№ 21985
гр. София, 01.12.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 179 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА
при участието на секретаря РАЛИЦА ЕМ. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от ГЕРГАНА ИВ. КРАТУНКОВА Гражданско
дело № 20251110130592 по описа за 2025 година
Производството е по иск с правна квалификация чл. 200, ал. 1 от КТр.
Ищцата М. П. Р. е предявила обективно кумулативно съединени искове с правно
основание чл.200, ал.1 и ал.3 КТ за осъждане на “Ф.С.” АД да заплати следните суми: 40 000
лв., обезщетение за неимуществени вреди от трудова злополука, настъпила на 16.06.2024г.,
ведно със законната лихва от датата на злополуката до окончателното изплащане,
имуществените вреди в размер на 90 лв. - медицински разноски, 1000 лв. - възнаграждение
за детегледачка и 3010 лв. - пропуснати ползи, представляващи разликата между трудовото
възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение за неработоспособност за периода от
16.06.2024г. до 09.08.2024г., ведно със законна лихва от датата на настъпване на трудовата
злополука до окончателното изплащане.
Ищцата заявява, че по силата на сключен трудов договор №361 от 23.05.2023 г., е
работела на длъжност „***“ при ответника. На 16.06.2024 г. по време на полет *** е
претърпяла злополука, призната от ТП на НОИ за трудова с Разпореждане
№35584/08.07.2024г., като при подготовка на пътническата кабина за кацане, при ходене в
самолета, изкълчва крака си и счупва метатарзалната кост на дясното стъпало. Поставена и е
подколянна гипсова лонгета и за периода на възстановяване се е придвижвала с помощта на
патерици, без упора в увредения крак. Сочи, че вследствие на обездвижването, за периода на
временна нетрудоспособност от 16.06.2024 г. до 09.08.2024 г. се е наложило да ангажира
детегледачка, за която е платила сумата от 1000 лв. Излага твърдения за претърпените от нея
болки и страдания по време на оздравителния процес. Претендира разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който се
оспорват предявените искове като неоснователни. Ответникът заявява, че не оспорва
наличието на трудово правоотношение между страните и сочи, че същото е продължено с
Допълнително споразумение №719/22.05.2024 г. до 01.06.2025 г. Не оспорва, че е налице
трудова злополука. Оспорва периода и размера на претендираното обезщетение по чл. 200,
ал.3 КТ, като твърди, че от 16.06.2024г. до 26.06.2024 г. включително ищцата е ползвала
платен годишен отпуск и за този период е получавала пълния размер на своето трудово
възнаграждение. Оспорва да са били сторени претендираните разходи за детегледачка и
1
твърди, че дори такива да са били направени, същите нямат пряка и непосредствена
причинна връзка с претърпяната трудова злополука. Оспорва размера на неимуществените
вреди, като прекомерно завишен. Твърди, че след злополуката ищцата се е възстановила
напълно в кратък срок от 44 дни и се е върнала на работа на 14.08.2024г. Счита, че
претенцията за неимуществени вреди не съответства на претърпените от ищцата болки и
страдания и е в разрез с критерия за справедливост. Прави възражение за съпричиняване и
излага съображения, че ищцата е проявила груба небрежност, изразяваща се в невнимание
при обстановка на кацане, несъобразяване с изискванията за безопасно облекло по време на
полет, ненавременно потърсена медицинска помощ. Моли за отхвърляне на исковете. При
условията на евентуалност, моли отговорността на ответника да бъде намалена като се
позова на чл. 201, ал. 2 КТ. Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства по реда на чл.12 и
чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:
Обявено за безспорно в отношенията между страните е, че между тях е съществувало
валидно трудово правоотношение, по силата на което тя заемала длъжността „***“ по силата
на трудов договор №361/23.05.2023г., както и че н16.06.2024г. по време на изпълнение на
служебните си задължения тя е претърпяла злополука, при която получила счупване на пета
метатарзална кост на дясното стъпало.
От приетия по делото трудов договор се установява, че размерът на уговореното
основно месечно възнаграждение е в размер на 1546,43лв., както и 0,6% допълнително
трудово възнаграждение за всяка година трудов стаж.
Приета по делото е и длъжностна характеристика за заеманата от ищцата длъжност,
както и правилник за работното облекло на екипажа на самолет, действащ в ответното
дружество, като в него се съдържат конкретни изисквания касаещи височината и тока
обувките на стюардесите до и във самолета.
Представено е и №558408.07.2024г. на ТП на НОИ София, с което на основание на
основание чл. 60, ал. 1 КСО на НОИ-ТП-София град злополуката, декларирана от
осигурителя- Ф.С., станала с М. Р. на 16.06.2024 г., е приета за трудова такава по чл. 55, ал.
1 КСО. Видно от декларацията за трудова злополука и от разпореждането на НОИ-ТП-
София град същата е станала през време и по повод на извършваната работа - по време на
подготовка на пътническа кабина преди кацане, при ходене в самолета.
Приета е медицинска документация – епикриза от проеведеното лечение на ищцата,
амбулаторни листове за преглед, фактура за извършена рентгенография за сумата от 40 лева,,
както и фактура за извършен вторичен преглед на стойност 90 лв.
Видно от приета по делото Заповед №148/18.06.2024г. ищцата е ползвала платен
годишен отпуск за периода от 18.06.2024г. до 26.06.2024г.
Установява се от разпита на свидетеля С.Р.Р. /съпруг на ищцата/, че ищцата е
изпитвала болки след настъпването на злополуката, както и неудобства по време на
възстановяването й, поради затрудненото й придвижване и невъзможност да извършва
обичайните си дейности. Заявява, че е било необходимо да бъде наета детегледачка, на която
заплатили около 1000 лева, за да помага в грижите за детето.
От показанията на свидетелката Д.С. – „***“ в ответното дружество се установява, че
тя е била главна *** по време на полета, когато е настъпила злополуката с ищцата. Посочва,
че при кацане тя стъпила накриво, но продължила работата си. След като самолетът се
приземил на летище „Никола Тесла“ в Белград си тръгнали, но следобяд ищцата й писала,
че крака я боли и бил подут, при което свидетелката я посъветвала да отиде на лекар, което и
ищцата направила. Посочва, че в деня на злополуката ищцата била обута с обувки с висок
ток, като била попитана защо е с такива обувки, но М. Р. й отговорила, че така и било
удобно. Свидетелката заявява, че има строги изисквания по отношение на облеклото на
екипажа, но няма такова изискване за обувките, като всяка авиокомпания самостоятелно
2
определя какви да бъдат те и е въпрос на персонална отговорност всеки да спазва
изискванията за височината на обувките.
По делото е приета съдебно-медицинска експертиза, неоспорена от страните от
заключението на която се установява, че вследствие на настъпилата злополука ищцата
получила закрито счупване на основата (базата) на петата метатарзална (предноходилна)
кост на дясното ходило, като полученото увреждане причинява трайно затруднение в
движението на десен долен крайник за период по голям от 30 дни, което съответства
на средна телесна повреда. Отразено е, че от представената документация става ясно,
че М. Р. се е върнала на работа на 14.08.2024 г., като няма данни за последващи нови
травми и заболявалия, поради което вещото лице приема, че тя е в добро общо
състояние. Посочва се в експертизата, че обичайният възстановителен период при такъв
тип фрактури каквато е наличната фрактура на базата на V метатарзална кост е около 3
месена при липса на усложнения. В това число влизат 45 дни гипсова имобилизация,
последвана от около 45 дни рехабилитаиця. Вещото лице заявява, че по-приниип след
получаването на фрактура и то на този конкретен тип, би било препоръчително да се
потърси по-рано медицинска помощ, но в немалко случаи пострадалите търсят
медицинска помощ на по-късен етап. В конкретния случай очевидно пострадалата е с
по-висок праг на болката, което обяснява защо е потърсила специализирана
медицинска помощ по- късно през деня. но трябва да се отбележи, че това не е довело
до по-сериозни увреждания. Вещото лице посочва, че обстоятелството, че ищцата е
продължила да стъпва на пострадалия долен крайник и да се придвижва
самостоятелно непосредствено след злополуката е могло наистина да допринесе за по-
сериозно увреждане на пострадалото дясно ходило, но такова не е настъпило, тъй като
фрактурата е била неразместена и стабилна, като потвърждение на този факт е и това,
че тя се е върнала по-рано на работа. В конкретния случай от наличната документация
става ясно. че временната нетрудоспособност е продължила само 44 дни, вместо
обичайните 90 дни. По правило гипсовата имобилизация при този тип фрактури
продължава 45 дни, като липсват налични документални данни за провеждане на
рехабилитация от ищцата. Сочи се, в травматологията рехабилитацията трябва да
продължи толкова време колкото е бил срока на имобилизация. Вещото лице заявява,
че очевидно е ищцата се е чувствала възстановена за да може да тръгне на работа още
на 14.08,2024 г., което означава, че 2 месеца след трудовата злополука тя е могла
самостоятелно да се придвижва безпомощни средства. Обяснението на това по-бързо
от обичайното възстановяване не е само във факта, че се касае за неразместена и
стабилна фрактура, но и в очевидно по-високия праг на болката при М. П. Р.. Вещото
лице заявява, че относно конкретния случай, ако пострадалата е била наистина с
дамски обувки с тънък висок ток на борда на самолета по време на капане, то с голяма
доза вероятност може да се каже. че това обстоятелство е допринесло в голяма степен
за възникналата и получилата се травма.
Прието е заключение по допусната ССЕ от което се установява, че ако се приеме, че
брутното трудово възнаграждение за определяне на обезщетението по чл.200 от КТ, се
формира от елементи с постоянен и непостоянен характер, както и с елементи, които не са
трудово възнаграждение / командировъчни/ същото ще се формира както следва:
Основна заплата 1 546,43 лв./ елемент с постоянен характер/; ДВ за стаж
9,28 лв./ елемент с постоянен характер/, Бонус 2 - 325,56 лв. / елемент с непостоянен
характер/; Бонус на каб.екипаж 504,10 лв. / елемент с непостоянен характер/; Валутна
команд. летателни дни 1672,20 лв./ не е елемент на трудовото възнаграждение/; Валутна
команд. нелетателни дни 1056,15 лв../ не е елемент на трудовото възнаграждение/. Общият
му размер е 5113,72лв., а среднодневното трудово възнаграждение – 255,68лв. Разликата,
според иска на ищцата, между получената сума от НОИ за болнички и получаваното от нея
преди злополуката месечно трудово възнаграждение ведно с бонуси и командировъчни при
3
полет, за периода от 27.06.2024 г. до 09.08.2024 г/ би била в размер на 5434,80лв. Отразено е
в експертизата, че за м. юни 2024 г. е начислена и изплатена основна заплата за 11 р. дни от
03.06.2024 г. до 17.06.2024 г./ включително/ т.е. 16.6.2024 г. датата на злополуката е платен
като работен ден, както 17.06.2024 г., а не като болничен, платен годишен отпуск 7 р. дни от
18.06.2024 г. до 26.06.2024 г./ включително/ т.е. за 7 те р. дни платен годишен отпуск ищцата
е получила пълния си размер на трудовото възнаграждение, каквото би получила ако беше
на работа, а не болничен т.е. претендирания размер като разлика между получената сума от
НОИ за болнични и получаваното от нея преди злополуката месечно трудово
възнаграждение , за периода от 16.06.2024г. до 26.06.2024 г. вкл., ще се дублира с
изплатените суми за същия период като трудово възнаграждение и платен годишен отпуск.
Съгласно вътрешните правила за РЗ на дружеството Ф.С. АД както и договореното в чл. 1 от
трудовия договор, брутната работна заплата включва основно месечно възнаграждение и ДВ
за стаж и професионален опит, както и допълнителни възнаграждения определени с КТ-
нощен труд, извънреден труд и др. Отразено е в експертизата, че БТВ на ищцата за пълен
отработен месец е в общ размер на 1555,71 лв., което се формира от следните елементи с
постоянен характер: ОМЗ 1546,43 лв. и ДВ за трудов стаж и пр. опит 9,28 лв. За периода от
27.06.2024 г. до 09.08.2024 г. вкл. изплатеното обезщетение на ищцата за временна
неработоспособност е в общ размер на : 2 103,93 лева. За периода от 27.06.2024 г. до
09.08.2024 г. вкл. :Общ размер на полученото обезщетение за вр. неработоспособност:
2103,93 лв.; Общ размер на трудовото възнаграждение, което би получила ищцата: 1 711,28
лв. - ако беше полагала труд за пълен отработен месец/. Разлика получена в повече от НОИ
:392,65 лв. /кол.7 /Размерът на средно дневно трудово възнаграждение ще е равно на 77,63
лв. в брутен размер за м. юни 2024 година. Размерът на обезщетението, което се плаща от
НОИ е 90 % / в конкретниа случай/ от осигурителния доход за 18 месеца назад, но не по-вече
от средно дневно нетно възнаграждение за същия период. Средно дневно трудово
възнаграждение изчислено от НОИ е 66.50 лв. /нетен размер/.Т.е. обезщетението е
ограничено до нетното възнаграждение.
Други относими към предмета на делото доказателства не са събрани.
При така установената фактическа обстановка, съдът от правна страна намира
следното:
Съгласно чл. 200, ал. 1 КТ за вреди от трудова злополука или професионална болест,
които са причинили временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност 50 и
над 50 на сто или смърт на работника или служителя, работодателят отговаря имуществено
независимо от това, дали негов орган или друг негов работник или служител има вина за
настъпването им.
Съгласно чл. 200, ал. 3 КТ работодателят дължи обезщетение за разликата между
причинената вреда – неимуществена и имуществена, включително пропусната полза , и
обезщетението и/или пенсията по обществено осигуряване.
Следователно за да бъде основателен настоящия иск разпоредбата на чл.200 КТ
изисква наличие на четири кумулативно предвидени предпоставки: наличие на трудова
злополука, временна неработоспособност на работника, причинна връзка между злополуката
и настъпилите вреди и вреди. Следва да се отбележи, че отговорността на работодателя по
чл.200 КТ е една обективна, безвиновна отговорност, която се носи независимо от това, дали
работодателят, негов орган или друг негов работник или служител имат вина за
настъпването на вредите.
Съгласно константната съдебна практика при влязло в сила разпореждане, с което
злополуката е призната за трудова, съдът е обвързан от същото и не може да пререшава
въпросите за наличие на такава, както и за причинната връзка между злополуката и
настъпилите увреждания. Доколкото в настоящето производство се събраха достатъчно
доказателства за причинените на ищеца болки и страдания, представляващи неимуществени
вреди вследствие на претърпяната от същия трудова злополука, то съдът намира, че са
налице всички елементи за реализирана на обективната отговорност на работодателя по
4
чл.200 КТ.
Неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на лични
блага, не биха могли да бъдат възстановени, поради което предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите по 52 от
ЗЗД. Съгласно Постановление № 4/1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по
смисъла на чл. 52 от ЗЗД е свързано с преценката на редица конкретни обективно
съществуващи обстоятелства - вид и обем на причинените неимуществени вреди,
интензивност и продължителност на претърпените болки и страдания, общовъзприетото
понятие за справедливост и общото икономическо състояние на обществото. В приложение
на чл. 52 от ЗЗД при определяне на справедливия размер на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди съдът съобрази обстоятелствата, при които е настъпила злополуката,
характерът на уврежданията и неизбежно създаденото от тях първоначално състояние;
извършените медицински интервенции, обусловени от увреждането, които по естеството си
представляват допълнително засягане на телесния интегритет на ищеца; физическите болки
и страдания, настъпили към момента на злополуката и тези, съпътствали периода на лечение
и възстановяване.
При определяне на обезщетението за неимуществени вреди съдът съобрази: възрастта
на ищеца към момента на злополуката – 36 години; интензитета на търпените от ищцата
болки и страдания по време на инцидента, както и оздравителния период, периода на
временна неработоспособност на ищцата; наличието на трайни последици от претърпяната
злополука. Установи се по делото, че оздравителният период при ищцата е бил по-кратък от
обичайния, и към настоящия момент няма данни за последващи усложнения или влошаване
на здравословното й състояние. Следва да се вземе предвид и необходимостта по време на
възстановителния период ищцата да ползва помощта на свои близки при ежедневната
дейност с оглед необходимостта от покой по време на възстановителния процес.
От друга страна съдът намира, че следва да бъде съобразено и обстоятелството, че
увреждането, което е получилa ищцата, не е налагало наместване или оперативна
интервенция, по делото липсват доказателства за допълнително влошаване или усложняване
в състоянието на здравето й, като остатъчните последици са свързани с леко намалена
дорзална флексия на крака, като функцията на крака е възстановена в посочения период.
Съдът взе предвид и обществено-икономическите отношения и отражението им към
размера на неимуществените вреди към м. юни 2024г. Налице е връзка между стандарта на
живот в страната и претърпените вреди, респективно размера на обезщетението. Тя е израз
именно на критерия на справедливостта, който не може да съществува извън конкретните
условия, включващи и време и място на възникване на увреждането, етап на обществено-
икономическо развитие, конкретна икономическа конюнктура, стандарт на живот, средно
статистически размер на доходите /виж решение № 215 от 03.02.2017 г. по т. д. № 2908/2015
г. на I ТО на ВКС/.
Всички тези обстоятелства, преценени поотделно и в съвкупност, налагат извод, че
съответстващо на критериите за справедливост е обезщетение в размер на 12 000 лева, като
същото е от естество да обезщети твърдените от ищцата и доказани неимуществени вреди.
Следователно предявеният иск следва да бъде уважен до този размер, ведно със законната
лихва от датата на настъпване на трудовата злополука до окончателното плащане, а за
разликата до пълния предявен размер от 40 000 лева следва да бъде отхвърлен.
С отговора на исковата молба е направено възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат, което съдът намира за неоснователно. Съгласно чл. 201, ал.
2 КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за
трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност. За да бъде намалено обезщетението
при трудова злополука по реда на посочената разпоредба в тежест на работодателя е да
установи такова поведение на пострадалия, при което последният не е положил дори
грижата, която и най-небрежният полага /виж Решение № 189 от 17.10.2019 г. по гр. д. №
1446 / 2019 г. на ВКС, IV г. о., Решение №348 от 11.10.2011 г. по гр. дело №387/2010 г., ВКС,
5
IV г. о., Определение № 683 от 13.10.2020 г. по гр. дело №1522/2020 г., ВКС, III г. о. и др./.
Процентът съпричиняване зависи от механизма на причиняване на трудовата злополука,
като мислено се преценява тежестта на допринасяне за всеки от факторите, причина за
травматичното увреждане, както и съотношението между причините, когато са повече от
една, респективно има ли баланс между тях или някоя от тях е основна, решаваща,
допълнителна, съпътстваща и т. н.
В случая от приетата по делото СМЕ от вещото лице ортопед-травматолог е
посочило, че носените от ищцата по време на злополуката обувки с висок ток са допринесли
за настъпването на травматичното увреждане. От друга страна обаче Чл. 200, ал.
2 КТ предвижда намаляване на отговорността на работодателя в случай на проявена от
работника груба небрежност. С оглед на тази разпоредба, както и на изрично определения
характер на отговорността на работодателя като обективна, се налага изводът, че макар и
при проявена груба небрежност от работника за работодателя не е налице възможност да се
екскулпира напълно. В случая е налице само възможност да бъде намален размера на
обезщетението, като за да установи наличието на предпоставките за прилагане на тази
възможност, е необходимо работодателят да проведе пълно главно доказване на твърдението
си, че работникът е имал поведение представляващо груба небрежност и че съществува
причинно-следствена връзка между това поведение и настъпването на вредите. В практиката
на ВКС е прието, че следва да установи не просто, че работникът е допуснал нарушение на
правилата на безопасност на труда, но че е извършвал работата при липса на елементарно
старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за
безопасност. С оглед на това не всяко нарушение на правилата на безопасност на труда от
пострадалия съставлява основание за намаляване на обезщетението, а само това, при което е
налице виновно допринасяне от страна на пострадалия за настъпване на увреждането, при
подчертано субективно отношение. За да е налице груба небрежност, следва пострадалият
да е предвиждал настъпването на неблагоприятния резултат, но лекомислено да се е надявал,
че той няма да настъпи или че ще успее да го предотврати, като доказването на нарушението
на правилата вследствие на неполагане на грижата, която и най-небрежният би положил е в
тежест на работодателя - така Решение № 60 от 5.03.2014 г. на ВКС по гр. д. № 5074/2013 г.,
Решение № 194 от 21.06.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1248/2010 г., III г. о., ГК. Разгледано в
тази светлина, поведението на ищеца не може да се квалифицира като груба небрежност.
Необходимо е приносът на пострадалия да е конкретен и установен по делото при условията
на пълно и главно доказване от позоваващата се на съпричиняването страна в процеса
/решение № 50016 от 09.03.2023 г., т. д. № 2691/2021 г., II ТО на ВКС; решение № 171 от
10.10.2013 г. по т. д. № 629/2012 г. на ВКС, ТК, II т. о. и др./. В подкрепа на изложеното е и
обстоятелството, че разпитаната по делото свидетелка – Д.С. е видяла, че ищцата е с
несъответстващи на изискванията обувки, но в качеството си на „* ***“ не е предприела
действия, с които да накара ищцата да смени обувките си т.е. от страна на служител,
осъществяващ ръководна функция спрямо ищцата е допуснато тя да наруши изискванията за
обувки, които следва да бъдат носени на борда на самолета.
Отговорността на работодателя по чл. 200 КТ, макар и да произтича от договор, е по
естеството си деликтна, поради което правилата за деликтите са приложими към тази
отговорност и определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да се присъди
ведно със законната лихва от датата на деликта - Решение № 499 от 9.01.2012 г. на ВКС по
гр. д. № 1577/2010 г., IV г. о., ГК.
Ищецът претендира сумите в размер на 3100лв. имуществени вреди представляващи
раликата между възнаграждението, което ищцата би получила, ако беше престирала труд по
трудовото си правоотношение, сумата от 1000 лв. – разходи за детегледачка и 90 лв. –
медицински разходи.
По отношение на иска за сумата от 3100 лв. пропуснати ползи, представляващи
разликата между трудовото възнаграждение на ищцата и полученото обезщетение за
неработоспособност за периода от 16.06.2024г. до 09.08.2024г. съдът намира следното:
В периода на временната неработоспособност, настъпила като резултат от трудовата
6
злополука, ищцата е бил лишена от възможността да получава трудово възнаграждение.
Съгл.чл.200,ал.1 от КТ работодателят отговаря имуществено за вреди от трудова злополука
или професионална болест,които са причинили временна или трайна неработоспособност
или смърт на работника/служителя. По аргумент от чл.200,ал.3 от КТ отговорността за вреди
обхваща и пропуснатата полза,изразяваща се в разликата между получаваната от
пострадалия пенсия за трайна нетрудоспособност и трудово възнаграждение,което той би
могъл да получава през исковия период,ако е работел на длъжността,при упражняването на
която е получил увреждане на здравето.
По силата на чл.66,ал.1,т.7 от КТ трудовото възнаграждение е сбор от основното и
допълнителните възнаграждения с постоянен характер. Основната заплата и допълнителните
трудови възнаграждения образуват брутното тр.възнаграждение и по силата
на чл.245 от КТ именно то се дължи от работодателя на работника/служителя. С оглед на
това и определянето на обезщетението по чл.200,ал.3 от КТ за пропусната полза се извършва
на базата на това възнаграждение, без приспаднати от него данъци и определените със закон
вноски за социално осигуряване. Това е така,тъй като по принцип данъците и вноските за
соц.осигуряване са в тежест на работника/служителя,определят се на базата на брутното му
трудово възнаграждение и се удържат от него, но едва при плащането му. По същия начин,
ако за обезщетението по чл.200 от КТ са предвидени такива публични задължения, те ще се
удържат от работодателя или от съдебния изпълнител от обезщетението при изплащането
му. В този смисъл е и решение № 335/10.01.12г.на ВКС по гр.д.№ 1230/10г.,IV г.о. Ето защо
и в случая обезщетението за имуществени вреди следва да се определи на базата на
брутното трудово възнаграждение, дължимо през исковия период за длъжността,
упражняването на която от ищцата е довело до увреждане на здравето му, а не на базата на
нетното трудово възнаграждение (след приспадане на дължимите данъци и осигурителни
вноски). Съобразно правилата на Наредбата за структурата и организацията на работната
заплата -чл. 15 НСОРЗ, като допълнителни трудови възнаграждения с постоянен характер се
определят тези, които се заплащат за образователна и научна степен и за придобит трудов
стаж и професионален опит, както и тези допълнителни възнаграждения, които се изплащат
постоянно заедно с полагащото се за съответния период основно възнаграждение и са в
зависимост единствено от отработеното време. Включват се и всички предвидими и сигурни
плащания, определени в колективен трудов договор и/или във вътрешните правила за
работната заплата в предприятието и в индивидуалния трудов договор. Не са
възнаграждения с постоянен характер получаваните бонуси, командировки за летателни и
нелетателни дни, поради което те не следва да се включват при определяне на размера на
ежемесечното БТВ. С оглед гореизложеното и като взе предвид заключението на вещото
лице съдът намира, че искът следва да бъде отхвърлен, доколкото обезщетението за
временна неработоспособност надвишава размера на трудовото възнаграждение, което
ищцата би получила, ако изпълняваше трудовите си задължения.
Недоказан и като такъв следва да се отхвърли и искът за сумата от 1000лева –
разходи за детегледачка.
Представени са доказателства за направени разходи в размер на 90 лева – медицински
разходи, за които искът се явява основателен.
В забава по отношение на съдебно установените вземания по чл. 200, ал. 1 от КТр
ответникът е изпаднал от деня на настъпване на вредите – чл. 84, ал. 3 от ЗЗД.
По разноските.
Ищцата претендира разноски в размер на 4200 лева адвокатски хонорар. Съразмерно
на уважената част от исковете ответникът дължи сумата от 1151,42лева.
Ответникът претендира разноски в размер на 5370 лева от които 4920 –адвокатски
хонорар 200 лева депоизит ССЕ и 250 лева депозит СМЕ. Съразмерно на отхвърлената част
от исковете ищцата дължи сумата от 3897,82лева.
На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да плати
държавната такса, дължима за разглеждането на иска в уважената му част, както и
7
съразмерна част от разноските, направени от бюджета на съда за изслушаните по делото
експертизи – държавна такса в размер на 483,30лв., и възнаграждение за вещи лица в размер
на 137,07лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Ф.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл. 200, ал. 1 от КТр сумата 12000
лв. в обезщетение на неимуществените вреди – болки и страдания, настъпили като резултат
от трудова злополука на 16.06.2024г., установена с Разпореждане №35584/08.07.2024г., ,
както и сумата от 90 лв. – имуществени вреди /медицински разходи/, ведно със законната
лихва върху присъдените суми от 16.06.2024г. до изплащането на сумата, като ОТХВЪРЛЯ
искът по чл.200,ал.1 КТ за обезщетение на неимуществени вреди за разликата над 12000лв.
до предявения размер от 40000лв.
ОТХВЪРЛЯ предевявеният от М. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** срещу
„Ф.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** иск по чл. 200, ал.3 от КТр за
сумата от 3010 лв. - пропуснати ползи изразяващи се в разликата между получаваното
трудово възнаграждение преди злополуката и обезщетението за временна
неработоспособност, изплащано по реда на общественото осигуряване, за периода от за
периода от 16.06.2024г. до 09.08.2024г., както и за сумата от 1000 лева – имуществени вреди
– разходи за детегледачка.
ОСЪЖДА „Ф.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
на М. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** на основание чл.78,ал.1 ГПК сумата от
1151,42лв. – разноски по делото
ОСЪЖДА М. П. Р., с ЕГН **********, с адрес: *** да заплати на „Ф.С.“ АД, ЕИК
***, със седалище и адрес на управление ***на основание чл.78,ал.3 ГПК сумата от
3897,82лева.
ОСЪЖДА„Ф.С.“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление *** да заплати
по сметка на Софийски районен съд сумата от –483,30лв. –държавна такса върху уважения
размер на иска, както и сумата от 137,07лв. – възнаграждения за вещи лица, съразмерно на
уважената част от исковете.
Решението може да се обжалва пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8