Р Е
Ш Е Н
И Е № 24
гр.София, 31.01.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Софийският окръжен съд, търговско отделение, в публично
съдебно заседание проведено на двадесет и първи януари през две хиляди и двадесета
година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНИТА ЯНКОВА
при
секретаря Юлиана Божилова, като разгледа докладваното от съдия ЯНКОВА
търг. д. № 142 по описа за 2017г. на СОС, взе предвид следното:
Производството е по чл.250 от ГПК, съобразно
определение № 3457 от 22.10.2019г. постановено по гр.д. № 4196 по описа за
2019г. на САС – стр.4.
С решение от 25.06.2018г. постановено по настоящото
дело, съдът на
осн. чл.125, ал.3 от ТЗ е осъдил „А.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, сумата
от 24 092 лева /двадесет и
четири хиляди и деветдесет и два лв./, съставляваща равностойността на
дружествения дял на П.Й.Х. от
капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към
31.07.2012 год., ведно със законната лихва, считано от 12.07.2017 год. до
окончателното й заплащане, като е
отхвърлил на
осн. чл.298, ал.4 от ГПК иска В ЧАСТТА за разликата до пълния му
предявен размер от 28 000 лева, съставляваща сумата от 3 908 лева /три хиляди деветстотин
и осем лв./, предмет на направеното възражение за прихващане с насрещното
вземане на „А.“ ЕООД към П.Й.Х., съставляващо присъдени разноски с решения по
гр.д. № 545/2014 год. на СОС и гр.д. № 2898/2015 год. на САС и издаден въз
основа на същите изпълнителен лист от 16.03.2017 год. Със същото решение съдът
е осъдил страните по делото да заплатят и следващите им се съдебни разноски.
И двете страни по делото са обжалвали постановеното
съдебно решение с въззивни жалби пред САС. С определение № 1633 от 20.05.2019г.
постановено по в.т.д. № 2066/2019г. по описа на САС, съдът е приел, че
въззивната жалба на П.Х. има характер на частна жалба в една своя част, срещу определението на първоинстанционният съд, с
което последният преди постановяване на съдебното решение по делото е отказал
да допусне увеличение на размера на предявения иск.
С определение от 29.05.2018г. съдът не е допуснал
изменение на размера на предявеният от ищцата иск.
Така постановеното определение след извършен
инстанционен контрол /определение № 1633 от 20.05.2019г. по в.т.д. №
2066/2019г. на САС / е отменено с указания за предоставяне на възможност на
ищцата да внесе дължимата за увеличението на размера на иска държавна такса в
размер на 1940 лева, както и за произнасяне отново по исканото увеличение на
размер на предявеният иск.
С разпореждане от 23.05.2019г. настоящият съдебен
състав е изпълнил указанията на въззивната инстанция по администриране на
искането за увеличение на размера на предявения иск, като е дал указания на
ищцата да внесе дължимата държавна такса за увеличението.
С молба от 26.06.2019г. ищцата по делото е представила
в канцеларията на СОС платежно нареждане за заплатени 2000 лева държавна такса.
С определение № 378 от 08.07.2019г. постановено по
настоящото дело, настоящият съдебен състав не е допуснал изменение на размера
на предявеният от П.Й.Х. ***, с ЕГН **********
против А.“ ЕООД, ЕИК . иск за
равностойността на дружествения дял на П.Й.Х.
от капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към
31.07.2012 год.
Така постановеното определение е атакувано пред САС с
частна жалба от ищцата, като с определение № 3457 от 22.10.2019г. постановено
по гр.д. № 4196 по описа за 2019г. на САС, същото е отменено, а на настоящият
съд са дадени указания за допускане на претендираното изменение на иска и
произнасяне по съществото на спора по цялото искане на ищцата, т.е. и по частта
на иска, с която е увеличен размера му.
С протоколно определение от 21.01.2020г. постановено в
съдебно заседание, съдът е допуснал претендираното изменение на размера на
предявеният от ищцата иск, като е увеличил неговият размер със сумата от
48 500 лева, а именно до пълния му предявен размер от 76 500 лева.
При това процесуално развитие на спора, ищцата
претендира постановяване на решение, с което да се уважи предявеният от нея иск
в неговата цялост, т.е. до размера на допуснатото увеличение.
