Решение по дело №31919/2023 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 24 септември 2024 г.
Съдия: Николай Илиев Николов
Дело: 20231110131919
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 12 юни 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 17119
гр. София, 24.09.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 52 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ
при участието на секретаря АЛЕКСАНДРА В. ТОДОРОВА
като разгледа докладваното от НИКОЛАЙ ИЛ. НИКОЛОВ Гражданско дело
№ 20231110131919 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл. 422 от ГПК, във връзка с чл. 411 от КЗ и по чл.422 от
ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Ищецът ЗАД „Армеец“ твърди че на 13.01.2018 г. в гр.София-на кръстовището на
бул.„Вапцаров“ и ул.„Узунов“, водачът на лек автомобил- „Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890
АС, при извършване на маневра „завой наляво“ блъска спрелия пред него и изчакващ
светофара автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ, като са нанесени вреди в задната част-
задна броня и заден капак на багажника, за което е съставен Двустранен констативен
протокол. Заявява, че към тази дата за лек автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ е имало
действаща застраховка „Каско“ и „Злополука“-застрахователна полица № 0306Х0349449, със
срок на действие от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г. Поддържа, че за процесното ПТП при него
е образувана преписка по щета № 10018031101333. Твърди, че е изплатил на автосервиза
извършил ремонта застрахователно обезщетение в размер на 1261.78 лева на 17.05.2018 г.,
като с това встъпва в правата на застрахования собственик на увреденото МПС, срещу
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на на автомобил
„Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС, застрахователна полица № BG07/117062349299.
Заявява, че ответника е поканен да възстанови изплатената сума, като последния е погасил,
чрез извършено прихващане сумата от 496.66 лева. Претендира да бъдат признати за
установени вземанията за сумата от 259.08 лева, представляваща остатъка от изплатеното
застрахователно обезщетение, с включени 15 лева ликвидационни разходи, ведно със
законната лихва от датата на заявлението- 18.11.2022 г. до окончателното изплащане, за
сумата от 78.95 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 18.11.2019 г. до
18.11.2022 г. и разноските.
1
Ответникът ЗД “Евроинс“ АД е получил препис на исковата молба и в срока по чл.
131 от ГПК е подал писмен отговор. Не оспорва механизма на ПТП-то. Заявява, че е
извършено прихващане на предявените регресни претенции, като е одобрена процесната
щета за сумата от 496.66 лева. Твърди, че предявения иск е в завишен размер, като ремонта е
извършен в официален сервиз. Поддържа, че гаранционно-обезпечителната отговорност на
застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ (каквато е на ответника) не може
да надвишава действителната стойност на увреденото имущество към датата на ПТП-то.
Претендира разноски.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема следното от фактическа страна:
В доклада по делото, обективиран в Определение №41603/20.11.2023 г. е прието за
безспорно и ненуждаещо се от доказване в отношенията между страните, че е налице
сключена застраховка „Каско“ и „Злополука“-застрахователна полица № 0306Х0349449,
между ищеца и собственика на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ, със срок на
действие от 16.12.2017 г. до 15.12.2018 г. както и застраховка „Гражданска отговорност“,
между ответника и собственика на автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС,
плащането от ищеца на увреденото лице на сумата от 1261.78 лева и
възстановяването/прихващането от ответника на сумата от 496.66 лева. В срока на
застрахователното покритие е настъпило процесното ПТП.
От представения по делото Двустранен констативен протокол за ПТП №
78716/13.01.2018 г., съставен от водачите на местопроизшествието след ПТП-то се
установява, че водача на лек автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС при извършване
на маневра „завой наляво“, поради недостатъчен контрол над управляваното МПС, блъска
спрелия и изчакващ на светофар автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ, като му нанася
вреди в областта на задната броня и задния капак на багажника.
От Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“, подадено от
водача на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ на 13.01.2018 г.; Опис на претенция №
10018030101333/13.01.2018 г. от 27.02.2017 г.; Опис-заключение по щета №
10018030101333/13.01.2018 г. и Възлагателно писмо от 16.01.2018 г. се установяват, че
застрахователя по имуществена застраховка е констатирал описаните в описа вреди по
автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ.
Установява се от представените документи- Приемо-предавателен протокол от
17.03.2018 г.; Проформа фактура от 13.03.2018 г.; Фактура № **********/02.04.2018
г.;Експертиза по претенция №10018030101333/13.01.2018 г.; Доклад по щета
№10018030101333 и Преводно нареждане № П12296110/17.05.2018 г., че за отстраняване на
констатираните вреди се е изисквало извършване на ремонт на стойност 1261.78 лева, като
заплащането на тази сума е наредено от ищеца на автосервиза- „ПОРШЕ ИНТЕР АУТО БГ“
ЕООД по банков път на 17.05.2018 г.
От допусната в хода на делото съдебно-автотехническа експертиза, неоспорена от
страните, която съдът приема за обективно и компетентно дадена и кредитира с доверие се
2
установява механизма на ПТП-то, описан в Двустранен констативен протокол за ПТП №
78716/13.01.2018 г. и Уведомление-декларация за щета по застраховка „Каско на МПС“ от
13.01.2018 г., а именно, че на 13.01.2018 г. около 13.45 часа водача на лек автомобил „Опел
Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС завивайки наляво блъска спрял пред светофар автомобил
„Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ, на което са нанесени щети по задната броня и задния капак
на багажника. Установява се, че вредите на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ се
намират в причинно-следствена връзка с механизма на ПТП-то. Според заключението
размерът на тези вреди по средни пазарни цени към деня на процесното застрахователно
събитие е 1264.74 лева.
Представена е по делото Регресна покана от ищеца до ответника (вх.№ РК-014-
14023/08.06.2018 г.), като процесната щета е под №4.
Приложена е по делото Екпертиза по щета № 10018030101333 от 12.01.2019 г. на
ищеца.
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, във връзка с чл. 411 от КЗ.
При тези твърдения на ищеца възникването на спорното право се обуславя от
осъществяването на три материални предпоставки: наличието на действително
застрахователно правоотношение между увредения и ищеца, като застрахователят по
имущественото застраховане да е изплатил застрахователно обезщетение за настъпилото
увреждане на застрахованата вещ; за увредения да е възникнало право на вземане на
извъндоговорно основание срещу причинителя на вредата - чл.45, ал. 1 от ЗЗД, т.е. вредите
да са причинени от делинквента чрез неговото виновно и противоправно поведение; и към
момента на настъпване на ПТП между делинквента и ответника да е съществувало
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“.
По делото се доказа, че при настъпването на процесното ПТП между ищеца и
увредения – собственика на автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ е съществувало
действително застрахователно правоотношение, като за този договор е предвидена писмена
форма за действителност, която в случая е спазена, поради което той е породил действие
между страните. В срока на действие на този договор между тях е настъпило
застрахователно събитие – процесното ПТП, за което ищецът като застраховател е изплатил
обезщетение за причинените на застрахованото имущество вреди в размер на 1261.78 лева.
Тези факти са признати за безспорни и ненуждаещи се от доказване.
Установи се по делото и че действията на водача на автомобил „Опел Зафира“, с рег.
№ СВ 3890 АС съставляват граждански деликт. Водачът е извършил нарушение на
правилата за движение по пътищата, с което е причинил вреди на автомобил „Ауди А4“, с
рег.№ СА 5500 РТ. Доказа се по делото от Двустранен констативен протокол за ПТП №
78716/13.01.2018 г. и заключението на съдебно-автотехническата експертиза, че вредите на
автомобил „Ауди А4“, с рег.№ СА 5500 РТ са в причинно-следствена връзка с
противоправното поведение на водача на автомобил„Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС.
3
Действията на водача на автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС представляват
граждански деликт и за увредения е възникнало право на вземане на извъндоговорно
основание срещу причинителя на процесните вреди, които са в причинно-следствена връзка
с процесното ПТП. Ищецът пък като застраховател е встъпил в правата на увредения въз
основа на факта, че е платил обезщетение за причинените от деликта вреди и за него е
възникнало регресно право срещу делинквента, съответно срещу неговия застраховател по
застраховка „Гражданска отговорност“.
Налице е и последната материална предпоставка, включена във фактическия състав,
обуславящ правото на вземане на ищеца срещу ответника, а именно наличието на
действително правоотношение по застраховка „Гражданска отговорност“ между ответника
и делинквента – водача на автомобил „Опел Зафира“, с рег.№ СВ 3890 АС,
застрахователното покритие по която, съгласно чл. 429, ал. 1, т.1 от КЗ, покрива
отговорността на водача на автомобила. Този факт е признат за безспорен и ненуждаещ се
от доказване.
При така установените факти по делото съдът приема, че са налице всички
материални предпоставки ищецът да встъпи в правата на увредения срещу застрахователя
по „Гражданска отговорност“ на прекия причинител на увреждането до размера на
платеното обезщетение за причинените от процесното ПТП вреди и размера на
обезщетението, което отговорното лице по чл. 45, ал. 1 от ЗЗД дължи на застрахования.
Обхватът на суброгационното право по чл. 411, ал. 1 от КЗ зависи от размера на
застрахователното обезщетение, което застрахователят е платил на застрахования по
имуществената застраховка и от размера на обезщетението, което делинквентът дължи
съгласно чл. 45, ал. 1 от ЗЗД на застрахования, като аргумент в тази насока е и разпоредбата
на чл. 400, ал. 3 от КЗ, според която застрахователното обезщетение трябва да бъде равно
на размера на вредата към деня на настъпване на събитието, като уговорената
застрахователна сума - максималният размер на застрахованото имущество, не може да
надвишава действителната или възстановителната стойност на имуществото – аргумент от
чл. 400, ал. 1 от КЗ. Следователно определянето на застрахователното обезщетение следва да
бъде извършено по действителната стойност на вредите към деня на настъпване на
събитието, т.е. пазарната стойност на същите, като методиката по Наредба № 24 от 2006
година не дерогира разпоредбите на Кодекса за застраховането и не ограничава
отговорността на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“. В този смисъл е
съдебната практика- Решение № 52 от 08.07.2010 г. по търговско дело № 652/2009 г. на ВКС,
ТК, І ТО.
Действителната стойност в случая на причинените вреди на автомобил „Ауди А4“, с
рег.№ СА 5500 РТ към деня на настъпване на релевантното застрахователно събитие –
13.01.2018 г. е 1264.74 лева, установена от кредитираното заключение на съдебно-
автотехническата експертиза и в рамките на която би отговарял делинквентът.
В тази връзка искът следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 259.08 лева,
с включени 15 лева ликвидационни разноски. Последица от уважаване на иска е и
4
присъждането на законната лихва върху сумата от подаване на заявлението по чл.410 от ГПК
– 18.11.2022 г. до окончателното й изплащане.
По иска по чл.422 от ГПК, във връзка с чл.86 от ЗЗД.
Съгласно чл. 86, ал. 1 от ЗЗД при неизпълнение на парично задължение длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. Денят на забавата се
определя съобразно правилата на чл. 84 от ЗЗД. Съгласно тези правила при срочно
задължение длъжникът изпада в забава ipso jure след изтичането на срока, а ако
задължението е без срок за изпълнение – от деня, в който бъде поканен от кредитора.
Тъй като вземането по регресния иск произтича от закона, а не от договора за
застраховка, срокът за неговото изпълнение по аргумент от чл. 412 от КЗ възниква от
отправянето на регресна покана до застрахователя по застраховка Гражданска отговорност, а
не от възникването на вземането – плащането на застрахователното обезщетение по
имуществената застраховка (в този смисъл Решение № 48/30.04.2009 г. по търговско дело №
677/2008 г. на І ТО при ВКС). Следователно, предвид установения в чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ,
30-дневен срок за изпълнение на задължението на ответника по процесното регресно
правоотношение и представянето на всички доказателства пред него с отправената му
регресна покана от ищеца, съдът намира, че ответника е изпаднал в забава с изтичане на
посочения законов срок. По делото е представена делото Регресна покана от ищеца до
ответника (вх.№ РК-014-14023/08.06.2018 г.), получена от последния на 08.06.2018 г., поради
което той е изпаднал в забава с изтичане на срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, след връчване
на поканата или от 09.06.2018 г. Според електронния калкулатор от интернет дължимото от
ответника обезщетение за забавено плащане на задължението от 259.08 лева за периода от
18.11.2019 г. до 18.11.2022 г. е в размер на 78.96 лева, като в тази връзка и предвид
диспозитивното начало в гражданския процес, регламентирано в чл.6 ГПК, поради което
акцесорният иск следва да бъде уважен за пълния предявен размер от 78.95 лева,
представляваща мораторна лихва и за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г.
По разноските:
С оглед изхода на правния спор и своевременно направеното от ищеца искане,
ответникът следва да бъде осъден да му заплати на основание чл. 78, ал. 1 и ал.8 от ГПК
сумата 450 лева, представляваща разноски по производството за държавна такса от 100 лева,
възнаграждение на вещо лице от 200 лева и юристконсултско възнаграждение от 150 лева.
По изложените съображения Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК,
във връзка с чл. 411, ал. 1 от КЗ, на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, срещу ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43,
съществуването на вземанията за сумата от 259.08 лева, представляваща остатъка от
5
платено застрахователно обезщетение по застрахователна преписка, образувана при ЗАД
„Армеец“ по щета №10018030101333, във връзка с настъпило на 13.01.2018 г. в гр. София
ПТП, с включени 15 лева ликвидационни разходи, заедно със законната лихва върху тази
сума от подаване на заявлението- 18.11.2022 г., до окончателното й изплащане и за сумата
от 78.95 лева, представляваща мораторна лихва и за периода от 18.11.2019 г. до 18.11.2022 г.,
за които вземания има издадена Заповед №34860/05.12.2022 г. за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по частно гражданско дело № 62961/2022 г. по описа на СРС,
52 състав.
ОСЪЖДА ЗД „Евроинс“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, бул. „Христофор Колумб“ №43, да заплати на ЗАД „Армеец“, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Стефан Караджа“ №2, на основание
чл.78, ал.1 и ал.8 от ГПК, сумата 450 лева, представляваща съдебни разноски.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Софийски градски
съд, в двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6