РЕШЕНИЕ
№ 1265
гр. Пловдив, 29.06.2022 год.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЛОВДИВ, ХХVIII състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети
април през две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ВЪЛЧЕВ
при секретаря РУМЯНА АГАЛАРЕВА, като разгледа докладваното от съдия
Вълчев административно дело № 424 по
описа на съда за 2022 година прие
за установено:
Производство на осн. чл.129 ал.7 от ДОПК
Жалбоподателят
„Пимк рейл“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище в
гр.Пловдив, представлявано от управителя К.С.К.е оспорил Акт за
прихващане или възстановяване №Р-16001621007072-171-001 от 12.01.2022година,
издаден от органите по приходите при ТД на НАП-Пловдив, в частта, в която е
потвърден с Решение №18 от 17.01.2022г. на
Директор на ТД на НАП – Пловдив и с която на основание чл.92 ал.11 от ДОПК му е
отказано право на възстановяване на ДДС в размер на 10000.00 лева по фактура
№155/29.10.2021г., издадена от „Пимк холдинг груп“АД.
Недоволен
от така издадения административен акт жалбоподателят счита същия за неправилен
и незаконосъобразен, в която връзка излага конкретни доводи, с които иска
неговата отмяна. Посочва съображения, че органите по приходите при ТД на НАП не
са разгледали и обсъдили информация относно извършваните консултански услуги,
техния обем и резултати, а са направили произволен извод за липса на основания
да се признаят извършваните услуги и да се признае правото на данъчен кредит по
издадения счетоводен документ. В тази връзка счита, че не е съобразена
практиката на СЕС. Редовно призован, в съдебно заседание се представлява от
юрк. И., който поддържа жалбата и ангажира допълнителни писмени доказателства. По
същество на спора счита атакувания административен акт за незаконосъобразен и
иска да бъде отменен по съображенията, изложени
в жалбата. Претендира разноски.
Ответникът
– Директор на ТД на НАП-Пловдив, чрез процесуалния си представител юрк. Ш.
оспорва жалбата като неоснователна. По същество на спора и в писмено становище
счита атакуваният административен акт за законосъобразен, съобразен с
материално – правните разпоредби и с административно производствените правила.
Иска отхвърляне на жалбата. Претендира разноски аз юрисконсултско възнаграждение.
Съдът,
като обсъди становищата на страните и прецени поотделно и в съвкупност
събраните в настоящото производство доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата
е подадена в срок и от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването,
поради което e ДОПУСТИМА.
Разгледана
по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА по следните съображения:
От
фактическа страна се установява, че във връзка с подадена справка – декларация
по ЗДДС вх.№Р-16001621007072-020-001/15.11.2021г. за данъчен период м.октомври
20221година и възложена ревизия по ЗВР №Р-16001621007072/13.12.2021г. „Пимк
рейл“ЕАД е поискал възстановяване на данъчен кредит по издадена фактура № 155/29.10.2015г.
на Пимк Холдинг груп АД с данъчна основа 50000лева и начислен ДДС от 10000лева
и предмет „консултантски услуги м. октомври 2021 година“. В тази връзка от К.П.Я.,
заемаща длъжност „главен данъчен инспектор“ в ТД на НАП Пловдив в хода на
извършвана ревизия е издаден процесния Акт за прихващане или възстановяване
/съкр.АПВ/ №Р-16001621007072-171-001, с който не е възстановен данъчен кредит
по фактура №155/29.10.2021г., с данъчна основа 50000,00лв., начислен ДДС
10000,00лв. и предмет на доставка–консултантски услуги м.10.2021г., издадена от
„ПИМК Холдинг Груп” АД. В мотивната част на АПВ е прието, че са налице
основания на чл. 92, ал.11 ЗДДС по отношение на деклариран ДДС за възстановяване
по чл.92, ал.3 ЗДДС в Справка-декларация вх. №16004868073 от 15.11.2021година. За
да постанови отказ за възстановяване на данъчен кредит контролния орган по
приходите е пиел, че липсват реални доставки на услуги по процесната фактура. Контролният
орган се е обосновал, че се касае за свързани лица по смисъла на &1,т.3,б.г
от ДОПК, като е направил и анализ на представеният му договор между тях от
06.01.2020година, който имал за предмет „проучване на условията, участие в
преговори, с търговци за установяване на трайни търговски отношения с тях,
участие в разговори в Министерство на транспорта и институциите, които са
свързани с дейността на дружеството, както и участие в разширяването на
пазарния дял на дружеството в Сърбия, Турция, Австрия и други държави“. Посочил,
че в договора липсва уговорено конкретно възнаграждение, както критерии и
показатели, по които да бъде определено. Посочено е, че липсват доказателства,
касаещи реално изпълнение на сключения договор. В
предвид на това е прието, че към датата на изготвяне на АПВ процесната фактура
не документира реална доставка на стоки и услуги по смисъла на чл. 6 и чл.9 от ЗДДС и наличие на данъчно събитие по чл.25, ал.1 от същия закон. Жалбоподателят
е обжалвал по административен ред АПВ в тази си част, като приложил и писмени
доказателства за изпълнение на договора от 06.01.2020година- протокол от
01.12.2021година. След обсъждане на събраните доказателства АПВ от
12.01.22година бил потвърден с Решение №18 от 27.01.2022г. на Директора на ТД
на НАП град Пловдив. Недоволен от това, жалбоподателят инициирал и настоящото
съдебно производство, в хода на което ангажира допълнителни писмени
доказателства: Заповед №1/05.10.2021г. за командировка на управителя на „Пимк
Холдинг груп“ АД в Турция по изпълнение на договора от 06.01.2020година и отчет
към нея; Заповед №1/15.10.2021г. за командировка на управителя на „Пимк Холдинг
груп“ АД в Австрия по изпълнение на договора от 06.01.2020година и отчет към
нея, в едно с приложен дружествен договор за международно дружество Джи Би ТИ
Рейл Гмбх ООД.
Горната
фактическа обстановка съдът установи от материалите по административната
преписка, приобщена в с.з. от 14.04.2022година и приетите в него писмени доказателства Заповед
№1/05.10.2021г. и Заповед
№1/15.10.2021г..
При
така изяснената фактическа обстановка, съобразно становищата на страните и като
прецени събраните писмени доказателства поотделно и в тяхна съвкупност, прие
следното от правна страна:
Процесното производство е възложено от материално
компетентен административен орган, при спазване на предвидените за това
процедурни правила. АПВ е постановен в изискваната от закона форма и от
компетентните за това органи по приходите, в съответствие с нормата на чл.128
ал.1 от ДОПК. За правомощията на органа
е представена ЗВР №Р-16001621007072-020-001/13.12.2021година. На жалбоподателят
като РЛ е дадена възможност да представи всички съотносими в тази връзка
доказателства. Изложеното до тук налага да се приеме, че в случая не е
налице съществен порок на проведения административен процес, обосноваващ
нищожност на атакувания административен акт.
По отношение
съответствието на РА с материалните правила, съдът прие следното:
Спорът
между страните е по основателността на представената фактура
№15529.10.2021година и дали е налице реално извършена доставка на услуги по
смисъла на чл.9 ЗДДС във връзка със сключения договор от 06.01.2020година. Видно
от представения екземпляр от сключения договор същия е наименуван и по
съществото си се явява договор за посредничество. В чл.1 на същият е посочено,
че задължение на „Пимк Рейл” ЕАД е да заплати на изпълнителят „Пимк Холдинг
груп“ АД сума в уговорен помежду им размер за участие в преговори с търговци и
установяване на трайни отношения с тях, участие в разширяване на пазарния дял
на дружеството различни държави. Тези основни задължения са доразвити и
конкретизирани в раздел ІІ, чл.3 на Договора. Там изрично е посочено, че
жалбоподателят следва да проучи условията за услуги по превоза между
възложителя и трето лице, да подготви оферти, както и да организира преговори. Така
посочените клаузи по същността си са „показатели” и „измерители” на
резултатите. Предметът на договора за поръчка
е постигането на определен резултат - свързване на страните и
подпомагането им да сключат договор или сключват договори. С представените в
съдебно заседание от писмени
доказателства- заповед №1/05.10.2021г. и заповед №1/15.10.2021г. за
командировка в Турция и Австрия и приложените документи към отчета им,касаят
безспорно изпълнение на сключения на 06.01.2020година договор. За да се приеме,
че е осъществено посредничество, а следователно и че
услугата по смисъла на чл.9 от ЗДДС, респ. по чл.12 от ППЗДДС е
извършена, е достатъчно да се установи, че от договора са произтекли целените
от него последици, а именно, че посредникът е свързал поръчващия с трети лица,
сключили договор с него. Доколкото ролята на посредника е да свърже определени
лица в договорна връзка, той се явява с двойна функция. Макар да е в договорни
отношения с една от страните по проектния договор, той работи и за двете
страни, като посредничи за сключването му. Тоест, данни за посредническата
дейност следва да са налице и при поръчващия. В този смисъл е и трайната
съдебна практика, изразена в Решение № 15859/01.12.2011г. по адм. д. №6092/2011г
на ВАС.Ето защо в настоящият случай това са необходимите
елементи, които органите по приходите е следвало да установят дали са изпълнени,
за да се обоснове реалността на извършената услуга. По преписката са
представени искания за съдействие, протоколи за изпълнение, а в съдебно
заседание и съответните други писмени доказателства. От тези доказателства е
видно, че през процесния период от страна на доставчика в изпълнение на чл.3.2
са изготвени оферти за железопътен превоз. Установява се също така, че са
водени преговори за съвместна дейност с дружества, посочени в протоколите,
които са представени пред горестоящият административен орган.
Тези доказателства не са били предмет на необходимата обстоятелствена, глобална
оценка с оглед взаимовръзката на всички необходими елементи. Основателно е и
възражението на жалбоподателят, че съгласно практиката на Съдът на ЕС,
обективирана в Решение от 06.12.2012г. по дело С-285/11,
за да се установи, че на основание на доставките на стоки е налице правото на
приспадане, е необходимо да се провери, дали последните са били реално
осъществени и дали съответните стоки са били използвани за извършването на
облагаеми сделки, запитващата юрисдикция е задължена в съответствие с правилата
за доказване, установени в националното право, да извърши глобална преценка на
всички елементи и фактически обстоятелства по това дело, за да определи, дали
може да упражни право на приспадане на основание на споменатите доставки на
стоки. Това изискване е залегнало и в разпоредбата на чл.5 от ДОПК, с която
се въвежда принципа на служебното начало в
данъчно осигурителния процес. Съгласно него задължение е на органите по
приходите, когато няма искане от заинтересованите лица, сами да изясняват
фактите и обстоятелствата от значение за установяване и събиране на публичните
вземания, включително за прилагането на определените в закона облекчения.
На следващо място следва да се отбележи,
че съгласно нормативната уредба, установена в разпоредбите на чл.49- чл.51 от ТЗ, при
договор за посредничество, посредникът осъществява
фактическа дейност, изразяваща се в съдействие за сключване на сделка между
трети страни, осъществяване на връзка и контакт между тях, извършване на
подготвителни действия във връзка с уточняване параметрите и документите по сделката
съобразно указанията на страните и други. Посредникът не е страна по сделката и
основната му функция се изчерпва със свързване на страните и уточняване на
техническите и други параметри по предмета и условията на сделката. С оглед
характера на услугата за нея не е необходимо да се изследва наличие на
материална или техническа обезпеченост на изпълнителя, тъй като дейността на
посредник е възможно и на практика най-често се извършва от управителя или
представителя на посредника, ако последният е ЮЛ. Тази дейност също е обичайна
и необходима при сделки между търговци, развиващи голям обем от дейности и
проекти и когато стойността на предмета е значителна, което е налице в
процесния случай. В този смисъл е и Решение №6183/25.05.2021г. по адм. д. №
12791/2020г. на ВАС. В този контекст следва извода, че от представените
документи по категоричен начин може да се установи възникването на резултата от
посредническата услуга, поради което следва да се приеме за доказано
настъпването на данъчно събитие, съответно данъкът е станал изискуем, поради
което и е налице за жалбоподателят право на данъчен кредит в размер на 10000.00 лева на основание чл.70, ал.5 от ЗДДС по отношение на
процесната фактура №155/29.10.2021година, издадена от „Пимк холдинг груп“АД. В случая, с оглед разпределената
доказателствена тежест в процеса, съдът намира, че по делото са представени
доказателства, че процесните услуги са били реално осъществени от посочения
доставчик и че са действително извършени във връзка с дейността на РЛ. С
оглед изложеното, са налице неправомерни изводи на органите по приходите, които
съставляват нарушение на материалноправните разпоредби и са основание за отмяна
на атакувания АПВ поради незаконосъобразността по отношение на изложените за
тях обстоятелства, свързани с прилагането на ЗДДС.
При този
изход на спора и предвид претенциите на страните за присъждане на разноски по делото,
съдът намира, че такива се следват на жалбоподателят на основание чл.161 ал.1 ДОПК. По отношение на направеното от него искане, като съобразява
характера и тежестта на производството, съдът намери, че следва да присъди в
полза на „Пимк рейл“ЕАД юрисконсултско възнаграждение в размер на 830.00 лева,
определено по реда на чл.8 ал.1 т.4 от Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения и деловодни
разноски за държавна такса в размер на 50 лева.
По изложените мотиви и на
основание 160, ал. 1 ДОПК, Съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ по жалба на „Пимк
рейл“ ЕАД, ЕИК203787598, със седалище гр.Пловдив Акт за прихващане или
възстановяване №Р-16001621007072-171-001 от 12.01.2022година, издаден от органите по
приходите при ТД на НАП-Пловдив, потвърден с Решение №18 от 17.01.2022г. на Директор на ТД на НАП – Пловдив, в частта, в
която на основание чл.92 ал.11 от ДОПК му е отказано право на възстановяване на
ДДС в размер на 10000.00 лева по фактура №155/29.10.2021г., издадена от „Пимк
холдинг груп“АД.
ВРЪЩА
преписката на компетентния орган по приходите при ТД на НАП-Пловдив за
произнасяне по искането за възстановяване на ДДС по подадена справка-
декларация вх. № 16001621007072-020-001 от 13.12.2021година на „Пимк рейл“ ЕАД, ЕИК203787598,, при спазване
на указанията в настоящото решение по тълкуване и прилагане на закона.
ОСЪЖДА Национална агенция по
приходите да заплати на „Пимк
Рейл“ ЕАД, ЕИК *********, седалище гр.
Пловдив сумата от 880.00 (осемстотин и
осемдесет ) лева разноски по производството.
Решението подлежи на касационно обжалване пред
Върховния административен съд в 14-дневен срок от съобщението до страните за
постановяването му.
СЪДИЯ: