О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№………./……………… 2019 г.
Варна
ВАРНЕНСКИ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в закрито съдебно заседание
на 27.02.2019 г., в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ВАСИЛЕВ
НЕВИН
ШАКИРОВА
като
разгледа докладваното от съдия Пенева
въззивно гражданско дело № 1175 по описа за 2017 година,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
С
определение № 1462 от 31.05.2017 г., постановено по делото, съдът на основание
член 229, алинея 1, точка 4 от ГПК е спрял делото до приключването в слязъл в
сила съдебен акт на производството по ч.в.гр.д.№ 1214 по описа за 2017 г. на
Окръжен съд – Варна, гражданско отделение. Съдът констатира, че такъв акт е
налице, поради което и следва да възобнови делото.
Същевременно
след извършена служебна справка се констатира, че на производство пред Окръжен
съд – Варна, гражданско отделение е в.гр.д.№ 1499 по описа за 2018 г.,
образувано по въззивна жалба на Г.И.Г. – В. против решение № 1763 от 25.04.2018 г.,
постановено по гр.д.№ 5616/2016 г. по описа на ВРС, в частта, с която съдът е
приел за установено, че В. и Г. Великови дължат разделно по ½ част на Й.Г.Ж.
сумата по издадената заповед за изпълнение № 1697 от 31.03.2016
г. по
ч.г.д.№ 3529/2016 г. на ВРС, 43 състав, а именно - 3 900 лева, дължима
на основание
заповед № 328 от 14.07.2015
г. на кмета на район „Приморски" на Община Варна, с която е одобрена оценка на част от
имот с ид.№ 10135.517.1254 по плана на новообразуваните
имоти на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата" за площ от
285 кв.м, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на сезиране на съда /30.03.2016 г./
до изплащане на вземането, на основание член
415 от ГПК във връзка с § 31, алинея 5 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4з, алинея 2 от ЗСПЗЗ.
Настоящото
въззивно дело е образувано по образувано по жалба на Й.Г.Ж. и К.И.К. против
решение № 658 от 20.02.2017 г., постановено по гр.д.№ 5611 по описа за 2016 г.
на Районен съд – Варна, осемнадесети състав, в частта, с което е прекратено
производството по иска на Й.Г.Ж. с правно основание член 415 от ГПК /в тази
част е постановеният съдебен акт по в.ч.гр.д.№ 1214/2017 г. по описа на ВОС/; в
частта, с която е отхвърлен иска на К.И.К. против В. и Г. Великови за приемане
за установено, че ответниците дължат на ищеца К. сумата от 3 900 лева,
дължима на основание заповед № 328 от 14.07.2015 г. на кмета на район „Приморски“
на Община Варна, с която е одобрена оценка на част от имот с идентификатор
10135.517.1254 по плана за новообразуваните имоти на СО „Манастирски рид,
Бялата чешма и Дъбравата“ за площ от 285 кв.м, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на сезиране на съда /30.03.2016 г./, за която е
издадена заповед за изпълнение № 1697 от 31.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 3529/2016 г.
на Районен съд – Варна, четиридесет и трети състав, на основание член 415 от
ГПК във връзка с § 31, алинея 5 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4з, алинея 2 от
ЗСПЗЗ, както и в частта за разноските, присъдени съобразно уважената част от
иска. Въззивна жалба срещу така постановеното решение е депозирана в срок и от В.Г.В.
и Г.И.Г. – В., които обжалват решението в частта, с която е прието за
установено в отношенията между страните, че Великови дължат разделно по
½ идеална част на К.И.К. сумата по издадената заповед за изпълнение №
1697 от 31.03.2016 г. по ч.гр.д.№ 3529/2016 г. на Районен съд – Варна,
четиридесет и трети състав, а именно – 3 900 лева, дължима на основание
заповед № 328 от 14.07.2015 г. на кмета на район „Приморски“ на Община Варна, с
която е одобрена оценка на част от имот с идентификатор 10135.517.1254 по плана
за новообразуваните имоти на СО „Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата“ за
площ от 285 кв.м, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата
на сезиране на съда /30.03.2016 г./ до изплащане на вземането, на основание
член 415 от ГПК във връзка с § 31, алинея 5 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 4з,
алинея 2 от ЗСПЗЗ.
Съдът,
като съобрази идентичността на страните, наличието на общи факти, които
подлежат на доказване и етапа на развитие на двете производства, намира, че са
налице предпоставките на член 213 от
ГПК за съединяването им в общо производство. И по двете дела съдът
дължи произнасяне по дължимостта на една и съща сума, произтичаща от една
заповед, поради което е налице връзка между делата. Съвместното разглеждане на
двете производства се явява целесъобразно и допустимо, тъй като подлежат на
разглеждане по един и същ съдопроизводствен ред и е необходимо за еднопосочното
разрешаване на всички спорове, произтичащи от материалното правоотношение - предмет
на исковите претенции и на жалбите.
Пред
вид горното, настоящият състав на въззивния съд
О П Р Е Д Е Л И :
ВЪЗОБНОВЯВА производството по въззивно гражданско дело № 1175 по описа
за 2017 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна.
ПРИСЪЕДИНЯВА производството по в.гр.д. № 1175 по
описа за 2017 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна към
производството по в.гр.д. № 1499 по описа за 2018 г. на на гражданско отделение
на Окръжен съд – Варна.
ПРЕКРАТЯВА като деловоден номер в.гр.д. № 1175
по описа за 2017 г. на гражданско отделение на Окръжен съд – Варна.
Производството по жалбите ще продължи
по в.гр.д. № 1499 по описа за 2018 г. на на гражданско отделение на Окръжен съд
– Варна, което да се докладва на съдията-докладчик след отпадане на основанието
за спирането му.
Определението не подлежи на обжалване.
Препис от настоящото определение да се
изпрати на страните
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.