№ 1588
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Красимир Машев
Членове:Златина Рубиева
Петя Алексиева
при участието на секретаря Красимира Г. Георгиева
като разгледа докладваното от Петя Алексиева Въззивно гражданско дело №
20221000501414 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 260062/06.01.2022 г., постановено по гр.д. № 11446/2020
г., Софийски градски съд, І-10 състав е осъдил И. С. О. и Д. Н. И. да заплатят
солидарно на „Юробанк България“ АД на основание чл.79, ал.1 ЗЗД връзка с
чл.430, ал.1 от ТЗ сумата от 33 284,67 евро, представляваща равностойността
на 54 830 швейцарски франка по курс „купува“ за швейцарския франк на
банката към датата на усвояване на кредита-03.07.2008 г., представляваща
част от дължима главница по договор за кредит за покупка на недвижим имот
HL39560/23.06.2008 г., включваща падежирали просрочени вноски за периода
от 22.10.2015 г. до 11.08.2020 г. и предсрочно изискуема главница, заедно със
законната лихва от 22.10.2020 г. до окончателното плащане, сумата от
586,21лв. заплатени нотариални такси и разноски в първоинстанционното
производство в размер на 8 999,32 лв. С решението си съдът е отхвърлил иска
за главница, включена в падежиралите просрочени месечни вноски за
периода 01.02.2011 г. до 22.10.2015 г.
Срещу така постановеното решение е постъпила в срок въззивна жалба
вх.№ 264419/26.01.2022 г. на ответниците по делото И. С. О. и Д. Н. И. чрез
1
процесуалния им представител адвокат С. А. с надлежно учредена
представителна власт с пълномощно приложено към въззивната жалба.
Решението се обжалва изцяло в осъдителната му част. Твърди се, че
решението е неправилно и незаконосъобразно, постановено при съществени
нарушения на материалния закон и необсъждане на всички относими към
предмета на делото обстоятелства и доказателства.
Моли съда да отмени обжалваното решение и вместо него постанови
друго, с което да отхвърли изцяло предявените искове като неоснователни и
недоказани. Претендират се разноските.
Поддържа се, че след като има признание на ищеца, че падежът на
първата просрочена и неплатена вноска за главница е на 10.08.2012 г., а
съгласно чл.6, ал.1 от договора за кредит, ответниците-кредитополучатели са
се задължили да погасяват кредита на ежемесечни вноски, то кредитът е
станал изцяло и предсрочно изискуем на 10.12.2012 г., когато не са били
заплатени три последователни вноски, без да е било необходимо каквото и да
е волеизявление на страните за това. Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва
да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и следователно
вземането на ищеца е погасено по давност още на 10.10.2017 г. Твърди, че
съдът тълкува неправилно посочената от него съдебна практика. Поддържа се
неправилност на извода на първоинстанционния съд за редовно връчване на
ответниците на нотариалните покани. Твърди и неправилност на извода на
съда, че процесният договор за кредит може да се прилага и без нищожните
клаузи на чл.6, ал.2 и чл.22, ал.1. Поддържа нищожност на целия договор.
Оспорва решението в частта за разноските, по което оспорване
първоинстанционният съд се е произнесъл с Определение от 29.03.2022 г., с
което е оставено без уважение възражението на ответниците за прекомерност
на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, което определение и
поради необжалването му от страните е влязло в сила на 05.05.2022 г.
В законоустановения срок по чл. 263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор
от въззиваемата страна-ищеца в първоинстанционното производство чрез
неговия процесуален представител адвокат К., надлежно упълномощен с
пълномощно приложено в първоинстанционното дело /л.103-106/.
Моли съда да потвърди като правилно и законосъобразно обжалваното
решение и да присъди на въззиваемата страна направените от нея разноски.
2
Поддържа неоснователност на възражението за изтекла погасителна
давност, за нередовно връчване на нотариалните покани. Поддържа
правилност на извода на първоинстанционния съд, че и без прогласените от
него за нищожни клаузи от договора за кредит, същият би могъл да се
прилага и е валиден.
С оглед постъпилата въззивната жалба, решението в частта, с която
съдът е отхвърлил иска за главница, включена в падежиралите просрочени
месечни вноски за периода 01.02.2011 г. до 22.10.2015 г., е влязло в сила на
12.02.2022 г., поради необжалването му.
В открито съдебно заседание въззивниците-ответници чрез своя
процесуален представител поддържат въззивната си жалба по съображенията
изложени във въззивната жалба. Претендират разноски, за което представят
списък по чл.80 ГПК.
В открито съдебно заседание въззиваемият ответник чрез своя
процесуален представител оспорва въззивната жалба и моли съда да я остави
без уважение и да потвърди изцяло постановеното първоинстанционно
решение по подробни съображения изложени в отговора на въззивната жалба.
Не претендира разноски.
Апелативен съд-София, 8-ми граждански състав, след преценка по
реда на въззивното производство на твърденията и доводите на страните и
на събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа
страна:
Софийски градски съд е бил сезиран с предявени от „Юробанк
България“ АД срещу И. С. О. и Д. Н. И. пасивно субективно и обективно
кумулативно съединени искове с правно основание чл.430, ал.1 ТЗ във връзка
с чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, чл. 309а, ал.1, пр.2 ТЗ и чл.86, ал.1 от ЗЗД.
От събраните пред първоинстанционния съд доказателства, въззивният
съд приема за установени и доказани следните факти и обстоятелства:
Страните не спорят, че на 23.06.2008 г. са сключили договор за кредит
за покупка на недвижим имот № HL 39560/23.06.2008 г., обезпечен с
договорна ипотека. По силата на договора Банката предоставя на
ответниците-кредитополучатели кредитен лимит в швейцарски франкове, в
размер на равностойността в швейцарски франкове на 55 250 евро, по курс
„купува“ за швейцарския франк към евро на „Юробанк И Еф Джи България“
3
АД в деня на усвояване на кредита.
По силата на чл.3, ал.1 от договора, за усвоения кредит
кредитополучателят дължи на Банката годишна лихва в размер на сбора на
Базовия лихвен процент /БЛП/ на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за
жилищни кредити в швейцарски франкове, валиден за съответния период на
начисляване на лихвата, плюс договорна надбавка от едно цяло и петнадесет
стотни пункта, като първоначално договореният лихвен процент по кредита е
бил 4,5 %. Съобразно ал.5 на чл.3, действащият БЛП на Банката за жилищни
кредити не подлежи на договаряне и промените в него стават незабавно
задължителни за страните. Банката уведомява кредитополучателя за новия
размер на БЛП за жилищни кредити и датата, от която той е в сила, чрез
обявяването му на видно място в банковите салони. Договорените надбавки
не се променят. А съобразно свързаната с чл.3, ал.5 клауза на чл.6, ал.3-в
случай, че по време на действие на настоящия договор банката промени БЛП
на „Юробанк И Еф Джи България“ АД за жилищни кредити, размерът на
погасителните вноски, определен в ал.1 се променя автоматично, в
съответствие с промяна, за което кредитополучателят с подписването на
договора, дава своето неотменяемо и безусловно съгласие.
С клаузата на чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, че
погасяването на кредита се извършва във валутата, в която същият е разрешен
и усвоен-швейцарски франкове. В случай, че на съответния падеж на
погасителна вноска по главницата и/или лихвата кредитополучателят не е
осигурил дължимата сума в швейцарски франкове по сметката си по чл.2,
ал.1, но има средства в лева или евро по своите сметки в Банката,
погасяването на кредита може да се извърши от банката освен във валутата на
кредита и в лева или евро, след служебното превалутиране на тези средства в
швейцарски франкове по курс „продава“ на „Юробанк И Еф Джи България“
АД за швейцарския франк към лева/евро, за което кредитополучателят с
подписването на настоящия договор дава своето неотменимо и безусловно
съгласие и оправомощава Банката.
Не се спори, а и от представените пред първоинстанционния съд
писмени доказателства-стр.137, стр.141-стр.143 се установява, че искане за
усвояване на суми по кредита в размер на 91 016 шв.фр. е подадено лично от
ответника И. С. О. на 03.07.2008 г., както и, че искане за сключване на
4
договор с гореописаните параметри е подадено лично от двамата ответници
кредитоискател и съкредитоискател.
Установява се от приложения договор за прехвърляне на вземания по
договори за кредит от 05.09.2008 г. и приложение към него, че банката е
прехвърлила на „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД вземането си по процесния
договор за кредит, а с Договор за прехвърляне на вземания по договори за
кредит от 23.12.2016 г. и приложение към него „Бългериън Ритейл Сървисиз“
АД е прехвърлило обратно вземането по процесния договор за кредит на
банката. След първата цесия цесионерът „Бългериън Ритейл Сървисиз“ АД и
длъжниците-кредитополучатели по кредита са сключили шест допълнителни
споразумения.
