Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Перник, 25.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен
съд, гражданска колегия, Х – ти състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети февруари две хиляди двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Маринела Маринова-Стоева
като
разгледа гр. д. № 05553
по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по делото e образувано по искова молба на „Теленор България” ЕАД срещу Е.К.В., с която се иска да бъде признато за установено, че ответната страна дължи на ищцовото дружество следните вземания: сума от 200,69 лева – стойност на абонаментни такси за отчетен период от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. по договор за мобилни услуги за номер +****; сума от 83,95 лева – стойност на абонаментни такси за отчетен период от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. по договор за мобилни услуги за номер +****; сума от 120,42 лева - лизингови вноски за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020 г. по договор за лизинг за устройство марка “***” от 10.04.2018 г. и стойността на една лизингова вноска за изкупуване; сума от 78,23 лева - лизингови вноски за периода от 01.11.2018 г. до 31.01.2020 г. по договор за лизинг от 18.02.2018 г. за устройство марка „***” и е стойността на една лизингова вноска за изкупуване, ведно със законната лихва, считано от подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение.
С молба от 25.02.22 г. са уточнени претенциите в следния смисъл. Претендира се по Договор за мобилен номер **** от дата 18.02.2018 г. за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги сума в размер на 200.69 лева. Мобилните услуги са потребени за периода 05.07.2018 г. до 04.09.2018г., за който са издадени, както следва: Фактура №**********/05.08.2018. по която за посочения мобилен номер е дължима сума в размер на 37.99 лв. за месечен абонаментен план, както и за потребление извън него-9.93 лв. без ДДС за Роуминг таксуване; Фактура №**********/05.09.2018 г., по която за посочения мобилен номер е дължима сума в размер на 162.70 лв., от които 20.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 2.14 лв. без ДДС за допълнителен пакет СМС/ММС в мрежата на Теленор; 4.89 лв. месечна вноска за предоставено устройство; 50.00 лв. без ДДС за Други услуги с добавена стойност; 57.80 лв. без ДДС за Роуминг таксуване; 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение. По Договор за мобилен номер **** от дата 10.04.2018 г. за незаплатени месечни абонаментни такси за потребление на мобилни услуги се претендира сума в размер на 83.95 лева. Мобилните услуги са потребени за периода 05.07.2018 г. до 04.09.2018г., за който са издадени, както следва: Фактура №**********/05.08.2018, по която за посочения мобилен номер е дължима сума в размер на 30.82 лв. без ДДС за месечен абонаментен план и 6.69 лв. за месечна вноска за предоставено устройство; Фактура №**********/05.09.2018 г.. по която за посочения мобилен номер е дължима сума в размер на 46.06 лв., от които 30.82 лв. без ДДС за месечен абонамент; 6.69 лв. за месечна вноска за предоставено устройство; 1.48 лв. без ДДС за временно възстановяване на изходящия трафик; 0.90 лв. за получаване на входящ трафик при незаплатено в срок задължение. Претендираната неплатената цена на лизингови вноски, като следва: за устройство ***, сумата в размер на 120.42 лв., която представлява 17 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 113.73 лв., дължими за периода от месец 11/2018 г. до месец 03/2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 6.69 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от дата 10.04.2018 г./; за устройство *** сумата в размер на 78.23 лв., която представлява 15 бр. лизингови вноски на обща стойност в размер на 73.35 лв., дължими за периода от месец 11/2018 г. до месец 01/2020 г., съгласно уговорения погасителен план и една допълнителна вноска за изкупуване на устройството в размер на 4.89 лв. / чл. 1, ал. 2 от Договор за лизинг от дата 18.02.2018 г./.
Назначеният особен представител не е подал отговор на исковата молба. В съдебно заседание оспорва исковите претенции.
Пернишкият
районен съд, след като прецени доводите и възраженията на страните и събраните
по делото доказателства, намира за установено следното:
Ищцовото дружество “Теленор България” ЕАД е депозирало
пред районния съд заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу Е.К.В., отнасящо се за задължения, които са предмет
на настоящите искове. Пернишкият районен съд е издал заповед за изпълнение на
парично задължение по ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020 г. на Пернишки районен
съд, която е връчена на длъжника по реда на чл. 47, ал. 5 ГПК.