Ответникът моли за отхвърляне на увеличената част от
иска, като прави възражение за изтекла погасителна давност до момента на
направеното изменение на размера на иска – 29.05.2018г., досежно увеличената
част на иска. Твърди и недопустимост на производството.
Ищцата
- П.Й.Х. *** е предявила срещу „А.“ ЕООД, ЕИК . иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ – първоначално за присъждане на сумата от 28 000 лева /по която
вече има постановено съдебно решение/, като размерът на предявеният иск е
увеличен със сумата от 48 500 лева, съставляваща равностойността на
дружествения й дял от капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на
дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от датата на предявяване на иска - 12.07.2017 год., до окончателното й
заплащане.
Претендират
се и направените по делото разноски.
С
исковата и уточняваща молба от 31.07.2017 год. се твърди, че ищцата е била
съдружник в „А.“ ООД, ЕИК . до 13.07.2012 год., като е притежавала 25 дяла от
капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, или
50 % от капитала на дружеството. Собственик на другата половина от дяловете е
бил П.Д. П., понастоящем едноличен собственик на капитала на „А.“ ЕООД.
Твърди
се, че ищцата е била изключена като съдружник в дружеството с решение на общото
събрание на съдружниците, проведено на 13.07.2012 год. Ищцата предявила иск с
правно основание чл.74 от ТЗ за отмяна на горното решение, като било образувано
т.д. № 7743/2012 год. на СГС. Същото било прекратено с влязло в сила
определение от 28.07.2014 год. Заявеното за вписване по партидата на „А.“ ООД
обстоятелство – изключването на ищцата като съдружник, било вписано в ТР на
15.01.2013 год.
Твърди
се, че до момента на предявяване на иска дружеството не е изплатило на ищцата
равностойността на дружествения й дял, определен по счетоводен баланс към края
на месеца, през който е настъпило прекратяване на участието на съдружника в
дружеството – м.07.2012 год. Ищцата с увеличаването на размера на предявеният
иск определя тази равностойност на 76 500 лева, като до размера на 28 000
лева съдът вече е постановил съдебно
решение.
Ответникът
оспорва предявения иск по основание и размер. С писмения отговор на и.м.
твърди, че до момента на изключването на ищцата като съдружник в „А.“ ООД
същата със свои действия и бездействия е нанесла вреди на дружеството.
С
отговора е направено и възражение за изтекла погасителна давност.
Ответникът
също претендира направените по делото разноски.
Софийски
окръжен съд,
като прецени събраните по делото доказателства и ги обсъди във връзка с
доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:
В проведеното на 20.02.2018 год.
съдебно заседание с оглед извършено признание от пълномощника на ответника на
твърдени с и.м. обстоятелства, съдът на осн. чл.146, ал.1, т.3 от ГПК е обявил,
че следните факти и обстоятелства, твърдени от ищцата – че същата е била съдружник
в „А.“ ЕООД, ЕИК. с дял 50 % от капитала на дружеството /с 25 дяла от капитала
му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева/ и че е била
изключена от дружеството с решение на общото събрание от 13.07.2012 год., се
признават от ответника, поради което и на осн. чл.146, ал.1, т.4 от ГПК не се
нуждаят от доказване. С оглед на горното в доказателствена тежест на ищцата,
както е указано и с доклада по делото, е било възложено установяването на стойността
на имуществото на дружеството съобразно счетоводния баланс на последното към
края на месеца, към който е настъпило прекратяването на членственото
правоотношение /31.07.2012 год./.
Видно от заключението по назначената
по искане на ищцата съдебно-счетоводна експертиза, прието в с.з. на 29.05.2018
год., вещото лице сочи, че поради липса на счетоводна информация за „А.“ ЕООД,
ЕИК . за периода 01.01.2012 год. – 31.07.2012 год. не може да бъде изготвен
междинен баланс за дружеството към края на месеца, към който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение на ищцата – 31.07.2012 год. С
оглед на горното и на база обявените ГФО на дружеството в ТРРЮЛНЦ вещото лице е
извършило изчисление на стойността на дружествените дялове на „А.“ ЕООД към
31.12.2011 год. и определя тази стойност на 153 000 лева, а 50 % от същата
– на 76 500 лева.
При така установената фактическа
обстановка съдът стигна до следните правни
изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.125,
ал.3 от ТЗ е доказан по основание и за размера от 48 500 лева, с която сума
е увеличен размерът на предявеният иск от ищцата в настоящото производство.
Както бе посочено по-горе, между
страните е безспорно и обявено от съда за ненуждаещо се от доказване, че ищцата
е била съдружник в ответното дружество с дял 50 % от капитала му – с 25 дяла от
капитала му по 100 лева всеки – с обща номинална стойност 2 500 лева, както и
че е била изключена от дружеството с решение на общото събрание от 13.07.2012
год. – поради което има право на равностойността на дружествения й дял от
капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към
31.07.2012 год., края на месеца, в който е настъпило прекратяването на
членственото правоотношение.
Както е посочено по-горе, настоящият
състав е сезиран в настоящото производство с осъдителен иск за заплащане на
определена сума, с която е увеличен размерът на предявеният от ищцата иск след
постановяване на първоинстанционното решение по делото, а именно – сумата от 48
500 лева.
Доказан по основание, искът е
доказан и до предявеният му размер от 48 500 лева, доколкото сумата,
съставляваща равностойността на дружествения дял на ищцата от капитала на „А.“
ЕООД, определен съобразно баланса на дружеството към 31.12.2011 год., е в
размер на 76 500 лева /съдът вече е постановил съдебно решение за сумата
от 28 000 лева/, видно от заключението по назначената ССЕ, прието от съда
като обективно, пълно и компетентно изготвено. Както бе посочено по-горе,
поради липса на счетоводна информация вещото лице не е било в състояние да
изготви междинен баланс за дружеството към края на месеца, в който е настъпило
прекратяването на членственото правоотношение на ищцата – 31.07.2012 год.,
поради което следва да се приеме, че стойността на дружествения дял на ищцата
може и следва да бъде определен към най-близката предходната дата, за която е
налице счетоводна информация за активите на дружеството, а именно – 31.12.2011
год.
С оглед доказаността на предявения
иск по основание и размер съдът дължи произнасяне по направеното от ответника
възражение за изтекла погасителна давност.
Възражението за изтекла погасителна
давност по чл.110 от ЗЗД – общата петгодишна погасителна давност, е
неоснователно. Задължението за заплащане на дружествен дял става изискуемо едва
в края на месеца, през който е настъпило прекратяването, доколкото счетоводен
баланс не може да бъде изготвен преди съответното последно число на месеца, в
случая – 31.07.2012 год., поради което и вземането на съдружника преди този
момент не е нито определено, нито определяемо, съответно не е ликвидно и
изискуемо. От горното следва, че вземането за заплащане на дружествен дял на
ищцата е възникнало на 31.07.2012 год. и давността съобр. правилото на чл.114,
ал.2 от ГПК е започнала да тече от този момент. Петгодишният давностен срок по
чл.110 от ЗЗД не е изтекъл към момента на предявяване на иска - 12.07.2017
год., поради което възражението е неоснователно. Съдът преценява изтичането на
давностния срок към момента на предявяване на иска – 12.07.2017г., а не към
момента, в който е направено искането за увеличение на размера на иска –
29.05.2018г. по следните съображения:
Съгласно приетото в Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2019 г. на ВКС по т. д. № 3/2016 г.,
ОСГТК погасителната давност е вид
юридически факт от категорията на юридическите събития и представлява период от
време /срок/, с изтичането на който се погасява публичното субективно право на
кредитора да иска съдебна защита или принудително изпълнение на притезателно
или преобразуващо право.
Давностният срок
спира да тече при настъпване на изчерпателно изброени в закона обстоятелства.
Съгласно чл. 115, ал. 1, б. "ж" ЗЗД давност не тече, докато трае
съдебният процес относно вземането. Поради изчерпателното изброяване на
основанията за спиране на давността и въвеждането с чл. 115, ал. 1, б.
"ж" ЗЗД на изключение от общото правило за непрекъсваемост на
давностните срокове, разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. "ж" не следва
да се тълкува разширително. Срокът на погасителната давност спира да тече от
деня на предявяване на иска чрез подаване на исковата молба до влизане в сила
на съдебния акт, с който исковото производство приключва, съгласно правилата на
чл. 296 ГПК.
Давностният срок
се прекъсва при настъпване на определени в закона обстоятелства. Нормата на чл.
116 ЗЗД също е от императивен порядък, съдържа изчерпателно изброяване на
основания за прекъсване на давността и не може да се тълкува разширително.
Съобразно чл. 116, б. "б" ЗЗД давността се прекъсва с предявяване на
иска, но само ако искът бъде уважен. При уважаване на иска изтеклият срок на
погасителната давност се заличава и започва да тече нова давност, която винаги
е петгодишна. Ако искът не бъде уважен, давността не се смята прекъсната - чл.
116, б. "б" in fine ЗЗД.
Срокът на
погасителната давност не тече, докато трае съдебният процес относно вземането,
което се индивидуализира чрез посоченото основание и заявения петитум. За
разликата над предявената част от вземането давността не спира и не прекъсва.
Спиране и
прекъсване на срока на погасителната давност се проявява само относно иска, с
който съдът е сезиран и по който трябва да се произнесе с решението. Силата на
пресъдено нещо /СПН/ на влязлото в сила съдебно решение се разпростира само
спрямо субективната и обективна рамка на диспозитива на решението, постановено
по съществото на спора. В мотивите към т. 18 на ТР № 1/04.01.2001 г. по тълк.
д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС се приема, че със СПН се ползва само решението по
отношение на спорното материално право, въведено с основанието и петитума на
иска като предмет на делото. Съгласно задължителните разяснения към т. 1 на ТР
№ 1/17.07.2001 г. по тълк. д. № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС предмет на делото,
образувано по частичния иск, е само част от вземането.
Счита се, че
искът е предявен за цялото субективно материално право, респективно за пълния
размер на вземането при парични притезания, когато ищецът не е посочил, че
предявява иска като частичен, какъвто е
настоящия случай. Ако от събраните по делото доказателства се установява, че спорното
право /вземането/ е в по-голям размер от заявения с исковата молба, това
обстоятелство не дава основание за извод, че предявеният иск е частичен.
Разпоредбата на чл. 214, ал. 1, изр. 3, предл. 1 ГПК предоставя право на ищеца
до приключване на съдебното дирене в първата инстанция да измени размера на предявения
иск. Това е направила и ищцата в
настоящата хипотеза. В тази хипотеза след изменение на размера на иска
спорното право продължава да се претендира на същото основание и със същото
съдържание, като промяната е само по отношение на размера. Давността за
вземането, включително и за увеличената част, е прекъсната с исковата молба и е
спряла да тече докато трае исковият процес, защото пред съда е заявено цялото
спорно право, без да е посочено, че се предявява частичен иск.
Предвид на горното и поради обстоятелството, че съдът
не се е произнесъл в диспозитива на постановеното по делото съдебно решение, с
диспозитив досежно увеличената част от размера на предявеният иск, може да се
приеме, че съдът не се е произнесъл по цялото искане на страната и са налице
предпоставките за постановяване на настоящото положително допълнително решение.
По отношение на разноските :
В хода на производството по делото –
след увеличението на размера на иска, ищцата е направила разноски в общ размер
на 1 940 лева – внесена ДТ за увеличението на иска; същата не е
удостоверила, а и не е претендирала разноски, съставляващи заплатен адвокатски
хонорар за процесуално представителство, поради което с оглед изхода на делото и на
осн. чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да се осъди да заплати на ищцата сумата от 1 940 лева, съставляваща направени по
делото разноски.
Воден от горното, съдът
Р
Е Ш И :
ДОПЪЛВА решение № 94 от 25.06.2018г., постановено по т.д. № 142/2017г. по описа на СОС, със следното:
ОСЪЖДА на осн. чл.125, ал.3 от ТЗ „А.“ ЕООД, ЕИК .да заплати на
П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, сумата от 48 500 лева /четиридесет и осем хиляди и петстотин лв./,
съставляваща равностойността на дружествения дял на П.Й.Х. от капитала на „А.“ ЕООД, определен съобразно баланса на
дружеството към 31.07.2012 год., ведно със законната лихва върху сумата,
считано от 12.07.2017 год. до окончателното й заплащане.
ОСЪЖДА на осн. чл.78, ал.1 от ГПК „А.“ ЕООД, ЕИК . да заплати на П.Й.Х. ***, с ЕГН **********, сумата
от 1 940 лева /хиляда
деветстотин и четиридесет лева/, съставляваща направени по делото разноски.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна
жалба пред Софийския апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
СЪДИЯ: