Р Е
Ш Е Н
И Е
Номер
2043 01 декември 2017 година
град
Бургас
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - БУРГАС, VІІІ-ми състав, в открито заседание
на двадесет и втори ноември, две хиляди
и седемнадесета година, в състав:
Съдия : Златина Бъчварова
Секретар Б. Ч.
Прокурор Андрей
Червеняков
като разгледа административно дело номер 1056 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.284, ал.1 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането
под стража/ЗИНЗС/ вр. с глава ХІ от
Административнопроцесуалния кодекс/АПК/.
Образувано
е по искова молба на С.Р.Т., понастоящем в затвора - гр.Варна против Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията”/ГДИН/ към министъра на правосъдието и
началника на затвора - гр. Бургас, с която са
предявени искове за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени
вреди както следва: за периода от 13.05.2016 г. до 18.05.2016г. в размер на
276.92 лева, ведно с мораторна лихва в размер на 26.51 лева и законна лихва
върху главницата, считано от датата на
предявяване на исковата молба; за
периода от 26.05.2016 г. до 12.01.2017 г. в размер на 15 267.73 лева, ведно с
мораторна лихва в размер на 446.20 лева и законна лихва върху главницата,
считано от датата на предявяване на исковата молба; за периода от 25.01.2017 г.
до 21.04.2017 г. в размер на 14 455.40 лева, ведно с мораторна лихва в
размер на 24.14 лева и законна лихва върху главницата, считано от датата на
предяваване на исковата молба.
Ищецът твърди,
че неимуществените вреди са настъпили за него вследствие поставянето му в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от
свобода в затвора в гр.Бургас и неосигуряване на достатъчна жилищна площ,
достатъчно отопление през зимния сезон и приток на естествена светлина и чист
въздух в спалното помещение, в което е бил настанен, постоянен достъп до санитарен
възел за времето от 20 часа до 6 часа, топла вода- ежедневно, поддържане на
хигиена в баните, тоалетните и в столовата, достатъчна като количество и
качество и разнообразна храна, адекватно и навременно медицинско обслужване и
лечение. Периодите, за които се претендира обезщетението, неговият размер,
както и размерът на претендираните лихви, са многократно изменяни и окончателно
уточнени от процесуалния представител на ищеца в съдебно заседание, проведено
на 22.11.2017 г. и молба, вх.№11343 от 26.10.2017 г./л.255 от делото/.
Ищецът твърди, че всичките му откази за прием
на предписаните му лекарства са не защото не е искал да се лекува, а защото не
са в съответствие с медицинските стандарти за добро лечение. Вместо да водят до
подобряване на състоянието му, те само го влошавали. Затова настоявал за
адекватно и съответно на добрата медицинска практика лечение, което не му е
осигурено. Навежда доводи, че не е бил хоспитализиран, въпреки, че е установено
чуждо тяло в организма му. Ангажира доказателства. Иска присъждане на направените по делото разноски.
Ищецът, редовно
уведомен, чрез процесуалния си представител, поддържа исковете и счита, че са
доказани по основание и размер.
Ответникът - Главна дирекция „Изпълнение
на наказанията“/ГДИН/ към министъра на правосъдието, редовно уведомен, не се
представлява. В писмен отговор, оспорва исковете като неоснователни и недоказани
по основание и размер. Счита, че не са налице предпоставките по чл.284, ал.1 ЗИНЗС за ангажиране на отговорността на държавата. Твърди, че липсва елемент от
фактическия състав на чл.1, ал.1 ЗОДОВ във вр.чл.284, ал.1 ЗИНЗС - не е
установено неизпълнение на вменено от закона задължение от страна на Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“, което е достатъчно основание исковете да
не бъдат разглеждани, без да е необходимо да се установява наличието на
останалите предпоставки за ангажиране на отговорността по чл.1 ЗОДОВ-
претърпени неимуществени вреди и причинна връзка. Счита, че макар след
промените в ЗИНЗС настъпването на неимуществените вреди да се предполага до
доказване на противното, съгласно чл.284, ал.5 ЗИНЗС, в тежест на ищеца е да
посочи ясно какви точно вреди е претърпял, както и да представи доказателства
за това. Счита, че исковата молба съдържа обобщени и декларативни изявления относно лошите условия
в затвора в гр.Бургас. Сочи, че не са конкретизирани вредите, които ищецът
твърди, че е претърпял, както и че липсват доказателства такива да са му
причинени по вина на ответника. Сочи също, че липсват доказателства доколко
пребиваването на ищеца в неблагоприятните условия в затвора са се отразили негативно
на неговото психическо и физическо здраве. Твърди, че спрямо него е оказвана многократно
навременна и адекватна медицинска помощ. Моли съда да отхвърли иска. Представя
доказателства. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът - началник на затвора
гр.Бургас, редовно уведомен, не се явява и не се представлява. В депозирано по
делото писмо изразява становище, че не е надлежна страна в производството,
поради което последното по отношение на него следва да бъде прекратено.
Представителят
на Окръжна прокуратура- Бургас дава заключение, че предявените искове са недоказани
по основание и размер. Счита, че не е налице бездействие от страна на
администрацията на затвора в гр.Бургас във връзка с оплакванията на ищеца, че
въпросът дали проведеното лечение е адекватно и относимо към състоянието на
ищеца би могло да бъде предмет на експертно решение. Намира, че битовите
условия в затвора не са били в степен и интензитет да се квалифицират като
уронващи достойнството и причиняващи страдания.
Административен
съд - Бургас, като взе предвид твърденията и доводите на страните, прецени
събраните по делото доказателства и съобрази закона, приема за установено
следното:
По допустимостта
на исковете:
Исковете са
процесуално допустими. Твърдят се неимуществени вреди, настъпили в резултат на
незаконосъобразни действия и бездействия на ответниците във връзка с условията
в затвора в гр.Бургас, където ищецът е търпял наказание лишаване от свобода в
периодите от 13.05.2016 г. - 18.05.2016 г.,
26.05.2016 г. - 12.01.2017 г. и 25.01.2017 г. - 21.04.2017 г.
Разпоредбата на чл. 284, ал.1 ЗИНЗС предвижда, че държавата
отговаря за вредите, причинени на лишени от свобода и задържани под стража от
специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на
чл. 3. Разпоредбата на чл.3, ал.1 ЗИНЗС въвежда забрана осъдените и задържаните
под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или
унизително отношение. Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на ал.1 се смята и
поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от
свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна
площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност. Посочените
разпоредби на закона са приложими към настоящия казус в редакциите им,
обнародвани в ДВ, бр.13 от 2017г., в
сила от 7.02.2017 г. Следователно, макар исковата молба да е подадена с правно
основание чл.1, ал.1 ЗОДОВ същата следва да бъде разгледана по реда на чл.284, ал.1 и следв. ЗИНЗС. Още повече, че съобразно § 49 ПЗР
ЗИНЗС й е придадено ретроактивно действие.
Според
чл.285 ал.1 ЗИНЗС, искът по чл. 284, ал. 1 се разглежда по реда на глава
единадесета от Административнопроцесуалния кодекс, а ал.2 на текста сочи като ответници органите
по чл. 284, ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени
вредите.
Съгласно чл.205 АПК искът за обезщетението се предявява срещу юридическото лице, представлявано
от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или бездействие са
причинени вредите.
С оглед
изложеното исковете са предявени от лице с правен интерес срещу надлежен
ответник Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - юридическо лице към министъра на
правосъдието, осъществяващо прякото ръководство и контрол върху дейността на
местата за лишаване от свобода, съгласно чл.12, ал.1 ЗИНЗС, с териториални
служби, каквито са затворите, съгласно чл.12, ал.3 ЗИНЗС,
т.е. срещу пасивно легитимирания ответник,
представляващ държавата, чиято отговорност по чл.284, ал.1 ЗИНЗС е
обективна.
В същото време, с оглед изричното правило, установено по чл.285, ал.2 ЗИНЗС, че искът по чл.284, ал.1 ЗИНЗС се предявява срещу органите по чл. 284,
ал. 1, от чиито актове, действия или бездействия са причинени вредите, като
ответник по делото е конституиран и началникът на затвора в гр. Бургас.
По основателността на исковете:
Видно от представената по делото справка от ИСДВР, рег.№ 2587 от 22.05.2017г./л.
61 от делото/, ищецът С.Р.Т. е преведен
към затвора в гр.Бургас на 13.05.2016 г. Той е настанен в ЗООТ „Строител“ за
времето от 19.05.2016г. до 25.05.2016г, след което е върнат в корпуса на
затвора в гр.Бургас, съгласно уточнение, направено от на началника на затвора в
гр.Бургас с писмо вх.№ 10677 от 10.10.2017г. /л. 249 от делото/. Видно от
справката С.Т. е пребивавал в затвора в гр.Бургас до 12.01.2017 г. На 13.01.2017г., същият е преведен за лечение
в затворническата болница към затвора в гр.Ловеч, където пребивава до
24.01.2017 г. На 25.01.2017 г. е преведен от затвора в гр.Ловеч в затвора в
гр.Бургас, където пребивава до 21.04.2017 г. На 21.04.2017 г. С.Т. е преведен в
затвора в гр.Варна. През периода, в който е бил настанен в корпуса на затвора в
гр.Бургас той е преразпределян често в различни групи за осъдени на „лишаване
от свобода“ лица, позиционирани на различни етажи и крила в корпуса. В
справката се сочи още, че в килиите, в които е настаняван няма санитарни възли
и течаща вода. Твърди се, че през деня всички помещения са отворени и лишените
от свобода имат достъп до течаща вода и тоалетна, че лишените от свобода сами
определят режима за поддържане на
хигиената в помещенията, които обитават, чистотата на въздуха и разположението
на леглата им. Твърди се също, че хигиената в спалните и общите помещения се
поддържа ежедневно от хигиенисти и дежурни по поддържане на хигиената във всяко
спално помещение. След 20.00 часа спалните помещения се заключват и лишените от
свобода нямат достъп до санитарните възли. Непрекъснато се е подавало
съответното количество течаща студена вода, а по установен график и топла /всеки
вторник и четвъртък на седмицата/, като нямало проблеми с водоснабдяването.
Проветряване на помещенията се извършвало чрез отваряне на прозорци и врати
през деня. През летния сезон се разрешавало ползването на настолни вентилатори
в спалните помещения.
Твърденията в справката относно
ежедневното поддържане на хигиената в спалните се опровергават от показанията
на свидетеля Р., който е бил настанен в един коридор, а и в едно спално
помещение - килия № 19 заедно с ищеца през част от исковия период. От
показанията му се установява, че всеки
лишен от свобода си почиства в килията, но препарати за това не се осигурявали
от затвора. Само тези, които разполагали със средства можели да си ги набавят
от лавката. Този свидетел сочи, че броят на лишените от свобода в килията, в
която са били настанени с ищеца е достигал 30-38 човека, че прозорците на
същата били счупени, преди тяхното настаняване и администрацията на затвора
нямала възможност да ги поправи. Свидетелят заявява, че в килиите на затвора
няма тоалетни и вечер лишените от свобода ползват кофи в спалните помещения, а
понякога се налага да се въздържат до сутринта от увледотворяване на
естествените си потребности. В коридора били настанени между 150-200 човека,
които ползвали общо 4 тоалетни. Отоплението в килиите било с парно, но въпреки
това свидетелят не може да каже, че в тях е топло. Р. сочи, че ищецът имал здравословни проблеми и често ходел до стационара, тъй като не бил
„много наред“, вземал лекарства, защото не се чувствал добре с нервите.
Свидетелят
Ш., който е бил настанен в един и същ коридор с ищеца потвърждава изложеното в справката относно
липсата на санитарни възли и течаща вода в спалните полещения, както и факта,
че през нощта лишените от свобода нямат свободен достъп до тоалетна, а ползват
кофи в килиите, а през деня четирите тоалетни се ползват от 200 човека. От
показанията на свидетеля се установява също, че в килията, в която е бил
настанен ищеца е имало към четиридесет и няколко човека. В нея почти нямало
възможност за проветрение и миришело, прозорците не се отваряли, а освен това
лишените от свобода сушали и дрехите си вътре.
