№ 154
гр. Варна, 18.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на
втори ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Вилиян Г. Петров
Членове:Георги Йовчев
Николина П. Дамянова
при участието на секретаря Десислава Ив. Шинева Чипева
като разгледа докладваното от Николина П. Дамянова Въззивно търговско
дело № 20213001000507 по описа за 2021 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК, образувано
по жалба на „ЗАД Армеец“ АД – гр. София, ЕИК *********, подадена чрез ю.
к. И.Й., срещу решение № 17/26.05.2021г., постановено по т. д. № 66/2020г. по
описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която въззивникът е осъден да
заплати на „М ТРАНС 99“ ЕООД– гр. Разград, ЕИК *********,
представлявано от управител Б. Х. М., сумата 46 741. 29 лв., представляваща
обезщетение по договор за имуществено застраховане по застр. полица №
0306Х0262636, относно МПС – влекач марка „DAF“ с рег. № РР7856ВС,
дължимо след настъпване на застрахователно събитие на 03.07.2017г. на
територията на Кралство Белгия, на основание чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ,
ведно със законната лихва, считано от датата на представяне на
удостоверение за прекратяване на регистрацията на МПС–Влекач, марка
„DAF“ с рег. № РР7856ВС до окончателно изплащане на сумата.
В жалбата са релевирани оплаквания за неправилност на решението с
твърдения за допуснати нарушения на съдопроизводствени правила,
съставляващи необсъждане на своевременно направени възражения за
намаляване на застрахователното обезщетение с размер на ДДС и поради
1
основание за приложение на чл. 395, ал. 4, предл. 2 КЗ. Искането е за отмяна
на решението в обжалваната част и отхвърляне на исковете изцяло.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК, от легитимирано
лице, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт, и е процесуално допустима.
Въззиваемото дружество „М ТРАНС 99“ ЕООД, представлявано по
пълномощие от адв. М. М. от АС – Разград представя отговор в срок, в който
е изразено становище за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по спора съставът на ВнАпС съобрази следното:
Първоинстанционният Разградски окръжен съд е бил сезиран с
разглеждането на осъдителни искове с правно основание чл. 405 във вр. с чл.
386 от КЗ и чл. 86, ал. 1 о ЗЗД, предявени от „М Транс 99“ ЕООД – гр.
Разград срещу ЗАД Армеец“ АД – гр. София, за присъждане на сумата
67 345.29лв., претендирана като незаплатена част от дължимо обезщетение за
настъпило на 03.07.2017г. застрахователно събитие „тотална щета“ по
договор за комплексна имуществена застраховка „Каско“ и „Злополука“ по
застр. полица № 0306Х0262636, относно МПС –Влекач марка „DAF“ с рег. №
РР 7856 ВС, ведно със законна лихва върху тази сума, считано от 13.03.2018г.
до окончателно изплащане на задължението.
Решението на ОС - Разград, с което исковете са частично уважени, е
валидно като постановено от надлежен съдебен състав, в рамките на
предоставената му правораздавателна власт и компетентност. Същото е
допустимо в обжалваните части, тъй като са налице са всички предвидени от
закона предпоставки и липса на процесуални пречки за възникване и
надлежно упражняване на правото на иск.
Предвид конкретните оплакванията в жалбата и становището на
насрещната страна, съставът на въззивния съд намира, че в тази инстанция
страните не спорят по съществена част от посочените от ищеца
обстоятелства, съставляващи фактическо основание на предявените искове.
Установено е по безспорен начин, че между страните е възникнало
валидно правоотношение по договор за комплексна имуществена застраховка
„Каско“ и „Злополука“ по застр. полица № 0306Х0262636, относно
новозакупено от ищеца МПС –Влекач марка „DAF“ с рег. № РР 7856 ВС, със
2
срок на действие за периода от 19.12.2016г. до 18.12.2017г. Определена е
застрахователна сума в размер на 180 720лв., а на четири вноски е заплатена
застрахователната премия в общ размер от 3 578.26 лв. В срока на действие на
договора, на 03.07.2017 г., при ПТП в Кралство Белгия, в района на гр. Монс,
застрахованото МПС е изгоряло в резултат на възникнал пожар от ПТП.
Ответното дружество е уведомено за настъпилото застрахователно събитие на
06.07.2018г. По заявлението на застрахования собственик е образувана
преписка по щета № 27017030100325/ 2017г., по която е прието, че разходите
за възстановяване на застрахованото МПС надхвърлят 70% от
застрахователната стойност и съгласно чл. 390 от КЗ е налице тотална загуба.
Уговорената застрахователна сума от 180 720лв. е коригирана с процент,
съобразно срока на експлоатация на МПС от началото на застраховката до
датата на събитието и е определено обезщетение в размер на 116 058.95 лв.
След прихващане на дължимите по полицата вноски от застрахователната
премия, ведно с данък върху същата, застрахователят е определил размер на
обезщетение за сумата 113 374.71 лв. Задължението в посочения размер е
погасено по следния начин: във връзка с получено запорно съобщение на
основаниее чл. 202, ал. 2 от ДОПК и разпореждане за изпълнение на
основание чл. 230, ал. 4 от ДОПК, сумата 99 882. 71 лв. е преведена по сметка
на ТД на НАП - гр. Варна за погасяване на публични задължения на ищеца, а
остатък от 13 492 лв. е преведен по банкова сметка на ищеца.
Застрахованият собственик на МПС е възразил срещу размера на
определеното обезщетение с възражение вх. № Л-7379/ 23.06.2020г.
Спорните въпроси, с които е сезиран въззивният съд, са за размера на
дължимото застрахователно обезщетение, респ. дали и в какъв размер следва
да се присъди допълнително обезщетение на ищеца, при съобразяване на
доброволно заплатеното преди предявяване на иска, както и за наличието или
не на основание за намаляване на обезщетението, поради съпричиняване на
вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 395, ал. 4, пр. 2 от КЗ и т.
50.2 и 50.5 от приложимите Общи условия за застраховка на моторни
превозни средства.
По първия от спорните въпроси въззивникът излага съображения, че от
дължимото застрахователно обезщетение следва да се приспадне ДДС,
доколкото при закупуване на вещта ищцовото дружество е ползвало
3
съответния данъчен кредит по ЗДДС и реално не е сторило разноски по
заплащане на ДДС.
Съображенията са в противоречие със закона – чл. 386, ал. 3 от КЗ и
константната съдебна практика по приложението му, тъй като размерът на
обезщетението не се определя въз основа размера на сумите, които
собственикът на застрахованата вещ е заплатил за придобиване й.
Застрахователното обезщетение при вреди на имущество е в размер на
действително претърпените и доказани по размер вреди до уговорената в
застрахователната полица застрахователна сума. Обезщетението по договор
за имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на
претърпяната вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на
увреденото имущество, определена като пазарната му стойност към датата на
увреждането. При настъпване на застрахователно събитие в срока на
договора е необходимо да бъде установен размерът на вредата към деня на
настъпване на събитието, като при погиване или кражба на МПС този размер
е равен на действителната му стойност - стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество.
Пазарната стойност на процесното погинало МПС, съгласно назначената от
първоинстанционния съд тричленна съдебно– оценителна експертиза, възлиза
на сумата 160 116 лв. От тази сума следва да се приспаданат скрапната
стойност на МПС и извънсъдебно заплатеното от застрахователя обезщетение
в размер на сумата 113 374. 71 лв., след което дължимата незаплатена част от
застрахователното обезщетение възлиза на 46 741.29лв., до който размер
осъдителният иск е уважен с обжалваното решение.
По втория спорен правен въпрос.
Въззивникът счита, че обезщетението следва да бъде намалено от съда
поради съпричиняване на вредата по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД във вр. чл.
395, ал. 4, пр. 2 от КЗ и т. 50.2 и 50.5 от приложимите Общи условия за
застраховка на моторни превозни средства. Възражението, което е релевирано
своевременно, в отговора на исковата молба, е основано на твърдението, че
единствен отговорен за настъпилото ПТП е водачът на МПС – Влекач, марка
„DAF“, който е нарушил правилата за движение по пътищата.
Страната, направила защитното възражение носи тежестта да докаже
4
по категоричен начин заявените факти и обстоятелства, на които е основано
възражението. Недопустимо е приложение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД ако приносът е
само предполагаем.
Съставът на въззивния съд намира, че в случая, по възражението на
застрахователя за съпричиняване на вредоносния резултат от водачът на
МПС, на който собственикът е възложил управлението на застрахованата
вещ, по своевременно релевирано твърдение за конкретно съпричиняващо
поведение, не е проведено успешно доказване, като съображенията за този
извод са следните:
Приложените по делото писмени доказателства: Констатиране на
автомобилен инцидент на приятелска основа, съставен от двамата водачи -
участници в ПТП на 03.07.2017г., с превод на български език / в който
погрешно е посочена датата на събитието – 05.07.2017г./, както и декларация
от водача на Влекач, марка „DAF“, съдържащи изявления с характера на
свидетелски показания, са частни писмени документи, без материална
доказателствена сила, респ. не съставляват годни доказателства по ГПК, въз
основа на което да бъдат направени изводи за факти. Частните писмени
документи с удостоверителни изявления на трето лице, представени от
страните в гражданско производство, са само индиция, че има лице, които
може да бъде разпитано за установяване на факти с правно значение.
Свидетелските показания, които подлежат на преценка в съвкупност с
останалия доказателствен материал по делото, са само устни и трябва да
бъдат събрани непосредствено от съда, който решава спора, по предвидения в
ГПК ред. Същевременно, в официалните документи, изпратени на
застрахователното дружество от полицейската служба в гр. Монс, Кралство
Белгия, се съдържа единствено информация, че все още се води разследване
за причините за инцидента.
След съобразяване на приложимите правни норми и разглеждане на
поддържаните в тази инстанция възражения срещу предявените за съдебна
защита права и оплаквания срещу правилността на обжалваното решение,
съставът на въззивния съд намира, че предявеният иск с правно основание чл.
405 във вр. с чл. 386 от КЗ е доказан по основание до размера, уважен от
първоинстанционния съд, ведно с акцесорната претенция за законната лихва
върху главницата. Поради съвпадение на правните изводи на двете съдебни
5
инстанции по съществото на спора първоинстанционното решение следва се
потвърди в обжалваната част.
Въззиваемото дружество не претендира разноски за тази инстанция.
Воден от горното, ВнАпС, ТО, І-ви състав
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 17/26.05.2021г., постановено по т. д. №
66/2020г. по описа на Разградски окръжен съд, в частта, с която „ЗАД
Армеец“ АД– гр. София, ЕИК *********, е осъден да заплати на „М ТРАНС
99“ ЕООД – гр. Разград, ЕИК *********, представлявано от управител Б. Х.
М., сумата 46 741. 29 лв., представляваща обезщетение по договор за
имуществено застраховане по застр. полица № 0306Х0262636, относно МПС
– влекач марка „DAF“ с рег. № РР7856ВС, дължимо след настъпване на
застрахователно събитие на 03.07.2017г. на територията на Кралство Белгия,
на основание чл. 405 във вр. с чл. 386 от КЗ, ведно със законната лихва,
считано от датата на представяне на удостоверение за прекратяване на
регистрацията на МПС–Влекач, марка „DAF“ с рег. № РР7856ВС до
окончателно изплащане на сумата.
В останалата част решението на ОС- Разград не е обжалвано и е влязло
в сила.
Въззивното решение подлежи на касационно обжалване пред
Върховния касационен съд, при условията на чл. 280 ГПК, в едномесечен
срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6