Р Е Ш Е Н И
Е
Номер 260265
15.07.2021 година гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – гр. СТАРА ЗАГОРА Търговско отделение
На 14.06. 2021 година
В открито заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР ХРИСТОВ
СЕКРЕТАР: СТОЙКА ИВАНОВА
Като разгледа докладваното от
съдията ХРИСТОВ
Търг.д. № 206 по описа за 2020 г., за да се произнесе съобрази:
Предявен е иск
с правно основание чл.558, ал.7 от КЗ.
С исковата молба ищецът Г.Ф. твърди, че
на основание чл. 288, ал. 1, т.2, б. „а“ от Кодекса за застраховане (отм.),
изплатил по щета № 210226/14.07.2016г., обезщетение за неимуществени вреди в
общ размер 45 510,15лв. на Р.В.П. (62 г.) от гр. С., пострадал при ПТП като
водач на т.а. „С.Б.” с ДК № СТ *** КК, чрез адв. И.Й. от САК.
Виновен -
съгласно влязла в сила Присъда по НОХД № 22/2015 г. на ВС-Пловдив - ефр. М.Т.Н. ***, наказан за виновно причиняване на ПТП,
който управлявал собствения си л.а. „А.” с ДК № СТ *** АР без действаща ЗЗ”ГО”
към датата на ПТП съгл. справка от ИЦ.
Механизъм на
ПТП съгласно мотиви на Присъдата:
На
30.11.2012 г. около 19,00 ч в с.Ш. при движение по ул.”Г.С.” в източна посока в
района на кръстовище с ул***пред дом № 14 виновният Н.
изгубил контрол над управлението и навлязъл в насрещната лента на двупосочното двулентово платно за движение, кьдето
не пропуснал движещия се с предимство насрещно в права посока т.а. „С.Б.” с
водач пострадалия П., като ударът настъпил при скорост от около 50 км/ч за
всеки от двата автомобила, челно косо в предните леви части. Вследствие удара
управляваният от П. автомобил се завъртял надясно около вертикалната си ос,
като едновременно с това изминал около 18 метра в посока, обратна на
първоначалното движение, при което от страничните натоварвания, упражнени върху
тялото на пострадалия, настъпили множество увреждания предимно в лявата страна
на тялото му.
Вследствие
на ПТП пострадалият Р.В.П. (62 г.) е получил следните травматични увреждания:
1. Контузия на главата. Мозъчно сътресение.
2. Контузия на коремни стени.
3. Неразместена фрактура на сакрум /кръстцова кост/.
4. Счупване на тялото на лява хълбочна кост.
5. Разкъсноконтузни
рани на ляв лакът и на лява подбедрица.
Няма данни
за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
пострадалия.
Р.В.П. се
обърнал към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 288 от Кодекса за застраховането (отм.) сега чл. 557 от Кодекса
за застраховането и по образуваната щета № 210226/14.07.2016г., УС на ГФ взел
решение да бъде изплатено обезщетение в общ размер на 25 000 лв.на
02.08.2016г.
Р.В.П. не се
съгласил с решението на УС на ГФ и завел срещу Г.Ф. гр.д №4342/2017 по описа на
СГС за претърпените от него неимуществени вреди във връзка с процесното ПТП, по което ответникът по настоящото дело
участвал като трето лице-помагач на страната на Фонда.
Въз основа
на постановеното решение по гр.д №4342/2017по описа на СГС ищецът се снабдил с
изпълнителен лист и отправил покани за доброволно изпълнение.
На
12.08.2019г. Г.Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр. д №4342/2017по описа
на СГС, сума общо в размер на 21114,93лв.
Като във
връзка с обжалването на таксите по образуваните изпълнителни дела била възстановена
на ГФ сума в общ размер на 604,78лв.
Поканен бил
ответника да възстанови платеното от Г.Ф., но и до днес лицето не било погасило
задължението си.
Ищецът моли
съда на основание чл. 45 от ЗЗД и чл. 288, ал. 12 от Кодекса за застраховането
(отм.) сега чл. 558, ал. 7 от Кодекса за застраховането, съдът да постанови
решение, с което да осъди М.Т.Н. да заплати на Г.Ф. исковата сума от
45510,15лв., представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета №
210226/14.07.2016г. ведно със законната лихва до окончателното изплащане на
сумата и направените по делото разноски, по следната банкова сметка:
***РЕДИТ Б.
АД:
IBAN:***: ***
Претендира и
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100лв.
Към исковата
молба ищецът представя писмени доказателства и моли да бъдат приети по делото.
Постъпил е отговор на исковата молба, с който
ответникът М.Т. Н. чрез процесуалния си представител адв.К.Г.,*** взема
становище, че предявения иск за сумата 45 510.15 лв. като обща сума за
главница, лихви и разноски е недопустим и се явява нередовна искова молба.
Счита, че искът за главница и за лихви са два отделни самостоятелни иска и то е
задължително, тъй като от обстоятелствената част на исковата молба било видно,
че има две отделни главници в различни парични стойности и за всяка от тях тече
самостоятелно лихва съобразно датата на погасяване на вземанията, т.е. съобразно
датата на която Г.Ф. /ГФ/ е извършил доброволно плащането на главницата. С
оглед на изложеното моли съда да остави без движение исковата молба и да
задължи ищеца да посочи поотделно размера на главниците, на лихвите върху всяка
главница и периода, за който е претенцията, какви са разноските направени при
определяне на щета №21022614.07.2016 г.от ГФ и разноските, направени от ищеца
при определяне на обезщетението по гр.д.№4342/2017 г. СГС, като се изключат
всички разноски и такси по образуваното изп.дело.
Макар и да
намира исковата молба за нередовна, ответникът заявява, че по това дело е бил
привлечен като трето лице- помагач по-късно- от 06.04.2017 г., а самото съдебно
решение е влязло в законна сила след година и повече. Излага съображения, че ГФ
не е със статут на особена юрисдикция и неговите актове и решения да са с
характер на съдебни актове, които да пораждат за него задължения. Актове на ГФ
не са му били връчвани, не му е било известно кога и как увреденият е предявил
претенции пред ГФ, в какъв размер, дали е удовлетворен от този размер или не.
Ответникът посочва, че за него за първи път е станало известно, че увреденият е
упражнил своето право да иска обезщетение от ГФ, когато е бил привлечен от
ищеца по настоящото дело като трето лице-помагач в спора им по гр.д.№4342/2017
г.на СГС. Неговите задължения за плащане на лихва по тази главница възниквали с
влизане в сила това съдебно решение. Твърди, че той не може да носи имуществена
отговорност за това, че ГФ е определил по- ниско по размер обезщетение за
увредения, което му е дало основание да предяви иск пред съда срещу ГФ с
по-висок размер на вземането спрямо платеното. Твърди, че не може да носи отговорност
за лихвите, дължими от ГФ към увреденото лице, дължими на увредения след
постановяване на съдебното решение от първоинстанционния
съд до приключването на делото с влязло в сила съдебно решение. Счита, че не е
имало пречка ГФ да плати присъдената сума от 15000 лв., за да не текат лихви
върху тази главница, тъй като не ГФ обжалва размера като висок, а пострадалия е
останал недоволен от присъдените му допълнително 15 000 лв., а е искал по-висок
размер на обезщетението. В тази връзка непосочването размера на дължимата лихва
за тази главница и от кога се дължи поставяло ответникът в невъзможност да
направи възраженията си, че тя може да се претендира от него след влизане в
сила на съдебното решение по гр.д.№4342/2017 г.СГС.
Възразява и
срещу приложените „доказателства", тъй като нито едно от тях не е заверено
като „вярно с оригинала" и според ответника нямат характер на
доказателства, а това го лишавало от възможността да ги оспори.
Ответникът
оспорва предявеният иск по размер и основание.
Счита, че претендираната сума от 45 510,15 лв. е завишена по
размер и неоснователно включва други разходи освен дължимите, предвидени и
допустими от закона. Счита, че сумата по регресния
иск обхваща само размера на платеното обезщетение и лихви, и разходите за
определяне и изплащане на обезщетението- чл.558 ал.7 КЗ.
Регресната покана от
ГФ до ответникът е била получена от него през м.юни 2020 г., като в нея било
записано негово задължение в размер на 45544.85 лв. без да е посочено като вид
и размер на задълженията, за които се претендира да ги възстанови на ГФ.
Моли съдът
да установи, че по извън съдебната спогодба между увредения и ГФ е извършено
плащане в полза на първия само сумата от 25 000 лв. В протокол № 27 от
21.0.2016 г. са отразени ликвидационни разноски по щетата 34.70 лв. Това е
размера на евентуалната претенция на ищеца.По втората главница, определена от
съда по гр.д.№4342/2017 г.СГС главницата е 15000 лв. дължими със законова лихва
от 06.04.2017 г. Твърди, че други разноски, на които е осъден ГФ, няма.
Възразявам
срещу плащане на всички други суми от негова страна, претендирани
от ищеца и представляващи:
- разноски
по сключване на извън съдебната спогодба между увредения и ГФ;
-за всички
разноски и такси по гр.д. №4342/2017 г. на СГС, което е образувано от увредения
срещу ГФ по причини на ГФ, който според ответника неправилно е определил като бил
занижил размера на обезщетението за неимуществени
вреди, което било дало основание на увредения да предяви иск пред съда за
по-справедливо по размер обезщетение;
-за такси и
разноски платени по изпълнителното дело срещу ГФ, образувано по молба на
увредения Р. П., които са платени от ГФ, поради неговото бездействие в периода
от влизане в сила на съдебното решение по гр.д.№4342/2017 г.СГС до образуване
на изп.дело срещу ГФ - 800лв. разноски по изп. дело, 72лв. обикновени такси и 1659.60лв. пропорционални
такси по т.26 по тарифата към ЗЧСИ.
- твърди, че
не дължи законова лихва върху главницата от 15000 лв. за периода от 06.04.2017
г. до 14.08.2019 г., когато вероятно е образувано изп.производство
срещу ГФ, която е определена от ЧСИ в размер на 3 583,33лв.
- твърди, че
не дължи законова лихва върху главницата от 45510.15 лв., тъй като в нея са
включени съдебни разноски по изп.д. в размер на 2531.60
лв., които не дължи на ГФ, и лихви в размер на 3583.33 лв. за периода
06.04.2017 г. до 14.08.2019 г.
- твърди, че
не дължи законова лихва и за периода от 12.08.2019 г., когато вероятно е
извършено плащане на главницата от 15000 лв., до образуване на настоящото
търговско дело
Ответникът
счита, че предявеният иск е недоказан, тъй като:
-по делото
не са представени като заверени преписи или в оригинал платежни нареждания установяващи
плащането на сумата от 25000 лв. и на 15000 лв.ведно с дължимите лихви по тази
главница с посочен период на задължението за лихви;
-не са
представени доказателства, от които да е видно, какви парични суми е платил ГФ
на Р. П. чрез съдебния изпълнител и дали са приведени парите от ЧСИ на
увреденото лице.
Тъй като
разпоредбата на чл.558 КЗ дава основание на ГФ да предяви регресен
иск срещу виновното за ПТП-то лице, като то /ГФ/ встъпва в правата на
увреденото лице, ответникът намира, че правото на иск на увреденото лице Р. П.
към датата на предявяване на регресния иск е погасено
по давност. Счита, че погасено по давност е и вземането, тъй като ПТП е
настъпило на 30.11.2012 г., а датата на предявяване на регресния
иск е 06.08.2020 г., т.е предявени са права за вземания на обезщетение, които
са погасени по давност и на която изрично ответникът се позовава и моли
производството по делото да се прекрати.
С оглед на
изложеното ответникът моли съдът да приеме, че така предявеният иск е неправилно
структуриран като искова претенция, а по същество се явява неоснователен и
недоказан, поради което моли съдът да го остави без уважение.
В случай, че
съдът прекрати производството по делото или отхвърли иска като неоснователен и
недоказан претендира за разноски, а в случай, че искът бъде уважен частично,
моли пропорционално на това на ответникът да бъдат присъдени разноски за
отхвърлената му част.
С отговора
на исковата молба ответникът е направил искане за назначаване на съдебно
счетоводна експертиза с формулирани към нея въпроси.
Моли да се
изиска от Софийски градски съд гр.д. №4342/2017 г. образувано от името на Р. П.
срещу ГФ и се приложи като доказателство по настоящото дело. Ако това е невъзможно
да се изпълни от СГС моли да се изиска от СГС да представи заверени преписи от:
- исковата
молба въз основа на която е образувано делото, съдържаща датата на предявяване
на исковата молба;
-препис от въззивната жалба против първоинстационнното
решение,
-препис от
решението на последната съдебна инстанция гледала делото с щемпъл
,отразяващ датата на влязлото в сила съдебно решение.
В случай, че
ищецът не представи доказателства, устанвяващи датата
на извършените от него плащания в полза на увредения Р. П., размера на
платените главници, размера на законовите лихви и периодите, които обхващат,
моли за възможност да направи допълнителни искания за събиране на доказателства
или да се ползва от възможността, предоставена с чл.192 ГПК.
Постъпила е допълнителна искова молба, с която
ищецът взема становище по направените от
ответника възражения.
Счита за
неоснователно възражението за нередовност на исковата молба. Твърди, че в
последната точно и ясно е посочено как са формирани исковите претенции на Г.Ф..
Оспорва
изцяло депозирания от ответника отговор на искова молба. Считам наведените с
него възражения за изцяло неоснователни.
Счита за
неоснователно възражението, че не се дължат разноските по определяне и
изплащане на обезщетението. Излага съображения, че регресното
право на Г.Ф. включва в своя обем и разноските по определяне и изплащане на
обезщетението. Пострадалият от процесното ПТП е
избрал да потърси обезщетение извънсъдебно, но Г.Ф. има право да определи
размер по-нисък от претендирания размер на обезщетение
/какъвто е настоящия случай/ или да откаже да изплати такова. Управителният
съвет /УС/ на Г.Ф. е взел решение да изплати обезщетение на пострадалия в общ
размер на 25000 лева, видно от преводно нареждане за кредитен превод с номер на
операцията 963B1O016215TKU1. Пострадалото от ПТП лице не се е съгласило с
решението на УС на Г.Ф. и е предявило искове срещу Г.Ф. пред СГС. Във връзка с
обжалване това производство е продължило и пред САС Ответникът в настоящото
производство е участвал като трето лице помагач на страната на Г.Ф. в
посочените съдебни производства. По тази причина, мотивите на съдебните актове
на СГС и САС обвързват изцяло ответника. Задължението на застрахователя, респ.
ГФ да обезщети третото лице за нанесените му вреди и регресното
му право срещу делинквента възникват по силата на
закона. В настоящия случай, пострадалото лице е предявило иск в съда за
присъждане на обезщетение за вреди, тъй като не е било удовлетворено от
определения от Фонда размер на обезщетението. В този аспект разноските и
лихвите в съдебните производства са именно разноски, свързани с определяне и
изплащане на обезщетението. Те са вземания с акцесорен
характер и се дължат доколкото се дължи и главницата. Съгласно позитивноправните разпоредби на Кодекса за застраховането,
при предявяване на регресната си претенция Г.Ф. има
право да получи от причинителя на вредата /виновния водач/ заплатеното
обезщетение заедно с платените лихви и разноски. Съгласно разпоредбата на чл.288,
ал.12 от КЗ /отм./ след изплащане на обезщетението по чл.288, ал.1 и 2 от КЗ
/отм./, Г.Ф. встъпва в правата на увреденото лице до размера на платеното
обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането му.
В образуваното
гражданско дело № 4342/217г., СГС е осъдил Г.Ф. да заплати на Р. П. сумата от
15000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума. Решението на СГС е
обжалвано от Р. П., както и от настоящия ответник, пред САС, който е потвърдил първоинстанционното решение.
Непосредствено
след приключване на исковите производства, пострадалото лице се е снабдило с
изпълнителен лист и е образувало изпълнително производство по описа на ЧСИ В.Л.,
peг. № ***.
На
31.07.2019г. до Г.Ф. е изпратена Покана за доброволно изпълнение с изх. №
2113/31.07.2019г. Непосредствено след това, на 12.08.2019г., Г.Ф. е изплатил
сума на взискателя в общ размер на 21 114.93 лева.
На Г.Ф. е
била възстановена сумата от 604,78 лв. във връзка с обжалване размера на
таксите по образуваното изпълнително дело.
Всички
плащания, формиращи общият размер на претенцията, касаят именно щета
№210226/14.07.2016 година - процесната. Ето защо, ищецът
счита възраженията на ответника са изцяло неоснователни.
Видно от
приложената по делото с исковата молба справка по щета № 21-0226/14.07.2016г.,
общият размер на извършените от Г.Ф. плащания по процесната
щета, са в размер на 45 510,15 лева.
Посочва, че
в исковата молба ищецът претендира единствено законна лихва върху главницата,
считано от датата на постъпване на исковата молба по настоящото производство в
съда - 05.08.2020 г. до окончателното плащане на задължението. В тази връзка
възражението на ответника за неполучена регресна покана
е неоснователно, тъй като в случая не се претендира мораторна
лихва за забава.
Счита
възражението на ответника, касаещо представените
писмени доказателства, за изцяло неоснователно. Доказателствата са представени
на съда с надлежната заверка по ГПК. На съдът са представени доказателствата
със заверени копия. В ГПК не е предвидено задължение тези доказателства да
бъдат заверени и за ответната страна. На последната се представят преписи.
Счита също
така, че възражението за давност е неоснователно. Съгласно T.V.14 от ППВС №
7/77 от 04.10.1978 година, регресните и суброгационни искове срещу причинителя на вредата се
погасяват по давност в срок 5 години, считано от датата на извършеното плащане
на застрахователното обезщетение на третото увредено лице. За регресните искове важи общата 5-годишна давност по чл.110 и
сл. от ЗЗД, а течението й започва от момента на изплащането на обезщетенията на
правоимащите лица. Това е така, защото основанието за
възникване на регресното право на доверителя ми Г.Ф.
не е застрахователно правоотношение, а фактът на изплащането на сумите на правоимащите лица. Г.Ф. е извършил плащане в размер на
25000 лв. на 02.08.2016 година, видно от приложеното по делото преводно
нареждане, поради което от този момент, на основание чл.288, ал.12 от Кодекса
за застраховането (отм.), Г.Ф. е встъпил в правата на увреденото лице до
размера на платеното. Тоест, от момента на плащане на обезщетението на
увреденото лице е започнала да тече предвидената в чл.110 от ЗЗД петгодишна
давност, която в настоящия случай изтича на 03.08.2021 година. Исковата молба е
изпратена в Окръжен съд - Стара Загора на 05.08.2020 година. С оглед фикцията
на чл.72, ал.4 ЗЗД, исковата молба се счита постъпила в Окръжен съд - Стара
Загора на 06.08.2020 година, т.е. преди изтичане на срока по чл.110 ЗЗД за
погасяване по давност на предявеното с нея процесно
вземане по чл.288, ал.12 от Кодекса за застраховането (отм.), а с предявяването
му тази давност е прекъсната (чл.116, б"бп ЗЗД1)
и не тече докато трае настоящия процес относно същото вземане Гчл.115, ал.1, б."жп ЗЗЛ. Ето защо според ищеца искът,
предявен от Г.Ф., не е погасен по давност и всякакви твърдения и оспорвания в
тази насока са абсолютно неоснователни.
Неоснователно
е оспорването на представени писмени доказателства по делото. Не е ясно какво
точно оспорва другата страна. Не следва да се открива производство по чл.193 ГПК.
По отношение
на доказателствените искания на ответната страна,
ищецът не възразява да бъде допусната счетоводна експертиза.
Не възразява
гр.д. №4342/2017г. на СГС да бъде изискано за прилагане по настоящото дело.
Моли съдът да остави без уважение другите доказателствени
искания на ответника.
Постъпил е допълнителен отговор, с който
ответникът взема становище, че нередовностите на
исковата молба, посочени от него в първоначалния отговор не са отстранени,
поради което счита, че производството по делото следва да се прекрати.
Също така
твърди, че делото следва да се прекрати и на друго основание, за което по-долу
излага съображения, но посочва, че основното е в това, че става дума за регресно притезание, в което
първоначалния иск е преюдициален и с привличането на
подпомагаща страна в процеса на страна на ответника ГФ последния е следвало още
с привличането на подпомагащата страна да предяви срещу нея обратен иск, под
условие, което не е сторил в срок и правото на този иск е преклудирано
към датата на предявяване на настоящия иск.
Посочва, че
в първоначалния отговор на исковата молба ответникът е направил възражения, че
ГФ не е страна в застрахователното правоотношение и самият ГФ няма качеството
на застраховател. Следователно, когато в исковата молба се твърди за правото на
регресен иск, следва да се има предвид разпоредбата
на чл.429 ал.5 КЗ, която урежда задълженията на засграхователя
за плащане на разноски в полза на увреденото лице по съдебни дела, водени срещу
застрахования за установяване на гражданската му отговорност, когато
застрахователят е привлечен в процеса. Счита, че в случая не е налице тази хипотеза.
Позовава се
и на т.15 от диспозитива на ПЛлВС
№7/1977 г.
Посочва, че
разпоредбата на чл.558 ал.7 КЗ е в раздел „Ред и начин на плащания от Фонда за
незастраховани МПС". Тази разпоредба сочи, след изплащане на обезщетението
по чл.557 ал.1 и 2 от КЗ ГФ встъпва в правата на увреденото лице до размера на
платеното обезщетение и лихви, както и разходите за определянето и изплащането
му. Счита, че законодателят ясно е разграничил вида и размера на
плащанията-платено обезщетение от ГФ, платена лихва от ГФ, платени разходи от
ГФ във връзка с определяне на обезщетението и изплащането му. На това основание
намира, че предявеният иск чрез сливане на всички суми, които ГФ иска да получи
от ответника е недопустимо искане формирано по този начин, за което възразява
от първия момент. Счита, че категорично става дума за обратен иск, който ГФ е
следвало да предяви пред гражданския съд срещу настоящия ответник, който е бил
привлечен от ГФ като подпомагаща страна .Този обратен иск е могъл да бъде
предявен от ГФ под условия: да бъде осъден ответника по обратния иск
/т.е.ответника по настоящото дело/ да плати, след като ищеца, по обратния иск
/т.е.ГФ/ изпълни постановеното срещу него осъдително решение по първоначалния
иск. Такъв иск в това съдебно производство не е бил предявен и правото на
предявяване е преклудирано към момента на образуване
на производството по настоящото дело. Затова ответникът счита, че делото следва
да се прекрати.
Моли съдът
да прекрати производството по делото по изложените съображения.
Ответникът
заявява, че поддържа направените в първоначалния отговор на исковата молба
възражения и съображения, както и направени доказателствени
искания.
Съдът,
като взе предвид събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Видно от
приложената по делото Присъда № 16/16.11.2015 г.
постановена по НОХД № 22/2015 г. на Военен съд – Пловдив, ефр.
М.Т.Н. *** е признат за виновен, че при управление на л.а. „А.” с ДК № СТ *** АР е причинил ПТП, вследствие
на което е причинил средна телесна повреда на Р.В.П.. С решение № 10/20.04.2016
г. постановено по НОХД /9/2016 г. по описа на Военно – апелативния съд,
горепосочената присъда е потвърдена.
Безспорно е,
че вследствие на ПТП пострадалият Р.В.П. е получил следните травматични
увреждания: контузия на главата. мозъчно сътресение; контузия на коремни стени;
неразместена фрактура на сакрум /кръстцова
кост/; счупване на тялото на лява хълбочна кост и разкъсноконтузни
рани на ляв лакът и на лява подбедрица.
Не се спори,
че ответникът М.Т.Н. управлявал увреждащия автомобил без действаща задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” към датата на ПТП - то.
Пострадалият
Р.В.П. се обърнал към Г.Ф. за изплащане на обезщетение за неимуществени вреди на
основание чл. 288 от КЗ (отм.), за което била образуваната щета №
210226/14.07.2016 г. От представения протокол № 27/21.07.2016 г., Управителния
съвет на Г.Ф. взел решение на пострадалия Р.В.П. да бъде изплатено обезщетение
в общ размер на 25 000 лв. На 02.08.2016г. Гаранционният фонд изплатил
горепосоченото обезщетение, видно от приложеното по делото преводно нареждане.
Пострадалият
Р.В.П. не бил съгласен с определеното от ищеца обезщетение, поради което предявил
иск за причинените му неимуществени вреди, по който е образувано гр.д 4342/2017
г. по описа на СГС. С решение № 5862/12.09.2018 г., съдът осъдил Г.Ф. да
заплати на Р. П. сумата от 15 000 лв., ведно със законната лихва върху тази
сума. С решение № 1329/04.06.2019 г. постановено по гр. д. № 815/2019 г. по
описа на САС, съдът потвърдил горепосоченото решение на СГС.
Въз основа
на постановеното решение № 5862/12.09.2018 по гр.д №4342/2017 г. по описа на
СГС, пострадалия Р.В.П. се снабдил с
изпълнителен лист, по който било образувано изп. д. №
2019***0400405 по описа на ЧСИ В.Л. с район на действие СГС, по което до ищеца
е изпратена покана за доброволно изпълнение.
На
12.08.2019г. Г.Ф. изплатил по влязло в сила решение по гр. д №4342/2017 г. по
описа на СГС, сума общо в размер на 21 114,93лв.
С Регресна покана №165/01.04.2020 г. поканил ответника М.Т.Н.
да възстанови платеното от Г.Ф., но и до днес лицето не са погасило
задължението си.
От
заключението на съдебно – счетоводната експертиза се установява следното:
От „Г.Ф.",
гр. С. е представено банково извлечение от банковата си сметка при „У. Б.” АД от
което е видно, че същият е изплатил по щета №210226/14.07.2016 г. обезщетение в
размер на 25 000 лв. на Р.В.П. на 02.08.2016 г. Основанието отразено в
платежното нареждане е обезщетение по щета №210226/14.07.2016 г. с контрагент Р.В.П.
при „П.” АД по банкова с/ка *****с титуляр Р.В.П..
Върху
изплатеното обезщетение не е начислявана и изплащана лихва в полза на
увреденото лице от „Г.Ф.", гр. С..
Какъв е
размер на законовата лихва за вземането от 15 000.00 лв. обезщетение за периода
от датата на образуване на гр.д. №4342/2017 г. СГС до влизане в сила на
съдебното решение по делото.
Размерът на
законовата лихва върху главница 15 000 лв. от 06.04.2017 г./датата на
образуване на .д. №4342/2017 г. СГС/ до 13.07.2020 г./влизане в сила на
съдебното решение по гр. д №4342/2017 г./ е сума в размер на 4 979.17 лв.
По отношение
изчисляване размера на законовата лихва върху главница от 15 000.00 лв. за
периода от датата на влизане в сила на съдебното решение по посоченото дело до
датата на образуване на изпълнителното дело от Р. П. срещу ГФ, се констатира
следното:
Датата на
влизане в сила на съдебното решение по гр.д. №4342/2017 г. е на 13.07.2020
Г./видно от печата поставен на Решение №5862/12.09.2018 г. по гр.д.
№4342/2017 г. на СГС/.
Датата на
образуване на Изп. дело №2019***0400405 от Р. П.
срещу „Г.Ф." е от 31.07.2019 г. т.е. изп. д.
№2019***0400405 е образувано по рано от датата на влизане в сила на съдебното
решение по гр.д. №4342/2017 г. и лихвеният период е отрицателен. Ето защо с.с.е. не изчислява законовата лихва.
Размера на
законовата лихва върху главница от 15 000.00 лв. от 31.07.2019 г./датата на покана за доброволно изпълнение от ГФ/
до 12.08.2019 г./датата на извършеното плащане на задълженията по изп. дело №2019***0400405 на ЧСИ В.Л./ е в размер на 54.17
лв.
Размера на
законовата лихва върху главница от 15 000.00 лв. от 31.07.2019 г./датата на образуване на изпълнителното дело
№2019***0400405 от Р. П. срещу ГФ/ до 06.08.2020 г./ датата на образуване на
настоящото т.д№206/2020 г.СтЗОС/ е в размер на 1
554.17 лв.
По щета
№210226/14.07.2016 г. са извършени следните плащания:
На
02.08.2016 г. доброволно плащане в размер на 25 000лв. / представен банков
документ за извършения превод на сума/ на Р.В.П..
На 12.08.2019 г., съгласно наложен запор в/у
банковата сметка на ГФ от ЧСИ В.Л. по Изп. дело №2019***0400405
са удържани следните суми:
Главница -15 000 лв.
лихва -3 583, 33 лв.
законна такса 800 лв.,
пропорц. такса 1
731.60 лв.
или общо удържана сума в размер на 21 114.93
лв.
На 14.08.2019 г. на ГФ са възстановени 604.78
лв. от ЧСИ В.Л. като надвзети. Общо изплатени суми от ГФ в размер на 45 510.15
лв.
След
извършената проверка при ЧСИ В.Л., рег. №*** се констатира, че сумите в размер на
21 114.93 лв. са постъпили от банковата сметка на Г.Ф., гр. С. по сметка на ЧСИ
В.Л. на 12.08.2019 г. От тях сумата 1 618.98 лв. са усвоени от ЧСИ като такси
по тарифа към ЗЧСИ. Към взискателя Р.В.П. събраното
вземане е изплатено на 13.08.2019 г., като сумата, която е изплатена, е в
размер на 18 889.17 лв. Разликата от 604.78 лв. е върната към Г.Ф. и
представлява разлика от редуциране на оспорван адвокатски хонорар в
изпълнителното производство.
При така
установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ
Гаранционният фонд изплаща по застраховката
"Гражданска отговорност" обезщетение за имуществени и неимуществени
вреди вследствие телесни увреждания, ако причинителят не е имал сключена
застраховка "Гражданска отговорност". На основание чл. 558, ал. 7 от КЗ след изплащане на обезщетението, гаранционният фонд встъпва в правата на
увреденото лице до размера на платеното обезщетение и лихви, както и разходите
за определянето и изплащането му.
В настоящия
случай е безспорно установено, че М.Т. Н. е управлявал л.а. „А.” с ДК № СТ ***
АР без сключена застраховка "гражданска отговорност", която би
покрила причинените от него вреди на трети лица. Поради това следва да се
приеме, че са налице предпоставките, визирани в разпоредбата на чл. 557, ал. 1, т. 2, б.
"а" от КЗ.
От
представените по делото доказателства се установява, че Г.Ф. е изплатил на сума
в общ размер на 45 510, 15 лв., по щета № 210226/14.07.2016 г. и изп. д. № 2019***0400405.
Ето защо,
след като е изплатил обезщетението ищецът има право да предяви регресен иск срещу виновния водач по силата на разпоредбата
на чл. 557, ал. 7 от КЗ за
заплатеното обезщетение.
От
представените по делото доказателства се установява, че общо изплатени суми от Г.Ф.
са в размер на 45 510.15 лв., от които: доброволно изплатена сума на
пострадалия Р.В.П. в размер на 25 000 лв.; главница в размер на 15 000 лв./присъдена
с решение № 5862/12.09.2018 г. постановено по гр.д 4342/2017 г. по описа на
СГС/; лихва в размер на 3 583, 33 лв. за периода 06.04.2017 г. до
14.08.2019 г.; разноски по изпълнението в размер на 800 лв. и обикновени такси
в размер на 72 лв. и пропорционална такса в размер на 1 659, 60 лв. или общо
удържана сума в размер на 21 114, 93 лв. На 14.08.2019 г. на Г.Ф. са
възстановени 604, 78 лв. от ЧСИ В.Л. и така общата сума заплатена от ищеца по
изпълнителното дело е в размер на 20 510, 15 лв.
Разпоредбата
на чл. 558, ал. 7 от КЗ урежда
обема на регресното право на Г.Ф. и посочва кои от
платените суми могат да бъдат предмет на регрес спрямо прекия причинител на
вредите. В правото на регрес са включва изплатеното обезщетение заедно с
лихвата и разноските, които фондът е направил за определяне на размера на
дължимото обезщетение. Поради това съдът
намира, че за ищеца възниква правото да се суброгира
в правата на удовлетвореното лице /пострадалата/ за заплатена по извънсъдебен
ред сума на обезщетение от 25 000 лв., плюс заплатената въз основа на влезли в
сила съдебни решения сума от 15 000 лв. и лихва в размер на 3 583, 33
лв. за периода 06.04.2017 г. до 14.08.2019 г. или в общ размер на 43 583,
33 лв.
По отношение
на разноски по изпълнението в общ размер на 1 926, 82 лв., съдът намира, че
същите не представляват разход по
смисъла по чл. 558, ал. 7 от КЗ, респективно сума, относно която фондът да има
право на претенция спрямо виновния водач. Ако би било предоставено своевременно
изпълнение на вменените на Г.Ф. задължения, това би способствало за спестяване
на споменатите допълнителни разходи, които следва да останат в тежест на
страната, която ги е направила, а не на ответника в настоящото производство.
Присъждането на тези суми в тежест на ответника, не съответства на смисъла,
вложен в разпоредбата на чл. 558, ал. 7 от КЗ в този смисъл Решение №
34/08.02.2017 г. по в. т. д. № 705/2016 г. по описа на Апелативен съд – Пловдив
и Решение № 156/08.06.2017 г. по в. т. д. № 211/2017 г. по описа на Апелативен
съд – Пловдив.
По
възражението на процесуалния представител на ответника за изтекла погасителна
давност, съдът намира следното :
Съгласно т.14
от Постановление № 7/77 г. от 04.10.1978 г. на Пленума на ВС, за регресните искове важи общата петгодишна давност, а
давността започва да тече от момента на изплащане на обезщетенията на правоимащите. Видно от представените доказателства ищецът е изплатил определените обезщетения за
неимуществени вреди съответно на 02.08.2016 г. /доброволно изплатената сума в
размер на 25 000 лв. и остатъка от присъденото с решението на СГС
обезщетение на 12.08.2019 г., /съгласно наложен запор в/у банковата сметка на
ГФ от ЧСИ В.Л. по Изп. дело №2019***0400405/. В
разглеждания случай е приложима общата петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД, която
започва да тече от дата на възникване на регресното
вземане. Това вземане се поражда от изплащането от ищеца на обезщетението на
увреденото лице. С оглед на изложеното съдът намира, че в настоящия случай след
като исковата молба е подадена на 05.08.2020 г., безспорно не са изтекли пет
години, нито към датата на доброволно изплатената сума в размер на 25 000
лв. на 12.08.2016 г., нито към 12.08.2019 г. Поради това възражението за
изтекла погасителна давност е неоснователно.
Предвид
гореизложеното съдът намира, че М.Т.Н. следва да заплати на Г.Ф. сума от 43 583, 33 лв.,
представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210226/14.07.2016г.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като над сумата от 43 583, 33 лв. до
пълния претендиран размер от 45 510, 15 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Ищецът
направил следните разноски: държавна такса в размер на 1820, 41 лв. На
основание чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ, съдът
определя юрисконсултско възнаграждание
в размер на 100 лв.
С оглед
изхода на делото ответникът М.Т.Н. следва да заплати на Г.Ф. направените в
настоящото производство разноски в размер на
1 839, 10 лв. съразмерно с уважената част от иска.
С оглед
изхода на делото ответникът Г.Ф. следва да заплати на М.Т.Н. направените в
настоящото производство разноски в размер на 12, 70 лв. съразмерно с
отхвърлената част от иска.
Водим от
горните мотиви, съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН
********** *** със съдебен адрес:***, офис 2 да заплати на Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул."***сума от 43 583, 33 лв.,
представляваща изплатеното от Г.Ф. обезщетение по щета № 210226/14.07.2016г.
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба – 05.08.2020 г. до окончателното изплащане на сумата, като над сумата от 43 583, 33 лв. до
пълния претендиран размер от 45 510, 15 лв.
искът следва да бъде отхвърлен като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
Присъдената сума на Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."***може да бъде заплатена по
следната банкова сметка: ***: IBAN:***, BIC: ***.
ОСЪЖДА М.Т.Н. с ЕГН
********** *** със съдебен адрес:***, офис 2 да заплати на Г.Ф. със седалище и адрес на управление: гр. С.,
ул."***направените в настоящото производство разноски в размер на 1 839, 10 лв. съразмерно с уважената част от иска.
ОСЪЖДА Г.Ф. със
седалище и адрес на управление: гр. С., ул."***да заплати на М.Т.Н. с ЕГН ********** *** със съдебен адрес:***,
офис 2 направените в настоящото производство разноски в размер на 12, 70 лв. съразмерно с отхвърлената част от иска.
РЕШЕНИЕТО
подлежи
на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред
Пловдивския апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: