РЕШЕНИЕ
№ 1180
гр. Пловдив, 21.10.2019 г.
ОКРЪЖЕН СЪД
- ПЛОВДИВ, ГО, V- ти въззивен
състав в открито
съдебно заседание на двадесет и четвърти септември две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:СВЕТЛАНА ИЗЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА СТЕФАНОВА
ЗОРНИЦА ТУХЧИЕВА
при участието на секретаря Петя
Цонкова, като разгледа докладваното от младши съдия Зорница Тухчиева въззивно
гражданско дело № 1142 по описа за 2019г., за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е
по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по
постъпили въззивни жалби и частна жалба от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, както
следва:
С въззивна жалба вх. № 23940/10.04.2019 г.,
подадена от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, действащо чрез адв. Е.Н. се обжалва Решение № 1141/25.03.2019 г. по гр. дело №
3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, с което дружеството- жалбоподател е
осъдено да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД следните суми във връзка със
сключен между страните договор № 05- МТГР/
27.02.2015 г.: сумата от 267,12 (двеста шестдесет и седем лева и дванадесет
стотинки) лева- главница, представляваща остатъчна стойност по фактура № 2643/ 17.04.2015 г., ведно с неустойка за забавено
плащане в размер на 863, 15 (осемстотин шестдесет и три лева и петнадесет
стотинки) лева за периода от 18.05.2015 г. до 20.02.2017 г. и сумата от 1 238,
35 (хиляда двеста тридесет и осем лева и тридесет и пет стотинки) лева-
главница, представляваща остатъчна стойност по фактура №
20000000064/ 08.05.2015 г., ведно с неустойка за забава в размер на 386, 37
(триста осемдесет и шест лева и тридесет и седем стотинки) лева за периода от
08.06.2015 г. до 20.02.2017 г., ведно със законната лихва върху главниците,
считано от 20.02.2017 г. до окончателното им плащане.
С решението е
отхвърлен предявеният от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД против „Мастер Проджект“
ЕООД главен насрещен иск за осъждане да му бъде заплатена сумата от 2 707 (две хиляди седемстотин и седем) лева,
представляваща част от обезщетение в размер на 4 684, 99 лева за
нанесени вреди, изразяващи се в заплатена неустойка по договор от 17.03.2015г.,
сключен с „Верде фуудс“ ЕООД, ЕИК: *********, вследствие на забавено изпълнение
на задълженията на „Мастер Проджект“ ЕООД по договор № 05- МТГР/ 27.02.2015 г.
С обжалваното решение дружеството- жалбоподател е
осъдено да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД направените разноски по делото, ведно с разноските по
частно гр. дело № 2328/ 2017 г. на ПРС, X гр. с-в, възлизащи общо на сумата
от 1 615, 22 (хиляда шестстотин и петнадесет лева и двадесет и две
стотинки) лева.
В жалбата се излагат подобни съображения за неправилност на
цялото първоинстанционно решение, поради неправилни фактически изводи от страна
на районния съд и за недопустимост в частта, с която дружеството е осъдено да
заплати лихва върху главницата считано от 20.02.2017г., която дата била датата
на подаване на обезпечението на бъдещия иск, а не датата на исковата молба.
Акцентира се, че за изтекли лихви преди завеждане на делото се предявявали чрез
отделен иск, какъвто в случая не бил заявен. Освен това с решението дружеството
било осъдено да заплати неустойка за забавяне плащането на главницата от 267.12
лв. по фактура № 2643/17.04.2015 г. в размер на 863.15 лв., при предявена с
исковата молба неустойка в размер на 86.15 лв. Счита, че присъждането на сума в
размер на 863.15 лв., представлява очевидна фактическа грешка, като била
подадена молба за поправката ѝ. Формулирано е искане обжалваното решение
да бъде отменено и да се постанови друго, с което исковете да бъдат отхвърлени,
поради погасяване чрез прихващане, както и да бъде уважен предявения главен иск
от дружеството – жалбоподател, а в частта, в която се присъждат законни лихви
върху главницата от дата 20.02.2017г. вместо от датата на подаване на исковата
молба моли решението да бъде обезсилено. В случай, че присъдената в полза на
„Мастер Проджект“ ЕООД неустойка за забавено плащане в размер на 863.15 лв. на
остатъчна стойност по фактура от 17.04.2015 г. не представлява очевидна
фактическа грешка, моли решението да бъде обезсилено в частта му над сумата от
86.15 лв. до 863.15 лв. като недопустимо и постановено по непредявен иск. Към
жалбата е приложена таблица със съпоставка на датата на доставка, доставеното
количество, необходимо количество и вида на доставени планки. Претендират се
разноски.
