Р Е Ш Е Н И Е №11
гр.Кюстендил,
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия, в публично заседание,
на петнадесети октомври
през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
Председател: Галина Мухтийска
Членове: Ваня Богоева
Евгения Стамова
при участието на секретаря Р. С.
като разгледа, докладваното от съдия Ваня Богоева в. гр.д.№ 396/2019 г.
по описа на КнОС и, за да се произнесе взе предвид:
Постъпила е въззивна жалба от П.Х.Я. с адрес *** чрез процесуалния му
представител по пълномощие адв. П.С.Д., САК със служебен адрес *** насочена
срещу решение № 255/
С оспорвания първоинстанционен съдебен акт ДнРС е уважил предявения иск с правно основание чл. 127а от СК и е дал съгласие вместо бащата П.Х.Я., малолетното дете В.П.Я., ЕГН ********** да напуска територията на страната и пътува в чужбина без ограничения във времето.
Решението на районния съд се обжалва изцяло с доводи за неговата
неправилност, а именно противоречие с материалния закон и необоснованост. Иска
се отмяната му и отхвърляне на предявения иск. Претендира присъждане на
разноски. Изложени са доводи за явната незаконосъобразност на решението, поради
несъобразяване на интересите на детето с даденото заместващо съгласие детето да
пътува в чужбина без ограничение относно дестинации и време. Акцентира се, че
подобно разрешение не е в интерес на детето и е в явно противоречие със
задължителната за съдилищата съдебна практика установена с ТР № 1/
В срока по чл.263, ал.1 ГПК с постъпил писмен отговор от насрещната страна А.Г.Б. действаща лично н като майка и законен представител на малолетното си дете В.П.Я., чрез процесуалния си представител по пълномощие адв. К.П. *** със служебен адрес гр. ***, ул. „***" № **, чрез който се изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Иска се потвърждаване на първоинстаиционното решение като правилно що се отнася до даденото разрешение, заместващо съгласието на другия родител детето да пътува извън територията на РБ неограничено във времето, като счита, че същото следвало да се допълни в смисъл на конкретизация с посочване държавите, до които да се пътува - държавите-членки на ЕС, както в Турция, Република Сърбия н Република Северна Македония. Излагат се доводи затова, че интересите на детето са защитени, като пътуването на детето било с образователна, туристическа и развлекателна цел. Претендират се разноски.
КнОС след като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните и след преценка на обжалвания съдебен акт, приема решението на ДнРС за неправилно и го отменя, като вместо това искът бъде уважен с ограничаване на заместващото съгласие досежно времеви период и като . Съображенията за това са следните:
От събраните по делото доказателства в първоинстанционното производство се установява, че от съвместното съжителство на лицата А.Г.Б. и П.Х.Я. има родено дете В.П.Я., ЕГН **********, което обстоятелство се потвърждава от представеното по делото Удостоверение за раждане от *** г., издадено въз основа на Акт за раждане №**** от ***** г.
Между страните не се спори, че в период от две години същите са във фактическа раздяла.
От свидетелските показания на св. Д. В. се установява, че от две години страните не са заедно. За детето се грижи майката А.Г.Б.. На същата непрекъснато се налагало да води детето някъде, включително и извън пределите на страната, в които случаи бащата не давал своето съгласие.
Свидетелката В. Я. – майка на ответника, установява, че синът й отказва разрешение детето да пътува извън страната. Същият не бил съгласен детето да излиза извън пределите на страната защото се страхувал да не остане там. Миналата година пътували майката, бащата детето и тя до Република Македония, което обстоятелство се установява и от приложеното удостоверение рег.№****, екз. №2/27.03.*** г. на МВР, ОД – Кюстендил, Районно управление – Дупница.
С обжалваното решение съдът е уважил предявения иск, като е дадено съгласие вместо бащата П.Х.Я., малолетното дете В.П.Я., ЕГН ********** да напуска територията на страната и пътува в чужбина без ограничения във времето. решението е обжалвано от ответника.
Въззивната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК , от надлежна страна и срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт. Разгледана по същество се явява основателна.
Предвид изложените обстоятелства настоящата инстанция намира предявения иск за допустим. При липса на даденото от ответника съгласие за пътувания на детето в чужбина, съответно на отправеното до съда искане следва, че липсва дадено такова, в този смисъл налице е правен интерес и няма пречка за предявяване на иска.
Съгласно чл. 127а СК въпросите, свързани с пътуване на дете в чужбина и издаването на необходимите лични документи за това, се решават по общо съгласие на родителите, а когато такова не се постигне спорът се решава от районния съд.
Всяко дете се ползва с гарантирана свобода на придвижване, която включва както възможността да се премества и установява в различни места на територията на страната, в която живее, така и свободно да напуска и се завръща в тази територия. Това право се гарантира от разпоредбата на чл. 35 от КРБ, както от чл. 10 от Конвенцията за правата на детето на ООН, по която Република България е страна.
При решаване на спора по чл. 127а, ал. 2 от СК, съдът следва да прецени интереса на детето. Интересът на детето да пътува в чужбина не може да бъде преценяван абстрактно. Изискването на закона за съвместното решаване на
- 2 -
родителските права по този въпрос представлява по-висока степен на закрила на детето, поради по-високата степен на риск при пътуване в чужбина. Съотношението между правото на свободно придвижване и пътуване на детето в чужбина и защитата на неговата личност и здраве следва да се определи според данните в конкретния случай.
Изискването за съществуването на конкретно защитен интерес на детето при пътуването му извън страната налага разрешението за това да бъде дадено за определен период от време, в определена държава или в държави, чийто кръг е определяем /напр. държавите членки на Европейския съюз/ или за неограничен брой пътувания, през определен период от време, но също до определени държави.
При преценка какъв е интересът на детето пък следва да бъдат съобразени критериите, посочени в § 1, т. 5 от ДР наЗЗДет., дефиниращ понятието "най-добър интерес на детето". Там изрично е посочено, че преценка за интереса на детето се обуславя от желанията и чувствата на детето; физическите, психическите и емоционалните потребности на детето; възрастта, пола, миналото и други характеристики на детето; опасността или вредата, която е причинена на детето или има вероятност да му бъде причинена; способността на родителите да се грижат за детето; последиците, които ще настъпят за детето при промяна на обстоятелствата; други обстоятелства, имащи отношение към детето.
При съобразяване на изложените обстоятелства, съдът приема, че на детето следва да бъдат задоволявани желанията и неговите емоционални и образователни потребности, като същото пътува до други държави – посочените от ищцата във въззивното производство, с което и претенцията е конкретизирана. Не се установява наличие на обстоятелства, сочещи на съществуваща вероятност от причиняване на някаква вреда на детето при тези пътувания. С уточнението във въззивната жалба относно определени дестинации за пътуванията и определен период от време на практика доводите на жалбоподателя за неправилност на решението поради липса на такова уточнение отпадат.
Независимо от горното съдът счита, че задоволяването на тези нужди на детето не може да рефлектира върху нарушаването на обичайния режим на обучение и живот на малолетното дете. Детето е на такава възраст, че не е в негов интерес да пътува и напуска страната през учебно време и през времето за контакти с баща му , респективно на определено такова с решение на съда.
Ето защо, съдът намира, че първоинстанционното решение следва да се отмени, като се фиксират определени държави до които детето да пътува – в съответствие с уточнението пред въззивната инстанция, относно времето на пътувания, като се изключи времето за осъществяване на лични контакти на бащата с детето през лятото, коледни и великденски празници, както и учебното време. Следва да се определи и срок на разрешението, като съдът намира за разумен срок от 5 години, каквото е искането на майката, уточнено пред въззивната инстанция.
С оглед изложеното, съдът ще отмени обжалваното решение, като уважи предявения иск, като замести изискващото съгласие на бащата и разреши пътувания до посочените във въззивното производство държави, за посочения срок от 5 години, без ограничения в броя на пътуванията и тяхната продължителност, при посочените ограничения, относно време на пътувания.
Предвид основателността на
въззивната жалба на въззивника следва да се присъдят разноски за въззивното
производство дължими от въззиваемата се в размер на 225 лева, от които 25 лева
заплатена д. т. и 200 лева заплатено
адвокатско възнаграждение..
Воден от горното, КнОС
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение № 255/
ДАВА РАЗРЕШЕНИЕ заместващо съгласието на бащата П.Х.Я., ЕГН **********, с адрес ***, детето В.П.Я., ЕГН ********** да пътува, придружавана от майка си А.Г.Б., ЕГН **********, с адрес *** в страните от Европейския съюз, Турция, Република Сърбия и Република Северна Македония неограничен брой пъти във време несъвпадащо с учебното време за детето, както и с изключение на времето за лични контакти на бащата с детето определено с решение на съда.
Разрешението е за срок от 5 години, считано от влизане на решението в сила.
ОСЪЖДА А.Г.Б. с адрес *** да заплати на П.Х.Я. с адрес *** сумата от 225 лева разноски по водене на делото във въззивното производство.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: