РЕШЕНИЕ
№ 288 / 23.12.2021г., гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на десети ноември през две хиляди
двадесет и първа година, в състав:
Председател: Ива Байнова
Членове: Василка Желева
Павлина Господинова
при секретаря Ивелина Въжарска……………...……...…….........................… в присъствието на
Прокурор Цвета Пазаитова …….....................……................…………………………….... като
разгледа докладваното от Председателя АНД (К) №955 по описа
за 2021 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от
АПК във вр. с чл.63 ал.1 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от Началник отдел
„Оперативни дейности“ – Пловдив в ЦУ на НАП, подадена чрез пълномощник, против
Решение №71/21.07.2021г., постановено по АНД №734/2021г. по описа на Районен
съд - Хасково.
В касационната жалба се твърди, че мотивите на
районния съд за отмяна на обжалваното пред него наказателно постановление са
неправилни и незаконосъобразни. Счита се, че от всички събрани по делото
доказателства по безспорен начин се установява извършването на нарушението. Съдебният състав не възприел
правилно действителната фактическа обстановка при извършването на проверката на
търговския обект, стопанисван „ВЕНИ-М-15„ ЕООД, което довело до погрешни
заключения при изследване наличието на нарушение на чл.3, ал.1 от Наредба №
Н-18/13.12/.2006г. на МФ. Неправилен бил изводът, че констатираната разлика от
295.78 лева била същата сума, която административнонаказващият орган вече бил приел
за внесена в касата без да била отразена по надлежния ред. Посочва се, че в Протокол за извършена проверка
№0042971/07.12.2019г. била отразена сумата от 193.62 лева, маркирани продажби
чрез ФУ съгласно Х-отчет, към които се прибавяли 300 лева., оборотни средства
оставени от управителя на дружеството. По този начин се получавали 493.62 лева.,
сума, която следвало да бъде разполагаема в касата. От 493.62 лева. се
изваждали 367.65 лева. - разплатени средства на доставчици, и се формирали 125.97
лева, която сума следвало да е налице при равнение на касата и съответно да е
налична в касата при проверката. От
421.75 лева фактически намерени пари при пристигане на органите по приходите се
изваждала сумата, която се получавала при равнение на касата, а именно 125.97 лева
и оставала разлика в размер на 295.78 лева, представляваща сума от продажби,
немаркирани чрез ФУ. Отбелязва се, че за „служебно невъведените суми“ във ФУ на стойност 300 лева и „служебно
неизведени суми“ от ФУ на стойност 367.65 лева били издадени наказателни
постановления, които били потвърдени. С това се потвърждавали и констатациите
на органите по приходите при проверката, обективирани в ПИП №
0042971/07.12.2019г. Сочи се, че лицето
касиер в обекта саморъчно обяснило в писмен вид, че сумата от 295.78 лева
произтичала от немаркирани чрез ФУ продажби. Именно защото сумата не била документално
обоснована, била дадена възможност на лицето в обекта само да направи
волеизявление относно произхода на сумата. Във връзка с установеното нарушение за неиздаване на фискален касов бон при
извършване на продажби в проверявания търговски обект била наложената
принудителна административна мярка, която била потвърдена от съда. По изложените
съображения се счита, че наказателното постановление, издадено за извършеното
от „ВЕНИ-М-15„ ЕООД нарушение било
законосъобразно и не следвало да бъде отменяно.
Моли се съдебното решение да бъде отменено, а
наказателното постановление потвърдено. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение за пред Районен съд – Хасково и Административен съд – Хасково.
Ответникът – „ВЕНИ-М-15„ ЕООД, редовно призован,
не изпраща представител. С писмено становище оспорва касационната жалба, като
излага съображения по същество.
Представителят на Окръжна прокуратура – Хасково счита
касационната жалба за неоснователна. Предлага решението на районния съд да бъде
оставено в сила.
Административен съд – Хасково, след проверка на
оспореното решение във връзка с изложените в жалбата оплаквания, както и по
реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за установено следното:
Касационната жалба е процесуално допустима, а
разгледана по същество е неоснователна.
С обжалваното решение Районен съд – Хасково е отменил
Наказателно постановление №508160-F530919/24.04.2020г. на Началник отдел
„Оперативни дейности“ - Пловдив, в Централно управление на НАП, с което за
нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, на основание чл.185,
ал.1 от Закона за данък върху добавената стойност (ЗДДС) на „ВЕНИ-М-15„ ЕООД,
гр.Х. е било наложено административно наказание „имуществена санкция“ в размер
на 600 лева.
За да постанови решението
си, районният съд е приел, че актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление съдържат реквизитите по чл.42 и чл.57
от ЗАНН, издадени били от компетентни органи, при спазване на сроковете по
чл.34 от ЗАНН. Не било спорно и се доказвало, че при проверката на
стопанисвания от „ВЕНИ-М-15„ ЕООД търговски обект била установена разлика в касовата
наличност в размер на 295.78 лева. Освен това било прието от контролния и
наказващия орган, че в касата били оставени 300 лева като оборотни средства,
които не били „служебно въвеждане“ във ФУ. От събраните по делото доказателства обаче не се
доказвало по безспорен начин, че дружеството осъществило описаното в
санкционния акт нарушение. На първо място, защото при направената контролна
покупка, жалбоподателят издал фискален бон за стойността на покупката, тя е
била отразена посредством ФУ. На следващо место, контролният, а в последствие и
наказващият орган, на база, на попълнения въпросен лист от продавачката в
магазина приел, че в касата имало оставени 300 лева преди започването на
работа, които не били „служебно въвеждане“ във ФУ. За това нарушение бил
съставен АУАН и издадено друго НП – НП №508157- F539012/24.04.2020г. на
Началник отдел „Оперативни дейности“ -Пловдив, в ЦУ НАП, които били приети по
делото. С други думи наказващият орган приел, че в касата имало 300 лева, които
не били отразени по никакъв начин във ФУ, следователно и в генерирания дневен
финансов отчет X с № 0012707/07.12.2019г. от ФУ. След това обаче на практика приел точно обратното,
а именно - че понеже според протокол за извършена проверка серия АА № 0042971/07-12-2019г.
в касата била намерена наличност от 421.75 лева, а според генерираният дневен
финансов отчет X № 0012707/07.12.2019г. от ФУ извършени продажби за 193.62
лева, то разликата която се получавала, а именно 295.78 лева била неотразени
приходи от продажби във ФУ на 07.12.2019г., тоест - наказващият орган бил приел
веднъж, че имало 300 лева в касата, които не били въведени и веднъж, че имало
295.78 лева налични в повече, които също не били въведени. Недоказан бил изводът на
наказващия орган, че това били средства получени вследствие на нерегистрирани с
касовия апарат продажби - неиздадени касови бонове. От изложеното по-горе
излизало, че това била именно сумата която наказващият орган вече бил приел за
внесена в касата без да била отразена в нея. Тя обаче оставала налична и затова
контролният орган я намирал като разлика и то в повече. В случая не можело да
се приеме, че се касаело за нерегистрирани продажби посредством ФУ, т.е. за
неиздадени касови бележки от същото, а и такива доказателства не били събрани
по делото. Самите проверяващи твърдели, че им била издадена касова бележка.
Според съда, от позоваването само на записаното от С. Д. А. - продавач в
магазина, в контролния лист не можело да се приеме за доказано, че не били отразени
продажби за почти същата сума, която била приета за налична в касата към
началото на деня и не била въведена във ФУ, тъй като това записване било
единствено и
изолирано от другите доказателства.
Обобщено, по
отношение на втория си извод, съдът посочил, че ако това, че сумата от 300 лева
била оставена в касата без да била отразена в ФУ чрез „служебно въвеждане“ било
нарушение, то остатъкът в размер на почти същата сума - в размер 295.78 лева,
не можело да се приеме за сума от нерегистрирани продажби. Тази сума от 300
лева била предмет на едното или на другото, но не и на двете нарушения.
При извършената служебна
проверка, в съответствие с чл.218, ал.2 от АПК и с оглед правомощията на
касационната инстанция, съгласно цитираната разпоредба, настоящият състав
намира, че оспореният съдебен акт е правилен. Постановеното решение е съответно на събраните по
делото доказателства и на материалния закон.
Съдът е обосновал акта си,
като изложените подробни съображения в подкрепа на извода за недоказаност на оспореното
пред него наказателно постановление се споделят от настоящата инстанция.
Съгласно сочената в НП за
нарушена разпоредба на чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за
регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските
обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата,
които извършват продажби чрез електронен магазин (Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ), „всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните
от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато
плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка,
кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез
доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и
платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран
пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на
Закона за пощенските услуги“. В случая обаче от доказателствата по делото не се
установява извършване на посоченото в разпоредбата нарушение – т.е. неиздаване
на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД. Изрично в
показанията си пред районния съд актосъставителят и свидетелят по АУАН заявяват,
че при проверката на търговския обект на ответника в с.Орлово, общ.Хасково, им
е била издадена касова бележка при извършената контролна покупка. При това
фактическо установяване, не може да бъде споделен изводът на
административнонаказващия орган за осъществено нарушение по чл.3, ал.1 от
Наредба № Н-18 от
13.12.2006г. на МФ.
Правилен е изводът на
съда, че административнонаказателното обвинени не може да почива само на записа,
направен от лицето С. Д. А. - продавач в търговския обект на ответника. Дори и
да се приеме за съответна на действителната фактическа обстановка констатацията
на контролните органи, а оттам и изводът на АНО за наличие на касова разлика,
това обстоятелство само по себе си не бил могло да обоснове налагането на
наказание за нарушение по чл.3, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. на МФ. В
тази връзка правилно съдът е посочил в решението си, че сумата в размер 295.78
лева, не може да се приеме за сума от нерегистрирани продажби.
По изложените съображения обжалваното решение, като валидно, допустимо, съответстващо
на материалния закон и постановено при липса на съществени процесуални
нарушения следва да бъде оставено в сила.
Водим от изложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
РЕШИ:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №71/21.07.2021г.,
постановено по АНД №734/2021г. по описа на Районен съд - Хасково.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.