№ 1391
гр. Плевен, 22.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти септември през две хиляди
двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Светла Илм. Замфирова
при участието на секретаря ДАРИНА В. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от Светла Илм. Замфирова Гражданско дело №
20244430101886 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Делото е образувано по подадена искова молба от *** ЕАД, със
седалище и адрес на управление: гр. ***, вписано в Търговски Регистър към
Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***, представлявано от А.Ч.Д. и
Н.Г.С., в качеството им на *** на Дружеството, чрез техния пълномощник
юрк. М. Н. против Р. Щ. А., с правно основание чл. 415 от ГПК.
Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за безспорно от
правна и фактическа страна следното:
Искът е неоснователен, а договорът за потребителски кредит е
недействителен. Съображенията за това са следните:
Предявен е иск във връзка със сключен договор за потребителски кредит
№ ********** / 22 г. между ищеца и ответника по делото.
Безспорно е, че първоначалният кредитор е банкова финансова
институция по смисъла на ЗКИ и по отношение на предоставянето от същия
кредити съществува подробна правна регламентация.
В разпоредбите на Закона за потребителските кредити са ясно
регламентирани и предвидени задължителните реквизити, които следва да се
1
включват като условия за усвояване на кредита.
Действително при сключвана на процесния източник на облигационни
отношения е спазена изискуемата по чл. 10 , ал. 1 от ЗПК писмена форма на
хартиен носител с приложим спрямо договора и всички елементи от него
шрифт не по малък от 12. Договорът освен това отговаря и на изискванията на
чл. 11 ал. 1 т. 1-9 , 11 , 12 и 20 от ЗПК- съдържа дата и място на сключване,
индивидуализация на страните, срок , вид на предоставения кредит, общ
размер и начин на усвояването му, размер на ГЛП , броя и периодичността на
плащанията и т.н. От друга страна, в настоящия случай не е спазена
разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т. 10 от ЗПК , което съгласно чл. 22 от ЗПК прави
договора за потребителски кредит недействителен. По смисъла на чл. 11 , ал. 1
, т. 10 от ЗПК, договорът за потребителски кредит следва да съдържа
годишния процент на разходите по кредита/ГПР/ както и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора.
Процесният договор за кредит формално отговаря на изискванията на чл.11 ,
ал. 1 , т. 10 от ЗПК, доколкото е налице посочване на ГПР и обща сума
дължима от потребителя. Размерите на тези величини, посочени в договора
обаче не съответстват на действителните такива, съобразно поетите от
потребителя задължения. В договора е посочено, че ГПР на заема не може да
бъде променен и че включва годишния лихвен процент. В този случай не става
ясно как е формирана ГПР 34.58 % при възнаградителна лихва - 30.39 % /
какво друго е включено в него / . Предоставената информация в договора за
потребителски кредит е неясна, подвеждаща и неразбираема. С включените
договорки във въпросния договор потребителите са поставени в
неравноправно и неблагоприятно положение спрямо кредитиращата
институция, като в същия са заложени неравноправни клаузи за
възнаградителната лихва, таксите и разходите по кредита, както и включване
на условия и клаузи нямащи разумно обяснение и икономическа логика/
предварително уговорена застраховка при предоставянето на кредита и
включена в погасителният план, както и застраховка защита на кредита „ /. В
целия обем на задължения включени по договора , ищецът е начислил
противозаконно и в нарушение на „ добрите нрави“ скрита лихва водеща до
заобикаляне на законовите изисквания с цел нереално финансово
облагодетелстване от лица в „ крайна нужда“ прилагайки различни „ уловки“ в
договора водещи до неоснователно обогатяване. Икономически не е
обосновано посочената в договора цена за застраховка BANK 66+защита на
2
кредита в размер на 4019.98 лв - същата се явява „скрита лихва“ . Нещо повече
- макар и посочена като „ опционална „ възможност, ищецът фактически
залага сключването на тази клауза при отпускане на кредита използвайки „
зависимото „ положение на кредитополучателя при негова „крайна нужда“
или незнанието му за включените клаузи. Въпросната сума, посочена в
договора като „ застраховка BANK 66+защита на кредита „ излиза извън
обичайните рамки на възнаграждение за подобни „ опционални „ възможности
, при което клиента „ може „ и да не се възползва от тази опция или да няма
възможност да осигури в последствие исканото обезпечение, но дължи
претендираното възнаграждение, което излиза и извън възприетото
определение на добри търговски практики или „ добрите нрави“ . Нещо
повече - кредиторът е заложил задължението за изплащане на цялото
възнаграждение по тази „застраховка „ и в случай на предсрочно погасяване
на потребителският кредит от страна на кредитополучателя, което отново се
явява действие за неоснователно обогатяване чрез използване на зависимостта
или незнанието на клиента. Разпоредбите на чл. 10а от ЗПК дават възможност
на кредитора по договор за потребителски кредит да получава такси и
комисионни за предоставени на потребителя допълнителни услуги във връзка
с договора. По своята същност това са действия, целящи осигуряване на
изпълнението, вкл. и по принудителен път, на задълженията на потребителя
по договора. Следователно, тези дейности имат за предназначение да улеснят
взаимоотношенията между кредитор и потребител и да помогнат на кредитора
да управлява по-добре договора и изплащането на сумите по него. Събирането
на такси и комисионни за дейности, свързани с усвояването и управлението на
кредита, обаче е изрично забранено с императивната разпоредба на чл. 10а, ал.
2 ЗПК, което обосновава неравноправността на предвидената „ застраховка „ ,
предполагаща заплащането и във връзка с усвояването на кредита.
В случая уговореното между страните не съответства на посочените
законови разпоредби, тъй като, услугите, за които се събират такси и/или
комисионни, не са ясно и точно определени. Напротив, допълнителните
услуги представляват средство за съществено увеличаване на цената на
кредита, като по същество предлагането им като предимство от доставчика
води до икономически резултат, идентичен със значително оскъпяване на
кредита, необявено надлежно на потребителя като лихвен процент и разходи
по кредита, съгласно изискванията на чл. 19 и чл. 10а ЗПК. Цената и
съдържанието на пакета, уговорени в договора за потребителски кредит и ОУ,
3
представляват клаузи, имащи за цел или резултат заобикаляне изискванията на
ЗПК. Клаузите от договора, касаещи уговорените допълнителни
възнаграждения са нищожни по смисъла на чл. 21, ал. 1 ЗПК като
заобикалящи изискванията на императивна нормативна уредба, гарантираща
специфична потребителска защита при кредитиране.
Уговорените допълнителни възнаграждения представляват разход по
договора за кредит, който следва да бъде включен при изчисляването на
годишния процент на разходите като индикатор за общото оскъпяване на
договора за кредит - арг. чл. 19, ал. 3 и ал. 2 ЗПК. Този извод следва от
дефинитивната разпоредба на § 1, т. 1 ДР ЗПК, според която "Общ разход по
кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други
видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, вкл. разходите
за допълнителни услуги свързани с договора за кредит.
С посочването в договора за заем на ГПР, който не е формиран при
спазването на чл. 19 ал. 1 се създава заблуждение у потребителя за
финансовата тежест на кредита.
Достига се до противоречие с Директива 2008/ 48 / ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 23 април 2008 г, относно договорите за
потребителски кредити, в която е установен принципът за информираност на
потребителя, на когото следва да бъде осигурена възможност да познава
своите права и задължения по договора за кредит, поради което договорът
следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин, за
да може потребителят да получи адекватна информация относно условията и
стойността на кредита и относно своето задължение, преди да сключи
договора за кредит. Необходимостта от предоставянето на ясна информация за
финансова тежест на кредита е и с цел извършването на информиран избор от
потребителя относно договора, който да сключи. В противен случай
потребителят би бил препятствай да сключи договора за кредит при най-
благоприятните за него условия.
Затова и неяснотите, вътрешното противоречие или подвеждащото
оповестяване на това изискуемо съдържание законодателят урежда като порок
от толкова висока степен, че изключва валидността на договарянето - чл. 22
ЗПК. В този смисъл като не е оповестил действителен ГПР в договора за
4
кредит кредитодателят е нарушил изискванията на закона и не може да се
ползва от уговорената сделка, което обосновава извод за недействителност на
договора за кредит на основание чл. 22 от ЗПК, поради неспазването на
изискванията на чл. 11, т. 10 и 11 от ЗПК (в този смисъл са Решение № 261440
от 04.03.2021 г. по в. гр. д. № 13336/2019 г. по описа на СГС, въззивен състав,
Решение № 24 от 10.01.2022 г. по в. гр. д. № 7108/2021 г. по описа на СГС,
въззивен състав и др.).
Съобразно императивната правна норма на чл. 19, ал. 4 ЗПК, годишният
процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на
законната лихва по просрочени задължения в левове или във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България,
което означава, че лихвите и разходите по кредита не могат да надхвърлят 50
% от взетата сума. Клаузите в договор, надвишаващи определените по ал. 4
размери са нищожни - арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК. В настоящия случай при ясното
съзнание на кредитора, че кредитополучателят изначално не може да изпълни
определени клаузи от договора в размера на ГПР води до нарушение на
императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК, а това от своя страна обуславя
нищожност на уговорката за плащането им (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на
основание за дължимост на тези вземания. Поради това следва същите да се
включат в общия разход по кредита (в подкрепа на този аргумент са напр.
Решение № 24 от 10.01.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 7108/2021 г., Решение №
264616 от 09.07.2021 г. по в. гр. д. № 9991/2020 г. по описа на СГС, Решение №
260628 от 21.02.2022 г. на СГС по в. гр. д. № 2806/2021 г. и др.).
По гореизложените съображения, съдът намира, че искът следва да
бъде отхвърлен като неоснователен. При този изход на делото, разноските се
възлагат върху ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за признаване за установено, че Р. Щ. А. ЕГН:
**********, дължи изпълнение на парично задължение към *** ЕАД, със седалище и адрес
на управление: гр. ***, ЕИК: ***, представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на
***, пълномощник юрк. М. Н., в качеството му на Кредитодател по процесния договор, за
сума в общ размер 19050.03 лв., от които- 15836 70 лв. главница, ведно със законната лихва
5
върху главницата, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на
задължението, сумата от 2724 10 лв. договорна лихва за периода от 15.05.2023 към
24.11.2023 г. и 489.23 лв. обезщетение за забава за периода от 15.05.2023 г. до 17.01.2024 г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38 ЗА , *** ЕАД, със седалище и адрес на управление:
гр. ***, вписано в Търговски Регистър към Агенция по вписванията при МП с ЕИК: ***,
представлявано от А.Ч.Д. и Н.Г.С., в качеството им на *** на Дружеството, пълномощник
юрк. М. Н., да заплати на адвокат Е. Й. и Е. К. П. - ***, гр. *** П. К. ****, ***,
адвокатско възнаграждение за процесуално представителство на Р. Щ. А., от село ***,
ЕГН: **********,направените разноски по делото в размер на **** лв. за адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - Плевен,
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Плевен: _______________________
6