С приложените по делото 6 броя допълнителни споразумения,
съответно от: 08.04.2009 г., 08.02.2011 г., 17.08.2011 г., 19.08.2011 г.,
22.12.2011 г. и 29.12.2011 г., страните са се споразумявали за
преструктуриране на процесния кредит HL 39560/23.06.2008 г., като е
уговорено капитализиране на просрочена законова лихва, както и други
неплатени, но падежирали задължения по процесния кредит. От текста и на
шестте споразумения е видно, че същите са сключени като неразделна част от
процесния договор за кредит, сключен с банката. „Бългериън Ритейл
Сървисиз“ АД е посочен изрично в споразуменията като кредитор по
договора за кредит.
От приетата по делото и неоспорена от страните ССчЕ се установява, че
на 03.07.2008 г. сумата от 55 250 EUR, превалутирана във шв. фр., възлизаща
на 91 015.03 CHF, е била усвоена в пълен размер по сметка с IBAN: *** (в
CHF), с титуляр И. С. О.. Установява се, че към същата дата крос курса на
БНБ EUR/CHF е 1.60970 или превалутиран по фиксинг размерът на кредита в
евро е 56 541.61 EUR. Отпускането/усвояването на кредита е безкасово, въз
основа на банково бордеро № 8976007, прието като писмено доказателство по
делото. Съгласно вътрешно-счетоводната отчетност на банката транзакцията
по усвояването на кредита е отразена по счетоводна партида № 2271 756
********* 02 9 в кореспонденция на Кореспондираща партида № 1815 756
********* 01 8.
Ответникът е прекратил плащанията си по кредита към дата 15.05.2012
г. След 15.05.2012 г. вещото лице не открива информация и доказателства
5
удостоверяваща плащания по главница, лихви и такси след тази дата.
Последното плащане по главницата е извършено на дата 01.02.2011 г., след
което на 08.02.2011 г. и 29.12.2011 г. е извършена капитализация на главница,
на стойност съответно 96.63 CHF и 0.3 CHF, като тези две суми не
представляват реално плащане от страна на длъжника, поради което вещото
лице приема за последно плащане по главницата от страна на длъжника
датата 01.02.2011 г. Последното плащане по задължения за лихви е извършено
на дата 15.05.2012 г., след което на 10.07.2012 г. е извършена капитализация
на лихва, на стойност 289.88 CHF, като тази сума не представлява реално
плащане от страна на длъжника, поради което за последно плащане по лихви
от страна на длъжника вещото лице приема датата 15.05.2012 г. Последното
плащане по задължения за такси е извършено на дата 17.04.2012 г.
Дължимата към 11.08.2020 г. главница е в размер общо 94636.60 CHF,
от която: просрочена падежирала главница - 15972,60 CHF и недапежирала
главница 78 664 CHF. Дължимите към 11.08.2020 г. лихви са в размер общо
на 62 861.06 CHF, от която: просрочена падежирала лихва върху главница -
54 379,98 CHF и начислена лихва по просрочие - 12 152,85 CHF. Ако не се
вземат предвид осъществените с допълнителните споразумения
капитализации, то главницата възлиза на сумата от 89 302,09 CHF, а лихвите
съответно: 57 718,65 CHF.
Към датата на подаване на исковата молба – 22.10.2020 г., размерът на
незаплатената главница по договора за кредит и споразуменията към него е в
размер на 94 636.60 CHF в еврова равностойност сумата възлиза на 88 231.10
EUR. Такъв е и размера на главницата към датата на изготвяне на
заключението. Към дата 22.10.2020 г. размерът на незаплатената главница по
договора за кредит, без да се отчитат договореностите по допълнителните
споразумения, възлиза на 89 302,09 CHF, чиято евровата равностойност
възлиза на 83 257.59 EUR. Към датата на изготвяне на експертизата -
04.06.2021 г. размерът на незаплатената главница по договора за кредит, без
да се отчитат споразуменията към него също е в размер на 89 302,09 CHF, а
евровата равностойност възлиза на 81546.97 EUR.