Като относими за
спора по делото съдът намира констатациите, съдържащи се в доклада, изготвен от
Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и нечовешкото или
унизително отнасяне или наказание /КПИ/, съставен в резултат на извършено посещение на делегация на КПИ в няколко затвора в България, в това число и
в затвора в гр.Бургас в периода март - април 2014г. Докладът е адресиран до
българското правителство и в него е посочено, че констатациите, направени през
месец април 2014 г. в затвора в Бургас са много по-обезпокоителни от тези през
2012 г. Изтъкнато е, че не е изпълнена нито една от препоръките, свързани с
изключително лошите материални условия в затвора в Бургас по време на
посещението през 2012 г. По отношение на материалните условия докладът препраща
към констатациите, съдържащи се в параграфи от 22 до 25 от доклада от
предходното посещение на КПИ в България. По мнение на Комитета, цялостното
състояние на затворническите помещения в затвора в Бургас е толкова лошо, че
представлява сериозен риск за здравето, както за затворниците, така и за
персонала. Въпреки намалението на броя на затворниците в участъка от затворен
тип, последният остава изключително пренаселен с 844 затворника при официален
капацитет за 371. В много от килиите с многобройни обитатели, жилищната площ е
толкова малка, че на един затворник се полага 1 кв.м., като рядко има на
разположение 2 м. Още веднъж е подчертано, че материалните условия в затвора в
Бургас са влошаващи се и нехигиенични /килиите са пълни с хлебарки, дървеници и
други вредители/ и, че в съчетание с изключително голямото ниво на
пренаселеност, те могат да се считат за нечовешки и унизителни. В доклада е
отразено, че всички тоалетни съоръжения, видени от делегацията в затвора в
Бургас, са в изключително лошо състояние и изключително мръсни, като, наред с
другите неща, механизмите за промиване често са били развалени, като изрично е
посочено, че положението в този затвор, в този аспект, е най-лошо в сравнение с
другите посетени затвори през същия период. Според доклада, в Бургас, въпреки
многократните препоръки на КПИ, затворниците са все още задължени да използват
кофи и бутилки, за да удовлетворяват биологичните си нужди през нощта, не им се
предоставят никакви тоалетни принадлежности освен по два малки калъпа сапун на
месец, нито препарати за почистване на килиите им. Ноторно е, че в публично
изявление относно България от 26.03.2015г., направено от КПИ в съответствие с
чл.10, §2 от Европейската конвенция за предотвратяване на изтезанията,
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание, след посещение в затвора в
гр.Бургас, се сочи, че материалните условия в
същия продължават да се характеризират с постоянно влошаващо се състояние на
разруха. Те са подробно описани в т.13 от изявлението и преповтарят
констатациите, направени при предходните посещения в затвора на делегации на
КПИ. Направено е обобщение, че повечето
помещения там са неподходящи за настаняване на хора и представляват сериозен здравен риск както
за затворниците, така и за персонала. Заключението на КПИ е, че сами по себе си
материалните условия в затвора в гр.Бургас могат да се разглеждат като
равняващи се на нечовешко и унизително отнасяне.
По делото
са представени също извлечения за периода 2016 г.- 2017 г. от книгата за
лишените от свобода, които се нуждаят от медицинска помощ /амбулаторен журнал
за отразени прегледи на лишените от свобода/л.104-169 от делото/, медицинска
справка за ищеца от 19.05.2015г., изготвена от д - р Л. Христова/л.62-64 от
делото/, видно от които, ищецът е с диагноза психични и поведенчески
разстройства, дължащи се на употреба на седативни или сънотворни средства. Той
злоупотребявал с пико, марихуана. Приема редовно зопиклон, диазепам, ксанакс,
лепонекс. Споделял, че иска да се откаже от наркотичната си зависимост. Същият редовно
е посещавал Амбулаторията на МЦ затвора в гр.Бургас за получаване на
медикаменти и извършване на медицински прегледи. Той е многократно записван в
амбулаторния журнал на медицинския център през 2016 г. и 2017 г. за извършен
медицински преглед и получаване на медикаменти. От извършения медицински
преглед на 19.12.2016 г. при д-р Р.М. - ЦПЗ гр.Бургас, за който е представен
амболаторен лист по делото, се установява, че ищецът е психомоторно оживен,
обстоятелствен, с логорея. Изписана му е терапия. Той е изведен за вторичен
преглед на 3.01.2017 г. при д-р Г. - психиатър ЦПЗ - Бургас, при което
поставената му диагноза остава същата. Мнението на специалиста е, че Т. е
подходящ за лечение в Психиатрична болница в гр.Ловеч, предвид агресивното си
поведение и самонараняванията, които е склонен да извършва. Същият е насочен за
хоспитализация в Психиатричната болница - гр.Ловеч, с оглед невъзможността лечението
да продължи в условията на МЦ в затвора в гр.Бургас, и е хоспитализиран там за
периода от 13.01.2017 г. до 17.01.2017 г. По амнестични данни на лишения от
свобода той е глътнал пирони, за което е уведомена ОПЛ д-р Г.. Консултиран е с
д-р Б.Б. - хирург в МБАЛ гр.Бургас, чието медицинско заключение е, че не се налага хоспитализация. Направена е
образна рентгенография на корема в право положение и ляв профил. Назначена е
картофена диета. От направеното изследване в отделение по образна диагностика
към МБАЛ Бургас е формирано заключение Р.Д за чужди тела с метална плътност /пирони/,
както и че няма Р.Д. за ХАС и пневмоперитонеум в момента на изследването. На
4.01.2017 г. има издаден амбулаторен лист за извършен преглед, на който му е
предписана 1 бр. ампула бускулизин и 1 бр. ампула ношпа мускулно. Състоянието му
е проследявано редовно от д-р Г. и
редовно са извършвани прегледи по целесъобразност, като е констатиран мек корем
и видимо общо добро състояние.
По делото са представени като доказателтва
графици за подаване на пара и топла вода през зимния период на 2016 г. - 2017 г.
и през 2015-2016 г./л.66 и 67 от делото/, протоколи за извършена дезинсекция и
дератизация в периода 23.06.2016 г. - 05.04.2017 г./л.68-77 от делото/, както и
седмични менюта в периода 06.2016 г. до 05.2017 г./л.78-103 от делото/.
При така установените факти се налагат
следните правни изводи:
Държавата е
отговорна за условията, при които осъдените и задържаните под стража изтърпяват
наказанието, респективно мярката. Тя има задължението да спазва забраната по
чл.3, ал.1 ЗИНЗС, тези лица да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко,
нечовешко или унизително отношение, която е в синхрон с тази по чл.3 ЕКЗПЧОС,
че никой не може да бъде подлаган на изтезания или нечовешко или унизително
отнасяне или наказание”.
Съгласно чл.3, ал.2 ЗИНЗС за нарушение на тази
забрана се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на
наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в
липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление,
проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност,
продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на
помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или
обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на
страх, незащитеност или малоценност.
Основателността
на иск с правно основание чл.284, ал.1 ЗИНЗС предполага установяване наличие, в
кумулативност, на следните материалноправни предпоставки: 1/ акт, действие
и/или бездействие на специализираните органи по изпълнение на наказанията, с
което се нарушава чл.3 ЗИНЗС и 2/ настъпила неимуществена вреда в правната
сфера на ищеца в резултат на нарушението, която се предполага до доказване на
противното по силата на оборима презумпция, въведена с чл.284, ал.5 ЗИНЗС.
Следователно
отговорността на държавата се ангажира при доказано подлагане на изтезания, на
жестоко, нечовешко или унизително отношение /чл. 3, ал.1/, както и при
поставянето на лицата в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието „лишаване
от свобода“ или „задържането под стража“, изразяващи се в липса на достатъчно
жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско
обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без
възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и
други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото
достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност /чл. 3,
ал.2/. Видно от заявените основания на исковата претенция ищецът твърди, че вследствие
на лошите битови условия в затвора в гр.Бургас той е претърпял неимуществени
вреди в периода 13.05.2016 г. - 18.05.2016
г.,
26.05.2016 г. - 12.01.2017 г.,
и 25.01.2017 г. - 21.04.2017 г., т.е че е налице нарушение на чл.3,
ал.2 ЗИНЗС и чл.3 Конвенцията за защита на правата на
човека и основните свободи на Съвета на Европа /ЕКЗПЧОС/, поради което счита,
че следва да получи обезщетение за причинените от него вреди.
Европейският съд
по правата на човека /ЕСПЧ/ установява и прилага по конкретни дела общи
принципи за преценка дали условията за изтърпяване на един ограничителен режим
могат да достигнат до третиране в нарушение на чл.3 от Конвенцията. ЕСПЧ счита,
че чл.3 от Конвенцията налага на държавата задължението да гарантира, че всеки
затворник е задържан в условия, които са съвместими с човешкото му достойнство,
че начинът и методът на изпълнение на наказанието или мярката не го подлага на
мъки и изпитания, надхвърлящи неизбежното ниво на страдание, свързано със
задържането, и че предвид практическите изисквания на лишаването от свобода,
неговото добро здравословно състояние е гарантирано по адекватен начин. При
преценявана на условията назадържането, следва да се вземат предвид
кумулативните последици на тези условия и срока на задържането. Такова разрешение на въпроса дава и
разпоредбата на чл.284, ал.2 ЗИНЗС, според която в случаите по чл. 3, ал. 2
съдът взема предвид кумулативното въздействие върху лицето на условията, в
които се е изтърпявало наказанието лишаване от свобода или задържането под
стража, продължителността, както и други обстоятелства, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В решението на ЕСПЧ по делото „Нешков и други срещу
България“ е посочено, че вече постановените решения, както и решението по
делото Нешков се отнасят до нарушения на чл.3 ЕКЗПЧОС в различни затвори и
общежития в България, но всички те касаят повтарящи се въпроси за липсата на
достатъчно пространство, достъп до естествена светлина и въздух, ниска хигиена,
липса на дискретност и нарушаване на личното достойнство при използване на
тоалетната. В редица решения на ЕСПЧ, като например Йовчев срещу България -
Решение от 2.02.2006 г. констатацията за условията в затворите се основава на
периодичните доклади на Европейския комитет за предотвратяване на изтезанията и
нечовешкото или унизително отнасяне или наказание /КПИ/.
