Р Е Ш Е Н И Е
№ ...............
гр. София, 27.09.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IV-Г състав, в закрито заседание на двадесет и седми септември
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ ОРЕШАРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ДЕСИСЛАВА
ПОПКОЛЕВА
ИВА
НЕШЕВА
като
разгледа докладваното от съдия Попколева гражданско дело № 9707 по описа за 2019
г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435 – 438 от ГПК.
Образувано е по жалба на длъжника З.А.Д.„ОЗК-З.“
АД с вх. № 13941/04.07.2019 г., постъпила по изп. дело № 20199210400252 по описа
на ЧСИ С.П.с рег. № 921 на КЧСИ срещу разпореждане от 25.06.2019 г., с което
съдебният изпълнител е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение
на процесуалния представител на взискателя.
В жалбата се твърди, че разноските за адвокатско
възнаграждение от 72 лв. са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност
на делото и предприетите действия по събиране на вземането. Сочи се, че процесуалното
представителство се е изчерпало само с подаване на типова молба за започване на
изпълнителни действия. По отношение на определената пропорционална такса се
твърди, че ЧСИ е начислил същата в нарушение на т. 26 от ТТР към ЗЧСИ. Счита
се, че дължимото адвокатско възнаграждение е в размер на 240 лв. съгласно чл.
10, т. 1 Наредба № 1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С
оглед изложеното, моли, съда да отмени атакуваното разпореждане, както и да редуцира
размера на начислената по т. 26 ТТРЗСИ пропорционална такса. Претендира
разноски за настоящото производство.
Взискателят „ДЗИ – О. З.“ ЕАД сочи, че при
образуването на делото е претендирал възнаграждение в размера по чл. 10, т. 1 от
Наредба №1/2004 г. за минималния размер на адвокатските възнаграждения, т.е. 240,00
лв. с вкл. ДДС. Поддържа, че с оглед обстоятелството, че длъжникът не е
заплатил в срока за доброволно изпълнение присъдените с решението на съда суми,
от страна на взискателя са депозирани две молби до ЧСИ, съдържащи искане за проучване
имуществото на длъжника и съответно конкретен способ за принудително изпълнение
- запор върху банкови сметки в конкретна банка, поради коетое налице основание
за присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.10, ал.2 от Наредба №1/2004 г.
за минималния размер на адвокатските възнаграждения, което в случая е в размер
на 72,00 лв. Моли жалбата да бъде оставена без уважение.
В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК съдебният
изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата.
Софийският градски съд, като прецени
събраните по делото доказателства по свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК във
връзка с наведените в жалбата пороци на обжалваното постановление и мотивите на
съдебния изпълнител, намира за установено следното:
По
молба на взискателя „ДЗИ-О. З.“ ЕАД, чрез пълномощника му адв. А. Б. и
въз основа на приложен към нея изпълнителен
лист, издаден
по гр.дело № 21976/2018 г. СРС, 24 състав, е образувано изпълнително дело № 2019921040252
по описа
на ЧСИ С.П.с per. № 921, срещу длъжника ОЗК-З. АД за събиране на парично задължение в размер на 340,42 лв. –
застрахователно обезщетение, ведно със законна лихва от датата на депозиране
исковата молба в съда до окончателното плащане, както и сумата от 410,00 лв. –
съдебно деловодни разноски по делото. С молбата е поискано и заплащане на адвокатско
възнаграждение в размер на 240 лв. с ДДС – за образуване на изпълнителното дело.
С
постановление на ЧСИ от 19.02.2019 г. е образувано изпълнително производство и са
присъедини за събиране в него претендираните разноски за адвокатско възнаграждение
в размер на 240,00 лв. с вкл.ДДС. На 22.02.2019 г. длъжникът е получил ПДИ като
в нея, освен дължимите по изпълнителния лист суми и разноски по изпълнението,
са посочени и таксите по Тарифата към ЗЧСИ, които са в размер на 188,18 лв.
Видно от представеното копие на изпълнителното дело, задължението не е
изпълнено в срока за доброволно изпълнение, поради което на 26.03.2019 г.
взискателят е поискал справка за банковите сметки на длъжника, а на 27.03.2019
г. е поискал налагането на запор върху сметките на длъжника в конкретна банка и
присъединяването за събиране на сумата от 72 лв. – адвокатско възнаграждение с
ДДС на основание чл. 10, ал. 2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер
на адвокатските възнаграждения. На 27.03.2019 г. ЧСИ е
разпоредил изпращането на запорно съобщение до „О.Б.“ АД.На същата дата на
основание чл.10, ал.2 от Наредба № 1/2004 г. за минималния размер на адвокатските
възнаграждения, съдебният изпълнител е присъединил за събиране в производството
допълнителен адвокатско хонорар в размер на 72,00 лв. В срока за обжалване, длъжникът е възразил пред ЧСИ относно дължимостта на тези
разноски, като с обжалваното разпореждане от 25.06.2019 г., възражението е
оставено без уважение.
Препис от разпореждането е връчен на длъжника
на 26.06.2019
г. , който на 04.07.2019 г. , т.е. в срока по
чл. 436, ал.1 ГПК е депозирал жалба срещу последното.
При така установената фактическа обстановка съдът достигна до
следните правни изводи:
Жалбата на длъжника е процесуално допустима, но е неоснователна.
С разпоредбата на чл.435, ал.2, предл. последно ГПК изрично е
предвидена възможност за обжалване на постановлението за разноски по
изпълнителното дело от страна на длъжника. Съгласно разясненията, дадени в т.2
от ТР № 3/2015 г. на ОСГТК на ВКС под използваният в чл.435, ал.2 ГПК израз
„постановление за разноски“ следва да се тълкува всеки акт на съдебния
изпълнител, с който той се произнася по задължението на длъжника за разноски по
изпълнението. По общите правила длъжникът в изпълнителния процес има правото да
възразява относно прекомерността на заплатеното от другата страна
възнаграждение за адвокат и да иска определянето на по-нисък размер на
разноските в тази част- чл.78, ал.5 ГПК, т.е. в изпълнителното производство на О.
основание е приложима разпоредбата на чл.248 ГПК. Искането по чл.78, ал.5 ГПК
следва да се направи именно по реда на чл.248 ГПК пред съдебния изпълнител.
Съответно нормата на чл.435, ал.2 ГПК дава възможност на длъжника да обжалва
постановлението на съдебния изпълнител за разноските, респективно отказът му да
ги намали или отказът му да се произнесе по искането за намаляването им, пред
съответния окръжен съд, в чиито район е районът на действие на съдебния
изпълнител.
В конкретния случай длъжникът обжалва именно отказа на ЧСИ да
намали разноските за адвокатско възнаграждение поради прекомерност. Видно от
данните по изпълнителното дело задължението не е погасено от длъжника в цялост
доброволно или най-късно в срока за доброволно изпълнение, а след наложен запор
на банковата сметка на длъжника в „О.Б.“ АД по искане на процесуалния
представител на взискателя, обективирано в молба от 27.03.2019 г. При това
положение на взискателя се дължи възнаграждение не само за образуване на
изпълнителното дело съгласно чл.10, ал.1, т.1 от Наредба № 1/2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а и за извършване на
процесуално представителство, защита и съдействие по изпълнителното дело и
извършване на действия за удовлетворяване на вземанията по чл.10, ал.1, т.2 от Наредба
№ 1/2004 г. /1/2 от съответните възнаграждения, посочени в чл.7, ал.2/. Ето
защо, заплатеното от взискателя адвокатско възнаграждение в размер на 72,00 лв.
с ДДС не се явява прекомерно, тъй като е в размер под минималния такъв по
чл.10, ал.2 от Наредбата, поради което жалбата се явява неоснователна.
При
това положение начислената от съдебния изпълнител такса по т. 26 ТТРЗЧСИ също
не следва да бъде редуцирана. Пропорционалната такса се събира върху събраната
сума, а съгласно разпоредбите на чл.78, ал.1, т.1 и чл.83, ал.1 ЗЧСИ, таксите
по изпълнението се събират за извършването на изпълнителни действия, като
пропорционалните такси се събират в процент според материалния интерес. Заплатеното
от взискателя адвокатско възнаграждение за защитата в изпълнителното
производство, представлява направени от него разноски по изпълнението, които са
за сметка на длъжника съгласно чл.79, ал.1 ГПК, поради което те се събират
наред и заедно със сумите по изпълнителния лист, т.е. тези разноски следва да
се включат в базата при изчисляването на пропорционалната такса по т.26
ТТРЗЧСИ.
Въпреки
неоснователността на жалбата, депозирана от длъжника, на взискателя не следва
да се присъждат разноски за настоящото производство с оглед характера на
последното – относно дължимостта и размера на разноските, поради което не се
допуска кумулиране на нови задължения за разноски, и разпоредбата на чл.81 ГПК
не намира приложение. В този смисъл е и практиката на ВКС, обективирана в
определение № 489 от 17.10.2017 г. по ч. гр.д. № 3926/2017 г. и определение №
933 от 17.09.2018 г. по ч. гр.д. № 2845/2018 г. и двете на IV
г.о. на ВКС.
. Така
мотивиран Софийският градски съд,
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалбата на З.А.Д.ОЗК-З. АД, ЕИК ********, с вх. №
13941/04.07.2019 г. по изп. дело № 20199210400252 по описа на ЧСИ С.П.с рег. №
921 на КЧСИ срещу разпореждането от 25.06.2019 г., с което съдебният изпълнител
е отказал да намали размера на адвокатското възнаграждение поради прекомерност
до размера от 240 лв. с ДДС.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.