При така установената фактическа обстановка и с обжалваното
решение, първоинстанционният съд е приел, че по делото се установява
материалноправната легитимация на банката да предяви исковете срещу
6
ответниците по делото – като носител на вземане по договор за банков кредит
към момента на сезиране на съда. Приел е също така, че клаузата на чл.22,
ал.1 е неравноправна, тъй като не е индивидуално договорена, последиците от
нея са цялостно прехвърляне на валутния риск върху потребителя, същата не
е съставена по прозрачен начин, така че кредитополучателят да може да
прецени на основание ясни и разбираеми критерии икономическите
последици от сключването на договора, сключена е в нарушение на принципа
за добросъвестност и създава във вреда на потребителя значително
неравновесие между правата и задълженията на страните, произтичащи от
договора. Предвид неравноправния й характер, спорната клауза се явява
нищожна на основание чл.143, т.19 (т.18 преди изм. с ДВ, бр.57 от 2015 г.)
във връзка с чл.146, ал.1 ЗЗП. Приел също така, че клаузата на изр. второ на
чл.6, ал.2 от договора е проявление на поетия от кредитополучателя с
клаузата на чл.22, ал.1 от договора валутен риск, приета за неравноправна, и
поради това, клаузата на изр. второ на чл.6, ал.2 от договора е също
неравноправна и съответно – нищожна на основание чл.143, т.19 (т. 18 преди
изм. с ДВ, бр. 57 от 2015 г.) във връзка с чл. 146, ал. 1 ЗЗП. Приел е, че
договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6,
ал. 2, изр. второ и чл. 22, ал. 1, тъй като тези клаузи не изменят естеството на
основния предмет на договора. Съобразно константната съдебна практика,
първоинстанционният съд е приел, че договорът не следва да се счита
сключен в резервната валута на страната (евро), а в чуждестранната валута, в
която се дължи връщането на кредита-швейцарски франкове, както и предвид
нищожността поради неравноправност на клаузата за поемане на валутния
риск от кредитополучателите (чл. 22, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 изр. второ от
процесния договор) и предвид това, че кредитополучателите са формирали
ясно съгласие да им бъде предоставен кредит във франкове и като са
посочили изрично приложимия курс „купува“ за швейцарския франк на
банката към евро към датата на усвояването, въпросът за наличието на
дължими суми по процесния договор следва да се реши като се обследва
наличието на дължими суми при хипотеза, че е предоставен кредит в
равностойността на швейцарски франкове на 55250 евро по първоначално
определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита (1,*********), че размерът на
дължимата главница следва да се обследва без уговорките в допълнителните
7
споразумения за капитализиране на лихвата, тъй като уговорките в
допълнителните споразумения към договора за кредит за прибавяне към
размера на редовната главница на просрочени задължения за лихви, върху
които се начислява възнаградителна лихва, представлява анатоцизъм по
смисъла на чл.10, ал.3 ЗЗД, който е допустим само при уговорка между
търговци на основание чл.294, ал.1 от ТЗ, какъвто не е настоящия случай.
Позовал се е на съдебна практика-Решение № 66/29.07.2019 г., т.д. №
1504/2018 г., ВКС, ТК, ІІ отделение.
Съдът е приел, че е налице редовно връчване на двамата ответници на
нотариалните покани, с които им е обявена предсрочната изискуемост на
кредита, че към датата, на която кредитът е обявен за предсрочно изискуем от
банката, са били налице обективните обстоятелства за обявяване на кредита
за предсрочно изискуем (просрочени вноски) и субективния елемент –
уведомление, че кредитът става предсрочно изискуем, връчено на
длъжниците и поради това СГС е приел, че кредитът е обявен валидно за
предсрочно изискуем, считано от 11.08.2020 г.
Приел за частично основателно направеното възражение за погасителна
давност.
При така установената фактическа обстановка въззивният съд
приема следното от правна страна:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от
легитимирани да обжалват страни-ответниците в първоинстанционното
производство и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ
на обжалване, съгласно чл.258, ал.1 ГПК. В този смисъл подадената въззивна
жалба е процесуално допустима.
На основание чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част. По
останалите въпроси той е ограничен от посоченото в жалбата.
Обжалваното решение е валидно и допустимо, а по същество правилно,
законосъобразно и изцяло съобразено със съдебната практика на ВКС,
формирана по реда на чл.290 от ГПК, както и със задължителната съдебна
практика, обективирана в Тълкувателни решения.
По конкретните възражения, въведени с въззивната жалба.
На първо място въззивниците твърдят неправилност на извода на
8
първоинстанционния съд за нищожност на договорената между страните
клауза на чл.18, ал.1 от договора за кредит от 23.06.2008 г. Поддържа се, че
след като има признание на ищеца, че падежът на първата просрочена и
неплатена вноска за главница е на 10.08.2012 г., а съгласно чл.6, ал.1 от
договора за кредит, ответниците-кредитополучатели са се задължили да
погасяват кредита на ежемесечни вноски, то кредитът е станал изцяло и
предсрочно изискуем на 10.12.2012 г., когато не са били заплатени три
последователни вноски, без да е било необходимо каквото и да е
волеизявление на страните за това. Съгласно чл.114 ЗЗД давността започва да
тече от деня, в който вземането е станало изискуемо и следователно
вземането на ищеца е погасено по давност още на 10.10.2017 г. Твърди, че
съдът тълкува неправилно посочената от него съдебна практика.
Тези твърдения на въззивниците са неправилни и в противоречие със
задължителната за съда съдебна практика, обективирана в ТР № 4 от
18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК ВКС, както и на съдебна
практика формирана по реда на чл.290 от ГПК, предхождаща това
Тълкувателно решение.
Така в Решение № 92/16.06.2009 г. по т. д. № 467/2008 г., II т. о.,
Решение № 58/15.04.2009 г. по т. д. № 584/2008 г., II т. о., ВКС приема: „..че
уговорената в договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението не
настъпва автоматично с факта на неплащане на вноски с настъпил падеж, а с
упражняване на правомощието на банката да направи кредита предсрочно
изискуем…“ С Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на
ОСГТК на ВКС в т.18 бе прието, че вземането, произтичащо от договор за
банков кредит с уговорка, че целият кредит става предсрочно изискуем при
неплащането на определен брой вноски или при други обстоятелства и
кредиторът може да събере вземането си без да уведоми длъжника, вземането
става изискуемо с неплащането или настъпването на обстоятелствата, но и
след като банката е упражнила правото си да направи кредита предсрочно
изискуем и е обявила на длъжника предсрочната изискуемост. В цитираното
тълкувателно решение се прие, че правото на кредитора да обяви кредита за
предсрочно изискуем следва да е упражнено преди подаване на заявлението
за издаване на заповед за изпълнение, като кредиторът трябва да е уведомил
длъжника за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
9
С оглед на така дадените разрешения моментът, в който настъпва
предсрочната изискуемост на кредита, е датата, на която волеизявлението на
банката, че счита кредита за предсрочно изискуем, е достигнало до длъжника
– кредитополучател, и то ако към този момент са били налице обективните
предпоставки за изгубване на преимуществото на срока. В този момент
целият или неплатеният остатък по кредита е изискуем както по отношение на
кредитополучателя, така и по отношение на поръчителя.
Неправилно е твърдението на въззивниците, че Тълкувателно решение
№ 4/18.06.2014 г. по т.д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС намира приложение
само в хипотезата на чл.422 от ГПК.
Правното основание, на което се претендира изпълнение, както на
вноските с настъпил падеж, така и на останалата част от главницата поради
настъпила предсрочна изискуемост на кредита, е сключеният договор за
кредит. Изискуемостта е възможността на банката - кредитор да иска
изпълнение на задължението. Изискуемостта означава, че банката – кредитор
може да отправи искане до длъжника за плащане на дължимите по договора
за кредит суми, но и да поиска от съда защита на своето право, като предяви
осъдителен иск по реда на общия исков процес или по реда на производството
по търговски спорове, или подаде заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417 ГПК и съответно предяви
установителен иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 1 и 2 или осъдителен
иск по чл. 415, ал. 3 във връзка с ал. 1, т. 3 ГПК.
Избраният способ на защита на правото на банката, не променя
принципната постановка, относно начина по който Банката кредитор може да
упражни потестативното си право на предсрочна изискуемост.
Правото на предсрочна изискуемост е потестативно право, което се
упражнява се при настъпването на предвидените в закона или в договор,
предпоставки с едностранно волеизявление, отправено от кредитора до
длъжника, като то следва да достигне до знанието на последния.
Целта на заповедното производство, продължение на което е
производството по реда на чл. 415, ал. 1 и чл. 422, ал. 1 ГПК, е да се
реализират по облекчен ред правата на кредитора. Положението на кредитора
не следва и не може да бъде различно вследствие предявяване на осъдителен
иск за вземането по общия ред, а не инициирането на заповедно
10
производство.
По горните съображения правилно и в съответствие със закона и
съдебната практика, първоинстанционният съд е отхвърлил като
неоснователно възражението на длъжниците, че кредитът е станал изцяло и
предсрочно изискуем на 10.12.2012 г.
По отношение на второто възражение във въззивната жалба-
неправилност на извода на първоинстанционния съд за редовно връчване на
нотариалните покани на двамата длъжници, съдържащи волеизявлението на
Банката, с което обявява кредита за предсрочно изискуем.
Възражението е неоснователно. Налице е редовно връчване на
нотариална покана до длъжника И. С. О. с рег. № ***, том 3, акт:45 от
24.06.2020 г. на нотариус М. И. с рег.№ *** на НК, по реда на чл.47, ал.1 от
ГПК. Видно от приложената разписка към нотариалната покана на 27.07.2020
г. връчителят е залепил уведомление на вратата на ап.2 във вход А на ет.1 в
гр. ***, ж.к. ***, удостоверил е липсата на пощенска кутия. Спазил е
правилото на чл.47, ал.1, изр.3 от ГПК, като е удостоверил три посещения на
адреса, съответно на: 25.06.2020 г., 18.07.2020 г. (почивен ден-събота) и
27.07.2020 г. Всяко едно от посещенията е с интервал от поне една седмица
между всяко от тях, като най-малко едно от посещенията е в неприсъствен
ден-събота. Действително при удостоверяване на залепването, връчителят не
е посочил номера на блока, но по-надолу в разписката изрично е удостоверил,
че постоянният и настоящ адрес на И. С. О. съвпадат и това е адреса, на който
е залепено уведомлението, с изрично посочване на бл.17. На длъжника Д. Н.
И. нотариална покана с рег.№ ***, том І, № 194 от 20.07.2020 г. на нотариус
П. Д. с рег.№ *** на НК, нотариус в РС Севлиево, е връчена лично на
23.07.2020 г., като в горния ляв край на разписка № 19/20.07.2020 г. е посочен
номера и датата на нотариалната покана-рег. № *** от 20.07.2020 г.
В този смисъл всички възражения за нередовно връчване на поканите на
двамата длъжници се явяват неоснователни.
Дори да се приемат за верни твърденията на въззивниците за
нередовност на връчването, то е налице съдебна практика обективирана в
решения по чл.290 от ГПК, така напр. Решение № 10 от 25.02.2020 г. на ВКС
по т. д. № 16/2019 г., II т. о., ТК, съобразно която, когато изявлението на
банката за обявяване на кредита за предсрочно изискуем е инкорпорирано в
11
исковата молба или в отделен документ, представен като приложение към
исковата молба, изявлението поражда правни последици с връчването на
препис от исковата молба с приложенията към нея на ответника –
кредитополучател, ако са налице предвидените в договора за кредит
обективни предпоставки. Обявяването на кредита за предсрочно изискуем в
исковото производство представлява правнорелевантен факт, който трябва да
бъде съобразен от съда на основание чл. 235, ал. 3 ГПК в рамките на
претендираните суми.
С оглед на горното безспорно с получаване на преписа от исковата
молба на 17.12.2020 г. за Д. И. и с подаването на отговора на 14.01.2021 г. за
И. О. (доколкото по делото няма връчено редовно съобщение до последния)
може да се приеме, че волеизявлението на банката за обявяване предсрочна
изискуемост на кредита е стигнало до двамата длъжници, съответно на
17.12.2020 г. и на 14.01.2021 г. като безспорно към този момент са били
налице и обективните предпоставки за изгубване на преимуществото на
срока, доколкото с неоспореното заключение на ССчЕ се установява, че от
01.02.2011 г. за главница, от 15.05.2012 г. за лихви и от 17.04.2012 г. за
задължения за такси, е преустановено обслужването на кредита, като след
тези дати не са извършвани никакви плащания по главница, лихви и такси,
т.е. безспорно е налице просрочие на повече от три последователни месечни
погасителни вноски, тъй като всички вноски с падеж от 03.02.2011 г. до
03.10.2020 г. (исковата молба е депозирана в съда на 22.10.2020 г.) са
падежирали, но не платени. Като видно от заключението на ССчЕ размерът на
падежиралата главница към 11.08.2020 г., както и към датата на подаване на
исковата молба, а и към настоящия момент възлиза на сумата от 15972,60
шв.фр.
Следователно дори да се приеме за вярна хипотезата на двамата
длъжници, че предсрочна изискуемост не е настъпила на датата на която
твърди Банката-11.08.2020 г., с оглед нередовното връчване на нотариалните
покани, то тя е настъпила в хода на първоинстанционното производство и
следва да бъде зачетена, съобразно изложеното по-горе.
Това обстоятелство не променя и изводът на първоинстанционния съд,
че задълженията на двамата ответници-кредитополучатели се са погасили
частично по отношение на главницата, за която следва да се приложи общата
12
петгодишна давност-решение № 45/17.06.2020 г. по т. д. № 237/2019 г. на
ВКС, II т. о., като давностният срок съгласно императивната норма на чл.
114, ал. 1 ЗЗД започва да тече от датата на настъпването на изискуемостта на
всяка отделна погасителна вноска, а не от датата на уговорения краен срок за
погасяване на кредита.
Настоящият въззивен състав споделя съдебната практика и
разрешението дадено в цитираното по-горе решение на ВКС, че когато
вземането на банката по кредита е разсрочено на отделни погасителни вноски,
изискуемостта на съответната част от главницата настъпва в различни
моменти по силата на постигнатото от страните съгласие, което има силата на
закон между тях. За съответната част от главницата изискуемостта настъпва с
изтичането на срока за плащането й, от който момент за тази част кредиторът
може да търси изпълнение, включително и по съдебен т.е. принудителен ред,
поради което бездействието му се санкционира с течение на давностния срок
по отношение на тази част от вземането по кредита, с оглед на което
началният момент, от който започва да тече давностният срок за вземания за
главница по погасителни вноски по договор за банков кредит е моментът на
изискуемостта на съответната вноска.
С оглед изложеното и при съобразяване, че исковата молба е предявена
на 22.10.2020 г., от която дата и на основание чл.116, б.“б“ от ЗЗД течението
на давността е прекъснато, вземането в частта за главница е погасено за
вноските с настъпил падеж преди 22.10.2015 г., т.е. и в конкретния случай
всички падежирали и неплатени погасителни вноски за периода от 03.02.2011
г. до 03.10.2015 г. (последната вноска частично за периода от 03.10.-
22.10.2015 г.) в размер на 4 731,33 евро, съответно 7 794,07 швейцарски
франка, съобразно погасителния план изготвен от вещото лице, са погасени
по давност.
Съответно всички падежирали вноски за периода от 22.10.2015 г. до
22.10.2020 г. (пет години преди подаване на исковата молба) и
непадежиралата главница, по отношения на която банката е обявила
предсрочната й изискуемост, не са погасени по давност и се дължат от
двамата ответници. Размерът на тази главница и съобразно заключението на
ССчЕ по задача № 9, без погасените по давност месечни вноски, без
уговорените капитализации и при съобразяване извършените от длъжниците
13
плащания по кредита, възлиза на сумата от 48 566,66 евро, или 80 005,26
швейцарски франка, превалутирани по курса на банката към датата на
усвояване на кредита (1.*********), съобразно цитираната от СГС съдебна
практика на ВКС.
Ищецът претендира частично сума в размер на 54 830,87 швейцарски
франка, която очевидно е в по-малък размер от дължимия от 80 005,26
шв.фр., поради което и правилно първоинстанционният съд е уважил изцяло
частичната претенция, която превалутирана съобразно посочения курс в евро
възлиза на сумата от 33 284,67 евро.
По третото възражение-неправилност на извода на СГС, че договорът за
кредит може да прилага и без двете клаузи приети от съда за неравноправни,
поради което нищожни.
И това възражение е неоснователно.
Съобразно Решение № 170/16.03.2021 г., постановено по т.д. №
1901/2019 г. по описа на ВКС, ТК, ІІ отделение, а също така и Решение №
83/12.05.2022 г., гр.д. № 2859/2021 г., ВКС, ІІІ отделение на ГК,
установяването на неравноправния характер на клаузите за служебно
превалутиране на платените в лева или евро суми в швейцарски франкове по
курс „продава“ на банката за швейцарския франк към лева/евро и поемане на
целия валутен риск от промяната на обявения от банката курс купува и/или
продава на швейцарския франк към лев/евро само от кредитополучателя -
потребител позволява да се възстанови правното и фактическото положение
на потребителя, каквото би било без наличието на тези неравноправни клаузи.
Договорът за кредит може да се прилага и изпълнява и без клаузите на чл. 6,
ал. 2 и чл. 22, предвид разпоредбата на чл. 430 ТЗ, съгласно която с договора
за банков кредит банката се задължава да отпусне на заемателя парична сума
за определена цел и при уговорени условия и срок, а заемателят се задължава
да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане на срока.
При уговорка за предоставяне на кредитен лимит в равностойността на
швейцарски франкове на 55 250 евро по курс „купува“ за швейцарския франк
към евро на банката в деня на усвояване на кредита и по който сумата е
предоставена към момента на усвояване на кредита, и установяване на
нищожност поради неравноправност на клаузите на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 от
договора, то кредитът следва да бъде върнат в уговорения размер и валута –
14
равностойността в швейцарски франкове на 55 250 евро по първоначално
определения курс, т. е. по курс „купува“ за швейцарския франк към евро на
банката в деня на усвояване на кредита, без това да води до изменение на
основния предмет на договора. По този начин запазването на действието на
договора без неравноправните клаузи на чл. 6, ал. 2 и чл. 23 не противоречи
на интересите на кредитополучателя – потребител.
Така възприетото решение е в съответствие и с практиката на СЕС,
включително решения по дела С-118/17, С-260/18 и др.
Неоснователно е и възражението, че ответниците не дължат на ищеца
сумата от 586,21 лв.-направени за изготвяне и връчване на нотариални
покани.
Това искане е с правно основание чл.309а ТЗ, съобразно която норма
кредиторът има право на обезщетение за разноски за събиране на вземането в
размер на не по-малко от 80 лева, без да е необходима покана.
Безспорно кредиторът има право на справедливо обезщетяване за
разноските по събиране, понесени вследствие на забава на плащане.
Разноските по събирането следва също да включват възстановяване на
административни разходи и обезщетение за вътрешните разноски, понесени
вследствие забава на плащане.
С оглед на горното безспорно ответниците дължат обезщетение за
разноските по поканите за изпълнение, изпратени до тях, поради забавяне на
плащането. Тези разноски представляват вреда за кредитора, която вреда се
намира в пряка причинна връзка с неизпълнение на облигационната връзка. В
случая и вследствие на неизпълнението на кредитополучателите, кредиторът
е претърпял имуществена вреда, изразяваща се в заплащане на стойността на
нотариални покани, приети като доказателства по делото. Този иск е доказан
по основание, а по размер съобразно заключението на ССчЕ, неоспорено от
ответниците.
По така изложените по-горе съображения въззивната жалба на
ответниците се явява неоснователна, а решението на първоинстанционния съд
в обжалваната му от ответниците осъдителна част правилно и
законосъобразно, поради което ще следва да бъде потвърдено.
По отговорността на разноски:
С оглед изхода на производството на въззивниците не се дължат
15
разноски. Въззиваемият в проведеното открито съдебно заседание изрично
заявява, че не претендира разноски, поради което такива не му се присъждат.
Водим от горното, Апелативен съд - София, 8-ми граждански състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260062/06.01.2022 г., постановено по гр.д.
№ 11446/2020 г., Софийски градски съд, І-10 състав в частта, с която И. С. О.
и Д. Н. И. са осъдени да заплатят солидарно на „Юробанк България“ АД на
основание чл.79, ал.1 ЗЗД връзка с чл.430, ал.1 от ТЗ сумата от 33 284,67
евро, представляваща равностойността на 54830 швейцарски франка по курс
„купува“ за швейцарския франк на банката към датата на усвояване на
кредита-03.07.2008 г., представляваща част от дължима главница по договор
за кредит за покупка на недвижим имот HL39560/23.06.2008 г., включваща
падежирали просрочени вноски за периода от 22.10.2015 г. до 11.08.2020 г. и
предсрочно изискуема главница, заедно със законната лихва от 22.10.2020 г.
до окончателното плащане, сумата от 586,21лв. заплатени нотариални такси и
разноски в размер на 8999,32 лв.
В останалата част Решението като необжалвано е влязло в сила.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен
касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните при
условията на чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
16