По делото е приложен договор за мобилни услуги от 18.02.2018 г. за номер +****, сключен
между “Теленор България” ЕАД и Е.К.В.. Същият е за 24 месеца, но има клауза, според
която след изтичане на уговория срок, договорът става безсрочен. В тази връзка
съдът приема, че страните са били договорно обвързани за исковия период. Ответната страна е поела
задължение да заплаща за срока на договора месечна стандартна абонамента
такса в размер на 24,99 лева.
Представен е договор за мобилни услуги за номер +****, сключен между
страните по делото (със срок до 10.04.2020 г.). Ответната страна е поела
задължение да заплаща месечна абонаментна такса в размер на 36,99 лева.
По делото е приложен
договор за лизинг от 18.02.2018 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и Е.К.В.. Срокът на
договора е за 23 месеца, считано от
подписването и е свързан с телефонен номер +****. По силата на този договор ищцовото дружество предоставило за временно
ползване устройство марка „***”, а
ответницата се задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер
на 4,89 лева, т. е. общата лизингова цена е 142,47 лева. В т. 2 от договора е уговорено, че
лизингополучателят може да придобие собствеността върху предоставеното за ползване
устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя не по – малко от
10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор за лизинг, при заплащане на
допълнителна сума от 4,89 лв. В ал. 3 се предвижда, че ако лизингополучателят
не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на връщане в срок от 1
месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок заяви изрично в
писмена форма, че желае да върне устройството. Във всички случаи е длъжен да
върне устройството в добър външен вид, с посочените принадлежности. Ако
устройството не бъде върнато или бъде върнато не в уговореното състояние,
лизингополучателят дължи неустойка в размер на 4,89 лв.
По делото е приложен
договор за лизинг от 10.04.2018 г., сключен между „Теленор България” ЕАД и Е.К.В..
Срокът на договора е за 23 месеца, считано от подписването и е свързан с
телефонен номер +****. По силата на този договор ищцовото дружество
предоставило за временно ползване устройство марка “***”, а ответницата се
задължила да заплати 23 месечни лизингови вноски, всяка в размер на 6,69 лева,
т. е. общата лизингова цена е 198,87 лева. В т. 2 от договора е уговорено, че
лизингополучателят може да придобие собствеността върху предоставеното за
ползване устройство, като подпише договор за изкупуване с лизингодателя не по –
малко от 10 дни преди изтичане на срока на настоящия договор за лизинг, при
заплащане на допълнителна сума от 6,69 лв. В ал. 3 се предвижда, че ако
лизингополучателят не упражни правото си по ал. 2, устройството подлежи на
връщане в срок от 1 месец след изтичане на срока на договора, като в същия срок
заяви изрично в писмена форма, че желае
да върне устройството. Във всички случаи е длъжен да върне устройството в добър
външен вид, с посочените принадлежности. Ако устройството не бъде върнато или
бъде върнато не в уговореното състояние, лизингополучателят дължи неустойка в
размер на 6,69 лв..
Представени са към делото
Общи условия на ищцовото дружество и фактури.
Въз основа на
така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави
следните правни изводи:
По предявените установителни
искове по реда на чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, отнасящи
се заплащане на абонаментни планове (за процесните два мобилни номера) и
далекосъобщителни услуги по договора за мобилни услуги:
В тежест на ищеца е да докаже
наличието на сключен между страните договор за преодставяне на
далекосъобщителна услуга. Следва да се докаже съдържанието на това облигационно
правоотношение – цена на далекосъобщителна услуга (абонаментен план,
допълнителни пакети, разговори, данни и смс – и). Ищецът следва да докаже, че е предоставил далекосъобщителна услуга на
ответника, при което се дължи претендираната стойност на услугата.
По делото се представиха
доказателства за сключен договори за мобилни услуги, отнасящи се мобилни номера
+**** и +****. За периода от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. се дължат абонаментни такси по всеки един договор, отнасящ се за
обсъжданите номера.
Касае се за два
отчетни периода, при което стойността на абонаментните планове за този период е
следният: сума от 49,98 лева за номер +**** (по-малко от искова претенция) и 2,
14 лв. допълнителен пакет СМС/ММС; сума от 73,98 лева за номер +**** (повече от
искова претенция).
Съдът намира, че цената за абонаментния план се дължи независимо от
обстоятелството дали ответникът е ползвал услуги за мобилни разговори, смс – и,
интернет и други, тъй като последните се заплащат допълнително съобразно тарифите
на абонаментния план. Месечният абонамент осигурява достъп до услугите при
определени цени, за които е сключен индивидуален договор и се предплаща от
потребителя ежемесечно в размер съобразно избрания от потребителя абонаментен
план/програма/пакет.
По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), отнасящ се за номера +**** – претендираните 9,93 без ДДС за роуминг таксуване, 50, 00 лв. за други услуги, 57, 80лв. за роуминг услуги и 0,90 лв. за получаване на входящ трафик. Не става ясно на какво основание е начислена и се претендира сумата от 4, 89 лв. месечна вноска за предоставено устройство по този договор за мобилни услуги. Заплащане на същата не е уговорено в него, а същият се сочи като правопораждащ вземането факт. Предвид изложеното претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава.
По делото не се представиха доказателства за потребени далекосъобщителни услуги (извън стойността на абонаментния план), отнасящ се за номер +**** – претендираните 0,90 лв. за получаване на входящ трафик. Не става ясно на какво основание е начислена и се претендира като начислена два пъти за съответните периоди сумата от 6, 69 лв. месечна вноска за предоставено устройство по този договор за мобилни услуги. Заплащане на същата не е уговорено в него, а същият се сочи като правопораждащ вземането факт. Сумата съвпада с дължимата се лизингова месечна вноска, но по сключеният между страните договор за лизинг. Не се установява и спиране и възстановяване на изходящ трафик, за което да се начисли такса от 1,48 лв. Предвид изложеното претенцията за заплащане на тяхната стойност не следва да се уважава.
Издадената фактура сама по себе си не е основание за плащане, тъй като такова основание е извършената доставка на далекосъобщителни услуги. В случая е видно, че във фактурите се включват друг вид задължения, представляващи неустойки и напълно неясни остатъчни задължения "от предходен период", без този период да е посочен. Прехвърлянето на останалите от предишни периоди задължения, не кореспондира с принципите на ЗСчет. за документална обоснованост на първичните счетоводни документи, каквито са приложените по делото фактури по смисъла на чл. 4, ал.2 от ЗСчет. и чл. 3, ал.3 от ЗСчет.
С оглед на изложеното претенциите за договори по мобилни услуги са частично основателни по договора за номер +**** до сумата от 52,12 лева и за номер +**** за сумата от 61,64 лева, като разликата до предявените размери следва да се отхвърлят.
По предявените установителни искове по реда на чл. чл. 422 ГПК, вр. чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК, вр. чл. 342, ал. 1 ТЗ, отнасящи се за заплащане на лизингови всноски по два договора за лизинг:
В тежест на ищеца е да докаже наличието на сключен между
страните договор за лизинг, както и да се установи предоставянето за ползване
на мобилното устройство и размера на дължимите лизинговите вноски. Ответникът следва да установи плащане на
претендираните вземания.
По делото се доказа
наличието на сключени лизингови договори между страните по делото, както
следва: договор за лизинг от 18.02.2018
г. договор за лизинг от 10.04.2018 г.
Установи се, че ищцовата страна е предоставила на ответника за временно ползване мобилните апарати, доколкото в чл. 4 от всеки договор е записано, че потребителят декларира получаването на устройството.
Установи се още, че
ответникът е поел задължение да заплати лизингови вноски за устройство марка “Samsung Galaxy J3 Black” в
размер на 198,87 лв., и 142,47 лева за устройство
марка “ ***” съобразно
погасителен план, видно от който са настъпили падежите на всички месечни вноски
още към позаване на заявлението по чл. 410 ГПК и в този смисъл безпредметно е
изследването дали е настъпила предсрочна изискуемост преди този момент.
По делото не се ангажира
доказателства за плащането на лизингови вноски, което установяване е в тежест
на ответната страна. Това води до извод за основателност на исковите претенции
за заплащане на лизингови вноски по двата договора.
Заявена е претенция за
заплащане по всеки от договорите на една допълнителна такса. В исковата молба
не се сочи, че страните са сключили договор за изкупуване, като основание за
дължимост на сумата, а твърденията се подвеждат под хипотезата на чл. 1,ал.3 от
договора за лизинг. По естеството си същата представлява клауза за заплащане на
неустойка за неизпълнение на задължението на лизингополучателят да върне след
изтичане срока на договора на лизинговата вещ.
Съгласно чл. 92, ал. 1 ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като
обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват.
Задължението за неустойка има акцесорен характер и става изискуемо при
неизпълнение на друго главно задължение. За да бъде уважен иск на това правно
основание, ищецът следва да установи, при условията на пълно и главно
доказване, съгласно разпоредбата на чл. 154, ал. 1 от ГПК и в съответствие с
изложените в исковата молба твърдения, наличието на следните предпоставки – наличието
на клауза за неустойка, като твърди неизпълнение от страна на ответника на
главно негово задължение. В случая
ищецът установи наличието на валидна неустоечна клауза. Ответникът не доказа
изпълнение на задължението си за връщане на лизинговата вещ, поради което
претенциите се явяват основателни.
По разноските:
Съобразно разпоредбата на чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца следва да се присъдят направените разноски в исковото и заповедното производство, съобразно уважената част на исковите претенции.
В настоящото исково производство ищцовото дружество е направило
следните разноски: 25 лева - държавна такса, 150 лева – депозит за особен
представител, и 180 лева – адвокатско възнаграждение, т. е. общо 355 лева. В
заповедното производство ищецът е направил разноски както следва: 180 лева –
адвокатско възнаграждение и 25 лева – държавна такса, т. е. общо 225 лева.
При горните съображения за частичната основателност на исковете ответната страна следва да заплати на ищеца разноски в размер на 227,20 лева в исковото производство и 145,35 лева в заповедното производство.
Мотивиран от гореизложеното, Пернишкият районен съд, Гражданска колегия,
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 на осн.
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата
в размер на 52,12 лева – стойност на
абонаментни такси за отчетен период от 05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. по
договор за мобилни услуги от 18.02.2018 г. за номер +****, ведно със законната лихва върху главницата
от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане е
издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата претенция
за разликата от 52,12 лева до предявения размер от 200,69 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 на осн.
чл. 422 ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 ЗЗД сумата в размер на 61,64 лева – стойност на абонаментни такси за отчетен период от
05.07.2018 г. до 04.09.2018 г. по договор за мобилни услуги от 10.04.2018 г. за
номер +**** , ведно със законната лихва
върху главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020
г. на Пернишки районен съд, и ОТХВЪРЛЯ като неоснователна исковата
претенция за разликата от 61,46 лева до предявения размер от 83,95 лева.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 на осн.
чл. 422, вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 113,73 лева - лизингови вноски за периода от 01.11.2018 г. до 31.03.2020
г. и сумата от 6,69 лв. неустойка по чл. 1, ал. 3 по договор за лизинг от 10.04.2018 г. за устройство марка “***”, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което
вземане е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020
г. на Пернишки районен съд.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че Е.К.В., ЕГН **********, с
постоянен и настоящ адрес *** ДЪЛЖИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 на осн.
чл. 422, вр. с чл. 342, ал. 1 ТЗ и чл. 92 ЗЗД сумата в размер на 73,23 лева - лизингови вноски за периода от 01.11.2018 г. до 30.01.2020
г. и сумата от 4,89 лв. неустойка по чл. 1, ал. 3 по договор за лизинг от 18.02.2018 г. за устройство марка “***”, ведно със законната лихва върху
главницата от подаване на заявлението до окончателното плащане, за което вземане
е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020 г. на
Пернишки районен съд.
ОСЪЖДА Е.К.В., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес
*** ЗАПЛАТИ на „Теленор България” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес парк София, сграда № 6 сумата от 227,20 лева - направени разноски в исковото
производство и сумата от 145,35 лева - направени разноски
в заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане
на решението в сила на решението, изисканото ч. гр. д. № 02356 по описа за 2020 г. на Пернишки районен съд
да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от
влязлото в сила решение по настоящето дело.
РАЙОНЕН СЪДИЯ
Вярно с оригинала: В.А.