№ 910
гр. София, 05.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 108-МИ СЪСТАВ, в публично
заседание на пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА
КЪНЕВА
при участието на секретаря СТАНИМИРА П. ДЕЛИЙСКА
като разгледа докладваното от МАРИНА ВЛ. МАНОЛОВА КЪНЕВА
Административно наказателно дело № 20211110209513 по описа за 2021
година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН).
Образувано е въз основа на постъпила жалба от АД.А. ЕООД с ЕИК ******
срещу наказателно постановление № 520973 – F533557/29.06.2020 г.,
издадено от началник отдел „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП- София,
с което на основание чл. 185, ал.2 от Закона за данъка върху добавената
стойност (ЗДДС) на дружеството-жалбоподател е наложено административно
наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 /три хиляди/ лева за
нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г. за регистриране и
отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства
(Наредба № Н-18/13.12.2006г.).
В жалбата се поддържа, че издаденото наказателно постановление е
незаконосъобразно и се иска неговата отмяна. Поддържа се, че по време на
проверката търговският обект тъкмо е започнал дейността си за деня и
установената сумата не представлява разлика между отчетена и касовата
наличност, а се касае за пари, оставени в края на предишния работен ден, за
1
да започне следващият. Претендира се наличието на маловажен случай и се
иска присъждане на разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят АД.А. ЕООД, редовно призован, не
изпраща представител.
Въззиваемата страна – ТД на НАП – София се представлява от
юрисконсулт Кирилова, с представено пълномощно. Същата моли съда да
потвърди наказателното постановление като законосъобразно. Претендира
присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева.
След анализа на събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и взаимна връзка съдът прие за установена следната
фактическа обстановка:
На 21.12.2019 г. в 9:15 часа свидетелят АС. В. Т. - инспектор по приходите
в ЦУ на НАП, заедно с колега си Р.Н. извършили скрито наблюдение на
търговски обект – магазин за форнети, находящ се в гр. София, на
метростанция „Интер Експо Център – Цариградско шосе“, помещение 13,
стопанисван и експлоатиран от АД.А. ЕООД, ЕИК ******, като установили,
че на клиентите, които закупуват стоки не се издават касови бележки.
Свидетелят Т. извършил контролна покупка, при която не му бил издаден
фискален бон. След извършване на контролната покупка свидетелят и
неговият колега се легитимирали и извършили проверка в магазина. При
извършената проверка било установено, че търговският обект е оборудван с
фискално устройство, притежаващо функциите „служебно въведени” и
„служебно изведени” суми от касата.
В хода на проверката била преброена фактическата касова наличност на
касата, която била в размер на 806,55 лева, за което бил съставен опис. Бил
проверен дневния финансов отчет Х от 21.12.2019 г. от фискалното
устройство и било установено, че отчетената по фискално устройство касова
наличност била в размер на 0,00 лева. Установената разлика от 806,55 лева
между фактическата касова наличност от 806,55 лева и отчетената по
фискалното устройство от 0,00 лева не била отразена като служебно въведена
парична сума в касата. За извършената проверка бил съставен протокол №
0044896/21.12.2019 г.
Свидетелят АС. В. Т. счел, че АД.А. ЕООД е осъществило нарушение на
чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което на 10.01.2020 г. в
присъствие на управителя на дружеството съставил срещу последното акт за
2
установяване на административно нарушение № F 533557/10.01.2020 г. Актът
бил предявен за запознаване на управителя на дружеството, който го
подписал без възражения.
Въз основа на така съставения АУАН на 29.06.2020 г. началникът на отдел
„Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП- София издал обжалваното
наказателно постановление, препис от което бил връчен на представител на
наказаното дружество на 02.06.2021 г, а на 09.06.2021 г. по пощата била
депозирана и жалба срещу него.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена след анализ
на събраните по делото доказателства и доказателствени средства –
показанията на свидетеля АС. В. Т., протокол за извършена проверка №
0044896/21.12.2019 г., дневен финансов отчет Х към 09.22 часа на 21.12.2019
г., опис на наличните парични средства в касата на търговския обект на
21.12.2019 г. и заповед № ЗЦУ –ОПР – 17/17.05.2018 г. на изпълнителния
директор на НАП.
Съдът възприе безкритично показанията на свидетеля АС. В. Т., който лично
е извършил проверката в търговския обект и е констатирал разликата от
806,55 лева между действителната касова наличност и отчетената такава въз
основа на данните от отчета на фискалното устройство. Показанията на
свидетеля са подробни, последователни, логични и подкрепени от останалия
доказателствен материал –изготвеният опис на наличните парични средства в
касата установява действителната касова наличност, а дневният отчет - тази
по фискалното устройство. От приложения по делото дневен финансов отчет
се установява и търговецът, стопанисващ обекта, а именно АД.А. ЕООД с
ЕИК******. Видно от заявеното от свидетеля той е извършил скрито
наблюдение и пряко е възприел, че на клиентите не се издават касови
бележки, като същият е категоричен, че при извършената от него контролна
покупка също не му е бил издаден фискален бон. От представената заповед №
ЗЦУ –ОПР – 17/17.05.2018 г. на изпълнителния директор на НАП се извлича
информация за компетентността на актосъставителя и
административнонаказващия орган за съставяне на АУАН, респ. НП.
При така установената фактическа обстановка съдът направи
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения седемдневен срок (препис от НП е
връчен на управителя на дружеството – жалбоподател на 02.06.2021 г., а
3
жалбата е депозирана на 09.06.2021 г.), от процесуално легитимирано лице и
срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което същата е
процесуално допустима.
Разгледана по същество същата е неоснователна.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът е длъжен да провери
законността на обжалваното наказателно постановление, като в този смисъл
извърши проверка за спазването на материалния и процесуалния закон, без да
е обвързан от основанията, изложени в жалбата – арг. от чл.314, ал.1 от НПК,
вр. с чл.84 от ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие съдът констатира,
че АУАН и НП са издадени от компетентни за това административни органи.
Съобразно нормата на чл. 193, ал. 2 от ЗДДС актовете за установяване на
административни нарушения се съставят от органите по приходите, каквото
качество инспектора по приходите А.Т. е имал /съгласно чл. 7, ал.1 т.4 от
ЗНАП/, следователно същият е бил компетентен да състави процесния АУАН.
От т. 1.1, б. „г” на представената по делото заповед на изпълнителния
директор на НАП е видно, че последният е делегирал правомощията си да
издава наказателни постановления за нарушения на чл. 185 от ЗДДС и на
началниците на отдели „Оперативни дейности“ в ЦУ на НАП. При съставяне
на АУАН и издаване на наказателното постановление не са допуснати
нарушения на давностните срокове по чл. 34, ал.1 и ал. 3 от ЗАНН.
Нарушението е описано ясно и конкретно, като му е дадена съответна на
фактическото описание правна квалификация.
Разпоредбата на чл. 33, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.06 г. за
регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални
устройства гласи, че извън случаите на продажби всяка промяна на касовата
наличност (начална сума, въвеждане и извеждане на пари във и извън касата)
на ФУ се регистрира във ФУ чрез операциите „служебно въведени” или
„служебно изведени” суми.
Санкционната разпоредба на чл. 185, ал. 2 от ЗДДС предвижда, че на лице,
което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на
нормативен акт по неговото прилагане се налага глоба - за физическите лица,
които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция -
за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв.
Когато нарушението не води до неотразяване на приходи се налагат
санкциите по ал. 1. Без съмнение Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. е
4
нормативен акт по прилагане на чл. 118 от ЗДДС - съгласно §11 от ПЗР
„Наредбата се издава на основание чл. 118, ал. 2 и 4 от ЗДДС и чл. 9, ал. 1 от
Закона за данъците върху доходите на физическите лица”.
В конкретния случай по безспорен и несъмнен начин се установи, че към
момента на проверката в касата на търговския обект е имало 806,55 лева, а
отчетената касова наличност по фискално устройство е била 0,00 лева.
Разликата от 806,55 лева, представляваща промяна на касовата наличност не е
била регистрирана във фискалното устройство чрез операцията „служебно
въведена” сума, въпреки че устройството е разполагало с функцията
„служебно въведени” и „служебно изведени” суми. С оглед изложеното
дружеството-жалбоподател не е изпълнило вмененото му в чл. 33, ал.1 от
Наредба № Н-18/13.12.2006г. задължение и е осъществило от обективна
страна състава на нарушението, за което е обвинено. От своя страна
посоченото нарушение е свързано с неотразяване на приходи, доколкото
разликата се явява положителна, паричната сума е била в поставена в касата
на дружеството и тези обстоятелства сочат за постъпления от търговската
дейност, които не са били отразени. Съдът намира за неоснователно
възражението на жалбоподателя, че посочената сума е била оставена в касата
предходния ден с цел започване на следващия. На първо място сумата е
значителна и предвид естеството на продаваните стоки едва ли е било
необходимо работният ден да стартира с такава голяма сума. На следващо
място и което е по – съществено – свидетелят Т. е категоричен, че при
проведеното наблюдение на търговския обект е възприел, че на клиентите,
които са закупували стоки на са били издавани фискални бонове, като такъв
не е издаден и на самия Т. при контролната покупка. Ето защо съдът намира
за несъмнено, че нарушението, извършено от АД.А. ЕООД е довело до
неотразяване на приходи.
Доколкото е ангажирана административнонаказателната отговорност на
юридическо лице, чиято отговорност е обективна и безвиновна, не следва да
се обсъжда въпроса за субективната страна на деянието.
Съдът намира, че извършеното нарушение не представлява маловажен
случай, тъй като не се отличава с по-ниска степен на обществена опасност, в
сравнение с обичайните случаи от този вид, а напротив – разкрива типичната
такава, взета предвид от законодателя при определяне състава на
нарушението. Сама по себе си неотчетената сума от 806,55 лева е значителна
5
по размер, като тя представлява и цялата налична сума в касата, с оглед на
което нарушението не може да се квалифицира като маловажно по смисъла на
чл. 28 от ЗАНН.
Обстоятелството, че се касае за първо по ред нарушение е взето предвид от
АНО, който е наложил имуществена санкция в минимален размер от 3000
лева и въпрос за нейното намаляване не може да се поставя.
В обобщение на изложеното съдът намира, че при съставяне на АУАН и
издаване на наказателното постановление не са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила или на материалния закон. Вмененото
на жалбоподателя нарушение е безспорно доказано, а наложената
имуществена санкция е в минимален размер, поради което НП следва да бъде
потвърдено.
Съобразно разпоредбата на чл. 63, ал.3 ЗАНН в съдебните производства
страните по ал. 1 имат право на разноски по реда на АПК. Съгласно ал. 5
полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и
възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от
юрисконсулт. С оглед изхода на делото и своевременно направеното искане
от страна на представителя на въззиваемата страна съдът следва да присъди в
полза на ЦУ на НАП разноски за юрисконсултско възнаграждение на
основание чл. 63, ал.5 ЗАНН вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 27е от Наредбата за
заплащането на правната помощ в минимален размер от 80 лева,
съобразявайки неголямата фактическа и правна сложност на делото.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал.1 пр.1 от ЗАНН, Софийски
районен съд, НО, 108-ми състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 520973 –
F533557/29.06.2020 г., издадено от началник отдел „Оперативни дейности“
при ЦУ на НАП - София, с което на основание чл. 185, ал.2 от Закона за
данъка върху добавената стойност (ЗДДС) на АД.А. ЕООД с ЕИК ****** е
наложено административно наказание „имуществена санкция” в размер на
3000 /три хиляди/ лева за нарушение на чл. 33, ал.1 от Наредба № Н-
18/13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти
чрез фискални устройства.
6
ОСЪЖДА АД.А. ЕООД с ЕИК ****** да заплати на ЦУ на НАП
юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 /осемдесет/ лева.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд –
София град в 14- дневен срок от получаване на съобщение за изготвянето му
на основанията, предвидени в НПК по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7