На
следващо място, постъпила е въззивна жалба от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД с вх. № 27222/23.04.2019г. чрез адв. Е.Н.
срещу решение № 1371 от 11.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС- Пловдив по реда на
чл. 250 от ГПК, с което първоинстанционния съд е допълнил диспозитива на
решение № 1141/ 25.03.2019 г., като е оставил без уважение направеното от
„Метал Сълюшънс Тийм“ ООД възражение за прихващане на сумата в размер на
исковата претенция на „Мастер Проджект“ ЕООД от 1977.99 лв., представляваща
част от сумата от 4684.99 лв. - платена неустойка от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД
по договор от 17.03.2015 г., сключен с „Верде фуудс“ ЕООД. С тази жалба се моли
за отмяна на решение № 1371 от 11.04.2019г. и постановяване на друго, с което
да бъде уважено направеното от дружеството- жалбоподател възражение за
прихващане на сумата 1977.99 лв., представляваща част от сумата от 4684.99 лв.,
платена неустойка от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД по договор от 17.03.2015 г.,
сключен с „Верде фуудс“ ЕООД, като исковете на „Мастер Проджект“ ЕООД бъдат
отхвърлени поради погасяване чрез прихващане.
В
срок, по отношение и на двете жалби е постъпил писмен отговор от въззиваемото
дружество „Мастер Проджект“ ЕООД, представлявано от юрисконсулт В.В. в който са
изложени подробни съображения за
неоснователност на същите, поради което моли да бъдат оставени без
уважение, а атакуваните решения да бъдат потвърдени, като правилно постановени
при съблюдаване на материалния и процесуалния закон. Претендират се на
основание чл. 78, ал.8 ГПК разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300,00 лева.
Постъпила
е и частна жалба с вх. №
27220/23.04.2019 г. от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД, с която се атакува определение № 4123 от 10.04.2019 г. по
гр.дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, в частта с която е оставено
без уважение искането на „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД за изменение на
постановеното по делото решение № 1141/25.03.2019 г. в частта за разноските
чрез намаляването на присъденото в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД
юрисконсултско възнаграждение по ч.гр.д. № 2328/2017 г. по описа на РС-Пловдив от 200 лв. на 50 лв. В частната жалба
се излагат съображения за неправилност и необоснованост, поради постановяването
на съдебния акт при нарушение на материалния закон и при съществени нарушения
на процесуалния закон.
Иска
се отмяна на обжалваното определение и намаляването на присъденото
юрисконсултско възнаграждение на „Мастер Проджект“ ЕООД за представителство по ч.гр.дело
№ 2328/2017 г. от 200 лв. на 50 лв., при което съответно да бъде намален общият
присъден размер на разноски в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД от 1519.22 лв. на
1369.22 лв.
В
срок е постъпил отговор на частната жалба, в който се излагат подобни
съображения за неоснователност на същата. Твърди се, че процесното определение
е законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено. Претендира се
присъждане на възнаграждение в размер на 100 лв. за настоящото производство,
съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 25а, ал.2 от НЗПП, съгласно която за изготвяне на частна жалба без
явяване в открито заседание възнаграждението е от 50 до 100 лв., а при явяване
120 лв.
В
съдебно заседание пред въззивния съд, всяка от страните поддържа, съответно
въззивните жалби и писмените отговори.
Настоящият съдебен състав на Пловдивски окръжен съд, след като провери
обжалваното решение съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени
събраните по делото доказателства и обсъди възраженията, доводите и исканията
на страните, намери за установено от фактическа и правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срок,
от страна, която притежава активна процесуална легитимация да обжалва и срещу
подлежащи на обжалване съдебни актове, поради което се явяват процесуално
допустими.
Съгласно
чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а
по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата.
Първоинстанционното
решение е валидно и допустимо.
Предвид
наведените в жалбата възражения, съдът следва да извърши проверка досежно правилността
на обжалвания съдебен акт.
Първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове с правно основание
чл.266, ал.1 ЗЗД и чл.92 ЗЗД и насрещен иск с правно основание чл. 82 ЗЗД
вр. с чл. 79 ЗЗД, а в условията на евентуалност- и насрещен иск по чл. 92 ЗЗД.
На първо място,
по отношение на възприетата от районния съд фактическа обстановка следва да се
посочи, че въззивният съд е обвързан от онези фактически изводи, за които във
въззивната жалба и отговора към нея липсват оплаквания, т.е контролиращата
инстанция не може да приеме за установена различна фактическа обстановка без за
това да са наведени нарочни възражения от страна на въззивника или въззиваемия.
В настоящия случай, от фактическа страна липсва спор,
а и от представените по делото писмени доказателства се установява, че на 25.02.2015 г. между страните е
възникнало валидно облигационно правоотношение на основание договор за
изработка № 05-МТГР, с който ответното дружество „Метал
Сълюшънс Тийм“ ООД възложил на ищцовото такова да му изработи метална
конструкция – метални планки за кравеферма и овцеферма, съгласно количествено-
стойностна сметка по Приложение № 1, представено към договора, срещу
възнаграждение в размер на 11 895 лева без ДДС. В договора е посочено изрично, че
количествата на възложените дейности са ориентировъчни, а не окончателни и те
ще бъдат определени при приемане на работата. Според количествено- стойностна сметка е следвало да бъдат изготвени
метални планки за овцеферма- 1 308 кг., при единична цена от 2, 13 лв./
кг. или обща цена от 2 786, 04 лева, като наред с това да бъдат изработени
метални планки за кравеферма- 5 422 кг., при единична цена от 1, 68 лв./ кг. или
обща цена от 9108, 96 лева. Планките за кравефермата не са въведени като
предмет на спора.
Постигната била уговорка, че
крайната дължима сума ще бъде калкулирана и заплатена на база единичните цени (които са твърди и окончателни) по Приложение № 1, но въз основа
на протокол, доказващ реално доставените и приети количества. Предвидено е авансово плащане в размер на 100 % от
цената, по отношение на което се
установява от представеното платежно нареждане и извлечение от банкова сметка, ***.03.2015
г. в полза на ищеца по банков път е преведен платения на 27.02.2015 г. от
ответника аванс по договора в размер на 14 274 лева с ДДС.Посочените
обстоятелства се установяват от събраните в хода на производството писмени
доказателства, както и от изготвената съдебно- счетоводна експертиза. В периода
от 06.03.2015 г. до 26. 03.2015 г. били издадени 10 фактури, стойността на
всяка от които била приспадната изцяло с извършеното от ответника авансово
плащане, като във всяка фактура са посочени номер и дата на приемно-
предавателен протокол, с който е предавана готовата продукция, както и складово
нареждане за стоката.
Не е спорно
между страните и обстоятелството, че освен коментираните десет броя фактури, по
договора били издадени още две фактури- фактура № 2643/ 17.04.2015 г. съгласно протокол № 10/ 08.04.2015 г. и
фактура №
20000000064/ 08.05.2015 г. съгласно протокол № 4/ 12.03.2015 г. и протокол № 5/
16.03.2015 г., които не са платени в цялост и по тях след приспадане на аванса
са останали дължими следните суми: по първата фактура- остатъчна стойност в
размер на 267, 12 лева с ДДС и по втората- 1 238, 35 лева с ДДС, или общо
сумата от 1 505, 47 лева с ДДС.
Това обстоятелство се признава от ответното дружество, като е
констатирано и от вещото лице при изготвяне на съдебно- счетоводната
експертиза.
По иска с правно основание чл. 266,
ал. 1 ЗЗД:
Като спорен
между страните се е очертал въпросът по първия предявен с исковата молба иск - дали
по горецитираните две фактури действително е било дължимо плащане, с оглед
изпълнението на договора от страна на ищеца.
За да постанови решението си, първоинстанционният
съд е приел, че в процесния случай се касае за съглашение, което носи характеристиките
на договор за изработка. С оглед разпоредбата на чл. 3.5.1 от договора,
съгласно която приемането на работата ще се извършва с окончателен приемно-
предавателен протокол за целия договорен обем и с междинни приемно-
предавателни протоколи за отделните етапи на изпълнението, съдът е посочил,
че по делото са представени такива протоколи, като отвеникът оспорил само
три от тях – протокол № 4/ 12.03.2015 г., протокол № 5/ 16.03.2015 г. и протокол
№ 10/ 08.04.2015 г. Това именно са протоколите въз основа на които били
издадени неплатените две фактури. Посочил е, че и в трите протокола е изписано
наименованието и
количеството на изделията, като документите са подписани за „предал“ и „приел“
от представители на страните. На следващо място е отчел обстоятелството, че във
фактурите не само са посочени като номера тези протоколи, но е описано още и
количеството изработени изделия, ведно с цената им, а също така е записан номер
на дата на складово нареждане, видно от съдържанието на което е посочен
съответния приемо- предавателен протокол с описание на количество и цена на
продукцията. Във връзка с направеното от ответното дружество оспорване, същото да е
получавало стоките по протоколите, районният съд правилно е констатирал, че документите
носят подпис на негов представител, като в процеса той не е провел доказване,
че друго лице, а не негов представител се е подписал в документа. Отчел е и признанието, че фактурите,
издадени въз основа на тези протоколи, са приети и надлежно осчетоводени от
ответника, като в тях е записано количеството предадени елементи, по отношение
на които пък вещото лице по СТЕ е установило, че са били вложени в обекта, като
на място не се установявали отклонения от проекта. Подчертал е същественото значение
на факта на завеждане на фактурите в счетоводството на ответника, което
обстоятелство, разгледано само по себе си, се явява достатъчно основание, за да
се приеме наличието на валидно правоотношение по доставката, доколкото документите
съдържат пълно описание на предадените стоки, а съконтрагентите са
индивидуализирани в достатъчна степен с фирма, адрес, ЕИК и представител. Позовал
се е на установеното от вещото лице по ССчЕ ползване на данъчен кредит по
фактурите,което изразява категоричното намерение на ответника да се ползва
от стоките, описани в счетоводните документи, което от своя страна е ясно
доказателство, че елементите са поръчани, предадени и послужили по своето
предназначение. Оттук е извел и задължението на ответника като възложител по
договора, свързано със заплащане на дължимата цена за съответните артикули.
На следващо
място, първоинстанционният съд е констатирал, предвид уговорката, че, количествата по КСС са ориентировъчни и окончателните такива ще се калкулират, като се установи
действително изпълненото количество работа, въз основа на приемо-
предавателните протоколи, удостоверяващи реално доставените и приети
количества, че е налице несъответствие между количеството възложени по договора
изделия и реално изработените. За да аргументира тезата си, съдът се е позовал
на показанията на св. С. и обясненията на управителя Ч., от които се
установява, че възложителят е направил допълнителна поръчка за повече от
договорените изделия. Посоченото обстоятелство съдът е
приел за установено, макар и същото, действително да се оспорва от ответника и от показанията
на свидетеля З., тъй като от заключението на вещото лице се установя изпълнение на повече от
уговорените детайли. Посочил е, че общата маса на
предвидените за изпълнение по договора метални планки е 1 308 кг. (по
проектни данни), а общата маса на изпълнените и предадени метални планки е
2 054, 2 кг. (по приемо- предавателни протоколи) или разликата е от 746,
20 кг. Счел е, че след като това количество е било прието и е вложено в
обекта, независимо дали то е допълнително възложено, при положение, че е
изработено и е послужило по своето предназначение за нуждите на ответника, той
дължи неговото заплащане.
Като е
обсъдил събраните по делото доказателства, районният съд е стигнал до извод за
основателност на първия иск, доколкото са били изработени съответните изделия и
получени от ответника без възражения. Установена е по делото писмена
документация – протоколи и складови нареждания, оформена счетоводно, от която,
районният съд е приел, че по безспорен начин се установява размера на
остатъчното плащане, установено и от вещото лице по съдебно – счетоводната
експертиза. Така е стигнал до извода, че ответникът следва да бъде осъден да
заплати сумата от 1505,47 лева, общо дължима по горепосочените две фактури от
17.04.2015 г. и 08.05.2015 г.
По иска с правно основание чл. 92 ЗЗД.
С оглед
горното, първоинстанционният съд е приел, че ответникът не е заплатил в цялост
цената, поради което същият е в забава. Посочил е, че в текста на чл. 6.1 от
договора страните са уговорили, че при забава в плащането възложителя дължи
неустойка в размер на 0,05 % на ден върху дължимата сума за всеки ден забава,
но не повече от 20 % от стойността на целия договор. Районният съд е приел, че
началният момент на търсената неустойка е един месец след издаване на
фактурите, а крайният- датата на подаване на обезпечението на бъдещия иск-
20.02.2017 г., от когато ищецът е инициирал процедура по съдебно
удовлетворяване на вземането си по фактурите. В заключението на ССчЕ са установени размерите на
претендираната договорна неустойка по всяка от фактурите, като по фактура №
2643/ 17.04.2015 г. за периода 18.05.2015 г.- 20.02.2017 г. неустойката е в
размер на 86, 15 лева, а по фактура
№ 20000000064/ 08.05.2015 г. за периода 08.06.2015 г.- 20.02.2017 г.
неустойката е в размер на 386, 37 лева, или общо сумата от 472, 52 лева,
колкото се търсят и с исковата молба.
В аспект на
гореизложеното и предвид наведеното с въззивната жалба оплакване за
недопустимост на обжалваното решение в частта с която е присъдена неустойка в
размер на 863,15 лева, следва да се отбележи, че с Решение № 1370/10.04.2019
г., постановено по гражданско дело № 3642 по описа за 2017 г. на РС- Пловдив,
първостепенният съд по реда на чл. 247 ГПК е уважил подадената от „Метал
Сълюшънс Тийм“ ООД молба с вх. № 20628/ 28.03.2019 г., като е допуснал поправка
на очевидна фактическа грешка в решение № 1141/25.03.2019 г. постановено по
същото гражданско дело в следния смисъл: сумата от 863, 15 лева, посочена в
диспозитива на решението да се чете 86,15 лева.
По насрещния иск с правно основание чл. 82 ЗЗД вр. с чл. 79 ЗЗД
Съдът е приел за безспорно обстоятелството, че ищецът
по насрещния иск се намира в договорно правоотношение с трето за спора лице- „Верде фуудс“ ЕООД, по който е изпълнител на
изграждането на обект овцеферма, като металните планки са били предназначени
именно за този обект. Приел е за безспорно, че „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД е
заплатило на своя възложител по договора обезщетение в размер на 4 684, 99
лева с ДДС, след споразумение за прихващане. Позовал се е на констатираното от вещото
лице по ССчЕ, което е изследвало отношенията между тези дружества и е
установило редовно счетоводно отразено плащане на неустойка, като във връзка с
тази неустойка са събрани и гласни показания на свид. З..
За да отхвърли насрещния иск
като недоказан и неоснователен, районният съд е приел, че действително е констатирана
забава в доставката на металните планки, но недоказана е останала причинната
връзка между посоченото забавяне и нарушаване графика на изпълнение на
ищеца по насрещния иск. В тази връзка, съдът е изложил пространен и задълбочен
анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателствени средства, като
се е позовал на договора, сключен между ищеца по насрещния иск и „Верде фуудс“
ЕООД. Съгласно СТЕ, възложеният на ищеца по договора с „Верде фуудс“ ЕООД обект
включва изпълнението на 10 сгради, от които само шест са от тип „Е“, като
изработените метални планки от „Мастер Проджект“ ЕООД по проект били
предназначени само за сгради тип „Е“. В
същото време, в договора между страните по делото не е посочено в кои точно
стоманени конструкции на сградите (от тип E, F или D) ще бъдат вложени тези планки, а на място вещото
лице не е могло да установи къде точно са вложени те. Констатирано е, обаче, че
изпълнението е без отклонения по проекта и планките са включени в
конструкцията.
Стъпвайки на горепосочените
съображения, първостепенния съд правилно е заключил, че недоказана е останала
забавата на целия обект, дължаща се на забава в доставката на планките, тъй
като не е ясно в коя от всички сгради са били вложени и доколко съответната
конструкция, в която са били вложени, е забавила процеса на изграждане на
определен етап от обекта. В допълнение,
първоинстанционният съд е конкретизирал, позовавайки се на съображенията на
вещото лице, показанията на свид. З. и фактурите, издадени от „А.С. 96“ АД, че
общото количество на планките е било достатъчно само за една сграда и част от
втора, т.е. при всички положения е било необходимо да се доставят планки и от
трети лица. В тази връзка, обосновано съдът е приел, че доколкото в процеса на
изпълнението на договора с „Верде фуудс“ ЕООД от 17.03.2015 г. са намесени и
трети лица доставчици/ производители на металните елементи, е налице
невъзможност да се установи, че, ако е имало твърдяната забава в цялостното
изпълнение на овцефермата, то тя е следствие единствено на действията на
„Мастер Проджект“ ЕООД. На
следващо, място, съдът е посочил, докладваното от вещото лице по допълнителната
СТЕ, че забава в изпълнението на стоманените конструкции на сгради Е 2 и Е 4 е нямало,
като те били актувани в срок и предадени на „Верде фуудс“ ЕООД без забава, като
именно за тези сгради тип Е са използвани по проект планките. В СТЕ вещото лице
е отбелязало, че част от планките били вложени още в заводски условия, а друга
част се изпълнявали на място със заваръчни шевове, поради което и тук се
наблюдава опосредяване на евентуалната причинна връзка.
Предвид обстоятелството, че
забавата на ищеца по главния иск е основана на разпоредбата на чл. 21 от договора с „Верде
фуудс“ ЕООД от 17.03.2015 г.- „забава в извършване и предаване на работите“,
районният съд правилно е приел, че това не е достатъчно, за да се ангажира
отговорността на „Мастер Проджект“ ЕООД.
Препращайки към изложените по- горе мотиви, с решение № 1371 от 11.04.2019 г., постановено по гр. дело № 3642/2017
г. по описа на РС- Пловдив по реда на чл. 250 от ГПК, първоинстанционния съд е
допълнил диспозитива на решение № 1141 25.03.2019 г., като е оставил без
уважение направеното от „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД възражение за прихващане на
сумата в размер на исковата претенция на „Мастер Проджект“ ЕООД от 1977.99 лв.,
представляваща част от сумата от 4684.99 лв. - платена неустойка от „Метал
Сълюшънс Тийм“ ООД по договор от 17.03.2015 г., сключен с „Верде фуудс“ ЕООД, приемайки,
че същото е неоснователно, доколкото в хода на процеса е останало недоказано,
че поведението на „Мастер Проджект“ ЕООД е станало причина за заплатената от
„Метал Сълюшънс Тийм“ ООД на третото
лице неустойка за забава.
Настоящият
съдебен състав изцяло се солидаризира с посочените фактически и правни изводи
на районния съд, като намира същите за обосновани, подробни и съответни на
събраните по делото доказателства, включително споделя съображенията на същия
досежно уважаването на предявения насрещен евентуален иск.
Следва да
се отбележи, че първостепенният съд е анализирал в пълнота събраната по делото
доказателствена маса, като е обсъдил доказателствата поотделно и в тяхната
взаимовръзка. В този смисъл неоснователни се явяват възраженията на жалбоподателя
в насока, че районният съд в процеса на доказателствения си анализ е проявил
тенденциозност и едностранчиво е кредитирал доказателствата в полза на ищеца.
Неоснователни
са и възраженията на жалбоподателя, че текста на чл. 1.1 от процесния договор
за изработка не бил ясен и пълен, като действителната обща воля на страните се
отнасяла до изработката на планки необходими за изграждането само на две сгради
от проекта. Във връзка с посоченото оплакване, съдът държи да отбележи
следното:
При
самостоятелния прочит на цитираната разпоредба, както и при сравнителният такъв
с останалите разпоредби от процесния договор, съдът не констатира твърдените
неяснота и непълнота, включително не установи нужда общата воля на страните да
се извежда чрез тълкуване на договора, доколкото същата е ясно изразена и
обективирана в постигнатите между тях уговорки. В допълнение, следва да се
отбележи, че за естеството и действителното съдържание на постигнатите уговорки
съдът извлича аргументи и от установеното по делото развитие на облигационната
връзка между страните.
С оглед
направените възражения във въззивната жалба допълнително следва да се посочи:
Както вече
беше конкретизирано, съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен
от релевираните въззивни основания в жалбата.
В тази
връзка що се отнася до наведеното с първата жалба възражение за недопустимост
на атакуваното решение в частта, в която се присъждат законни лихви върху
главницата от дата 20.02.2017г. – датата на подаване на молбата за обезпечение
на бъдещите искове, вместо от датата на подаване на исковата молба и
формулираното въз основа на горното искане решението да бъде обезсилено в тази
част като недопустимо и постановено по непредявен иск, съдът намира същото за неоснователно
по следните съображения:
Видно
от петитума на исковата молба, с която е сезиран първоинстанцинният съд такава
претенция е заявена и независимо, че първостепенният съд не ѝ е дал
изрично цифрово изражение, посочвайки, че се касае за иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД
, той е приел същата за разглеждане, разпределил е доказателствена тежест и се
е произнесъл в рамките на поисканото с петитума на молбата. Предвид изложеното
няма как да се приеме, че решението следва да бъде обезсилено в коментираната
част, доколкото не се установява същото да е постановено по непредявен иск,
както твърди жалбоподателя.
Неоснователно се явява и възражението на жалбоподателя, че
неустойката следвало да се изчисли върху дължимите суми без ДДС. Видно
разпоредбите в Раздел VI от
процесния договор за изработка липсва изрична уговорка неустойката да се
изчислява без ДДС, поради което обезщетението при неизпълнение следва да се
прави на база крайната цена с включен ДДС.
На следващо място, в жалбата е наведено възражение, че
първоинстанционният съд е формирал невярна констатация за липса на оспорване на
приемно- предавателните протоколи /протокол № 4/
12.03.2015 г. , протокол № 5/ 16.03.2015 г. и протокол № 10/ 08.04.2015 г. /. Сочи
се, че процесните протоколи никога не са били представяни на управителя на
дружеството- жалбоподател, съответно те не са били подписани от него. Въпреки
изразеното от настоящия съдебен състав съгласие с изводите на първостепенния
съд досежно наведеното възражение, съдът държи да отбележи следното: Оспорените
протоколи са представени по делото в оригинал / стр. 213- 215/, същите носят
подпис за „приел“ на представител на
дружеството- жалбоподател, като в хода на процеса в негова тежест е било да
докаже, че те носят подписа на друго лице, а не на негов представител. Още с
отговора на исковата молба, ответното дружество – жалбоподател в настоящото
производство признава обстоятелството, че фактурите, издадени въз основа на
тези протоколи са приети и надлежно осчетоводени, по тях е ползван данъчен
кредит. В този смисъл неоснователно и необосновано се явява възражението,че
процесните протоколи не са били приети от представител на жалбоподателя и че
същите следвало да се третират единствено като „вътрешни“ документи за „Мастер
Продект“ ЕООД.
Предвид обстоятелството, че правният извод, до
който въззивната инстанция е достигнала, съответства изцяло на правните
съждения на първоинстанционния съд, обжалваните
Решение
№ 1141/25.03.2019 г. и Решение № 1371 от 11.04.2019 г.,
постановени по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС- Пловдив следва да бъдат
потвърдени на основание чл. 271, ал. 1, изр. 1, предл. 1 ГПК, а въззивните
жалби срещу тях да се оставят без уважение.
По разноските:
При този изход на правния спор, предмет на
въззивното производство, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 273 ГПК
в полза на въззиваемата страна следва да се присъдят съдебни разноски в размер
на сумата от 300,00 лв., претендирани на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
По
искането за отмяната на определение № 4123
от 10.04.2019 г. по гр.дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, в частта с която е оставено без
уважение искането на „Метал Сълюшънс Тийм“ ООД за изменение на постановеното по
делото решение № 1141/25.03.2019 г. в частта за разноските чрез намаляването на
присъденото в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД юрисконсултско възнаграждение по
ч.гр.д. № 2328/2017 г. по описа на РС-Пловдив от 200 лв. на 50 лв, съдът намира същото за основателно по следните
съображения:
За да постанови обжалваното определение, районният съд е
приел, че възражението за прекомерност на разноските за юрисконсултско възнаграждение
в обезпечителното производство е заявено за първи път с депозираната пред него
молба. Посочил е, че възражението за прекомерност може да бъде направено до
края на устните състезания в съответната инстанция, като предвид липсата на
своевременно направено такова оставил искането за изменение без уважение.
Съгласно текста на чл. 78, ал. 5 ГПК ако заплатеното от
страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна
и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да
присъди по – нисък размер на разноските в тази им част, но не по – малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.
Настоящият съдебен състав споделя тезата, че горецитираната
разпоредба на процесуалния закон е неприложима в хипотезата на претендиране на
разноски за юрисконсултско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 8 ГПК,
доколкото същото се присъжда в определен от съда размер.
Съгласно разпоредбата на чл. 78, ал. 8 от ГПК в полза на
юридически лица и или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер,
определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ.
Видно от разпоредбата на чл. 26 от
Наредбата за заплащането на правната помощ за защита по бързи производства,
заповедно производство и производство за обезпечение на бъдещ иск
възнаграждението е от 50,00 до 150,00 лева.
В този смисъл основателни се явяват
доводите, изложени в частната жалба, че определеното от първостепенния съд
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200,00 лева излиза извън законовите
граници и следва да бъде намалено до предвидения в закона минимум от 50 лева,
доколкото от представените по делото материали не се установява обезпечителното
производство да се е отличавало с фактическа и правна сложност.
С оглед основателността на частната жалба, обжалваното определение
№ 4123 от 10.04.2019 г. следва да бъде
отменено в атакуваната част, като вместо него бъде постановено изменение на Решение № 1141/25.03.2019
г., постановено по гр. дело № 3642/2017
г. по описа на РС- Пловдив,като бъде намалено присъденото в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД
юрисконсултско възнаграждение за представителство по ч.гр.д. №
2328/2017 г. по описа на РС-Пловдив от 200
лв. на 50 лв, при което съответно
общия присъден размер на разноските в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД да бъде
намален от 1519,22 лева на 1369, 22 лева.
По разноските:
Предвид изхода на спора по частната жалба следва да бъде оставено без уважение искането
на въззиваемата страна за присъждане на възнаграждение в размер на 100,00 лева, съгласно чл. 78, ал.8 от ГПК, определен по реда на чл. 37
от Закона за правната помощ и чл. 25а, ал.2 от НЗПП.
По изложените съображения, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1141 /25.03.2019
г., постановено по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, XVI – ти граждански състав
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 1371 от 11.04.2019 г.,
постановено по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС- Пловдив, XVI – ти граждански състав
ОСЪЖДА на основание
чл. 78, ал. 8 ГПК „Метал
Сълюшънс Тийм“ ООД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ на „Мастер Проджект“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 300,00 лв. - юрисконсултско възнаграждение за
представителство пред въззивна инстанция.
ОТМЕНЯ Определение № 4123/ 10.04.2019
г., постановено по гр. дело № 3642/2019 г. по
описа на РС- Пловдив, XVI – ти граждански
състав, като вместо това постановява:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 248 ал. 1 ГПК Решение № 1141 / 25.03.2019 г.,
постановено по гр. дело № 3642/2017 г. по описа на РС-Пловдив, XVI – ти граждански състав В ЧАСТТА за разноските, като НАМАЛЯВА
сумата, която „Метал
Сълюшънс Тийм“ ООД, ЕИК *********, е осъден да заплати на „Мастер Проджект“ ЕООД, ЕИК ********* за юрисконсултско възнаграждение за представителство по ч.гр.д. № 2328/2017 г. по описа на РС-Пловдив от 200 лв. на 50 лв, при което съответно общия присъден размер на
разноските в полза на „Мастер Проджект“ ЕООД
се намалява от 1519,22 лева
на 1369, 22 лева.
Решението е окончателно на основание чл. 280, ал. 3 от ГПК и не подлежи
на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: