№ 3102
гр. София, 30.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 95 СЪСТАВ, в публично заседание на
двА.десети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
при участието на секретаря ПЕТЯ М. ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от ВИОЛЕТА СТ. ПАРПУЛОВА
Административно наказателно дело № 20231110205803 по описа за 2023
година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН.
Образувано е по жалба от „***” ЕООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление
г****, представлявано от управителя А. Г. Г., чрез адв. З. К., срещу наказателно
постановление № 22-2300077/05.04.2023 г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция
по труда” гр. София, за нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 40, т. 1 вр.
чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни
работи. На основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ на дружеството е наложена
имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
В жалбата са изложени съображения в насока незаконосъобразността на атакуваното
наказателно постановление. Твърди се, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.
42, ал. 1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, тъй като не съдържат описание на
изпълнителното деяние, с което се твърди нарушението да е осъществено. Като основание за
прекратяване на административнонаказателното производство е посочено образувА.та
проверка от Софийска градска прокуратура. От гледна точка приложение на материалния
закон се застъпва, че предвид сключено споразумение, отговорността на дружеството-
жалбоподател е ангажирА. неправилно, тъй като обезопасяването на процесния отвор не
било негов ангажимент. Въз основа изложеното се прави искане НП да бъде отменено.
За проведеното на 12.06.2023 г. открито съдебно заседание страните са редовно
призовани. Дирекция „Инспекция по труда” София се представлява от юрк. К., а „***”
ЕООД - от адв. К., преупълномощен от адв. К..
1
В дадения ход по същество адв. К. поддържа съображенията, изложени в жалбата
досежно незаконосъобразността на НП, и моли да бъде отменено. Претендира присъждане в
полза на доверителя му на направените в производството разноски.
Юрк. К. оспорва доводите на жалбоподателя и пледира НП да бъде потвърдено като
законосъобразно и правилно. Намира нарушението за доказано, отговорността на
дружеството - за правилно ангажирА., а АУАН и НП - за прецизирани относно нормата,
която е нарушена. Прави искане да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Алтернативно, при уважаване на жалбата, прави възражение за прекомерност на
претендираното адвокатско възнаграждение и моли да бъде намалено до установения
минимум.
Като съобрази събраните по делото доказателства и становищата на страните, и
провери законността и обосноваността на атакуваното наказателно постановление, съдът
прие за установено от фактическа и правна стрА. следното:
Жалбата е депозирана в законоустановения срок, от надлежно легитимирано лице,
срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, и е процесуално допустима. РазгледА. по
същество, е основателна.
От фактическа стрА. се установи:
На 19.01.2023 г. в Д „ИТ“ София постъпил сигнал за настъпила около 14:30 ч. трудова
злополука, предвид което за извършване на проверка по спазване на трудовото
законодателство на място били изпратени свидетелите Н. В. и А. Б. - инспектори в Д „ИТ“
София.
На място в обекта на контрол - строителен обект „Логистичен център с
административна част - етапно изпълнение“, гр. София, район В., УПИ II-111, поземлен
имот с идентификатор по КККР ******, кв.м., бул. „***“, свидетелите констатирали
наличието на отвор на покрива на обекта, предназначен за светлинни димоотвеждащи
капандури, през който работникът Д. С. Б. бил паднал. Отворът не бил обезопасен чрез
парапет, ограждение или перило, с алтернативно покритие или друго приспособление, което
да го обезопаси, означи или сигнализира по подходящ начин, с цел предпазване живота и
здравето на работниците на обекта. По отношение предпазните средства, предоставени на
последните, било констатирано, че им били раздадени сбруи, но не им били осигурени
предпазни колани.
Свидетелите В. и Б. изготвили фотоснимки на мястото на настъпване на злополуката и
проверката продължила с проучване на предоставени им документи, въз основа на които
приели, че „***“ ЕООД имало качеството на „работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
КТ, и на „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 от ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за
минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд при извършване на
строителни и монтажни работи.
При приключване на проверката бил съставен протокол № ПР2302677/23.02.2023 г., в
2
който констатираните обстоятелства били описани.
На 23.02.2023 г. свид. В., в присъствието на двама свидетели и упълномощен
представител на „***“ ЕООД, съставил срещу дружеството АУАН № 22-2300077/23.02.2023
г. за извършено нарушение на разпоредбите на чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 40, т. 1 вр. чл. 60,
ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд при извършване на строителни и монтажни работи. АУАН бил
предявен и връчен на упълномощения представител, който вписал, че има възражения по
съставянето му.
Въз основа съставения АУАН и материалите по преписката директорът на Дирекция
„Инспекция по труда“ София издал атакуваното наказателно постановление, с което на
основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 413, ал. 2 КТ наложил на „***“ ЕООД имуществена санкция
в размер 2 000 /две хиляди/ лв.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз основа
събраните по делото гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени
средства, както следва: гласни - показанията на свидетелите Н. В. и А. Б., писмени -
протокол за извършена проверка; акт за спиране на СМР от 19.01.2023 г.; възражение срещу
АУАН; протокол за отстраняване на рисковете и премахване на стикер след спиране на
извършването на СМР; пълномощно; заповед № З-0693/15.08.2022 г.; заповед № ЧР-
1744/20.12.2022 г.; длъжностна характеристика за длъжност „директор“ на Д „ИТ“ София;
заповед № ЧР-1267/09.05.2019 г.; длъжностна характеристика за длъжността „инспектор“ в
отдел „Условия на труд“, Д „ИТ“ София; писмо рег. № 3390/05.04.2023 г. на СГП, следствен
отдел; приемо-предавателен протокол; споразумение за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд на основание чл. 18 ЗЗБУТ; и веществени - снимков материал,
изготвен при проверката на обекта.
Обстоятелствата по извършената проверка и направените от инспекторите
констатации, в това число относно липсата на поставени оградни приспособления, които да
обезопасяват процесния отвор, и липсата на раздадени на работниците на обекта колани, се
установяват посредством показанията на свидетелите В. и Б. и писмените доказателства -
протокол за извършена проверка и акт за спиране на СМР от 19.01.2022 г. По отношение
съответните обстоятелства съдът се довери на изложеното от свидетелите, доколкото
кореспондира със съставените при проверката документи. Липсата на поставени съоръжения
и ограждения, които да предотвратяват риска от падане, се установява недвусмислено и от
изготвения от инспекторите на място снимков материал, който съдът също кредитира,
преценявайки го в съвкупност с остА.лите приобщени доказателствени източници.
Материалната и териториална компетентност на свид. В. по съставяне на процесния
АУАН, и териториалната и материална компетентност на Директора на Д „ИТ“ София по
издаване на атакуваното наказателно постановление, следват съгласно заеманите
длъжностни качества, по силата на закона, Устройствения правилник на ИА „ГИТ“ и
представените от въззиваемата стрА. доказателства - заповед № З-0693/15.08.2022 г.,
3
заповед № ЧР-1744/20.12.2022 г., заповед № ЧР-1267/09.05.2019 г. и длъжностни
характеристики.
При така установеното от фактическа стрА., съдът прие от правна стрА. следното:
Процесните АУАН и наказателно постановление са издадени от компетентни органи, в
предвидената от закона писмена форма и в сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3 ЗАНН.
Релевираното в жалбата искане за прекратяване на административнонаказалното
производство е неоснователно, предвид обстоятелството, че в хода му е ангажирА.
административнонаказателната отговорност на „***“ ЕООД, а от друга стрА. -
наказателната отговорност е лична. Предвид това евентуално извършвА. от Софийска
градска прокуратура проверка е ирелевантна и не е от естество да изключи отговорността на
дружеството в рамките на настоящето производство.
Въз основа доказателствата по делото се установи фактът на настъпилата на 19.01.2022
г. около 14:30 ч. на строителен обект, находящ се в гр. София, бул. „***“, УПИ II-111
трудова злополука, както и че в обекта били извършвани строително-монтажни работи от
работници на „***“ ЕООД, без на последните да са били предоставени предпазни колани.
Доказа се и наличието на отвор на покрива на обекта, предназначен за светлинни
димоотвеждащи капандури, който не бил обезопасен чрез парапет, ограждение или перило,
както и липсвало алтернативно покритие или друго приспособление, което да го обезопаси,
означи или сигнализира по подходящ начин, с цел предпазване живота и здравето на
работниците на обекта.
Субект на отговорността в случая е именно „***“ ЕООД, доколкото има качеството на
„работодател“ по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на КТ и на „строител“ по смисъла на § 1, т. 2 от
ДР на Наредба № 2 от 22.03.2004 г.
Предвид това настоящият съдебен състав прецени, че е налице осъществен състав на
нарушение по чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 40, т. 1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба № 2 от
22.03.2004 г. Форма на изпълнителното деяние е бездействието, доколкото дружеството не е
изпълнило съответните специални изисквания за осигуряване на безопасни и здравословни
условия на труд.
Независимо от формирания извод обаче настоящият съдебен състав констатира
наличието на основания за отмяна на атакуваното наказателно постановление. Такива се
явяват допуснати при съставянето на АУАН и НП нарушения на разпоредбите на чл. 42, ал.
1, т. 4 ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН, касаещи описанието на нарушението и
обстоятелствата, при които е извършено. Съображенията за това са следните:
Разпоредбата на чл. 40, т. 1 от Наредба № 2/2004 г. постановява, че отворите в
строителни и конструктивни елементи /стени, етажни плочи, покриви и др./, които създават
опасност за падане от височина, се обезопасяват чрез парапети, ограждения или здраво
покритие, които да понесат съответното натоварване.
Чл. 60, ал. 1 указва, че работи на височина се извършват при осигурена безопасност от
4
падане на хора или предмети чрез подходящо оборудване, колективни и/или лични
предпазни средства, например ограждения, скелета, платформи и/или предпазни /защитни/
мрежи, а чл. 61 от същия нормативен акт гласи, че паданията от височина се предотвратяват
чрез приспособления /съоръжения, ограждения/, които са достатъчно високи и са изградени
най-малко от защитна бордова лента за крака, главно перило за ръце и средно перило за
ръце, или чрез еквивалентно алтернативно решение.
Същевременно, видно от съдържанието на АУАН и НП, липсва каквото и да е
описание на конкретните действия/бездействия, чрез които се твърди дружеството-
жалбоподател да е осъществило от обективна стрА. съставите на цитираните норми.
Единствено общо е посочено, че не е изпълнило задължението да осигури комплексни
здравословни и безопасни условия на труд на всички работещи, в това число Д. С. Б., като
отворът на покрива на строителния обект, през който последният паднал, не бил обезопасен,
означен и/или сигнализиран по подходящ начин.
Така формулираните фактически твърдения обаче не кореспондират с вменените от
разпоредбите на чл. 40, т. 1, чл. 60, ал. 1, и чл. 61 от Наредба № 2/2004 г. конкретни
изисквания, осигуряващи здравословни и безопасни условия на труд при работа от височина
и обезопасяване на съответните отвори. Поради това и за съда се явява обективно
невъзможно на база описаното в АУАН и НП да извърши проверка досежно относимостта
на фактите по нарушението спрямо дадената от актосъставителя и наказващия орган правна
квалификация. Последното представлява нарушение на изискванията на чл. 42, ал. 1, т. 4
ЗАНН и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за описание на нарушението и обстоятелствата при
извършването му, което нарушение е съществено и неотстранимо, доколкото прави волята
на актосъставителя и наказващия орган неясни и препятства възможността на
жалбоподателя, съда и всички трети лица да разберат с какво фактическо поведение именно
се твърди да са нарушени съответните разпоредби. Преодоляването на съответната неяснота
чрез способите на тълкуването или чрез А.лиз на доказателствената съвкупност е
недопустимо, при което правото на защита на санкционираното лице се явява нарушено.
Едновременно с това съдът е лишен от възможността да прецени дали деянието, за което е
ангажирА. отговорността на жалбоподателя, е съставомерно, и то по цитираните
разпоредби.
Констатираното нарушение е съществено и неотстранимо и обуславя отмяната на
санкционния акт. ДепозирА.та жалба е основателна и следва да бъде уважена.
При този изход на делото е основателна и претенцията на процесуалния представител
на жалбоподателя за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение. С
оглед релевираното възражение за прекомерност по чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, ниската фактическа
и правна сложност на делото и решаваното му в едно съдебно заседание, съдът прецени, че
възнаграждението за адвокат следва да бъде присъдено в размер от 500 /петстотин/ лв.,
явяващ се минималният предвиден съгласно чл. 36 ЗА вр. чл. чл. 18, ал. 2 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2
от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
5
Така мотивиран и на основание чл. чл. 63, ал. 3, т. 2 вр. ал. 2, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 58д, т.
1 ЗАНН и чл. 63д, ал. 2 ЗАНН, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-2300077/05.04.2023 г., издадено от
Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр. София срещу „***“ ЕООД за нарушение
на разпоредбите на чл. 14, ал. 2 ЗЗБУТ вр. чл. 40, т. 1 вр. чл. 60, ал. 1 и чл. 61 от Наредба №
2 от 22.03.2004 г. за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд
при извършване на строителни и монтажни работи, за което на основание чл. 416, ал. 5 вр.
чл. 413, ал. 2 КТ му е наложена имуществена санкция в размер на 2 000 /две хиляди/ лв.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /ИА „ГИТ“/ ДА
ЗАПЛАТИ в полза на „***” ЕООД, ЕИК ***, седалище и адрес на управление г****,
представлявано от управителя А. Г. Г., сума в размер на 500 /петстотин/ лв., представляваща
направените разноски за адвокатско възнаграждение в производството пред настоящата
инстанция.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр. София в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6