По казуси,
сходни с процесния е налице и съдебна практика на българските съдилища /решение
№ 10166 от 11.07.2012 г. на ВАС по адм. д. № 15508/2011 г., решение № 6667 от
15.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 13664/2012 г., решение № 104 от 20.02.2009 г.
на ВКС по гр. д. № 5895/2007 г., решение № 538 от 22.10.2009 г. на ВКС по гр.
д. № 1648/2008 г., решение № 15 от 29.01.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4427/2007
г. и др./, в която се приема, че липсата на достатъчно жилищна площ, постоянен
достъп до санитарен възел, е отклонение от подходящата жизнена среда за осъденото
лице, независимо, че към релевантните периоди не са действали нормите от ЗИНЗС,
регламентиращи минималната разполагаема жилищна площ на лишените от свобода и
други критерии, на които следва да отговарят условията в местата за лишаване от
свобода.
По отношение
доводите, че на ищеца не е осигурено навременно медицинско обслужване и
лечение, съдът намира че от събраните по делото писмени и гласни доказателства
не може да бъде направен извод ищецът да е имал конкретен здравословен проблем
през исковия период, за решението на който да му е било отказано медицинско
обслужване, достъп до специализирано медицинско заведение или специализирано
лечение. Напротив видно от представената по делото медицинска справка,
извлечения от амбулаторния журнал, амбулаторни листи, рецептурни бланки,
медицинско направление и рецепти, по време на престоя си в затвора ищецът
редовно е посещавал МЦ и е преглеждан от външни специалисти и са му предписвани
лекарства. В този смисъл са и показанията на свидетеля Р.. В исковата молба са
наведени твърдения, че му е назначавано лечение с ксанакс и диазепам, което самият
той отказвал да приема, тъй като тези лекарства не били в съответстие с
медицинските стандарти за добро лечение и вместо да водят до подобряване на
състоянието му, те само го влошавали. По делото, обаче, не са събрани
доказателства относно твърдения от ищеца ефект на терапията, както и че
предписваните му лекарства са същите вещества, към които той има синдромна
зависимост, т.е, че умишлено са поставяни в опасност живота и здравето му от
страна на администрацията. Самият той признава, че доброволно се е отказал да
приема лекарствата. Именно невъзможността да бъде продължено предписаното му
лечение в МЦ на затвора в гр.Бургас и обстоятелството, че той е бил склонен да
се самонаранява, е довело и до привеждането му за лечение в психиатрично
отделение на СБАЛЛС - гр.Ловеч, което означава, че отново е подходено
адекватно, с оглед запазване на психичното му здраве. Друг е въпросът, че в психиатричното отделение
ищецът отново отказал лечение, за което подписал декларация. След връщането му
в затвора в гр.Бургас, отново с цел съхраняване на живота и здравето му и с
оглед опазване на психичното му здраве, ищецът дори е бил настанен в обособено
отделение, отделно от другите лишени от свобода, по негово желание. Причината
ищецът да не бъде хоспитализиран, въпреки, че бил глътнал пирон, не е
бездействие на служители в затвора в гр.Бургас, а мнение на хирург д-р Боян
Будаков, видно от лист за преглед на пациент в
КДБ/СО № 003785/29.12.2016г., както и мнението на лекаря, извършил
контролния преглед на 02.01.2017 г. Следователно и в този случай на ищеца е
осигурено адекватно медицинско обслужване -
възможност да бъде прегледан, при това два пъти от външни специалисти,
които са преценили, че с оглед състоянието му, хоспитализация не се налага. Преценката
е извършена въз основа на извършена образна рентгенография на корема в право
положение и ляв профил.
Твърденията на ищеца, че не му е осигурена достатъчна като количество,
калорична и разнообразна храна се опровергават от представените от страна
на ответника седмични менюта.
Съобразно
изложеното и събраните по делото доказателства,
съдът намира исковите претенции за частично доказани, само по отношение
на някои от заявените основания, а именно, че ищецът е бил поставен в
неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода в
корпуса на затвора в гр.Бургас, тъй като не са му
били осигурени достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното
помещение, в което е бил настанен, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена
в тях, както и в общите помещения в затвора в гр.Бургас. В тази връзка
съдът кредитира показанията на разпитаните по делото свидетели, тъй като същите
са последователни, непротиворечиви и допълващи се и в потвърждение на
констатациите, съдържащи се в докладите от посещението на КПИ в затвора в
гр.Бургас през 2012 г. и 2014 г. и в публичното становище относно България от
26.03.2015 г. Обстоятелството, че лишените от свобода са били принудени да простират
праните си дрехи в спалното помещение, в което е бил настанен ищеца и ежедневно
да ползват в същото кофи за удовлетворяване на естествените си потребности за
времето от 20.00 до 6.00 часа, налага извода, че е силно ограничена
възможността за поддържане чистота на въздуха в килията. Твърденията в
справката на ИСДВР с рег.№
2587/22.05.2017г., че хигиената се поддържа ежедневно в общите помещения, като
и представените по делото протоколи за извършена дератизация и дезинсекция
противоречат на констатациите в сочените доклади и в публичното становище
относно България, че общите помещения в затвора в гр.Бургас са нехигиенични,
неподходящи за обитаване от хора, създаващи сериозен риск за живота и здравето
им. С оглед доказателствената тежест в процеса, ответникът не
е представил убедителни доказателства, че тези условия са подобрени през исковия
период, в това число, че е осигурил на ищеца
достатъчно жилищна площ в спалното
помещение, в което е бил настанен. Съгласно практиката на Европейския съд по
правата на човека, ако затворниците имат на разположение по-малко от три
квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл.3 от Конвенцията. Достъпът до чист въздух е основен
елемент на живота и всеки човек има това право. Достъпът до правилно оборудвани
и хигиенични санитарни помещения е от изключително значение не само за запазване на чувството на затворниците за лично достойнство, но и за опазване на
физическото
им здраве. Наистина хуманна среда не е възможна без
непосредствен достъп до тоалетни помещения. Липсата на осигурени елементарни
хигиенни и битови стандарти са от такова естество, че да предизвикат у всяко
нормално психически здраво човешко същество стрес, емоционално и физическо
страдание от степен над неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от
свобода. В този смисъл са решенията по делото
Нешков и др. срещу България, делото Тореджани, делото Червенков срещу България
и други.
Успешно
проведеното по делото доказване на презумптивната предпоставка
по чл.284, ал.5 във вр. ал.1 ЗИНЗС, а именно нарушение на чл.3, ал.1 във вр.ал.2
от ЗИНЗС, налага извод, че за ищеца са настъпили неимуществени вреди за
времето, през което е бил принуден да пребивава в посочените по-горе
неблагоприятни битови условия в корпуса на затвора в гр.Бургас. В този смисъл
съдът намира за неоснователни възраженията на ответника, че ищецът не е
конкретизирал неимуществените вреди, които е претърпял, че не е ангажирал никакви доказателства за реално претърпени и установени
вреди. Поставянето на ищеца в описаните по-горе
неблагоприятни материални условия в затвора в Бургас за посочения период
съставлява нечовешко, унизително отношение спрямо него по смисъла на чл.3, ал.1
от ЗИНЗС и чл.3 ЕКЗПЧОС, в резултат на което за него
са настъпили неимуществени вреди, а именно емоционално страдание, от степен над
неизбежното ниво на страдание, присъщо на лишаването от свобода.
Съобразно чл.52 ЗЗД при неимуществените вреди съдът определя обезщетението по справедливост, с
оглед характера на деянието, естеството на увреждането и степента на претърпените
морални страдания. Зиа целта в случая съдът отчита обстоятелството, че достъпът
на ищеца до санитарен възел и течаща вода е бил ограничен само за част от
денонощието, както и че трите иска са доказани само по част от заявените
основания. Предвид това и като отчита времето на престой на ищеца в затвора в
гр.Бургас за всеки от исковите периоди, съдът намира, че справедливото
обезщетение за неимуществени вреди за всеки от трите искови периода е както
следва: за времето от 13.05.2016 г. до 18.05.2016 г. в размер на 20.00 лева, като в останалата част до претендирания
размер от 276.92 лева искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан; за времето от 26.05.2016 г. до 12.01.2017 г. в размер на 750.00 лева,
като в останалата част до претендирания размер от 15 267.73 лева искът следва
да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан; за времето от 25.01.2017 г. до 21.04.2017 г. в размер на 300.00
лева като в останалата част до претендирания размер от 14 455.40 лева
искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.
Освен законни
лихви върху всяка от сумите на присъденото обезщетение, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на сумите/вж. протокол
от с.з. на 22.11.2017 г., л.264, гръб от делото/, ищецът претендира и мораторна
лихва в определен размер, считано от края на всеки от периодите/вж.молба,
вх.№11343 от 26.10.2017 г., л.255 от делото/. В конкретния случай се твърдят и
доказват незаконни фактически действия и
бездействия на администрацията на затвора в гр.Бургас през три различни
периода, между които е било налице преустановяване на незаконните фактическите
действия и бездействия. Преустановяване е налице и след края на исковия период
25.01.2017 г. - 21.04.2017 г., тъй като
от тази дата ищецът е преместен от затвора в гр.Бургас, съгласно представената
по делото справка от ИСДВР. Предвид това и като съобрази т.4 от тълкувателно
решение № 3 от 22.04.2005 г. на ВКС по т.гр.д. № 3/2004г. на ОСГК, съдът
намира, че на ищеца следва да бъде присъдена законна лихва върху сумата на
присъденото обезщетение по всеки от трите иска, считано от датата на
преустановяване на доказаните по делото незаконни фактическите действия и
бездействия на администрацията на затвора в гр.Бургас по смисъла на чл.3, ал.2 ЗИНЗС, т.е от деня, следващ последния ден на съответния исков период, до
окончателното изплащане на сумата.
Поради частичната
основателност на исковата претенция следва да бъде оставено без уважение
искането на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, тъй като
съгласно чл.286, ал.2 ЗИНЗС съдът осъжда ищеца да заплати разноските по делото
само в три хипотези: ако искът бъде отхвърлен изцяло, при отказ или оттегляне
изцяло на иска. Разпоредбата на чл.286, ал.2 ЗОДОВ е специална и дерогира
общото правило на чл.78, ал.3 ГПК, съгласно което ответникът също има право да
иска заплащане на направените от него разноски, съразмерно с отхвърлената част
от иска.
На ищеца следва
се присъдят разноски общо в размер на 321.00/триста двадесет и един/ лева,
представляващи - 10.00/десет/ лева дължимата и заплатена държавна такса и 311.00/триста и единадесет/ лева- адвокатско
възнаграждение.
Воден от горното
на основание чл.172, ал.2 АПК, Административен съд- Бургас, VІІІ- ми състав
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието да заплати на С.Р.Т.,
понастоящем в затвора в гр.Варна обезщетение в размер на 20.00/дведесет/ лева за претърпени
неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни условия за
изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора в
гр.Бургас в периода от 13.05.2016 г. до 18.05.2016 г. и неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил
настанен, постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода за времето от 20
часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена
в тях, както и в общите помещения в затвора в гр.Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от 19.05.2016
г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за размера над 20 /двадесет/ лева до пълния предявен
размер от 276.92 лева.
ОСЪЖДА
Главна
дирекция „Изпълнение на наказанията“ към министъра на правосъдието да заплати на С.Р.Т. обезщетение в размер на 750.00 /седемстотин и
петдесет/ лева за
претърпени неимуществени вреди, вследствие поставянето му в неблагоприятни
условия за изтърпяване на наложеното му наказание лишаване от свобода в затвора
в гр.Бургас в периода от 26.05.2016 г. до 12.01.2017 г. и неосигуряване на достатъчно
жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното помещение, в което е бил
настанен, постоянен достъп до санитарен
възел и течаща вода за времето от 20
часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена
в тях, както и в общите помещения в затвора в гр.Бургас, ведно със законна лихва
върху главницата, считано от 13.01.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за размера над 750.00 /седемстотин и петдесет / лева до
пълния предявен размер от 15 267.73 лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието да заплати на С.Р.Т.
обезщетение в размер на 300.00/триста/ лева за претърпени неимуществени вреди, вследствие
поставянето му в неблагоприятни условия за изтърпяване на наложеното му
наказание лишаване от свобода в затвора в гр.Бургас в периода от 25.01.2017 г.
до 21.04.2017 г. и неосигуряване на достатъчно жилищна площ, чист въздух и отопление в спалното
помещение, в което е бил настанен, постоянен
достъп до санитарен възел и течаща вода за времето от 20 часа до 6 часа, препарати за почистване на спалните помещения и поддържане на хигиена
в тях, както и в общите помещения в затвора в гр.Бургас, ведно със законна лихва върху главницата, считано от
22.04.2017г. до окончателното изплащане на сумата.
ОТХВЪРЛЯ
иска в останалата част за размера над 300 /триста/ лева до пълния предявен
размер от 14 455.40
лева.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ към
министъра на правосъдието да заплати на С.Р.Т.
разноски в размер на 311.00/триста и единадесет/ лева.
Решението може
да се обжалва, в 14-дневен срок от съобщението за изготвянето му пред Върховен
административен съд на Република България.
СЪДИЯ: