Р
Е Ш Е Н И Е №
гр.
Варна, …………………2019г.
В
И М
Е Т О Н А Н А
Р О Д
А
ВАРНЕНСКИЯТ
ОКРЪЖЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, в
публично заседание на двадесет и шести юни две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИРЕНА
ПЕТКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
НАТАЛИЯ НЕДЕЛЧЕВА
Мл.с. НИКОЛА ДОЙЧЕВ
при секретар
ГАЛИНА СЛАВОВА
като разгледа
докладваното от мл.съдия Дойчев
в.гр. дело
№ 804 по описа за 2019г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по повод подадена въззивна жалба от „България Ер“ АД против
решение № 574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС, с което
въззивникът е осъден да заплати на всеки от въззиваемите А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н.,
действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща
чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., следните суми:
1)
законната лихва върху сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, вследствие закъснение на полет, осъществен от опериращ
въздушен превозвач от летище „Ел Прат“, Барселона, Кралство Испания до Летище
Варна с прикачване през Летище София за периода от датата на депозиране на
исковата молба – 10.09.2018г. до деня на извършеното плащане – 24.10.2018г.;
2) 300
евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, вследствие закъснение
на полет, осъществен от опериращ въздушен превозвач от летище в „Ел Прат“ в Барселона,
Кралство Испания до Летище Варна с прикачване през Летище София, причинило
безпокойство и неудобство и притеснение за двете му деца А.Н. и Е.Н. и
преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за превоз, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
Във
въззивната жалба се твърди, че решението на първоинстанционния съд е
неправилно, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и неободнованост.
Въззивникът посочва, че въззиваемите са били превозени до крайната дестинация
със закъснение повече от три часа, поради което било изплатено обезщетение от
400.00 евро, равняващи се на 782.33 лева за всеки един от въззиваемите.
Въззивникът оспорва извода на ВРС, че полетът е закъснял с над 9 часа,
тъй като реалното закъснение било 8 часа и 54 минути, за което представя
справка „Netlinе“ към жалбата. Представя и доказателства за изплатено
обезщетение на въззиваемите в общ размер на 1600.00 евро. На следващо място се
счита за неправилен извода на съда за липса на грижа от страна на
авиокомпанията спрямо пътниците на закъснелия полет, тъй като са били
предложени храна и напитки на въззиваемите. В тази връзка се представя фактура
от 04.07.2017г., издадена от обслужващия агент IBERIA (наземно обслужване) със
закупена храна и напитки на стойност 3 496.80 евро за летище Барселона, като
изразходваните средства били за полет № 0478 по дестинация Барселона-София.
Сумата по фактурата била заплатена от въззивника, за което представя извлечение
от счетоводната си система. Моли се за отмяна на първоинстанционното решение. Съдът с определение № 1618/29.05.2019 г. не е приел представените с
въззивната жалба писмени документи, поради тяхното преклудиране.
В срока по чл. 263 от ГПК е депозиран писмен отговор от въззиваемите
страни. Считат подадената жалба за неоснователна. По отношение на представените
с въззивната жалба писмени доказателства, считат, че същите са преклудирани,
поради което не следвало да бъдат приемани от въззивния съд. По същество
оспорват писмените доказателства с твърдения, че от тяхното съдържание не може
да се направи извода, че сумата, която се твърди, че е преведена за покриване
на разходите за храна на пътниците, е за покриване на храната по време на
закъснението, а не за храна на борда на самолета. Молят за потвърждаване на
първоинстанционното решение.В открито съдебно заседание въззивникът, чрез своя
процесуален представител, поддържа въззивната жалба. Моли за уважаването й.
Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност.
Въззивната страна не се явява и не се представлява в открито съдебно
заседание. Депозирала е молба, с която излага становище по същество на спора – моли
за уважаване на въззивната жалба. Прави възражение за прекомерност.
Процесуалният представител на въззиваемите поддържа отговора. Моли за
потвърждаване на първоинстанционното решение. Претендира разноски.
По така предявената
претенция:
Ищците са основали претенцията си за
заплащане на обезщетение за вреди в лимитирания размер (по 400 евро), определен
в чл. 7, ал.1 б."б" от Регламент 261/2004г, с твърдения за причинени
неудобства от неизпълнено в срок договорно задължение за осъществяване на
въздушен превоз на пътници по маршрут Барселона – Варна (с прикачване в София),
забавен поради закъснението на полет FB 478 на 04.07.2017г и достигане на пътниците
до краен пункт на пътуването след повече от три часа закъснение. Отделно се
претендира и обезщетение от А.Н. и А.П. за неимуществените вреди от причиненото
неудобство, безпокойство и притеснение за двете им малки деца, в резултат на
закъснението при излитане, както и от липсата на храна напитки и коректна
информация от превозвача.
По-конкретно в исковата молба ищците А.Н. и А.П. твърдят, че са закупили
билет /направили резервации/ за себе си и за малолетните им деца Е.Н. и А.Н. за
полет № FB 478 за дата 04.07.2017г., излитащ от летище „Ел Прат“, Барселона,
Кралство Испания, в 12:45 ч., пристигащ в 16:30 ч. на Летище София и от летище
София до Летище Варна, кацащ в 19:40 ч – полет FB 973. Твърди се, че ищците са кацнали на Летище Варна на
05.07.2017г. в 01:45 ч. с повече от три часа закъснение, поради което
въздушният превозвач дължи обезщетение за вреди в размер на 400 евро, ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до
окончателното изплащане на задължението.
В срока по чл. 131 от ГПК, ответникът “БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, е депозирал писмен
отговор, с който не е предприел насрещна защита, като не е оспорил факта на
закъснението на полета FB 478 (Барселона-София) и не е изложил причините за
закъснението, като е заплатил дължимото обезщетение от по 400 евро за всеки
пътник-ищец, съгласно чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 на
Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.
В съдебно заседание процесуалният представител на ищеца поддържа исковата
молба. Ответникът не се явява и не се представлява.
ВОС като съобрази доводите във
въззивната жалба на основание чл. 269 от ГПК и събраните пред
първоинстанционния съд доказателства, намира за установено от фактическа страна
следното:
От показанията на св. А. П., както и представените две удостоверения за
раждане се установява, че А.П. и А.Н. живеят на съпружески начала и имат на две
деца – Е., родена на *** г. и А., родена на ***г.
От представените писмени доказателства се установява, че на 10.03.2017 г.
са били направени 4 броя резервации за дестинация Барселона – Варна, с
прикачване в София. Полетът от Барселона до София е бил с начален и краен час
от 12:45 часа до 16:30 часа. Вторият полет от София за Варна е следвало да
осъществи в 19:40 часа с час на пристигане – 20:30 часа.
Свидетелят А. П., на 74 г. е майка на А.П. и баба на двете малолетни деца и
е била заедно с въззиваемите на летището в Барселона. Посочва, че полетът FB 478 (Барселона-София) вместо в 12:45 часа на обяд (на
04.07.2017 г.), както било по график, стартирал след 22:00 часа вечерта на
04.07.2017 г. През целия период на закъснение нямали информация за причината и
продължителността на закъснението. През половин час търсели връзка с „България
ЕР“ АД на гишето в летището и на телефонния номер, даден от дружеството, но
безуспешно. Едва към 18:30 часа, въззиваемият А.Н. успял да се свърже с въздушния
превозвач, които отговорил, че полет ще има, но превозвачът не може да се
ангажира с точен час. Свидетелят разказва, че през целия период на закъснението
нямало осигурени храна и напитки. Децата Е. и А. били уморени, гладни,
започнали да нервничат, да капризничат. Отделно родителите А. и А. били също
уморени, изнервени и притеснени. Родителите се опитвали да занимават децата с
книжки, да пишат, да рисуват, но те били много изнервени и реагирали остро на
всичко. Св. А. П. посочва, че самолетът пристигнал на летището в Барселона в
21:00 часа, съответно в 22:00 часа тръгнал за София. Въззиваемите пристигнали в
1:45 часа на 05.07.2017 г., като изпуснали полета за Варна. Когато кацнали в
София, не били посрещнати от служители на „България ЕР“ АД, като въпреки
увещанието за осигурен хотел, такъв нямало осигурен, поради което се наложило
да потърсят близки и познати, при които да починат до първия полет за Варна
сутринта. Децата били вече съвсем капнали от умора, плачливи и нервни,
родителите – също нервни и ядосани.
Видно от представеното банково извлечение от „България
ЕР“ АД последният е заплатил на въззиваемите сумата от 3129.33 лева,
представляващи левовата равностойност на 1600.00 евро (по 400.00 евро за
всеки).
Компетентност на българския съд, съгласно Регламент (ЕО)
№ 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г.:
За полети от
една държава членка до друга държава членка, осъществявани по силата на
договор, сключен с един въздушен превозвач, който е опериращият въздушен
превозвач, иск за обезщетение съгласно регламента може да се предяви по избор
на ищеца пред националния съд, който е компетентен по отношение на мястото на
излитане или мястото на пристигане, посочено в договора за превоз, при
прилагане на Регламент (ЕО) № 1215/2012 на Европейския парламент и на Съвета
(„Брюксел I"). Съгласно член 4, параграф 1 от Регламент „Брюксел I"
пътниците си запазват възможността да предявят иска пред съдилищата по
местоживеене на ответника (седалището на въздушния превозвач) – в този смисъл
т. 8.1 от дадените от Комисията тълкувателни насоки за приложението на Регламент
(ЕО) № 261/2004.
В случая,
полетите са от Кралство Испания до Република България, и двете държави са
страни-членки на ЕС, поради което ищците имат правото да предявят иск именно в
Република България, където се намира седалището на въздушния превозвач
„България ЕР“ АД. Ищците имат качеството на потребители по сключен договор за
въздушен превоз с „България ЕР“ АД, като същите са предявили своите искове пред
надлежния родово компетентен съд РС-Варна по техния постоянен адрес, с оглед качеството
им на потребители по смисъла на чл. 113 от ГПК.
Предвид горното
следва да се приеме, че решението на първоинстанционния съд е валидно и
допустимо.
По отношение
на неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно чл. 269, ал.1,
изр. второ от ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата оплаквания.
С оглед така установеното от фактическа страна се налагат
следните правни изводи:
А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н.,
действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща
чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., са предявили срещу „България
ЕР“ АД субективно и обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с
правно основание, както следва:
Първата претенция е с
правно основание чл. 7, т. 1, б. „б“, вр. с чл. 6, т. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) № 261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г. относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан
достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, за заплащане на
обезщетение от по 400.00 евро за закъснелия полет с повече от три часа на територията на Общността над 1 500 километра.
България ЕР“ АД е
заплатил претендираното от ищците обезщетение в размер на 1600.00 евро в хода
на процеса пред Районен съд-Варна. Последният като е взел предвид извършеното
плащане, е отхвърлил предявените субективно съединени искове, поради погасяване
на вземането в хода на процеса. Решението в тази част не е обжалвано и е влязло
в сила.
Втората претенция е предявена
само от А.Г.Н., А.Ф.П. и е с правно основание чл. 12, т. 1 от Регламент (ЕО) №
261/2004 на Европейския парламент и Съвета от 11.02.2004 г., вр. с чл. 52 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
причиненото неудобство, безпокойство и притеснение за двете им малки деца, в
резултат на закъснението при излитане, както и от липсата на храна напитки и
коректна информация от превозвача.
Относно приложимата нормативна уредба към настоящия спор:
Правилата
относно отговорността на въздушния превозвач при превоза на пътници във
вътрешното ни право се съдържат в Закона
за гражданското въздухоплаване (ЗГВ), Глава шеста, „Договор за превоз на
пътници“, чл. 65-чл.81а, Наредба №261 от 13.07.2006 г. за общите правила за
обезщетяване и оказване съдействие на пътници при отказ на въздушен превозвач
да ги допусне на борда на въздухоплавателното средство и при отменяне или
забавяне на полет издадена от министъра на транспорта. Приложение към
уреждането на този вид отговорност намират и правилата на Закона за
задълженията и договорите (ЗЗД), относно сключването на договор при общи
условия, правилата за определяне на размера на неимуществените вреди и
неизпълнение на задълженията по договора, а също и разпоредбите на Търговския
закон, относно търговски сделки при общи условия и договора за превоз.
Като
страна-членка на Европейския съюз, на територията на
Република България действа Регламент
(ЕС) №261/2004 на Европейския Парламент и на Съвета относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и
отмяна или голямо закъснение на полети. Съгласно чл. 288, ал. 2 от Договора
за функциониране на ЕС (ДФЕС) Регламентът е акт с общо приложение. Той е
задължителен в своята цялост и се прилага пряко във всички държави-членки.
Регламентът има силата на закон и може да се прилага от съда на
държавата-членка пряко без да е нужно неговото транспониране във вътрешното законодателство.
Регламент (ЕО) №
261/2004 се прилага по отношение на закъснели полети на пътници, заминаващи от
летище, намиращо се на територията на държава-членка – чл. 1, т. 1, б. „в“ и
чл. 3, т. 1, б. „а“ от Регламента. Всеки пътник има право на обезщетение при
закъснение на полета с три или повече часа на територията на Общността над 1500
километра и при всички други полети между 1500 и 3500 километра, като
обезщетението е определен в твърд размер на 400.00 евро – чл. 6, т. 1, б. „б“,
вр. с чл. 7, т. 1, б.“б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004г. За времето на
закъснение всеки пътник има право на грижа по смисъла на чл. 9 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г, а именно: право на безплатна храна и напитки според времето
за изчакване; настаняване в хотел в случаите, когато се налага престой за една
или повече нощи, или когато се налага допълнителен престой към първоначално
предвидения от пътника; превоз между летището и мястото за настаняване (хотел
или друго място). Освен това, пътниците имат право на две безплатни телефонни
обаждания, телекс или факс съобщения, или електронни съобщения. В чл. 12 от
Регламент (ЕО) № 261/2004г изрично е посочено, че този акт не засяга правото на
пътника за допълнително обезщетяване по общия ред, тоест обема на отговорността
на въздушния превозвач не е ограничен до размера на обезщетенията, посочени чл.
7 от Регламент (ЕО) № 261/2004г.
По делото се
установява, че между ищците и „България ЕР“ АД е бил сключен на 18.06.2017 г. валиден
договор за въздушен превоз на пътници, съгласно чл. 65 от ЗГВ, по силата на
който превозвачът „България ЕР“ АД се е задължил да превози ищците от гр.
Барселона до гр. София (полет FB 478), а оттам до гр.
Варна (полет FB 493) срещу заплащане на превозна цена. Облигационното
правоотношение между страните се установява от представените по делото четири
броя резервации-пътнически билети от 18.06.2017 г., които представляват форма
за доказване на сключения договор за превоз съгласно на изричната разпоредба на
чл. 66 от ЗГВ. От представените резервации се установяват всички реквизити на сключения
неформален договор – имената на страните-пътника и въздушния превозвач, предмета
на договора-начална точка и крайната дестинация, началната дата и час на двата
полета FB 478 и FB 493, продължителност им,
номер на резервация и др. Представените резервации не са оспорени от „България
ЕР“ АД, същият не отрича възникналата договорна връзка с ищците, поради което
съдът приема този факт за доказан пълно и главно.
Съдът приема за
доказан и факта, че полетът FB 478 от Барселона до
София е закъснял с повече от три часа от предвидения час на излитане – 12:45 часа.
Този извод на съда се установява, както от разпитания св. П., така и от
процесуалното поведение на самия въздушен превозвач, който не оспорва този факт,
заплащайки в хода на процеса обезщетение на всеки ищец по 400 евро, съгласно чл.
7, т. 1, б. б от Регламент (ЕО) №
261/2004г. за допуснатото закъснение с повече от три часа.
Предмет на въззивна
проверка, в случая, е единствено дали въздушният превозвач „България ЕР“ АД дължи
на ищците законната лихва върху заплатената на всеки сума от 400.00 евро от
датата на подаване на исковата молба до заплащане на обезщетението на
24.10.2018 г., както и дали „България ЕР“ АД дължи допълнително обезщетение на
ищците А.Н. и А.П. (над заплатените по 400.00
евро) за причинените им стрес и неудобства.
По отношение на
дължимостта на законната лихва, съдът намира, че длъжникът „България ЕР“ АД
дължи на общо основание законната лихва върху всяка една главница от 400.00
евро от датата на исковата молба до заплащането на обезщетението на 24.10.2017
г., тъй като присъждането на такава лихва се явява законна последица от предявените
основателни искови претенции. Отхвърлянето им е поради извършеното в хода на
процеса погасяване на вземанията на ищците, предмет на предявените искове, а не
поради тяхната неоснователност. Поради тази причина длъжникът „България ЕР“ АД
дължи заплащането на законната лихва от датата на предявяване на исковата молба
до заплащането на обезщетението на 24.10.2017 г.
По отношение на
претендирото от А.Г.Н., А.Ф.П. допълнително обезщетение за причинени
неимуществени вреди:
В чл. 12 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. изрично е посочено, че регламентът не засяга правата на
пътника за допълнително обезщетяване. Следователно отговорността на въздушния
превозвач не е лимитирана до размера на обезщетенията, посочени в чл. 7 от
Регламента, като всеки пътник, който е претърпял вреди над този размер има
право да получи допълнително обезщетение по общия ред.
По
делото установи, че между А.Н., А.П. и
„България ЕР“ АД е бил сключен договор за превоз на пътници на 18.06.2017 г. По
аргумент от чл. 63, ал. 1 и чл. 79, ал. 1 от ЗЗД превозвачът „България ЕР“ АД е
длъжен да изпълни своята договорна престация точно, съобразно уговореното, включително
във времево отношение. В случая, безспорно се установи неточно (забавено)
изпълнение на договора от въздушния превозвач с оглед на времето, тъй като
„България ЕР“ АД е осъществил уговорения в договора превоз полет със закъснение
– самолетът, чрез който е следвало да се осъществи полетът FB 478 с
начален час на потегляне 12:45 часа на 04.07.2017 г от
гр. Барселона до София, е излетял след 22:00 часа вечерта. Това забавено
изпълнение поражда договорната отговорност на превозвача да обезщети А.Н., А.П. за претърпените от тях неимуществени вреди.
Възможността да се претендира обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
договорно неизпълнение (респ. неточно изпълнение) е изрично прието за допустимо
в практиката на ВКС, в който този смисъл е ТР №
4/2012 г. от 29.01.2013 г. по тълкувателно
дело № 4 по описа за 2012 г. В последното е прието, че няма причина чл. 52 ЗЗД
да не се прилага по аналогия и при договорната отговорност на основание чл. 46,
ал. 2, изр. 1 от ЗНА, като в тази връзка се посочва, че когато неимуществените
вреди са причинени от неизпълнението (или неточното изпълнение) на договорни
задължения, на обезщетяване подлежат вредите, доколкото те са пряка и непосредствена
последица от неизпълнението и са могли да бъдат предвидени при пораждане на
задължението, а при установена по делото недобросъвестност на длъжника (знание
на фактите, обуславящи по-тежката му отговорност) – обезщетението е за всички
преки и непосредствени неимуществени вреди.
А.Н. и А.П.
са претърпели значителен стрес, безпокойство и неудобства, поради закъснението
на полета с близо 9 часа от уговореното време. Съдът основава този извод изцяло
на показанията на свидетеля П., преценени при условията на чл. 172 от ГПК, тъй
като нейните показания са логични и последователни. Показанията на свидетелката
следва да се кредитират, поради това, че същата има преки впечатления от
случилото се, включително за преживените от А.Н. и А.П. безпокойства и
неудобства. Същевременно по делото не се установиха данни за евентуална нейна заинтересованост
от изхода на делото, доколкото и самият превозвач не е навел възражения в тази
насока. В тази връзка от показанията на свидетелката съдът приема, че
безпокойствата и неудобствата, претърпени от А.Н. и А.П., са били по-големи от обичайните за един пътник,
тъй като с тях са били двете им малолетни деца на 4 г. и 12 г. Родителите е
следвало да се грижат за децата си, да им осигурят нужните напитки, храна и занимания,
за да могат децата по-леко да понесат часовете чакане. Децата, поради тяхната ниска
възраст и дългото чакане, са били уморени, плачливи и нервни, което е
предизвикало допълнителен стрес,
неудобства и напрегнатост у родителите. След пристигането си в България със
закъснение близо 9 часа, децата били вече съвсем капнали от умора, плачливи и
нервни, а родителите – също нервни и ядосани, което е разбираемо и логично. По
делото не се събраха доказателства, нито превозвачът „България ЕР“ АД е
навел твърдения в отговора на исковата молба, че е осигурил нужната грижа по
смисъла на чл. 9 от Регламент (ЕО) № 261/2004г. на А.Н.
и А.П. и техните деца за осигуряване на храна, напитки и настаняване в хотел, предвид късния час, в които са пристигнали
в България. Липсата на храна и напитки е заставило семейството да се храни в
платен салон на летището в Барселона, а като пристигнали в София в 1:45 часа, поради
липсата на осигурен хотел, семейството следвало да търси познати, които да ги
приютят до първия полет за Варна. На следващо място, съдът намира, че „България ЕР“ АД е нарушил и чл. 14 от Регламент
(ЕО) № 261/2004г. за информиране на пътниците за техните права, тъй като от показанията на свидетеля се установява, че часове наред
А.Н. и А.П. не са имали информация от превозвача, нито на гишето на летището,
нито по телефона, за причината и времетраенето на закъснението, като едва към
18:30 часа са получили оскъдни данни, че полет ще има, но без конкретен час.
Предвид
горното, съдът намира, че претърпените от родителите негативни емоции са над
обичайните и са пряк резултат от неточното изпълнение на договора от страна на „България ЕР“ АД и
нарушаването на разпоредбите на чл. 6, чл. 9 и чл. 14 от Регламент (ЕО) №
261/2004г. Забавеното изпълнение е изиграло решителна
роля за причиняването на вредите, като всички гореописани фактори са пряка
причина за настъпилите неимуществени вреди, което обуславя присъждането на
допълнително обезщетение от по 300 евро за А.Н. и А.П.. Неимуществените
вреди не биха настъпили при своевременно и точно
изпълнение на задълженията на „България ЕР“ АД.
Причинените на А.Н. и А.П. вреди нямат случаен характер, а са типична закономерна
и адекватна последица от забавеното изпълнение на полета, допуснато от „България
ЕР“ АД и липсата на осигурена грижа и информация.
Предвид
съвпадането на крайните изводи на настоящата инстанция, с тези на районния съд,
решението на последния в обжалваната част следва да бъде потвърдено.
По разноските:
Предвид
неоснователността на въззивната жалба, въззивникът следва да бъде осъден да
заплати на въззивамия разноските направени от последния пред настоящата
инстанция на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. По делото е представен списък с
разноски по чл. 80 от ГПК от въззиваемите за заплатен адвокатски хонорар в
размер на 1440.00 лева. Въззивникът в молба от 12.06.2019 г. е направил
възражение за прекомерност, което съдът намира за основателно по следните
съображения: Обжалваемият материален интерес е в размер на 600 евро, съответно
1173.49 лева, като минимумът, предвиден в чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата №
1/9.07.2004г. е 312.15 лева. Съдът, като взе предвид средната правна и
фактическа сложност на делото, намира, че възнаграждението следва да бъде
намалено на 700.00 лева,
Воден от гореизложеното,
съдът
Р Е Ш И
ПОТВЪРЖДАВА
решение
№ 574/12.02.2019г. по гр.д. № 13668/2018г. по описа на ВРС, в частта, в която „България ЕР“ АД е
осъден да заплати на
всеки от въззиваемите А.Г.Н., А.Ф.П., А.А.Н.,
действаща чрез своята майка и законен представител А.Ф.П. и Е.А.Н., действаща
чрез своята майка и законен представител А.Ф.П., законната лихва върху сумата
от 400 евро, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, за периода от
датата на депозиране на исковата молба – 10.09.2018г. до деня на извършеното
плащане – 24.10.2018г., както и в частта, в която „България ЕР“ АД е
осъден да заплати на А.Г.Н., А.Ф.П. сумата от по 300 евро на всеки, представляваща обезщетение
за неимуществени вреди – безпокойство и неудобство и притеснение за двете им
деца А.Н. и Е.Н. и преживени отрицателни емоции по повод сключен договор за
превоз, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба –
10.09.2018г. до окончателното изплащане на задължението.
В останалата необжалвана част Решение № 574/12.02.2019г.
по гр.д. № 13668/2018г. по описа на Районен съд-Варна е влязло в законна сила.
ОСЪЖДА „БЪЛГАРИЯ ЕР“ АД, ЕИК
********* да заплати на А.Ф.П., ЕГН ********** и А.Г.Н., ЕГН **********, сумата
от 700.00 (седемстотин) лева разноски по настоящото дело, представляващи
заплатена адвокатски хонорар, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК.
Решението не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ :