Определение по дело №27/2022 на Административен съд - Видин

Производството е по чл.248 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК.

Образувано е по молба на областен управител на област Видин, с която се претендира изменение на постановеното по делото решение в частта относно разноските за процесуално представителство.

Твърди се от молителя, че разноските са поискани своевременно, като изрично е уговорено заплащането им да стане по банков път. Уточнява, че заплащането им по технически причини не е било възможно да се извърши към момента на провеждане на откритото съдебно заседание на 18.04.2022 г., като това е направено на 20.04.2022 г., за което е приложено банково бюджетно нареждане. Иска се съдът да измени решението в частта относно разноските, като на молителя бъдат присъдени действително направените разноски за адвокатско възнаграждение.

Ответната страна депозира писмено становище по реда на чл.248, ал.2 от ГПК, с което оспорва молбата и моли същата да бъде оставена без уважение, като неоснователна. Прави евентуално възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

След като обсъди молбата и приложеното към нея доказателство, както и становището на ответника, съдът прие следното: с постановеното по делото решение съдът е уважил жалбата на областен управител на област Видин, като е отменил решение № 187, взето с протокол № 14/30.12.2021 г. на Общински съвет Видин и е осъдил община Видин да заплати на оспорващия направените разноски по делото за обнародване на оспорването. Съдът не е уважил искането за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, тъй като не са представени доказателства за действителното им извършване.

При така установеното от фактическа страна съдът намира, че молбата е допустима, като подадена в рамките на преклузивния срок по чл.248, ал.1 от ГПК и от страна, която е представила списък на разноските в рамките на срока, установен в чл.80 от ГПК.

Разгледана по същество молбата е неоснователна.

От доказателствата по делото се установява, че оспорващият е представил договор за правна помощ и пълномощно, съгласно които областен управител на област Видин упълномощава адв. Красимир Димитров К.Т. от АК-Видин да осъществява процесуално представителство по делото. Между страните е договорено възнаграждение за процесуално представителство в размер на 500,00 лева, което е следвало да бъде извършено по банков път. В договора не се сочи тази сума да е платена в брой. Липсват доказателства за плащането на договорената сума по банков път съобразно уговореното, до приключване на устните състезания по делото. Документ, доказващ превеждането на договореното адвокатско възнаграждение се представя едва с процесната молба за изменение на решението в частта относно разноските, според който това е извършено на дата 20.04.2022 г.

Съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 6/06.11.2013 г. на ВКС, постановено по тълк. дело № 6/2012 г., ОСГТК, съдебни разноски за адвокатско възнаграждение се присъждат, когато страната е заплатила възнаграждението, като в договора следва да е вписан начина на плащане – ако е по банков път, задължително се представят доказателства за това. Доказателствата следва да бъдат представени до приключване на устните състезания, тъй като макар и акцесорна, претенцията за разноски съставлява искане, свързано със спорния предмет, което следва, също като него, да бъде заявено и доказано до края на съдебното заседание, с което приключва делото пред съответната инстанция, съгласно т.11 от ТР № 6/2013 г.

От данните по делото е видно, че в настоящия случай доказателства за плащане на договореното адвокатско възнаграждение са представени с предявяване на молбата за допълване на решението в частта за разноските. Поради изложеното искането за изменение на решението в тази му част е неоснователно.

За изхода на спора са ирелевантни развитите доводи в молбата, за това, че не е имало техническа възможност за заплащане на договорения адвокатски хонорар преди провеждане на откритото съдебно заседание по делото. Страните са били надлежно уведомени за датата на съдебното заседание, поради което оспорващият е имал достатъчен срок да организира защитата си своевременно, както и да заплати договореното възнаграждение на пълномощника си по делото. Допълнителен аргумент в този смисъл е посоченото в т.1 от ТР № 6/2013 г. за недължимост на договореното адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.36, ал. 4 от Закона за адвокатурата: при отлагане на заплащането на адвокатското възнаграждение и поставянето му в зависимост от изхода на спора, което не предпоставя разширително тълкуване на чл.78 от ГПК. В тази връзка следва да се посочи още, че по делото не са представени доказателства за своевременното нареждане на превод по сметка на пълномощника, което е различно от одобряването му от първостепенния разпоредител на бюджетни средства.

Поради изложените съображения предявената молба се явява неоснователна, поради което следва да бъде оставена без уважение.

Воден от горните мотиви и на основание чл.248, ал.3 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК, Административен съд Видин

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на областен управител на област Видин за изменение на решение № 43/17.05.2022 г., постановено по адм. дело № 27/2022 г. по описа на Административен съд Видин, в частта за разноските, като неоснователна.

Определението може да бъде обжалвано пред Върховен административен съд, с частна жалба в четиринадесет дневен срок от съобщаването му на страните.

 

 

Председател:                                               Членове : 1.

 

 

                                                                                  2.