2019 г. със Сдружение „Б. к. „Т. - Я.“, [населено място]. Твърди се, че наказателното постановление е издадено въз основа на редовно съставен АУАН, съдържащ всички необходими реквизити по чл. 42 от ЗАНН, както и че санкционният акт е постановен на основание чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ в рамките на преклузивния шестмесечен срок по чл. 34, ал. 2 от ЗАНН, от компетентен орган - Директора на АДФИ, оправомощен съгласно ЗДФИ; извършеното деяние се потвърждава от представените по делото относими и безпротиворечиви доказателства. По тези съображения се иска отмяната на оспореното съдебно решение и потвърждаване на отмененото с него НП като правилно и законосъобразно. Претендират се и разноски пред касационната инстанция, като се прави възражение за прекомерност по смисъла на чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В съдебно заседание касаторът не се явява и не изпраща представител.

Ответникът по касацията – И. В. Б., редовно призована, не се явява, но се представлява от редовно упълномощен представител - адвокат Г. Г. от АК - Ямбол, който оспорва касационната жалба като неоснователна. Посочва, че съдът обективно е изследвал всички приложени по делото доказателства и правилно е приел, че е налице незаконосъобразност на наказателното постановление, изразяваща се в това, че наказаното лице не е извършило вмененото нарушение. Счита се, че липсва нарушение относно разпореждането с парични средства от бюджета на общината по сметка на „Б. к. -Я.“. Позовава се на трайната съдебна практика по идентични казуси. Иска съдът да остави в сила решението на Районен съд – Ямбол. Не е заявена претенция за разноски.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ямбол намира решението на районния съд за правилно, а касационната жалба – за неоснователна. Счита, че от събраните по делото доказателства действително не се установява да е осъществено санкционираното административно нарушение, поради което съдът правилно е отменил наказателното постановление. Иска се постановяване на съдебен акт, с който жалбата да бъде оставена без уважение.

Касационната инстанция, след проверка на оспорения съдебен акт за наличието на наведените в жалбата отменителни основания и относно валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон, приема за установено следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в 14 - дневния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване.

Разгледана по същество, жалбата се преценя като НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:

С Решение № 51/13.03.2024 г. по АНД № 905/2023 г., Районен съд - Ямбол е отменил Наказателно постановление № **-**-*** от 01.09.2023 г. на Директора на АДФИ-София, с което за нарушение по чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от ЗФУКПС и на основание чл. 32, ал. 1, т. 1, вр. чл. 35, ал. 1 от ЗДФИ на ответника по касацията И. В. Б. в качеството  на временно изпълняващ длъжността „кмет на Община Ямбол“ е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 200 лева. Със същия съдебен акт е оставено без уважение искането на процесуалния представител на административнонаказващия орган за присъждане на разноски.

За да постанови решението си, районният съд приема от фактическа страна, че при извършената от контролните органи проверка в община Ямбол, (попадаща в обхвата на държавната финансова инспекция като бюджетна организация по смисъла на чл. 4, т. 1 от ЗДФИ, за която са налични надлежно утвърдени Вътрешни правила за осъществяване на предварителен контрол, и за проверявания период е представлявана от временно изпълняващата длъжността „кмет на Община Ямбол“ И. В. Б., първостепенен разпоредител с бюджетни средства), е установено, че на 09.10.2019 г., след съставен контролен лист по образец с вх. № 114 от 08.10.2019 г., съдържащ изразено мнение за одобряване на разхода както от Директора на дирекция „Хуманитарни дейности“, така и от ст. счетоводителя, Началника на Сектор „ФК“ и още две лица, жалбоподателката, в качеството й на временно изпълняващата длъжността „кмет на община Ямбол“ подписала платежно нареждане № ***** от същата дата, с което е одобрила извършване на плащане в полза на Сдружение „Б.н к. „Т.“ - Ямбол“ в размер на 30 000 лева по Договор № ДГ/**-***** от 19.02.2019 г., без да е спазено изискването, регламентирано в Раздел Б, т. 2 от договора за предоставяне на отчет за изразходваните средства през предходните тримесечия от страна на сдружението. При тези констатации на И. В. Б. в качеството  на временно изпълняваща длъжността „кмет на Община Ямбол“ е съставен АУАН № **-**-***/14.03.2023 г. за нарушение на чл. 13, ал. 3, т. 3, вр. чл. 2, ал. 2, т. 1 от Закона за финансовото управление и контрол в публичния сектор, за това, че е одобрила извършване на плащането, без преди това да е осъществен предварителен контрол за законосъобразност. Посочените в акта обстоятелства, при които е извършено нарушението, съдържат констатации за извършено плащане от Община Ямбол, както и за изразено мнение от финансовия контрольор за одобряване на плащането при неизпълнение на условията по Раздел Б, т. 2 от Договор № ДГ/**-***** от 19.02.2019г. от страна на СБК „Т. – Я.“, и за извършени от последния формални проверки. Впоследствие въз основа на така съставения акт, при идентично фактическо и юридическо описание на нарушението, на 01.09.2023 г. е издадено и процесното наказателно постановление.

При горната фактическа установеност въззивната инстанция е приела от правна страна, че издаденият санкционен акт съдържа противоречиви обстоятелства относно авторството, тъй като са описани действия на финансовия контрольор по извършване на формални проверки за законосъборазност и даване на мнение за одобряване на разхода, без да са изпълнени условията на Раздел Б, т. 2 от Договор № ДГ/**-***** от 19.02.2019 г., които сочат за автор на вмененото нарушение именно последния. По същество съдът е приел, че НП е постановено и в нарушение на материалния закон, тъй като жалбоподателят не е извършил описаното в атакуваното наказателно постановление административно нарушение. Посочено е в тази връзка в мотивите на съдебния акт, че доколкото по делото е безспорно установено, че лицата, на които е възложен предварителния контрол, са дали мнение за одобряване на разхода, жалбоподателката не може да се държи отговорна за това, че те са извършили формална проверка за законосъобразност.

Решението е правилно.

Касационната инстанция счита, че първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел правилни изводи, съображенията за които се възприемат изцяло и не следва да бъдат дословно преповтаряни предвид разписаната в чл. 221, ал. 2 от АПК възможност за препращане към мотивите на първоинстанционния акт. Не са налице касационни отменителни основания по смисъла на чл. 348, ал. 1 от НПК за допуснато от ЯРС нарушение на материалния закон при произнасяне по съществото на спора, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Следва да бъде споделен изводът на районния съд за процесуална незаконосъобразност на санкционния акт поради посочените в него противоречиви обстоятелства досежно авторът на осъщественото деяние. Видно от съдържанието на НП, в него са описани действия на финансовия контрольор по извършване на формални проверки за законосъобразност и даване на мнение за одобряване на разхода, без да са изпълнени условията на Раздел Б, т. 2 от Договор № ДГ/**-***** от 19.02.2019 г., които сочат за автор на вмененото нарушение именно това лице, а не привлечената към административнонаказателна отговорност И. Б. в качеството  на временно изпълняваща длъжността „кмет на Община Ямбол“. Следователно, налице е несъответствие, създаващо неяснота по отношение на твърдяното деяние и неговия автор, с оглед на което правилен е крайният извод на съда за наличие на основание за отмяна на наказателното постановление на процесуално основание.

Напълно се споделят от настоящия съдебен състав и изводите за допуснато в хода на административнонанаказателното производство нарушение на материалния закон. В случая на жалбоподателя е ангажирана административнонаказателната отговорност за нарушение на разпоредбата чл. 13, ал. 3, т. 3 от ЗФУКПС, според която санкционираното лице в качеството му на временно изпълняващо длъжността „кмет на Община Ямбол“ (организация от публичния сектор, разпореждаща се със средства от общинските бюджети и фондове), е задължено да приложи създадените контролни дейности на всички нива, включително предварителен контрол при извършване на разход. ЯАС в настоящия си състав намира, че правилно ЯРС е приел, че в конкретния случай И. Б. като временно изпълняваща длъжността „кмет на община Ямбол“ не е извършила вмененото  административно нарушение, като посочените в мотивите на атакуваното съдебно решение подробни аргументи в тази насока се споделят напълно от касационната инстанция. Действително, доказателствата по делото недвусмислено сочат, че за одобрения разход от 30 000 лева в полза на Сдружение „Б. к. „Т. - Я.“, [населено място] са приложени действащите правила, доколкото по делото е безспорно установено, че лицата, на които е възложен предварителния контрол, са дали мнение за одобряване на разхода. В този смисъл правилен е изводът на въззивния съд, че жалбоподателката не може да се държи отговорна за това, че те са извършили формална проверка за законосъобразност. Действително, не може да се очаква ръководителят на организацията, който е утвърдил детайлни процедури за осъществяване на контрола, да контролира и лицата, на които е възложил неговото осъществяване, и на свой ред също да извършва действията, които им е възложил, тъй като при това положение се обезсмисля самият предварителен контрол. Като е достигнал до тези изводи, решаващият съд е постановил един съдебен акт, съответен на доказателствата по делото и на приложимия материален закон.

При този изход на спора неоснователна е заявената от касатора претенция за присъждане на разноски пред касационната инстанция под формата на юрисконсултско възнаграждение, а поради липса на заявена претенция за разноски от страна на ответника по касация такива не следва да бъдат присъждани в негова полза.

 

Водим от горното, ЯАС, първи касационен състав

 

Р Е Ш И:

 

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 51 от 13.03.2024 г. по а.н.д. № 20232330200905/2023 г. на Районен съд - Ямбол.

 

Решението е окончателно.